Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.04.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шести април през две хиляди двадесет и първата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 13107 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.08.2020
г. по гр.д. № 70506/15 г., СРС, ГО, 71 с-в е отхвърлил предявената
от П.Д.Б., ЕГН ********** и П.М.Б., ЕГН**********, и двамата със съдебен адрес ***,
офис 106, адвокат К., претенция за възлагане в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на следния съсобствен недвижим
имот: апартамент № 23, находящ се в гр. София, р-н Искър, ж.к. ,********,
състоящ се от една стая /дневна/, кухня и други сервизни помещения, със
застроена площ от 44,29 кв.м., при съседи по документ за собственост: стълбище, двор, апартамент № 22 и двор, заедно с избено помещение № 2,
с площ от около 2,08 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 1 и мазе № 3, заедно
съгласно доказателствения документ за собственост , с 2,089 % ид.ч. от общите
части на сградата, заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, който имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1505.2265.6.2., находящ се в
гр. София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18- 27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи:
на същия етаж - обект с идентификатор 68134.1505.2265.6.1, отдолу - няма,
отгоре - обект с идентификатор 68134.1505.2265.6.5. Изнесъл
е на публична продан на основание чл.
348 ГПК следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: апартамент № 23, находящ се в гр. София, район Искър, ж.к. ,********,
състоящ се от една стая /дневна/, кухня и други сервизни помещения, със
застроена площ от 44,29 кв.м., при съседи по документ за собственост: стълбище,
двор, апартамент № 22 и двор, заедно с избено помещение № 2, с площ от около
2,08 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 1 и мазе № 3, заедно съгласно
доказателствения документ за собственост, с 2,089 % ид.ч. о тобщите части на
сградата, заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, който имот представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1505.2265.6.2., находящ се в гр. София, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи: на същия етаж -
обект с идентификатор 68134.1505.2265.6.1, отдолу - няма, отгоре - обект с
идентификатор 68134.1505.2265.6.5., като получената парична сума от продажбата
се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, както следва: 1/2 ид.ч.
за Г.Г.К. и ½ ид.ч. общо за П.Д.Б.
и П.М.Б.. Осъдил е на основание чл.
344, ал. 2 ГПК П.Д.Б., ЕГН ********** и П.М.Б., ЕГН **********, и двамата
със съдебен адрес ***, офис 106 - адвокат К. да заплащат ежемесечно на Г.Г.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
адвокат С. сумата от общо 155
лв.- обезщетение за периода от
влизане в сила на настоящия съдебен акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното
приключване на делбата за лишаване от възможността да ползва правото си на
собственост по отношение на 1/2 ид.ч. от допуснатия до делба недвижим имот: апартамент № 23, находящ се в гр. София, р-н Искър, ж.к. „********,
състоящ се от една стая /дневна/, кухня и други сервизни помещения, със
застроена площ от 44,29 кв.м., при съседи по документ за собственост: стълбище,
двор, апартамент № 22 и двор, заедно с избено помещение № 2, с площ от около 2,08 кв.м., при съседи: коридор, мазе №
1 и мазе № 3, заедно съгласно доказателствения документ за собственост , с
2,089 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1505.2265.6.2., находящ се в гр. София, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при съседи: на същия етаж - обект с
идентификатор 68134.1505.2265.6.1, отдолу - няма, отгоре - обект с
идентификатор 68134.1505.2265.6.5., като Отхвърлил
е искането по чл. 344, ал. 2 ГПК за разликата до претендиралите 200 лв.
месечно. Осъдил е Г.Г.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адвокат С. да заплати на
основание чл. 355 ГПК по сметка на Софийския районен съд държавна такса в
размер на 1160 лв. Осъдил
е П.Д.Б., ЕГН ********** и П.М.Б., ЕГН**********, и двамата със съдебен адрес
***, офис 106, адвокат К. да заплатят общо на основание чл.355 ГПК по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 1160 лв. Оставил
е без уважение искането на
страните за присъждане на разноски по реда на чл. 78 ГПК.
Решението
е обжалвано с две жалби:
С
въззивна жалба от ответниците П.Д.Б., ЕГН ********** и П.М.Б., ЕГН **********, чрез адвокат В.К. от
Адвокатска колегия Монтана, със служебен адрес гр. София, бул. „Проф. ********в
частта му, с която е отхвърлена
претенцията за възлагане в дял на основание чл.349, ал.2 ГПК на
процесния недвижим имот, а именно апартамент
№ 23, находящ се в гр. София, р-н Искър, ж.к. ,********,
състоящ се от една стая /дневна/, кухня и други сервизни помещения, със
застроена площ от 44,29 кв.м., при съседи по документ за собственост: стълбище, двор, апартамент № 22 и двор, заедно с избено помещение № 2,
с площ от около 2,08 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 1 и мазе № 3, заедно
съгласно доказателствения документ за собственост , с 2,089 % ид.ч. от общите
части на сградата, заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, който имот представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1505.2265.6.2., находящ се в гр. София, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи: на същия етаж -
обект с идентификатор 68134.1505.2265.6.1, отдолу - няма, отгоре - обект с
идентификатор 68134.1505.2265.6.5 и имотът е изнесен на публична продан. Сочи, че при отхвърляне на претенцията за възлагане, съдът се е
мотивирал с т.8 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г.
на ОСГТК на ВКС, според която при наличие на комбинирана/смесена съсобственост,
възлагането на имота по чл.288, ал.3 ГПК/отм./, респ. сега чл.349, ал.2 ГПК е
недопустимо. Счита, че при преценката какъв вид е съсобствеността, меродавен е
моментът на нейното първоначално възникване. В настоящия казус съсобствеността
е възникнала на основание наследство-по силата на завещателно разпореждане от Д.А.И.,
извършено със саморъчно завещание, обявено на 12.06.2015 г., по силата на което
П. и П. Б., от една страна, са придобили ½ ид.ч. от процесното жилище, а
от друга страна Е.Б.К., праводател на ищцата Г.Г.К., е придобила другата
½ ид.ч., т.е. първоначално собствеността е възникнала от юридическия
факт на наследяване, поради което се сочи, че са налице предпоставките на
чл.349, ал.2 ГПК. Последващите сделки с наследствения дял от сънаследствен и
съсобствен на това основание имот, не водят до хипотезата на
смесена/комбинирана съсобственост. Налице са и останалите предпоставки на
чл.349, ал.2 ГПК, а именно процесният имот е жилище, в което ответниците живеят
заедно с децата си и са живели при
откриването на наследството на наследодателката Д.А.И. на 01.02.2015 г. и
живеят и в настоящия момент, като нито един от тях не притежава жилище или друг
имот, годен за живеене.
Ето защо молят съда да постанови решение, с което да
отмени частично процесното в частта, в която е отхвърлена предявената претенция за възлагане в дял на основание
чл.349, ал.2 ГПК на процесния недвижим
имот и същият е изнесен на публична
продан и да бъде поставен в дял на ответниците наследствения имот.
Въззиваемата
по тази въззивна жалба Г.Г.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, със съдебен адрес ***, чрез пълномощника си по делото адвокат
С. оспорва същата.
С
въззивна жалба от ищцата Г.Г.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, със съдебен адрес ***, адвокат С. в частта, в която се
определя размера, началният момент и характера на обезщетението на ищцата за
лишаването й от право на ползване на недвижимия имот. Твърди се, че претенцията
е с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, тъй като в делбеното производство е налице
възможност обезщетение за лишаване от
правото на ползване да се иска освен в хипотезата на чл.344, ал.2 ГПК и
по чл.31, ал.2 ЗС във връзка с чл.346 ГПК. Изискването е, това искане да бъде
заявено писмено най-късно до първото съдебно заседание по втората фаза на
делбения процес. Това е извършено, като с нарочна молба от 19.10.2016 г. ищцата
е обективирала искане, посочено и в протокола от първото заседание по втората
фаза на делбата,проведено на 05.04.2017г. Относно размера на месечния наем, сочи, че
следва да бъде взет предвид този 195 лв., а не 155 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи претенцията на Г.Г.К. за обезщетение на
основание чл.31, ал.2 ЗС за лишаване от право на ползване на процесния недвижим
имот, считано от 19.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, в размер
на 195 лв. месечно, платима общо от
двамата ответници.
Въззиваемите по тази жалба П.Д.Б., ЕГН ********** и П.М.Б., ЕГН **********, чрез адвокат В.К. от
Адвокатска колегия Монтана, със служебен адрес гр. София, бул. „Проф. ********оспорват
същата в депозирания отговор.
СГС намира, че и двете
въззивни жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално
допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Производството
е за съдебна делба във втора фаза-по извършването й. С влязло в сила решение от 25.10.2016 г. на СРС, 71 с-в е допуснато
извършването на съдебна делба между Г.Г.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
адв. С., П.Д.Б., ЕГН ********** и П.М.Б., ЕГН**********, и двамата със съдебен
адрес ***, офис 106, адв. К. на
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се в гр. София, р-н Искър, ж.к. ,********, състоящ се от една стая
/дневна/, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 44,29 кв.м.,
при съседи по документ за собственост: стълбище, двор, апартамент № 22 и двор,
заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2, с площ от около 2,08 кв.м., при съседи: коридор,
мазе № 1 и мазе № 3, заедно съгласно доказателствения документ за собственост ,
с 2,089 % ид.ч. о тобщите части на сградата, заедно със съответните ид.ч. от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, който имот
представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1505.2265.6.2, находящ се в гр. София, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи:на същия
етаж- обект с идентификатор 68134.1505.2265.6.1, отдолу - няма, отгоре - обект
с идентификатор 68134.1505.2265.6.5, при
следните дялове: - 1/2. ид.ч. за Г.Г.К. и 1/2 ид.ч. общо за П.Д.Б. и П.М.Б..
Своевременно, в отговора на исковата молба за допускане на делбата, както и с нарочна
молба, депозирана в първото по делото редовно заседание след допускането на
делбата-05.04.2017г. процесуалният представител на ответниците П.Д.Б. и П.М.Б.,
адвокат К., е направила искане за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК в техен общ дял.
С молба, депозирана в о.с.з. от 19.10.2016г.,
поддържана и в проведеното на 05.04.2017г. публично съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата Г.Г.К., адвокат С. е заявила претенция по
чл. 344, ал. 2 ГПК/според съда/ срещу П.Д.Б. и П.М.Б. за заплащане на сума в
общ размер от 200 лв. месечно, считано от 19.10.2016г. в обезщетение за
лишаването й от право на ползване на процесния съсобствен имот.
По отношение способа за извършване на делбата ищцата
заявява искане за изнасяне на имота на публична продан. Впоследствие
процесуалният представител на ищцата заявява, че не възразява по възлагателното
искане на ответниците.
Ответниците са оспорили размера на заявената
привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК/ според съда/ от 200 лв.
Относно искът за възлагане по
чл.349, ал.2 ГПК, настоящата инстанция намира същият за неоснователен.
Делбеното прозводство е особено исково производство, което протича в две фази,
като в първата фаза с решение по чл. 344, ал. 1 ГПК съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти се извършва
тя, както и каква е частта на всеки съделител и след влизане в сила на това
решение извършва делбата по реда на предвидените в чл. 348 - чл. 352 ГПК способи. Съсобствеността в делбеното производство се
прекратява чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, посредством
теглене на жребие, чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ
е дали броя на реалните дялове съответствува на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответствува на стойността на дяловете на
съделителите. Основният способ, предвиден в чл.348 ГПК, за
ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до
неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се
касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона,
съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от
съделителите - чл.349, ал.1 и 2 ГПК.
Според нормата на чл.349, ал.2 ГПК според която „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко
съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за
поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока
цена“, настоящата инстанция също приема, че няма основание за възлагане. По делото е била приета СТЕ от 24.03.2017 г., която установява, че допуснатият
до делба недвижим имот е неподеляем,
като средната пазарна стойност на имота е 50 000 лв., или 25 688
евро. Както е посочено в решение № 58 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр.д. №
6180/2007 г., І Г.О., ФС на правната норма на чл.288, ал.3 ГПК/отм./,
аналогичната й чл. 349, ал.2 ГПК,
поставя четири кумулативни предпоставки, за да се извърши
възлагането по този способ. Те са: съсобственият имот да е жилище, съсобствеността да е възникнала само по
наследяване, наследникът да е живял в жилището при откриване на
наследството и да не притежава друг жилищен имот. Ако не е налице която и да е
от тези предпоставки, възлагане по този ред не може да има. Право да иска
възлагане на имота по този ред има само лице, което е придобило своята идеална
част от имота по наследство и то, ако първоначално съсобствеността е възникнала
по наследяване като това негово право е противопоставимо само на останалите
сънаследници. При придобиването на идеална част от имота по наследство от някои
съделители, в случай че е налице комбинирана
/смесена/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически
факт, не може да се извърши делбата чрез възлагане на имота по реда на чл. 288,
ал. 3 ГПК (отм.), респ. чл.349, ал.2 ГПК, т.е.
имотът, чиято съсобственост е възникнала в резултат на установените от
закона способи /съдебна делба, дарение,
продажба/, извън наследственото правоприемство, не може да бъде предмет на
възлагателна претенция по този ред. Отговор на въпроса какво представлява комбинирана /смесена/ съсобственост ни
дава т.8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1/2004 г., ОСГК, според
която комбинирана (смесена)
съсобственост е съсобственост възникнала в резултат на повече от един
юридически факт-прекратена съпружеска имуществена общност и
наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Доколкото с
възприетото становище по т. 7 се
приема, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под
диспозицията на чл.288, ал.3 ГПК/отм./, то следва, че при
нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши
делбата на основание чл.288, ал.3 ГПК/отм./, респ. чл.349, ал.2 ГПК. В конкретния казус, е установено в първата фаза по допускане на делбата при изследване на
правопораждащите юридически факти като основания за притежаваните от страните
права на съсобственост върху процесния жилищен имот, че съделителите П.Д.Б. и П.М.Б.
притежават правата си в качеството на заветници,
по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН, тъй като по силата на завещателното
разпореждане в тяхна полза същите получават макар и дробна част, но от
конкретен имот, а не от цялото имущество на завещателя Д.А.И.. Съделителката Г.Г.К.
получава правата си по силата на
безвъзмездна сделка-дарение от майка Е. Б.К. съобразно представения НА №
90/2015 г., т.е. съделителите П.Д.Б. и П.М.Б. са получили правата си на
собственост въз основа на едностранен
разпоредителен акт, а съделителката Г.Г.К., въз основа на безвъзмедна разпоредителна сделка.
Следователно съсобствеността между страните не се основава на общ правопораждащ
юридически факт наследяване, поради което със задължителна тълкувателна съдебна
практика въпросът относно приложението на чл. 288, ал.2 ГПК (отм.), респ. сега
чл. 349, ал. 2 ГПК при предявяване на претенции от съделител/и за възлагане на
делбения жилищен имот се явява изрично уреден.
При тези данни, след като е отчел, че не са налице всички предпоставки за
възлагане по чл.349, ал.2 ГПК, районният съд е законосъобразно е приел, че
делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на
публична продан съгласно чл.348 ГПК, при което всеки от съделителите ще получи
паричната равностойност на своя дял.
Въззивната инстнация намира за неоснователна жалбата на Г.Г.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес ***,
адвокат С. в частта, в която се определя размера, началният момент и характера
на обезщетението на ищцата за лишаването й от
право на ползване на недвижимия имот, като се твърди, че претенцията й е
с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, а не както е
приел СРС по чл.344, ал.2 ГПК.
Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се
използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Смисълът на разпоредбата е да бъде обезщетен онзи съсобственик, който е заявил
изрична воля, че желае да ползва съсобствения имот, но поради поведението на
другия съсобственик няма възможност да ползва. Искът по чл.31, ал.2 ЗС следва да отговаря на
изискванията за редовност съгласно чл.127 от ГПК. При предявен иск по чл. 31, ал. 2
от ЗС се претендира винаги обезщетение за лишаване от
ползване за минал период, т.е. такъв, който предхожда делбеното производство
или следващ предявяване на иска за делба, но предхождащ постановяване на
решението по допускане на делбата./ опр. №
1009/26.10.2010 г. по гр. д. № 666/2010 г. на Il г.o. на ВКС/. Следва да се прави разграничение между произнасянето по чл. 344, ал. 2 от ГПК и иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК,
ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си,
съдът по искане на някои от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще
се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва
да плащат на другите срещу ползването. По този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата до приключване на
делбеното производство. Определението по
чл. 344, ал. 2 от ГПК има временнен характер. С него се уреждат отношенията между съсобствениците
в периода от постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в
сила на това по извършването й/ Опр. № 347/14.10.2008 г. по ч.гр. д. № 1643/08
г. на III г.о. на ВКС/. Произнасянето на съда по чл.
344, ал. 2
ГПК по същество е привременна мярка по време на висящия
делбен процес, която може да бъде променяна с оглед настъпилите промени във
фактическата обстановка от съда, който я е постановил. /решение №
411/27.05.2005 г. по гр. д. № 89/05 г. на ВКС/. Следва да се посочи, че и в
двата случая се изхожда от общото правило за недопускане на неоснователно
обогатяване, залегнало и в нормите на чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от ЗС, т.е. отношенията между съсобствениците се уреждат въз основа на правилото на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Осъдителният иск по тази
разпоредба има за предмет обезщетение за минало време и може да се предяви само
във втората фаза на производството
по съдебна делба, а именно в производството по сметки- чл.
346 ГПК, докато искането по чл. 344, ал. 2 ГПК може да се предяви по всяко време на висящото производство. Съществена
отлика между иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС и привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК е, че при първият ползването на делбения имот не е станало по разпореждане
на съда, докато във втория случай съдът е сезиран с искане да определи кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на
делбата или какви суми
ползващите следва да заплащат на неползващите ги.
Затова от съществено значение е искът по чл.31, ал.2 от ЗС да е определен по
период и време. Само редовно
предявената претенция е допустима
за разглеждане от съда. В настоящия казус, ищцата Г.К. е посочила само
началният момент на обезщетение за лишаването от право на ползване на съсобствеиия й недвижим
имот, а именно от 19.10.2016 г., но не и
периодът. Що се отнася до размерът, то същият е определен съгласно депозираната
по делото тройна СТЕ от 07.05.2018 г., като вещите лица са определили размера
на обезщетението за ползване от 155 лв./ ½ от посочения от тях наем/.
При този изход на спора и на двете страни не се следват разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.08.2020 г. по гр.д. № 70506/15 г. на СРС, ГО, 71 състав.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.