РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900243 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, чрез пълномощник адв.А.А., твърди, че
е кредитор на А. В. В. по силата на договор за кредит от 18.09.2007 г. за вземания, подробно
описани в исковата молба. Кредитът е предоставен от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД,
което дружество впоследствие е преобразувано чрез вливане в ищцовото и последното е
негов правоприемник. Ищецът твърди, че разполага със заповед за изпълнение и с
изпълнителен лист против посоченото лице, като въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело при ЧСИ, който е наложил запор върху дружествените
дялове на длъжника, притежавани в ответното дружество. Запорът е вписан в ТР на
21.09.2016 г. На 01.10.2020 г. ЧСИ е връчил на ответника изявлението на ищеца по чл.517,
ал.3 ГПК, а на 29.03.2021 г. ЧСИ е издал постановление за овластяване на ищеца да предяви
настоящия иск. Твърди се също така, че вземането на взискателя не е удовлетворено. Въз
основа на изложените твърдения, е формулиран петитум за постановяване на решение, с
което ответното дружество да бъде прекратено. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „КЕЙ ДЖИ СЕРВИЗ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Източен“ №55, представлявано от А. В. В. и О.К.Д., не е
депозирал отговор на исковата молба, не взима становище по иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От вписванията в търговския регистър се установява, че ответното дружество е
1
вписано в регистъра на 03.08.2010 г. като дружество с ограничена отговорност. Съдружници
от регистрирането до момента са А. В. В. и О.К.Д., всеки с дялово участие в размер 500 лв.
от общия внесен изцяло капитал в размер 1 000 лв.
Установява се от доказателствата, че по молба на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК ********* – заличено понастоящем дружество, преобразувано с
приобретател ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, е образувано изпълнително дело въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№16138/2012 г. на РС Пловдив, ІV бр.с., с
длъжник А. В. В. за вземания, произтичащи от договор за кредит и издадена заповед за
изпълнение по чл.418 ГПК.
Установява се от доказателствата, че по молба на взискателя по това изпълнително
дело ЧСИ е наложил запор върху притежавания от длъжника А.В. дружествен дял в
ответното дружество, съставляващи 50 % от капитала на същото. Запорът е вписан в
търговския регистър по партида на дружеството на 21.09.2016 г.
Установява се, че ищецът, конституиран като взискател на мястото на заличеното
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, е депозирал пред съдебния изпълнител изявление за
прекратяване участието на длъжника в ответното търговско дружество. Изявлението е
връчено от ЧСИ чрез залепяне на уведомление на адреса на управление на ответника, тъй
като при посещенията не е открита функционираща канцелария и служители, а при разговор
по телефона с представляващия А.В. връчителят е бил уверен, че юридическото лице не
функционира от години и няма кой да получи съобщението.
Видно от приложеното на л.35 удостоверение, съдебният изпълнител е овластил
взискателя да предяви пред окръжния съд по седалище на „КЕЙ ДЖИ СЕРВИЗ“ООД иск за
неговото прекратяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Един от способите за принудително изпълнение, уредени в ГПК, е насочен върху
вземания на длъжника – гл.45 от кодекса. В чл.517 ГПК е уредено изпълнението върху
дялове, което е регламентирано като възможност на взискателя да инициира прекратяване
участието на длъжника в съответното дружество, за да може да се удовлетвори чрез
изпълнение върху вземането на длъжника по чл.125, ал.3 ТЗ – за паричния дял от
имуществото, който се полага на напускащия съдружник. В разпоредбата е предвидено, че
запорът върху дялове се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по
вписванията. В ал.3 и ал.4 е уредено изпълнението върху дял на ограничено отговорен
съдружник, като специалната ал.3 се отнася до случаите, в които всички длъжникът е
съдружник и притежава дялове в дружество с ограничена отговорност, каквато е настоящата
хипотеза. В тази хипотеза законът изисква предварително връчване на изявление от
взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството с изтичане на
съответен 3-месечен срок, преди овластяването му да предяви иск за прекратяване на
дружеството пред съответния окръжен съд. След изтичане на посочения срок съдебният
2
изпълнител, наложил запора, овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на
дружеството. Предвидено е в чл.517, ал.4 ГПК, че съдът отхвърля иска, ако се установи, че
вземането на взискателя е удовлетворено преди приключване на първото по делото
заседание. Искът се отхвърля и ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя
припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125,
ал.3 ТЗ.
В аспекта на горните норми следва, че материалноправната легитимация на ищеца,
или наличието в негово лице на потестативно право да прекрати ответното дружество,
произтича пряко от качеството му на взискател в изпълнително производство по ГПК, което
е висящо. В рамките на настоящото производство не се изследва дали ищецът е кредитор с
изискуемо и ликвидно вземане, а дали същият е взискател във висящо изпълнително
производство. Настоящият ищец се легитимира като взискател по образувано и висящо
изпълнително производство, надлежно овластен да предяви иска по чл.517 ГПК от съдебния
изпълнител след налагане на запор върху дяловете на длъжника, а лицето, което притежава
дялове от капитала на ответното дружество, е длъжник по същото. Няма твърдения и
доказателства взискателят да е удовлетворен. Не е изплатен и т.нар.ликвидационен дял, от
който взискателят има право да се удовлетвори. Следователно, налице са
материалноправните предпоставки по чл.517, ал.3 и ал.4 ГПК и отсъстват пречките, при
които искът може да бъде отхвърлен.
По гореизложените съображения съдът намира, че искът е доказан и основателен и
следва да се уважи. Следва да бъде постановено прекратяване на ответното дружество с
ликвидация, при която ищецът ще се удовлетвори от т.нар.ликвидационен дял на длъжника.
По аналогия с чл.70, ал.3 ТЗ и чл.398б ГПК (1952 г.) решението следва да се изпрати на
Агенцията по вписвания след влизането му в сила за вписване в търговския регистър, а
назначаването на ликвидатор следва да се възложи на длъжностното лице по регистрация.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в ощ размер 80 лв., която следва да се
възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА „КЕЙ ДЖИ СЕРВИЗ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Източен“ №55, представлявано от А. В. В. и О.К.Д., и
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИКВИДАЦИЯ за същото дружество, като ВЪЗЛАГА на
Агенцията по вписвания да извърши действията по вписване на решението и назначаване на
ликвидатор.
ОСЪЖДА „КЕЙ ДЖИ СЕРВИЗ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Източен“ №55, представлявано от А. В. В. и О.К.Д., да заплати
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
3
гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, сумата 80 лв. (осемдесет лева) – държавна такса за
производството по т.д.№243/2021 г. по описа на ПОС, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4