Р Е Ш Е Н И Е
260140/17.3.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и трети февруари две
хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1143 описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Б.Б., чрез юрисконсулта М.С.срещу
Д.П.Д. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се сочи, че на 06.08.2018г. ответника
сключил договор за потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, в качеството му на заемодател с № CREX – 16293749 за сумата от 1211.90 лв. С подписването на
договора ответника се съгласил да заплати и застрахователна премия на стойност 107.27 лв., като така взетата
сума в заем била в размер на 1 299.17 лв. Съгласно клаузите на договора
заемателя следвало да върне взетата сума на 12 месечни вноски, всяка от които в
размер на 121.25 лв., включваща главница, както и надбавка, включваща разходи
по обслужване на кредит и печалбата на заемателя – фиксиран лихвен процент.
Така общата сума, която следвало да се върне била в размер на 1455 лв. Крайния
срок на издължаване на кредита бил 05.08.2019г.
На 12.02.2019г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Ищецът уведомил от името на цедента длъжника
за извършената цесия, като на адреса не било открито лице, на което да бъдат
връчени книжата.
Предвид неизпълнението на ответника по договора за
заем по инициатива на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 248/2020г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предвид, че заповедта била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то в случая била налице предпоставката
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и на заявителя било указано от заповедния съд, че
следва да предяви установителни искове в едномесечен срок. Поради което за
ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова
защита.
В заключение се иска с решение да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец
съществува вземане против ответника в размер на 1299.17 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № CREX – 16293749 от 06.08.2018г., сключен между ответника и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на
155.83лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2018г. до
05.08.2019г., сума от 174.32 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 06.09.2018г. до 03.02.2020г., като вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
27.07.2017г., сключен между него и заемателя – цедент. Претендират се и разноските в заповедното и
исковото производства.
С Определение № 260503/19.10.2020г. на ответника бил
назначен особен представител – адв. П.Х. от ШАК, като препис от исковата молба,
ведно с приложенията към нея са били връчени на особения представител. В
законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че всички
клаузи относно лихвения процент и надбавките са нищожни. Така също ответникът
не бил уведомен от кредитора за настъпилата цесия. В заключение се моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване
изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.
В съдебно заседание за ответника се явява особения
представител – адв. П.Х. от ШАК, като поддържа писмения си отговор и моли съда
да отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения отговор аргументи.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: От приложеното
по делото ч.гр.д. № 248/2020г. на ШРС се установява, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 87 от 04.02.2020г. по реда на чл.410 от ГПК,
за следните суми: 1299.17лв. - главница
за периода от 05.09.2018г. до 05.08.2019г. по Договор за кредит за покупка на
стоки и услуги № CREX – 16293749,
сключен на 06.08.2018г. между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
клон България, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, сума в размер на 155.83 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.09.2018г. до 05.08.2019г., сумата от 174.32 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Присъдени са и разноски в размер на 82.59 лв.
Предвид връчването на заповедта при условията на чл.47 от ГПК на заявителя са
дадени указания за предявяване на искове по чл.422 от ГПК за установяване на
вземанията си, като в указания срок е депозирана искова молба.
Между
страните по делото не се спори, а и видно от сключения между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и ответника
Договор CREX – 16293749 от
06.08.2018г., кредитора предоставил на ответника сума в размер на 1211.90 лв.,
представляваща сбор от цената на закупените от него стоки смартфон „Huawei“ модел „Р20“ на стойност 1179
лв. и акцесоари към него (калъф) на стойност 32.90 лв. В договора бил посочен размер на предоставен
кредит 1299.17 лв. без да е посочено от какво се формира този размер.
Погасителните вноски били 12 на брой при вноска от 121.25 лв., като общия
размер, който следвало да върне кредитополучателя бил 1475 лв. при лихвен
процент от 21.56 % и годишен процент на разходите – 23.83%. В договора се съдържал погасителния план,
както и сумата за предоставена услуга „Сигурност на плащанията“ с премия от
107.27 лв.
По делото е
представено и Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземане от 12.02.2019г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в което
фигурира вземането срещу длъжника. Цесионера се задължил от името на цедента и
за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Писмо
до ответника било изпратено, но се върнало обратно на изпращача, като
непотърсено. Отново опит за връчване на уведомително писмо е направен на 12.06.2020г.,
като куриерската служба е отразила в разписката, че връща в цялост пратката. По
инициатива на цесионера било образувано заповедно производство - ч.гр.д.№ 248/2020г.
на ШРС. По заявление по чл.410 от ГПК подадено от “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 87/04.02.2020г.
за сумата от 1299.17 лв. главница по договор за кредит за покупка на стоки и
услуги, сума в размер на 155.83 лв. договорна лихва за периода от 05.09.2018г.
до 05.08.2019г., както и 174.32лв. - мораторна лихва от 06.09.2018г. до 03.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението – 03.02.2020г. до окончателното му изплащане, както и разноски в
размер на 82.59лв. Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради
ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова молба,
по която е образувано настоящото производство.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото била допусната и назначена
съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на същата, неоспорено от
страните и прието от съда, като
компетентно и пълно дадено се установява, че размера на кредита от 1299.17 лв.
е формиран като сбор от цената на покупката за телефон и калъф за него -
1211.90 лв. и застрахователната премия в размер на 107.27 лв., като е извадена
сума от 20 лв., която е внесена като депозит от ответника. Няма постъпили
плащания по кредита нито към момента на прехвърляне на вземането, нито в
последствие. Така дължимата договорна лихва е в размер на 155.83 лв., като
размерът на наказателната лихва към датата на подаване на заявлението в съда е
176.21 лв.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Исковете са допустими, тъй като е налице правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което
заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на
заявителя да предяви исковете за
вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че
ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на
ищеца на вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба размери за
главница и лихви.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК: По делото
се установи безспорно, че между страните е бил сключен договор за стоков кредит № 16293749 от 06.08.2018г., който представлява свързан договор за кредит по смисъла на § 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, тъй като са налице
двата белега на този вид договори -
кредитът се използва изключително за
финансиране на договор за доставка на
стока и договорът за кредит посочва
конкретни стоки или услуги, доставката на
които ще се финансира чрез потребителския кредит.
Съгласно
чл.22 от ЗПК при спор относно вземания, произтичащи от договор за кредит, съдът
е длъжен служебно да изследва дали същият отговаря на изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.1-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, което
предпоставя неговата действителност. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК изисква
договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните. В същия смисъл е и чл.5, ал.4 от ЗПК
касаеща Общите условия към договора за потребителски кредит. Очевидно е, че в
настоящия случай нито договора за стоков кредит, нито сертификата за
застраховка CARD – 16293749,
както и общите им условия, които се намират в кредитното досие на заемателя и
са подписани от него (представени по делото), са изготвени в размер „шрифт 12“.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато
не е спазено това изискване договорът за кредит е недействителен. Това е така,
тъй като липсата на всяко едно от горепосочените императивни изисквания води до
настъпване на последиците на чл.22 от ЗПК, а именно недействителност на
договора за потребителски кредит. За действителността на договорите, както беше
посочено по-горе и по аргумент от чл.7, ал.3 от ГПК, съдът следи служебно, поради което и без да е
наведен такъв довод от ответника по делото съдът следва да има произнасяне. Друго
констатирано от съда нарушение е по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, поради това, че
не става ясно какви задължения се погасяват с определената минимална
погасителна вноска и дали тя включва само главница или и договорна лихва и в
какво съотношение. Както се изясни в производството договорна лихва се
начислява и върху застрахователната премия в размер на 107.27 лв., като остава
неясно каква част от погасителната вноска е главницата по застраховката и
лихвата върху нея. Това констатирано нарушение води отново до недействителност
на договора.
Съобразно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия
случай дължимия към момента размер на чистата стойност на кредита е 1299.17
лв., представляваща размера на дължимата и незаплатена главница по него
включваща цената на закупените стоки и застрахователната премия за услугата
„Сигурност на плащанията“.
По отношение
на възражението, че не са налице доказателства, че сумата по договора е усвоена
от ответника, съдът намира същото за неоснователно. В конкретния случай по
делото е приложен дубликат на фискален касов бон, издаден от продавача
„Технополис“ на стойност 1211.90 лв., като с това се потвърждава факта на
усвояване на кредита от страна на ответника чрез закупуване на движими вещи от
ответника – телефон и калъф за него.
С отговора
на исковата молба се поддържа, че исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени, тъй като ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия към
момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. По това възражение, съдът
намира следното: Съдът намира, че цесията е надлежно съобщена на
ответника. Съгласно безпротиворечивата съдебна практика, уведомление изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до знанието на длъжника съставлява надлежно уведомяване
по чл.99, ал.4 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по
т.д. № 2352/2013г., II т.о.,
Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009г. II т.о. и
Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. I т.о. В случая такова
уведомление е приложено по делото (стр.33) и е връчено с исковата молба на
длъжника чрез особения му представител, като връчването се счита за лично
връчване съобразно чл.45 от ГПК. В случая не се касае до незаместимо действие,
поради което няма пречка то да се осъществи по този начин, чрез връчване на
исковата молба на особения представител, тъй като се касае само до
противопоставимост на цесията. Възраженията на особения представител биха били
основателни, само ако се твърди, че ответника е изпълнил успешно на стария
кредитор до момента на уведомяването, какъвто не е настоящия случай.
Поради
гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени само
относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
общ размер на 82.59 лв., като ответницата следва да заплати на ищеца разноски от
65.85 лв., включваща държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер
от 763.43 лв., от които 119.38 лв. заплатена
държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение (определено от съда на
основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ), както и 344.05
лв. заплатено възнаграждение за особен представител и 200 лв. за вещо лице. Предвид уважаването само на установителния иск
за главница, то ответника следва да заплати в исковото производство разноски в
размер на 608.74 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че Д.П.Д. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Б.Б., чрез юрисконсулта М.С.сумата от 1299.17 лв. (хиляда двеста деветдесет и
девет лева и седемнадесет стотинки), представляваща главница по Договор за паричен
кредит № CREX – 16293749 от 06.08.2018г., сключен между “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК ********* и ответника, ведно със
законната лихва върху вземането, считано от 03.02.2020г. – датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, като същото е прехвърлено
от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България на ищеца с Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 12.02.2019г. и за него е издадена
Заповед за изпълнение № 87/04.02.2020г. по ч.гр.д. № 248/2020г. по описа на
ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване
на установено, че Д.П.Д. с ЕГН ********** дължи на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 155.83лв. (сто петдесет и пет лева и осемдесет
и три стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2018г. до 05.08.2019г. и сумата от 174.32 лв. (сто седемдесет и четири
лева и тридесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 06.09.2018г.
до 03.02.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 87/04.02.2020г.
по ч.гр.д. № 248/2020г. по описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.П.Д. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в
размер на 65.85 лв. (шестдесет и пет лева
и осемдесет и пет стотинки) и разноски в исковото производство в размер на 608.74 лв. (шестстотин и осем лева и
седемдесет и четири стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: