РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. гр.Мадан, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100103 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., чрез пълномощника си
юрисконсулт Г.С.С. - К., против Х. А. Ф. с ЕГН: ********** и адрес: с.Р, общ.
М и Д. М. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: с.Р, общ. М, с която е предявен иск за
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза
на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжниците Х. А. Ф. и Д. М. Ч.,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит
№ ** за следните суми: главница – 24.04.31 лева /две хиляди четиристотин и
четири лева и тридесет и една стотинки/; непогасено падежирало договорно
възнаграждение – 858.76 /осемстотин петдесет и осем лева и седемдесет и
шест стотинки/, дължимо за периода от 01.08.2022 г. до 04.08.2023 г.; лихва за
забава в размер на 415.27 лева /четиристотин и петнадесет лева и двадесети
седем стотинки/, дължима от 02.07.2022 г. до 04.08.2023 г. и законна лихва в
размер на 292.82 лева /двеста деветдесет и два лева и осемдесет и две
стотинки/, дължима от 04.08.2023 г. до 21.12.2023 г, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. С исковата
молба е предявен и иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
задължението, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № ** за възнаграждението за закупена услуга „Фаст“ в
размер на 958.33 лева /деветстотин петдесет и осем лева и тридесет и три
стотинки/ и възнаграждението за закупена услуга „Флекси“ в размер на
1557.29 лева /хиляда петстотин петдесет и седем лева и двадесет и девет
стотинки/, дължими за периода от 01.08.2022 г. до 04.08.2023 г., ведно със
законната лихва до изплащане на вземането.
1
В исковата молба се твърди, че на 06.06.2022 г. ответниците Х. А. Ф. и Д.
М. Ч. подали до „Профи Кредит България” ЕООД искане за отпускане на
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт. Ответниците са получили
разяснения, който са им дали възможност да преценят доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите и финансовото им състояние, като
същите са декларирали, че са запознати с общите условия на „Профи Кредит
България“ ЕООД, които са неразделна част от Искане за отпускане на
потребителсдки кредит, получили са и преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр.
Клиентът и съдлъжникът са посочили в т.V от ДПК, че с част от сумата
по договора желаят да бъде извършено рефинансиране на друго задължение -
вътрешно рефинансиране към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД по друг
кредит на Х. А. Ф. на със сумата от 3512.11 лева. Според ДПК № ** клиентът
и съдлъжникът могат да изберат да закупят една или повече допълнителни
услуги към договора, като изборът е на клиента и съдлъжникът, като
закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора,
а е опционално. За клиенти избрали да се възползват от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да
заплатят дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото
се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
След като ищецът е одобрил отпускането на заем в размер идентичен с
исканите параметри, на 06.06.2022 г. „Профи Кредит България“ ЕООД е
сключило с ответника Х. А. Ф. Договор за потребителски кредит № **, а на
основание чл. 10.1 от ОУ на ДПК във връзка с чл.121 - чл.127 ЗЗД, ответника
Д. М. Ч., в качеството си на съдлъжник по настоящия ДПК, се задължила да
отговаря за задължението на Х. А. Ф. при условията на сключения с последния
ДПК.
Твърди се, че ответниците са получили одобрение да закупят и
поисканите от тях допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като отново са
получили и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит с Допълнителна преддоговорна
2
информация, на които са положили имената и подписите си.
Кредитополучателите, от своя страна поели задължения (чл. 8 от Общите
условия) по Договора за потребителски кредит със закупени допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ към него, а именно; да върнат уговорената като
общо задължение сума, посочена в т. VI на ДПК в срок от 36 месеца с месечна
вноска по погасителен план в размер на 347.64 лева й падежна дата всяко 5-то
число на месеца.
Твърди се, че Договорът за кредит е подписан при Общи условия, които
са неразделна част от договора, предадени са на клиента и съдлъжника при
подписването им и те са декларирали, че са запознати със съдържанието им и
ги приемат, нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което и
са ги подписали.
Сочи се, че Договор №** е сключен при следните параметри: Сума на
кредита: 2500.00 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на месечната вноска
по кредита: 152.63 лева; Дата на погасяване на вноска по време на
изплащането на заема: 1-во число на месеца; Годишен процент на разходите
(ГПР %) 48.83; Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11;
Общо дължима сума по кредита 3662.88 лв.
Параметрите по поискани и закупени допълнителна услуга са както
следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ - 1000.00
лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ - 1625.00
лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга - 109.38 лева.
Общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуга е
както следва: Общо задължение по договора: 6287.88 лева; Общ размер на
месечна вноска по договора: 262.01 лева; Дата на погасяване: 1-ви ден от
месеца.
Сочи се, че общият размер на договорното възнаграждение по кредита е
предварително определен в погасителния план. Страните са се споразумели
договорното възнаграждение по кредита, което възниква за клиента и
съдлъжника като задължение към деня на отпускане на кредита, да се
разсрочи във времето и да се погасява от последните в рамките на
погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на
съдлъжниците по делото е в размер на 858.76 лева, дължимо за периода от
01.08.2022 г. до 04.08.2023 г. По същия начин е уговорено и заплащането на
3
възнаграждението за закупени допълнителни услуги, което възниква за
клиента и съдлъжника като задължение към деня на отпускане на кредита - то
е разсрочено във времето и се погасява от клиента като част от погасителните
вноски и в рамките в погасителния план. Оставащата неизплатена част от него
е в размер на 2515.62 лева, дължимо от 01.08.2022 г. до 04.08.2023 г.
В молбата ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си
по договора, като заемната сума е преведена по посочената в ДПК банкова
сметка, видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от
06.06.2022г., като ответниците от своя страна са поели задължение да
погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове,
според погасителния план, който е неразделна част от Договора за
потребителски кредит. Погасителния план е получен от клиента и съдлъжника
, като същите не са изпълнили задължението, което са поели по договора, а са
преустановили плащанията на погасителните вноски, изпаднали са в забава и
са направили само следните плащания по заема на 04.07.2022 г. – 232.50 лева
и на 07.07.2022 г. – 30.19 лева., или общата сума на направените плащания по
ДПК ** е в размер на 262.69 лева. С нея е погасена сума в размер на 262.01
лева, съгласно задължението по погасителен план - една пълна вноска. В
общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания
по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 0.68 лв.
Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в
размер на 415.95 лева, които към момента са заплатени частично. Остатъчната
сума за заплащане по това задължение е 415.27 лева.
Ищецът твърди, че след обявяването на предсрочна изискуемост
(04.08.2023г.) е започнало начисляване на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което до входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
(21.12.2023 г.) е в размер на 292.82 лева, като същото е начислено съгласно
уговореното в чл. 12 / 12.1 от ОУ, а именно: начислено е Обезщетение за
забава ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща задължение за главница,
договорно възнаграждение и възнаграждение за закупени допълнителни
услуги).
В молбата си ищецът сочи, че предвид обстоятелството, че клиента и
съдлъжника не са изпълнявали поетите договорни задължения, след
изпадането им в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3
4
от Общите условия към ДПК, е обявена предсрочната изискуемост на
Договора, като същият е прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит
България” ЕООД, за което клиента и съдлъжника са уведомени.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, ищецът твърди, че Х. А. Ф.
и Д. М. Ч. дължат на „Профи Кредит България” ЕООД сума в общ размер на
6486.78 лева, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № **.
Сочи, че ако се прецени, че съдлъжниците не са били уведомени редовно
за прекратяването на договора, респективно за обявяване на предсрочната
изискуемост, следва да се приеме, че същите са редовно уведомени с
получаването на препис от исковата молба. Ако се приеме, че предсрочната
изискуемост по ДПК № **, не е надлежно обявена на ответниците, ищецът
моли да се вземе в предвид Решение № 7/19.05.2017 г., постановено по гр.д. №
60053/2016 г. на ВКС, II г.о.,с което е допуснато касационно обжалване на
въззивно решение в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния
въпрос: към кой момент в производството по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се установи съществуването, респ. несъщестуването на
вземането на банката по издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство и изискуемо ли е в хипотезата на иск с правно осн.
чл. 422, ал. 1 ГПК вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда
на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл. 60, ал.2 ЗКИ, но безспорно е налице
неизпълнение на падежирали вноски по договора за банков кредит към
момента на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ, респ. такива с настъпил падеж в
хода на делото. Според решението на касационната инстанция, когато
предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит не е
обявена надлежно преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, то не
би могло да се отрече съществуване на вземане за неизплатената част на
задължението, съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж
до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция
по арг. на чл. 235, ал. 3 ГПК, който размер следва да бъде присъден.
Ищецът счита че в рамките на исковото производство по установяване
5
съществуването на материалното право - неизплатената част на задължението
за погасяване на кредита, съдът е длъжен при установяване размера на
падежиралите вноски да съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, като
зачете и фактите от значение за спорното право. По изложените съображения
моли за уважаване на иска. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците. Посочват, че искът по чл.422 от ГПК е недопустим по
отношение на претендираната главница за сумата от 1422,66 лева, тъй като
във възраженията си по ч. гр. д. № 456/2023г. по описа на PC Мадан и двамата
са заявили изрично, че не дължат изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение за главница за разликата над 1422.66 лева до 2404.31
лева, поради което считат, че в тази част исковите претенции са недопустими
поради липса на правен интерес от воденето им, предвид влизането в сила на
Заповед № 176/29.12.2023г. по частно гражданско дело № 456/2023 г. по описа
на PC Мадан. Ответниците не оспорват фактите, изложени в исковата молба
относно сключването на Договор за потребителски кредит № ** на
06.06.2022г. и условията, при които е сключен.
Сочат, че отношенията на страните попадат под правната регламентация
на Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ
приложение към процесния. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на
договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Сочат, че съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Твърдят, че в договора за кредит № **/06.06.2022 г. е посочен Годишен
процент на разходите (ГПР), който не отговаря на действителния такъв, тъй
като при изчисляването му не са взети предвид разходите на
кредитополучателя за т. нар. „допълнителни услуги". Съгласно чл. 19, ал. 5-6
от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
6
нищожни, а при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени
за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при
последващи плащания по кредита.
Ответниците считат, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.
11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от процесния договор за кредит
за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния
процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал. 4 е посочен неговият максимално допустим
размер — пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е
дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за
потребителя" - това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани е договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Т. нар. „допълнителни услуги“ „Фаст“ и
„Флекси“ по своята същност представляват действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги
по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат
пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест
по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва на падежа. С допълнителните услуги се въвеждат
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за
потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля
50,00 % и възлиза на над 200,00 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от
законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за
допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй
7
като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по
кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна.
В отговора си ответниците сочат, че според нормата на чл. 22 от ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са
спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне
на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и
след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като
нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във
вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй
като същите са изискуеми при самото сключване. Считат за неоснователни
претенциите за лихви, такси от всякакъв характер и други разходи, начислени
от ищеца и претендирани с исковата молба, вкл. по отношение на сумите по
предявените осъдителни искове.
Твърдят, че при сключването на договора за кредит с предвиденото
обезпечение под формата на услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ с дължимо
възнаграждение, е налице заобикаляне на императивна разпоредба по чл. 19,
ал. 4 ЗПК с оглед предвиденото ограничение в разпоредбата относно
максималния размер на ГПР и сочат, че това възнаграждение има характер на
скрита възнаградителна лихва, която уговорка е в противоречие сьс
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с посочената
разпоредба на чл. 19 ал. 4 ЗПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 21 ал. 1
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Чрез закупуване
на т. нар. допълнителни услуги с визираната такса в размер на 1000.00 лева за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ и такса в размер на 1625.00 лева за
8
закупена допълнителна услуга „Флекси“, общо надвишаващи размера на
отпуснатия кредит, потребителят се натоварва с допълнителни разходи, които
не са предвидени в основния договор за кредит. В този смисъл коментираната
клауза съобразно разпоредбата на чл. 145 ЗЗП е неравноправна клауза, която
се преценява при вземане предвид на всички обстоятелства, свързани със
сключването на договора, към момента на неговото сключване и всички
клаузи, не само в договора, а и на друг договор, сключван с потребител, с
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Сочат, че независимо от обстоятелството, дали кредитоискателите сами
избират дали да ползват допълнителна услуга, за което се дължи
възнаграждение, включено в месечните погасителни вноски, преценено
съобразно разпоредбата на чл. 145 ЗЗП, води до значително неравновесие в
отношенията между страните във връзка с еквивалентността на насрещните
престации, върху обема на които рефлектира свързания с основния договор за
потребителски кредит. Уговореният ГПР по договора, изчислен при вземане
предвид на разхода за пакета допълнителни услуги значително надвишава
размера на най-високата законна лихва, действала за периода на договора,
както и уговореният годишен лихвен процент надвишава над 5 пъти този
размер на законната лихва.
Посочват, че Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело № С-714/22 по
което е постановено, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“. Сочат, че становището им
напълно съвпада с разрешенията на общностния съд, поради което молят да се
9
отхвърлят предявените искове от „Профи Кредит България“. Претендират
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Установителният иск е допустим, доколкото е постъпило възражение и
предвид наведените възражения от страна на ответниците за нищожност на
договора, то няма как заповедта в една част да влезе в сила, доколкото при
възражение за нищожен договор и установяване договорът действително да е
такъв, сумите за главница се дължат на извъндоговорно, а не на договорно
основание. Ето защо ищецът има интерес дължимостта на всички суми по
заповедта да се установи в настоящото производство. При наведено
възражение за нищожност на договора няма как заповедта в едната си част да
влезе в сила, ето защо възражението за недопустимост на установителния иск
в частта за сумите, които се признават за дължими, е неоснователно. За тези
суми не е издаден изп. лист в заповедното производство, дадени са указания за
предявяване на иск и заявителят има правен интерес да установи в цялост
дължимостта на сумите по договора и заповедта, предвид наведеното
възражение, че целият договор е нищожен.
Не се спори по делото, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че на 06.06.2022 г. между ищеца и първия ответник Х. А. Ф. е
сключен Договор за потребителски кредит стандарт № **, а на основание чл.
10.1 от ОУ на ДПК във връзка с чл.121 - чл.127 ЗЗД, втория ответник Д. М. Ч.,
в качеството си на съдлъжник по същия ДПК, се задължила да отговаря за
задължението на Х. А. Ф. при условията на сключения с последния ДПК, по
силата на който на първия ответник е била предоставена сумата от 2500 лева,
при срок на кредита: 24 месеца, с размер на вноската по кредита: 152,63 лева,
ГПР 48,83 % лева, ГЛП 41%, лихвен процент, на ден 0,11%, обща дължима
сума по кредита 3662,88 лева. По силата на т. V и т. VI от договора за кредит,
същият е бил сключен при предоставяне на допълнителните услуги „Фаст“,
предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит и „Флекси“, предоставяща право да променя
едностранно погасителния си план при описаните в ОУ специфични
изисквания. Общото задължение по кредита и по закупената задължителна
услуга „Фаст“ възлиза на 1000 лева, а за услугата „Флекси“ 1625 лева.
Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил в размер от
109,38 лева, която сума била дължима заедно с месечната погасителна вноска
по кредита. Възнаграждението ставало изискуемо с подписването на договора,
но се разсрочвало за срока на договора на равни месечни вноски и се добавяло
10
към месечните вноски за погасяване на кредита. Общото задължение по
кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на 6287,88 лева, а
общият размер на вноската 262,01 лева.
По делото са представени като доказателства: искане за отпускане на
потребителски кредит Профи кредит стандарт, Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, 2 бр.
Декларации по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП, 2 бр. Декларации по чл. 66, ал. 2
ЗМИП, Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ** от
06.06.2022 г., Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за
потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски
кредит № ** със закупена допълнителна услуга; Преводно нареждане за
кредитен превод от 06.06.2022 г.; уведомително писмо от 09.08.2023 г. до Х.
Ф.; уведомително писмо от 09.08.2023 г. до Д. Ч.; Извлечение по сметка към
Договор за потребителски кредит № **, според което общо платената сума по
ДПК е 262.69 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между тях е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла
на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.
4 ЗПК. Ответниците са физически лица, което при сключването на договора
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност,
поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето
защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-
9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В отговора на исковата молба са релевирани основания за
недействителност на договор за потребителски кредит, свързани с
изискването на чл. 11, ал. 1,т. 9 и т. 10 от ЗПК и заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът
за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита,
11
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите. Формиране на
процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не последният да бъде поставен
в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
ще дължи. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.83%, а ГЛП 41.00%, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Това поставя потребителя в положение да не знае в какъв размер е
оскъпяването му по кредита.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор
за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно
с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Съгласно
12
сключения между страните договор възнаграждението за закупена
допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възлиза на 1000 лева, а
възнаграждението за закупена допълнителна услугата „Флекси“,
предоставяща право да променя едностранно погасителния си план при
описаните в ОУ специфични изисквания, възлиза на 1625 лева. Доколкото се
касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях
реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези плащания се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер би надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид
сегашният му размер от 48.83 %, размерът на отпусната главница по договора
в размер на 2500 лева, размерът на ГЛП по договора 41%, срокът на договора
от 24 месеца, и размера на дължимото възнаграждение за допълнителни
услуги възлиза на общо 3 662.88 лева и надхвърля размера на отпусната
главница по договора. При служебно изчисление на ГПР посредством онлайн
калкулатор при следните параметри: Размер на кредита: 2500 лева,
задълженията по който са платими от потребителя на 24 месечни вноски,
всяка от 152,63 лева, включваща лихва, главница и такса по закупени
допълнителни услуги, при обща сума на погасяване 6287,88 лева, то ГПР
възлиза на 213.94%, който надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4
от ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва към датата на
сключването на договора – 06.06.2022 г. Следователно посочения в договора
ГПР не отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне
на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е
недействителен на основание чл. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК,
поради което на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста
стойност в настоящия случай възлиза на 2500 лева.
Ето защо предявените искове за установяване на дължимост на
непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 858.76 лв.,
обезщетение за забава в размер на 415.27 лв. и законна лихва в размер на
292.82 лв., както и иска за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумата от 958,33 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст
и сумата от 1557,29 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга
Флекси, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В случая от
13
приложеното извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №
**, е видно, че кредитополучателя е заплатил по договора сумата от 262.69
лв., при чиста стойност на кредита от 2500 лв., с оглед на което предявения
първоначален иск за установяване на дължимост на главница по процесния
договор за сумата от 2404.31 следва да бъде уважен до размера от 2237.31 лв.
и отхвърлен в останалата му част над този размер до претендираната сума от
2404,31 лв., за сумата от 167,00 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на двете страни, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В исковото производство ищецът е
заплатил държавна такса в размер от 218.12 лева. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер от 150
лева. По съразмерност с уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в
размер на 126.96 лева за исковото производство. Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК/, които по съразмерност възлизат на общо 44.64 лева.
Ответниците претендират разноски за заповедното и за исковото
производство, изразяващи се в определяне на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото страните се
представляват безплатно от адв. М. О. поради затрудненото си материално
положение, което обстоятелство по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът
да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на
иска за заповедното производството – съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 697.16 лева, а за исковото производство –
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения възлиза на 1248.72 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете в полза на процесуалния представител на
ответниците следва да бъдат присъдени сумите от 826.63 лева за исковото
производство и 203.24 лева за заповедното производство. Възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
доколкото възнаграждението на процесуалния представител на ответника е
определено съобразно предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. А. Ф. с ЕГН: **********, с
адрес: с. Р., общ. М. и Д. М. Ч. с ЕГН: **********, с адрес: с. Р., общ. М.,
дължат на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
14
и адрес на управление гр. С. сумата от 2237,31 лева /две хиляди двеста
тридесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ – главница по Договор за
потребителски кредит № **, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед № 176/29.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 456/2023 г. по описа на РС Мадан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С. против Х. А. Ф. с ЕГН:
**********, с адрес: с. Р., общ. М. и Д. М. Ч. с ЕГН: **********, с адрес: с. Р.,
общ. М., иск да бъде признато за установено съществуването на вземане в
полза на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу Х. А. Ф. Д. М. Ч., за
главница в размер на 167.00 лева, непогасено падежирало договорно
възнаграждение в размер на 858.76 лева, дължимо за периода от 01.08.2022 г.
до 04.08.2023 г., лихва за забава в размер на 415.27 лева, дължима от
02.07.2022 г. до 04.08.2023 г., законна лихва в размер на 292.82 лева, дължима
от 04.08.2023 г. до 21.12.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 22.12.2023 г. до изплащане на вземането,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ **, за които суми е издадена заповед № 176/29.12.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 456/2023 г. по описа на РС Мадан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК
*********, против Х. А. Ф. с ЕГН: ********** и Д. М. Ч. с ЕГН: **********,
иск за осъждане на ответниците, да заплатят на "ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, сумата от 958.33 лева, представляваща възнаграждение за закупена
услуга Фаст и сумата от 1557.29 лева, представляваща възнаграждение за
закупена услуга Флекси, дължими за периода от 01.08.2022 г. до 04.08.2023 г.,
ведно със законната лихва до изплащане на вземането, за допълнителни
услуги по Договор за потребителски кредит № **.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на адв. М. М. О., АК
Смолян, съдебен адрес: гр. Р., сумата от 1029.87 лева (хиляда двадесет и девет
лева и осемдесет и седем стотинки) - адвокатско възнаграждение, определено
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Х. А. Ф. с ЕГН: **********, с адрес: с. Р., общ. М. и Д. М. Ч.
с ЕГН: **********, с адрес: с. Р., общ. М., да заплатят на "ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
сумата от 126.96 лева /сто двадесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/
- деловодни разноски по гр. д. № 103/2024 г. по описа на РС Мадан и сумата от
44.64 лева /четиридесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/
деловодни разноски по ч. гр. д. № 456/2023 г. по описа на РС Мадан,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Смолян в
15
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
16