№ 1243
гр. Пазарджик, 18.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20235220101128 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
И на второ повикване в 10:15 часа, се явиха:
Ищецът С. Г. Х., редовно уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява. Представлява се от пълномощника му адв. Д., редовно
упълномощена от преди.
Ответникът Г Дя „Изпълнение на наказанията“ гр. София, редовно
уведомен от предходното съдебно заседание, чрез пълномощника си, се
представлява от юрк. Р., редовно упълномощен от преди.
Явява се вещото лице Л. Ц..
АДВ. Д.: - Да се даде ход на делото.
ЮРК. Р.: - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът ДОКЛАДВА постъпилото по делото заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, което е депозирано от вещото лице Л. Ц.
на 17.06.2024 г., извън срока по чл. 199 от ГПК.
АДВ. Д.: - Аз нямам други искания по доказателствата. Запозната съм
със заключението и не правя възражение за срока за депозиране на
1
заключението,
ЮРК. Р.: - От наша страна също нямаме искания по доказателствата и
не правим възражение за неспазването на срока за представяне на
заключението.
С оглед изричните изявления на процесуалните представители на
страните, във връзка със срока за представяне на заключението, съдът счита,
че не е налице процесуална пречка заключението изготвено от вещото лице Л.
Ц. да бъде изслушано в днешното съдебно заседание.
ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице Л. Ц..
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. С Ц.: - на 62 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родствени и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В.Л. Ц.: - Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Представил съм писмено заключение, което поддържам.
АДВ. Д.: - Аз имам няколко въпроса към вещото лице. Искам да
попитам, при извършване на изчисленията, към всеки наряд сте добавили по
30 минути допълнително време.
В.Л. Ц.: - Нарядът е на 24 часа и половина, и на 12 часа и половина. Към
тях съм добавил по 15 минути преди смяната и 15 минути след смяната.
АДВ. Д.: - Тези 30 минути, които сте добавил, те като извънреден труд
ли са пресмятани, за да получите крайната сума за доплащане, или като
обикновено отработено време?
В.Л. Ц.: - Тях съм ги отчел като отработено време и съм ги включил в
общо отработеното време. Не съм ги отчел като извънреден труд. Извънреден
труд съм отчел, тогава, когато има надвишаване на отработеното време в
сравнение с нормативно признатото.
Към всичко отработено съм прибавил 30 минути – по 15 минути преди
и след, и след това ги събирам на тримесечие, заедно с този половин час, и ги
сравнявам с норматива, и когато има превишаване тогава съм го отчел като
извънреден труд – това е в последната колонка – превишение. Аз отгоре съм
го обяснил.
2
На стр. 26 от заключението – „-6“, означава, че не е достигнал нормата
за извънреден труд. Работил е по-малко, отколкото му е нормата. Когато е
плюс, тогава е надвишил нормата.
АДВ. Д.: - Тоест, тези 30 минути, всъщност, които добавяте към всеки
наряд, са като обикновено отработено време, а не са изчислявани от Вас с
тарифната ставка за извънреден труд? Правилно ли Ви разбирам?
В.Л. Ц.: - Тарифната ставка си е за извънреден труд, тя е с увеличение с
коефициента.
Плюсовете излизат като извънреден труд, тях съм ги смятал със
ставката за извънреден труд. Тези часове, които излизат в повече като
извънреден труд, съм ги сметнал със ставката за извънреден труд.
АДВ. Д.: - Но тези, които са в повече. Моят въпрос е, 30-те минути,
които се полагат извън всеки наряд, допълнително, те на практика, нали – за
Вас тежестта е да прецените дали те са извънреден труд или не са – но вещото
лице, тук, в тази сума, в изчисленията ги е смятало като обикновено
отработено време, а не като извънреден труд.
В.Л. Ц.: - Те стават извънреден труд, когато се превиши нормата. На
адвокат Д. мисълта й е, че тези 30 минути, при всички положения са
извънреден труд. Това е нейната теза, че всичките тези 30 минути се смятат за
извънреден труд.
ЮРК. Р.: - И претенцията им.
АДВ. Д.: - Многократно, на няколко места в експертизата е цитиран чл.
16д от ППЗИНЗС, съгласно който „работното време на служителите в наряд
се изчислява и отчита в часове, запетайка, сумирано за тримесечен период“.
Ако следваме последователността на действията, които са заложени в
конкретната норма, първо изчислява, после отчита, и чак най-накрая се
сумира, правилно ли до този момент са извършени изчисленията?
В.Л. Ц.: – Аз считам, че правилно съм ги изчислил.
АДВ. Д.: – Според мен, трябва да се подвадят предварително, да се
изчислят като извънреден труд и чак на последно място да се сумират. Такава
е и последователността на самия член от ППЗИНЗС. Поне според мен, ако
трябва да следваме, стриктно, всяка една думичка стриктно от закона.
Следващият ми въпрос е, в практиката има ли други случаи, освен в ГДИН,
3
други случаи, при които да се отчита по-малко време от единица за труд?
Говоря принципно, от практиката на експерта като вещо лице. Мога да го
формулирам и по този начин въпроса. С оглед факта, че в България, а и по цял
свят, най-малката мерна единица за труд е един час, имали ли сте други
казуси, при които да се налага да отчитате по-малко от единица време за
труд, както тук в случая е тридесет минути?
В.Л. Ц.: – До сега, от практиката ми, извън системата на ГДИН, не съм
имал случаи, при които да изчислявам положен труд под един час.
АДВ. Д.: – Аз претендирам, че в България най-малката мерна единица
за труд е един час, но след като тук е дадено число за 30 минути, сума за
доплащане 578,63 лв., ако хипотетично, съдът приеме, че един час е
извънредният труд за всеки един наряд, как бихме били получили числото за
един час? Това число, което сме получили, трябва да се умножи по две ли?
Защото това са изчисления за половин час.
В.Л. Ц.: - Не, не може да се умножи по две. Те са всички часове тука
натрупани, не са само тези тридесет минути.
Не може за един час извънреден труд, механично, от заключението
което съм дал за половин час, да се умножи по две, няма да се получи точна
сума.
АДВ. Д.: - Нямам други въпроси към вещото лице. Допълнително ще
взема становище.
ЮРК. Р.: - Имам въпрос относно отчитането на последното тримесечие
от исковия период. След като не са отчетени осем дни от цялото тримесечие,
в които се събират цели два наряда, тъй като периодът не е пълен.
В.Л. Ц.: - И първото тримесечие не е пълно, и последното тримесечие не
е пълно. Първото тримесечие на 2020 г., то обхваща само седем дни от март
месец.
Само по исковия период съм работил. За първото тримесечие на 2020 г.
съм съобразил, че част от това тримесечие не се включва в исковия период, и
за първото тримесечие на 2023 г. също съм съобразил, че не е пълно, тъй като
такъв е исковият период.
ЮРК. Р.: - В случая, след като се получава тази хипотеза, и има
недокомплект от седем работни дни, които се равняват на два наряда, които
4
служителят може да не е давал, може да е излезнал отпуска или може да е
направил смяна за следващия месец, това отчитане правилно ли е спрямо
точното отчитане, което е направено?
В.Л. Ц.: - Значи, последният месец – март месец 2023 г., не е пълен
месец и до края на месеца не може да се определи какво може да стане или
какво е станало, затова всяка промяна след тази дата – някакъв наряд ако има,
болничен, отпуск – всичко това може да повлияе на резултата.
ЮРК. Р.: - Или компенсация, включително?
В.Л. Ц.: - Ами да. Последният месец март 2023 година, не е пълен
месец, поради което не е и пълно и цялото първо тримесечие на 2023 година.
Той е работил, но ние го отчитаме до 24 март 2023 година, защото това е
исковият период.
ЮРК. Р.: - Тъй като на тримесечието отчитането е спрямо работните
дни на администрацията, и тук въпросът ми е, би следвало, вещото лице дали
ще може да приспадне тези липсващи – защото той е смятал при норма 504,
дали ще може да го преизчисли, да приспадне нормата дали е 486 или 504
часа, дали ще може да ги намали съобразно липсващите работни дни от
тримесечието, за да бъде справедливо изчислението?
В.Л. Ц.: - Вижте, месец март аз не съм взел 21 или двадесет и няколко
дни, взел съм 17 дни, които са до 24-ти.
ЮРК. Р.: - Да, но са отнесени към голямата норма от 504 часа.
В.Л. Ц.: - Да, той сигурно е работил нещо, и има нещо, но то излиза
извън периода.
АДВ. Д.: - Няма представени данни на вещото лице. То няма ежедневни
ведомости извън исковия период, така, че няма как да се случи.
В.Л. Ц.: - Да, така е госпожо съдия. Няма данни по делото. Ако имам
данни мога да го сметна за цялото тримесечие. Ама това, което е до 24-ти
март, аз съм го взел всичкото в предвид, до 24-ти март. За месец март съм
взел 17 работни дни.
ЮРК. Р.: - Базата Ви за първото тримесечие колко Ви е – колко часа –
504 или 486 часа?
В.Л. Ц.: - Аз съм ги приспаднал. Тези дни, които са след 24-ти март аз
не съм ги включил в норматива, изключил съм ги от норматива. От общия
5
норматив изваждам часовете, които са след 24-ти март – така съм го
направил. И в другото непълно тримесечие така съм го направил – спазил съм
задачата, така, както ми е поставена.
За първо тримесечие на 2020 г. и за първо тримесечие на 2023 г., тъй
като не е пълно тримесечие съгласно исковият период, аз обаче съм съобразил
това, и часовете, които не са отработени за тези две тримесечия,
предварително съм ги извадил от общия норматив.
ЮРК. Р.: - Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. Д.: - Уважаема госпожо председател, с оглед факта, че съгласно
българското законодателство, а и приложимото законодателство в целия свят,
най-малката мерна единица за труд е 1 час и понятие като 30 минути не
съществува, бих искала към вещото лице да бъде поставена една
допълнителна задача, в случай, че се приеме, че ищецът е положил един час
извънреден труд за всеки наряд от исковия период, какъв ще е размерът на
сумата за доплащане, и съответно размерът за лихвите, и така ще имаме
изчисления за 30 минути, които вече са представени от експертизата в
днешното съдебно заседание, и изчисления за един час извънреден труд, и
Вие, на базата на останалите събрани по делото доказателства ще прецените
въобще дали е положен извънреден труд и кои изчисления бихте искали да
приемете за меродавни, тоест, да имаме две хипотези на изчисления. Едната
хипотеза – 30 минути извънреден труд, и една хипотеза – един час извънреден
труд за всяка смяна, преди да се сумира за тримесечие, принципно като
единица време, защото до този момент изчисление за единица време нямаме,
а ние претендираме точно това.
В.Л. Ц.: - Това може да стане много лесно. Искате всеки наряд да му се
признае един час извънреден труд.
АДВ. Д.: - Да.
В.Л. Ц.: - Броят на нарядите, по един час, по тарифната ставка.
ЮРК. Р.: - Оспорвам искането на колегата, тъй като считам, че
предписанията на 16д и 16е от ППЗИНЗС много ясно казват, че отчитането е
на тримесечие извънреден труд над нормата, а не за всеки час, и поради тази
причина считам, че ЗИНЗС и ППЗИНС се явяват специален закон спрямо КТ,
което дерогира общият.
Съдът счита, че следва да бъде прието заключението изготвено от
6
вещото лице Ц., изслушан в днешното съдебно заседание, тъй като същото ще
допринесе за по-пълното и правилно изясняване на предмета на настоящия
правен спор, като се има в предвид уточненията направени в днешното
съдебно заседание по Таблица на страница 26, относно начина на изчисляване
на извънреден труд, а за първото и последно тримесечие на исковия период,
предвид факта, че тези тримесечия не са пълни, тоест, не се припокриват
изцяло с този исков период.
От друга страна, съдът счита за основателно искането на адв. Д. да бъде
поставена допълнителна задача на вещото лице Ц., да изготви заключение по
вариант, който е посочен от адв. Д., а именно, в случай, че на ищеца бъде
признато полагането на един час извънреден труд за всеки наряд от исковия
период, каква ще бъде стойността на този извънреден труд, съгласно ставката
от нормативните разпоредби. Освен това, на осн. чл. 162 от ГПК, съдът счита,
че от своя страна също следва да постави допълнителна задача на вещото
лице Ц., изхождайки от даденото в Таблица на стр. 26, да даде варианти за
положен извънреден труд в исковия период, отчетен на тримесечие, като
единица време от пет минути преди започването на всеки наряд и след
започването на всеки наряд, сметнато при сумарно изчисление на тримесечие,
в случай, че такова полагане на труд излиза извън съответната тримесечна
норма. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на съдебно-икономическата експертиза,
депозирано от вещото лице Л. Ц..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лв., което
да се изплати първоначално от бюджета на Районен съд Пазарджик.
ПОСТАВЯ на вещото лице Ц. допълнителни задачи, след като извърши
необходимите изчисления, при съдействие от страна на ответника с
предоставяне на необходимите материали, да отговори на въпросите
поставени от адв. Д. в днешното съдебно заседание и на въпросите
формулирани от съда, при условията на чл. 162 от ГПК, като
възнаграждението за изготвяне на заключението ще бъде платено
първоначално от бюджета на Районен съд Пазарджик.
АДВ. Д.: - Нямаме други искания.
ЮРК. Р.: - Нямаме други искания.
7
За събиране на допълнителни доказателства, а именно изслушване на
допълнителна задача поставена на вещото лице Л. Ц., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 22.10.2024 г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните уведомени от днес чрез процесуалните си
представители. Уведомено и вещото лице Л. Ц..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:25
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8