РЕШЕНИЕ
№374
08.06.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Й. Попова………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 277 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Предмет на разглеждане в съдебното
производство е жалбата на Н.Г.М., с EГН ********** ***, против Заповед
№РД-14-1429 от 16.03.2022г. на Директора на РД“АА“, гр.*** в частта й,
с която спрямо оспорващия е
приложена принудителна административна мярка
по чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвПр.
Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена в противоречие с процесуалните правила, поради което се моли същата да бъде отменена.
Ответникът - Директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“, гр***, редовно призован ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар, в случай че същия надвишава размера предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Около 15.30 ч. на 16.03.2022г., в гр.*** на ул***, служители на РУ –*** спрели за проверка лек автомобил“Опел Астра“, с рег. № * ******, собственост на С.Г.Я. Установено било, че автомобилът е управляван от жалбоподателя Н.Г. М, като в превозното средство се намират и лицата М.Р. Д. и И.С. Г., и двамата живущи в с. ***, обл***. При проведена беседа, проверяващите установили, че пътниците са имали уговорка с водача да му заплатят сумата от 10.00 лева за превоза им от с. ***до гр***. От намиращите се в автомобила водач и пътници били снети писмени обяснения, като за случая била уведомена и РД“АА“, гр***.
Установените, от органите на МВР обстоятелства при проверката, били отразени в Докладна записка с рег. № ЗМ№ 154 от 16.03.2022г.
На същата дата, инспектор при РД“АА“, гр.*** съставил против Н.Г.М. Акт за установяване на административно нарушение, с бл. № 318395, за това че на 16.03.2022г. около 15.30ч., в гр.*** ул*** е осъществил деяние представляващо нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
АУАН бил предявен и връчен на адресата си на 16.03.2022г., като в същия Н.Г.М. обективирал възраженията си.
На база съставения АУАН, на същата дата - 16.03.2022г. Директорът на Регионална дирекция“Автомобилна администрация“, гр***, към ИА“АА“, е приложил, с оспорената заповед № РД-14-1429, принудителни административни мерки (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.1,б. „а“, б.“б“,б.“в“ и т.4,б.“б“ и ал.2,т.1 и т.3 от Закона за автомобилните превози, а именно - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Видно от разписката в обжалваната заповед, последната била връчена на Н.М. на 21.03.2022г. Жалбата срещу административният акт била подадена на 01.04.2022г. – видно от пощенското клеймо на пощенският плик, с който е била депозирана, и заведена под вх. № 1958/04.04.2022г. в АдмС-***.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. АУАН, обяснения на жалбоподателя и пътувалите с него на 16.03.2022г. пълнолетни лица, както и допълнително представени от жалбоподателя писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата насочена срещу Заповед №РД-14-1429 от
16.03.2022г. на Директора на РД“АА“, гр.***
в частта й, с която спрямо
оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от
ЗАвПр е допустима за разглеждане - депозирана е
в законоустановения срок, против годен за обжалване административен акт,
от лице разполагащо с правен интерес да оспори същия в частта с която спрямо
него е приложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС“. Разгледана по същество, жалбата в допустимата
й част, е неоснователна.
С т. 2 от Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“ са упълномощени директорите на дирекции“АА“ да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози. Към датата на издаване на оспорената заповед ответникът е изпълнявал именно тази длъжност - Директор на РД“АА“, гр***, обстоятелство което не е спорно по делото, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган по смисъла на чл.107, ал.1, хипотеза – 2 - ра, от Закона за автомобилните превози.
Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа
както правни, така и фактически основания за издаването й, които са достатъчни
по обем, за да може да се извърши въз основа на тях преценка за материалната законосъобразност
на обжалваният акт. ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС, допуска мотивите
към административния акт да се съдържат в подготвителни по издаването на акта
документи съставени, с оглед предстоящото издаване на административният акт,
като в този случай изложените в тях мотиви се считат за такива и по издаването
на административният акт. В случая мотивите изложени в оспореният акт се
допълват от изложеното в АУАН и дадените от пътниците обяснения, съставляващи
част от административната преписка и представляващи подготвителни документи за
издаване на обжалваната заповед. Ето защо следва да се приеме, че оспореният
акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
При издаване на акта си органът е събрал всички необходими писмени доказателства, вкл. са снети обяснения от пътниците в автомобила и обяснения от жалбоподателя, поради което не се е стигнало до нарушение на чл. 35 от АПК. Действително, за образуването на производството по издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка жалбоподателят не е бил уведомен, но специалният Закон за автомобилните превози не изисква уведомяване на лицето при започване на производство издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Дори да се приеме, че общите разпоредби на АПК са приложими и в това специално уредено производство, то нарушението на чл. 26, ал.1 от АПК, а оттук и на чл.35, хипотеза 2-ра от АПК би могло да е съществено само ако се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в съответния индивидуален административен акт, респ. ако при уведомяване на заинтересованото лице и събиране, и обсъждане на обясненията и възраженията на същото, би се стигнало до различен резултат от възприетия в административното решение. В случая, неуведомяването на жалбоподателя за започването на производството, не се е отразило на съдържанието на оспорената заповед и разпоредения с нея правен резултат. Това е така, тъй като при издаването й, както вече се посочи, не се е стигнало до неизясняване на факти и обстоятелства от значение за случая. Напротив – административният орган е предприел всички необходими мерки за изясняването им в пълнота.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :
Законосъобразността на оспорен административен акт се преценява само въз основа на изложените в същия фактически съображения за издаването му. В случая в обжалваната заповед, в оспорената й част предмет на настоящото производство, са изложени мотиви обосноваващи наличието на хипотезата на чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“, и ал.2, т.3 от ЗАвП.
В чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвПр. е предвидено, прилагане на ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, който: извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Налагането на принудителните административни мерки по ал. 1, т.4 съгласно ал.2, т.3 от чл.106а от ЗАвПр. се осъществява от органите по контрол чрез отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него.
По делото не е спорно, че на 16.03.2022г. около 15.30ч. в гр.Симеоновград именно жалбоподателя е управлявал лек автомобил“Опел Астра“, с рег. №* ******. Последното се установява от обясненията на жалбоподателя, пътувалите с него лица М.Р.Д.и И.С.Г., посоченото в АУАН и ДЗ рег. № ЗМ № 154 от 16.03.2022г.
Установява се от приложените справки извлечения от единния таксиметров регистър и справки за лицензи на ИА“АА“, че по отношение цитираният лек автомобил не е издавано Удостоверени за обществен превоз на пътници на територията на Република България или копие на Лиценз на Общността и не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Тези обстоятелства не са спорни по делото - не се твърди обратното, нито се ангажират доказателства за това от жалбоподателя, като същевременно се установяват и от приложения АУАН с бл. № 318395. Посоченият АУАН е издаден от длъжностно лице, в кръга на правомощията му по закон, по установеният ред и форма. Следователно, в частта на установените от актосъставителя обстоятелства(при извършените от същия проверки за собственост и за наличието на издадени лицензи, и удостоверения), материализира удостоверително изявление на издателя си, т.е отнася се до съществуването на факти възприети лично от длъжностно лице издател. Същият следователно е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК на цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че на посочената в него дата и място жалбоподателя е управлявал моторно превозно средство, както и че към същата дата за автомобила не е издадено удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, няма издаден лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Република България или издаден лиценз на Общността за превоз на пътници.
Спорният по делото въпрос е дали на посочените в заповедта дата и място жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници.
Дефиниция за „обществен превоз“ е дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗАв.Пр. и по смисъла на същата норма това е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Съответно в т.2 на същия параграф е дадено и легално определение на понятието „Превоз на пътници“ - дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. По дефиницията на чл.2 от Наредба № 34/99 год.на Министерството на транспорта за таксиметров превоз на пътници, приета в изпълнение на чл.12”а”,ал.5 от Закона за автомобилните превози “ Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до 5 места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. Т.е. таксиметровият превоз на пътници е вид обществен превоз.
В случая, от обясненията дадени от двамата пътници в автомобила – М.Р. Д. и И. С. Г. в хода на административното производство се установява, че на 16.03.2022г. около 14.00 часа са помолили жалбоподателя да ги откара с процесния автомобил от с. *** до гр.***, за който превоз е уговорено заплащане за сумата от 10.00 лева от двамата пътници в автомобила.
Следователно от така дадените обяснения, имащи характер на сведения по чл. 44 от АПК и които доколкото са събрани редовно в хода на административното производство се ползват с доказателствена сила и пред съда на основание чл.171 от АПК, безспорно се установява, че осъществения на 16.03.2022г. превоз по маршрута от с. *** до гр. ***с лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № * ****** е бил обществен превоз на пътници такъв, тъй като е осъществен срещу уговорка за икономическа облага по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗАв.Пр. и с автомобила са превозени 2 бр. физически лица по посочен от тях маршрут.
Тези сведения са дадени веднага след извършване на проверката от пътниците в автомобила, същите са еднопосочни, логични и непротиворечащи си и са дадени от лица имащи непосредствени впечатления по случая и незаинтересовани от изхода на производството, поради което съдът ги кредитира.
Дадените в хода на административното производство обяснения от жалбоподателя съдът не кредитира с доверие - същите са изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал по делото и противоречат, както на обясненията дадени от пътниците в автомобила – М.Д.и И.Г., който са преки свидетели очевидци на случая, и които изрично са посочили, превоза е осъществен при уговорка за заплащането му от двамата в размер на 10.00 лева, така и на изложеното в докладна записка рег. № ЗМ № 154 от 16.03.2022г. на полицейски инспектор при РУ*** ли, което длъжностно лице е имало възможността на проведе разговор с пътуващите в автомобила на управляван от жалбоподателя лица, да установи от тях фактите и обстоятелствата касаещи превоза и съответно е косвен свидетел на случая.
Т.е. безспорно се установява, че жалбоподателя е управлявал МПС, превозвайки с него двама пътници, по предварително установен от тях маршрут и срещу уговорка за заплащане, без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно призната по реда на ЗАвтП възможност да извършва обществени превози. Поради това е доказано по несъмнен начин, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице всички законоустановени предпоставки, тъй като са налице предпоставките на чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ от Закона за автомобилните превози, при наличието на които органът действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, която се прилага по начина предвиден в чл.106а, ал.2, т.3 от ЗАвПр. В този смисъл и най-новата практика на Върховният административен съд изразена в Решение № 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2021 г., VII о.
От материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за което е издадена оспорената заповед, тъй като приложените спрямо жалбоподателя принудителна мярка има срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант, с прилагането на който би се постигнала целта на закона, не е предвиден. Следва да се отбележи и че срокът за който е приложена процесната принудителна административна мярка е в рамките на законоустановеният, а именно до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, респ. 1-година, поради което не е налице допуснато нарушение от административният орган и в тази насока. След отстраняване на нарушението или след изтичане на нормативноопределения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед на настъпването на прекратителното условие, с което е обвързано действието й. В този смисъл нормата на чл. 106а, ал. 1,т. 4 от ЗАвтПр е императивна и следва да се приложи по отношение на срока на действие на мерките – така решение № 12968/17.12.2021 г. по адм. дело № 5866/2021 г. по описа на ВАС, VІІ отделение.
По изложените съображения за законосъобразност на оспорената заповед и липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не е направил искане за присъждане на сторените в производството разноски, поради което независимо от изхода на спора съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.Г.М., с ЕГН ********** ***, против Заповед №РД-14-1429 от 16.03.2022г. на Директора на РД“АА“, гр*** в частта й, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: