№ 3701
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110216318 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Л. Р. Ц., ЕГН **********, чрез адв. В. Т., против
издадената от полицейски орган старши инспектор СИТ, началник на 01 група в 02 сектор,
ОПКП-СДВР Заповед за задържане рег. № 513зз-1022 от 20.11.2022 г.
С развити в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на
обжалваната заповед.
В съдебно заседание, жалбоподателят Л. Р. Ц., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. В. Т., която поддържа подадената жалба срещу издадената заповед
за задържане, като се твърди, че посоченото основане в заповедта не кореспондира с
правните основания. Моли се за отмяна на процесната заповед за задържане и се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък с
разноски.
Ответникът СИТ, в качеството му на полицейски орган по задържането, не се
явява. Представлява се от юрк. А, която моли да бъде оставена в сила процесната заповед за
задържане като правилна и законосъобразна, и издадена от компетентен орган, което е
установено посредством издаденото и представено по делото удостоверение за
компетенстност. Заявява, че основанието, на което е извършено задържането, е на
основание чл. 72 ЗМВР, въз основа на образувано досъдебно производство, като отбелязва,
че чл. 72, ал. 1 ЗМВР предполага наличието на данни, от които може да се направи
предположение, че е извършено престъпление. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и представя писмени бележки.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
1
установено от фактическа страна следното:
От старши инспектор СИТ, началник на 01 група в 02 сектор, ОПКП-СДВР е
издадена Заповед за задържане рег.№ 513зз-1022 от 20.11.2022 г., според съдържанието на
която в 11:00 ч. на 20.11.2022 г. е задържано на основание лицето Л. Р. Ц.. Заповедта е
връчена незабавно на задържаното лице, като същият собственоръчно е записал, че няма
претенции към органите на МВР. Деянието, по повод на което е издадена заповедта, е във
връзка с извършване на проверка и установяване на евентуална съпричастност към ДП №
229/15.11.2022 г. по описа на СДВР, образувано по чл. 199 от НК - Извършен въоръжен
грабеж на 15.11.2022 г. в гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 214 (Търговски център
„София Ринг Мол“) на автомобил, извършващ инкасова дейност.
При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол
ИАА, а разгледана по същество тя е неоснователна.
По своята правна природа издадената от органите на МВР заповед за задържане
за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка, законността на
която подлежи на съдебен контрол по отношение на всички основания за оспорване,
регламентирани в общата разпоредба на.
Разгледана по същество жалбата, според настоящия съдебен състав, е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите
на материалната му компетентност по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, в установената от закона форма.
Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с
писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в
чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й, т. е. актът трябва да бъде мотивиран.
Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР като съдържа името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането,
данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В оспорения административен акт
изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл. 72,
ал. 3 и 4 и чл. 73 ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото в заповедта правно
основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл.
343 в и чл. 345 от НК. Спазен е срокът по чл. 73 ЗМВР, тъй като жалбоподателят е задържан
на 20.11.2022 г. в 11:00 ч., освободен на 21.11.2022 г. в 10:50 ч., преди изтичане на 24 часа от
задържането му, като това се установява от наличното по преписката ксерокопие на
страници от книга за задържаните лица на СДВР.
Разглеждайки тези основания, съдът приема от правна страна следното:
Чл. 72 ЗМВР урежда правомощието на полицейските органи да задържат лица
при наличието на изчерпателно изброени хипотези. По своя характер задържането има
2
характер на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели
чрез задържането да се предотврати възможността конкретното лице да извърши
престъпление, да се продължи да извършва престъпления или да се укрие. На следващо
място, тя е и с цел започване на процедура по разследване срещу вероятен извършител на
престъпление. В случая тези критерии са спазени. За постановяването й се издава заповед –
чл. 74, ал. 1 ЗМВР. Упражняването на това правомощие е в условията на оперативна
самостоятелност, като полицейският орган има възможността да прецени дали при наличие
на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната
административна мярка.
Извършваната от съда проверка при оспорване на такава заповед, обхваща
преценката дали съответният орган е разполагал с материална компетентност и с оперативна
самостоятелност, спазил ли е изискванията за законосъобразност при издаване на заповедта
и нейното съдържание.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла
на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като безспорно установено е от събраните в хода на делото
доказателства, че издателят на заповедта старши инспектор СИТ към момента на издаване
на заповедта е заемал длъжността началник на 01 група в 02 сектор „Грабежи“ към ОПКП-
СДВР, както и че към настоящия момент заема същата длъжност.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са посочени в
разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗМВР, а именно - името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта; фактическите и правни основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на
правата на лицето по и правата на задържаното лице. Противно на твърдението в жалбата,
посочени са в заповедта датата и часа на освобождаване, както и датата на задържането.
Задържането на жалбоподателя е вписано в регистъра на задържаните лица. Копие от
заповедта за задържане му е било връчено лично.
Предвид това, формалните изисквания относно реквизитите на заповедта и реда
за издаването й са били спазени.
Следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно, то
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигане на законовата цел. Като в тази насока е Решение № 9425/2016
г. на ВАС по адм. д. № 3914/2015 г. Издадената заповед по реда на ЗМВР задължително
следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и
конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта
на закона.
Изхождайки от константната съдебна практика, чието начало е дадено с
тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, споделена по–късно в редица решения
на ВАС – напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело № 5608/2013 г., V о. на ВАС,
настоящият съд приема, че е допустимо фактическите съображения да бъдат изложени в
3
отделни, съдържащи се в преписката документи, каквито органите на МВР съставят и
изготвят съобразно установените техни вътрешни правила. По тези съображения съдът
намира, че не са налице нарушения относно формата на оспорения административен акт.
На следващо място, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – спазени са изискванията на чл. 74, ал. 6 от
ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното лице.
Що се касае до приложението на материалния закон – в случая това е
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то съдебната практика е категорична относно
смисъла на понятието "данни за извършено престъпление". Приема се, че същото не е
идентично с понятието по НПК за наличието на достатъчно данни за извършено
престъпление, т. е. в сравнение с второто, първото има значително по-ограничен обхват,
който придава законосъобразност на издадената на това основание заповед за задържане,
включително когато наличните данни за престъпление не са достатъчни за образуване на
наказателно производство. В тази връзка, след като от събраните по делото доказателства, се
установява наличието на образувано досъдебно производство относно деянието, описано в
заповедта, то очевидно за издаването на последната са били налице данни за престъпление
по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Въпросът дали тези данни са достоверни и дали на
тях им е дадена правилна правна квалификация, остава извън кръга на подлежащата на
съдебен контрол от административния съд законосъобразност на заповедта за задържане. За
материалната законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на
данни за възможно по НК престъпление, като в случая това изискване за материална
законосъобразност е спазено.
На последно място, обжалваната заповед е издадена при пълно съответствие с
целта на закона – принудителната административна мярка е послужила за предотвратяване
на действия, които биха затруднили разкриването и доказването на престъплението.
Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е
изпълнено, като е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална
съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на
всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно
е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява
престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по
повод на какво е формирано подозрението срещу него. Видно от приложената по делото
преписка това е изпълнено от полицейските служители. В конкретния случай са налице
посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в
съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека.
Прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта
на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият
евентуално извършеното престъпление. Налагането на принудителната административна
мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е оправдано.
4
Така установеното по гореизложените съображения отсъствие на всички
основания за оспорване по издадената заповед за задържане на лице, налага жалбата да бъде
отхвърлена. Съдът намира, че по делото са събрани доказателства относно наличието на
фактически основания за издаването на оспорената заповед, поради което жалбата е
неоснователна.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител н а въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
вр. ал. 4 ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и
разглеждането му в едно открито съдебно заседание, искането следва да бъде уважено в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80,00 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Р. Ц., ЕГН **********, чрез адв. В. Т., против
издадената от полицейски орган старши инспектор СИТ, началник на 01 група в 02 сектор,
ОПКП-СДВР Заповед за задържане, рег. № 513зз-1022 от 20.11.2022 г.
ОСЪЖДА ЛЛ Р. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на СДВР сума в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5