Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................../19.05.2020г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3002 по описа на съда за 2019 год., съобрази
следното:
Производството
е образувано по предявен от Ю.П.М. *** против Г.Ф./ГФ/ *** иск с правно
основание чл.557 ал.1 т.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки, страдание и стрес от пътно-транспортно
произшествие/ПТП/, настъпило на 30.05.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че на 30.05.2018г. около 17 часа в гр. София ищецът управлявал
л.а. ”Ситроен Пикасо” с рег.№ ******по бул. ”Симеоновско шосе” с посока от ул.”Никола
Габровски” към ул.”Св. Наум”. На кръстовището с ул. ”П.Яворов” ищецът чул звуков
сигнал, предупреждаващ за приближаване на автомобил със специален режим на
движение. В същия момент неустановен водач на неустановен лек автомобил с
неизвестна марка и модел и с неустановен регистрационен номер предприел рязко
движение на заден ход, за да освободи кръстовището, след което настъпил удар
между задната част на този автомобил и предната част на автомобила на ищеца.
Виновният водач напуснал местопроизшествието без да уведоми компетентните
органи на МВР и да изчака на място тяхното пристигане, като водачи на спрели
автомобили, намиращи се зад този на ищеца, се обадили на телефон 112. Твърди
се, че виновният водач нарушил правилата на движение по пътищата и станал
причина за настъпване на ПТП, съгласно Протокол за ПТП № 1694748/30.05.2018г., при
което по непредпазливост причинил на ищеца следните телесни увреждания: навяхване
и разтягане на колатералната ставна връзка на коляното, навяхване и разтягане
на ставните връзки на десния глезен, частична руптура на CFL-десен
глезен, лекостепенен реактивен синовит на десен глезен, контузия на гръдния
кош.
След ПТП
ищецът бил транспортиран от екип на ЦСМП до ВМА, където бил прегледан по спешност.
На ищеца били дадени препоръки за домашно лечение чрез покой и носене на ортеза
за 20 дни. На 01.06.2018г., след преглед при специалист травматолог и след
проведено на 05.06.2018г. ЯМР изследване били установени и травматичните
увреждания в областта на десния глезен. Излага се, че претърпените от ищеца
болки и страдания по време на ПТП и ежедневните затруднения в бита, както и негативното
отражение, което тези травми имали в продължителния процес на оздравяване довели
до срив на самочувствието му и тежък психически шок. Ищецът изключително трудно
преодолял стреса, предизвикан от ПТП – страхувал се дори сега да излиза навън,
не спял спокойно след инцидента, станал много чувствителен. И досега изпитвал
болки на травмираните места, постоянно получавал болки в областта на десния
долен крайник при натоварване на същия. Оздравителният процес бил много дълъг и
възстановяването настъпвало много бавно, като не е приключило и към момента. С
молба вх.№ 24-01-425/12.06.2018г. ищецът отправил искане до ГФ за изплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като с молба от
28.02.2019г. приложил и банковата си сметка, но до датата на подаване на
исковата молба обезщетение не му било заплатено от ответника. Прави се искане
за уважаване на предявения иск, като доказан по основание и размер и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпили са
отговор и допълнителен отговор от ответника ГФ, в които предявения иск се оспорва
като неоснователен. Излага се, че не са представени доказателства, от които по
безспорен начин да се установи, че е налице предпоставката на чл.557 ал.1 т.1
от КЗ, даваща право на ищеца да претендира обезщетение от ГФ, както и че
липсват доказателства да е осъществен риска „Гражданска отговорност”, липсва
констативен протокол с пострадали лица, свързан със застрахователното събитие и
причинените вреди, както и документи, установяващи качеството на увредените
лица по смисъла на чл.478 ал.2 от КЗ. Твърди се, че в представения двустранен
протокол за ПТП не е отразено да има пострадали лица, а само материални щети.
ПТП не е запазено, нито е посетено на място, протоколът е съставен само по
данни на ищеца, като няма свидетели очевидци или други доказателства в подкрепа
на твърденията в исковата молба. Не са установени и описани следи от движението
на МПС, потвърждаващи изложеното в исковата молба относно механизма,
обстоятелствата и причините за ПТП. Ищецът, съобразно отразеното в амбулаторните
листове от ВМА, е потърсил медицинска помощ и е бил прегледан преди 17 часа, а
в протокола за ПТП е посочено, че произшествието е станало в 17,15 часа, т.е след
извършения преглед. При направените обстойни прегледи и рентгенографии на
всички важни органи, не са установени рентгенови данни за травматични промени
на обхванатите кости на десен глезен и дясно стъпало, гръдният кош е без оформени
огнищни изливания, без данни за излив в обхванатите части. Поддържа се, че
липсва причинно-следствена връзка между уврежданията на ищеца и описаното от
него ПТП. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна, следното:
Видно от
представените от пълномощника на ищеца документи, съдържащи се в преписка във
връзка с ПТП, настъпило на 30.05.2018г., за което е бил издаден протокол за ПТП
№ 1694748/30.05.2019г., предоставени му във връзка с издадено съдебно
удостоверение – докладна записка от мл.автоконтрольор Ч.и 2бр. сведения от Ю.П.М.,
се установява, че ищецът е пострадал при ПТП на 30.05.2018г., настъпило около
14,15 часа, при движението му по бул.“Симеоновска шосе“ в гр. София.
От
заключението на вещото лице по допусната
съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено
въз основа на протокол за ПТП № 1694748 СДВР/съставен по данни на ищеца без
посещаване на местопроизшествието от органите на полицията/, снимки на мястото
на настъпване на ПТП от Google Earth и свидетелски показания. Процесното
ПТП е настъпило в гр. София, в кръстовището, образувано от ул.”Симеоновско
шосе” и ул.”П. Яворов”. Ул. ”Симеоновско шосе” се състои от две платна,
разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначена за двупосочно движение
на автомобилите, като за всяка посока има по три пътни ленти. ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието с добра метереологична видимост. Кръстовището е
регулирано със светофарна уредба, която към момента на настъпилото ПТП е
работила в автоматичен режим.
Видно от
същото заключение е, че процесният лек автомобил „Ситроен”, управляван от
ищеца, се движел по ул. ”Симеоновско шосе” в средната пътна лента с посока от ул.
Никола Габровски към ул. Св. Наум. Когато е достигнал до кръстовището с ул. П.
Яворов, той спрял пред кръстовището, за да изчака зелен сигнал на светофарната
уредба, като пред него имало спрели няколко автомобила. След светване на зелен
сигнал на светофарната уредба л.а. „Ситроен“ и автомобилите пред него потеглили.
В същото време към кръстовището приближавал автомобил със специален режим и с
включени звукови сигнали – сирена. Автомобилът, движещ се пред л.а. „Ситроен“
спрял в кръстовището, за да пропусне автомобила със специалния режим, при което
л.а. „Ситроен“ спрял зад него. В следващия момент водачът на неустановения
автомобил предприел маневра движение на заден ход. Реализирало се ПТП, като неустановеният
автомобил със задната си част ударил л.а. „Ситроен“ в предната му челна част.
Вследствие на удара между двата автомобила се реализирали материални щети по
автомобилите и телесна повреда на водача на л.а. „Ситроен“ - ищеца. ПТП не било
запазено.
Според
експерта, от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са
субективните действия на водача на неустановения автомобил със системите за
управление на автомобила, който предприел изпълнение маневра на движение на
заден ход в момент, в който зад него се намирал л.а. „Ситроен“.
Мястото на
удара между л.а. „Ситроен“ и неустановения автомобил по широчина на движение на
ул. Симеоновско шосе е на около 4-5 м вляво от десния бордюр по посока на
движението на л.а „Ситроен“ и по дължина на платното за движение, в района на
процесното кръстовище. Ударът е настъпил върху средната пътна лента от три, за
посоката на движение на л.а. „Ситроен“ в кръстовището с ул. П. Яворов.
В момента на
удара между двата автомобила, скоростта на движение на л.а. „Ситроен“ била 0
км/ч, т.е. той е бил спрял. В момента на удара между двата автомобила скоростта
на движение на неустановения автомобил била около 15 км/ч.
Водачът на
неустановения автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП,
като не предприема маневра движение на заден ход в момент, в който зад него се
е намирал л.а. „Ситроен“.
Водачът на
л.а. „Ситроен“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпилия удар
от неустановения автомобил, който се движил към него.
Дистанцията
между двата автомобила преди настъпването на ПТП била безопасна и осигурена от
водача на л.а. „Ситроен“.
От
показанията на свид. Ч.– майка на ищеца, се установява, че вследствие на ПТП,
при което автомобилът, управляван от ищеца бил ударен от придвижил се назад
вместо напред автомобил на кръстовището, което научила от сина си, ищецът
пострадал. Десният му крак бил много надут, отекъл и дълго време той бил в
болнични. За него се грижела свидетелката, тъй като съпругата му полагала грижи
за друг роднина. Ищецът бил трудно подвижен, куцал. Шинирали го, имал скъсани
връзки, правили му магнитен резонанс. И досега десният крак го болял в областта
на ябълката, особено като лежал надясно му изтръпвал крака. Вкъщи се подпирал
на стените, за да се придвижва, куцал, бил шиниран около месец Кракът му бил
отекъл в областта на глезена, но не бил настаняван в болница, като свидетелката
е категорична, че друг път синът й не е получавал увреждания от катастрофа.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че същото е изготвено
въз основа на приетите по делото доказателства – протокол за ПТП №
1694748/30.05.2018г., лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 026715/30.05.2018г.
от 17,14 часа, Амбулаторен лист № 23130/30.05.2018г. от 18,06 часа, издаден от д-р
Г. А.от ВМА – София, резултати от извършено рентгеново изследване на Ю.П.М. на
30.05.2018г., Амбулаторен лист № 000896/01.06.2018г., резултати от проведено
магнитно-резонансна томография в МЦ”Русев” ООД София и по данни от извършения
преглед на ищеца на 01.07.2019г.
Видно от
заключението е, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на
30.05.2018г. ищецът получил „Навяхване на дясната
глезенна става с разтежение и частична лезия/разкъсване/ на вътрешния
калканео-фибуларен лигамент/т.е.връзката между малкия пищял и петната кост/.
Контузия на гърдите.”.
Описаните
травматични увреждания често се срещат при водачи на автомобил, претърпели ПТП.
Уврежданията се дължат на внезапно нанесен силен удар от твърди, тъпи
предмети/най-често в някой от педалите/ в областта на ходилото. Това се
осъществява при внезапен интензивен удар на МПС.
В процесния
случай ударът в предната част на автомобила на ищеца е бил с висока кинетична
енергия, от една страна поради това, че със скорост назад се е връщал друг лек
автомобил, а от друга, защото спирачният път на автомобила на ищеца не е бил
достатъчен за окончателното му спиране. Последвал е внезапен интензивен силен
удар, включващ в себе си сумарните скорости на двете МПС.
Навяхването/т.н.”дисторзио”/
на глезенната става представлява закрита мекотъканна травма, при която поради
удар върху ходилото при внезапното изкривяване на глезена, връзките на ставата
се преразтягат, а понякога и частично разкъсват, което е съпроводено със силна
болка, оток на ставата, вътреставен кръвоизлив и болезнени движения. Ищецът е
получил мекотъканна травма на дясната глезенна става, вследствие на
претърпяното ПТП на 30.05.2018г. Доказателства за това са механизмът на ПТП,
протокола за ПТП и приложената медицинска документация. Тази травматична увреда
е причинила на пострадалия „разстройство на здравето неопасно за живота”.
Спешна
медицинска помощ и лечение непосредствено след злополуката пострадалият е
получил в Спешния център на ВМА – София. Постъпил контактен, адекватен с
оплаквания от болки и оток в зоната на десния фибуларен глезен, както и болки в
гръдния кош./Д-р Т. А./
Пострадалият
е бил насочен за провеждане на рентгеново изследване на дясната глезенна става,
дясното ходило и на гръдния кош. Рентгенови данни за травматични увреждания на
направените рентгенографии не са били установени. Белият дроб е бил без
просветлявания и изливи. Сърце – нормално разположено/Д-р А.А./.
На
01.06.2018г. ищецът е провел нов медицински преглед при Ж.С.Г./без посочена
специалност/, най-вероятно рехабилитатор, като тя е потвърдила, че при
извършените рентгенови изследвания във ВМА фрактури на десния глезен и
стъпалото не са били установени. При прегледа тя е установила образуван ставен
оток на дясната глезенна става и затруднени движения. Поставена диагноза
„Навяхване и разтягане на ставните връзки на десния глезен”. Поради
продължаващи болки на 05.06.2018г. пострадалият Ю.М. е провел магнитно-резонансна
томография на дясната глезенна става в МЦ”Русев” ООД – София. Установени са
следните резултати: „маргинална остеофитоза/зашипявания: в умерена степен,
главно тибиално, т.е. зад големия пищял…Компонентите, изграждащи
медиалната/вътрешната/ колатерална система от лигаменти /връзки/на ставата са
със запазен интегритет. Калканео-фибуларния лигамент е намерен изтънен, с
ондолиращ ход по курса си и с повишен сигнал. Неестенивни вътреставни
инфузии/изливи/ касаят долната и горната скочни стави – повече в първата. Не се
откроява оточност в меките тъкани периартикуларно/около ставата/,
вкл.латерално/отвън. Сухожилията на къси и дълги перонеални мускули са
интактни/т.е. здрави/. Интактно е и Ахилесовото сухожилие.
Дадена
окончателно заключение/ „Състояние след частична руптура на калканео-фибуларния
лигамент. Лекостепенен реактивен синовит.”
При травма,
като процесната, когато има данни за частично разкъсване на някой от
лигаментите на глезенната става, обичайно лечението се провежда чрез
обездвижване на ставата с гипсова превръзка или с глезенна ортеза за срок до 3
седмици, след което следва едноседмична рехабилитация преди пълното натоварване
на увредения крак. Ищецът твърди, че е провел лечение с глезенна ортеза за срок
от 20 дни, но в медицинската документация не е отбелязан вида и срока на проведеното
лечение, както и срока на проведената рехабилитация. Общо лечебният и
възстановителния период на получената глезенна травма е продължил около 30 дни.
Получената
мекотъканна травма в областта на дясната глезенна става от процесното ПТП,
станало на 30.05.2018г., е довела на ищеца болки и страдания за срок около 30
дни, като през първите две седмици непосредствено след злополуката и около
седмица в началото на проведената рехабилитация болките при ищеца са били с
по-интензивен характер. Наред с това, през първите 3 седмици ищецът не е можел
да стъпва с пълна тежест на десния си крак и е имал затруднения при придвижване
и обслужването в ежедневието.
При
извършения му медицински преглед от експерта във връзка с поставените задачи на
01.07.2019г. ищецът е дал следните оплаквания: периодични болки и изтръпване на
дясната тазобедрена става. Съобщава за болки при промяна на времето, особено
сутрин след ставане от сън и трудно се раздвижвала ставата.
Установено е
следното обективно състояние: Дясната глезенна става към момента е с нормална
конфигурация. Движенията на същата са в пълен обем и сила. Ищецът се придвижва
самостоятелно без помощни средства, но с леко накуцване поради болки в дясната
тазобедрена става. Прогнозата за в бъдеше е оптимистична, но заради болките в
друга става ищецът трябва да проведе курс за физиолечение.
От допълнителното заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при ищеца няма категорични данни да е настъпило ортопедично
заболяване „синовит”, което заболяване да има връзка с претърпяното от него ПТП
на 30.05.2018г. Най-чести причинители на това заболяване са неспецифични
инфекционни поражения от стрептококи, стафилококи или пневмококи, както и
специфични инфекционни агенти като туберкулозния микробактерий и др. Синовитът
може да се получи и след претърпяна травма на някоя става, но тогава се
проявава много по-късно след травмата и трудно може да се определи на какво се
дължи – на съществуващ преди злополуката инфекциозен процес или претърпяна в
миналото травма на ставата. Клиничната картина на „синовит” е характерна с оток
на ставата, изглаждане на ставния контур, зачервяване, повишена температура и
отпадналост. Тези реакции на организма са
остро настъпващи при инфекциозните форми и значително по-леко изразени
при хроничните форми на неинфекциозния синовит. Предположение за настъпване на
синовит може да се получи при провеждане на ядрено-магнитна томография на
ставата, но категорично доказателство за развил се синовит на дадена става може
да се приеме само след извършена пункция, биопсия на ставата, както и при
установяване на повишено количество на синовиалната течност. При ищеца има
документирано предположение за синовит на дясната глезенна става, но
допълнителни проведени ортопедични манипулации и доказателства в материалите по
делото няма.
Описаните травматични
увреди на ищеца имат следната медико-биологична характеристика: Навяхването на дясната глезенна става и
разтежението с частична лезия/частично разкъсване/ на вътрешния
калканео-фибуларен лигамент представляват закрита мекотъканна травма, при която
поради удар върху ходилото и внезапното изкривяване на глезена, връзките на
ставата внезапно се преразтягат, а понякога и частично разкъсват. Това е съпроводено
с болка, оток на ставата, понякога малък вътреставен кръвоизлив и болезнени
движения. Тези увреждания на дясната глезенна става са довели на ищеца разстройство
на здравето, неопасно за живота. Получената контузия на гърдите му е причинила
краткотрайни болки. Описаните травматични увреди са с
доказан произход. Те са получени от претърпяното ПТП на 30.05.2018г., като това
се установява както от механизма, по който най-често се получават такъв вид
увреждания, така и от протокола за ПТП и приложената медицинска документация.
Установеното при извършената магнитна-резоннасна томография на ищеца в
МЦ”Русев” ООД София на 05.06.2018г. ортопедично заболяване „синовит на дясната
глезенна става” няма причинно-следствена връзка с претърпяното от ищеца ПТП, а
представлява едно предположение, тъй като няма доказателство за наличието на
такъв процес след извършена ставна пункция, взета биопсия или установено
повишено количество на синовиална течност в дясната глезенна става.
Видно от
молба вх.№ 24-01-425/12.06.2018г. по описа на ГФ /лист 11 от делото/ е, че
пълномощникът на ищеца е поискал да бъде изплатено обезщетение за причинени
неимуществени вреди на Ю.П.М. в размер на 50 000лв. и обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер общо на 420лв., вследствие ПТП от
30.05.2018г., настъпило около 21,20 часа в гр. София, като по делото не са
представени доказателства на ищеца да е било изплатено обезщетение за
причинените му вреди.
Съдът,
като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.557 ал.1 т.1 от КЗ Г.Ф.изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани
МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
/неидентифицирано моторно превозно средство/.
В
разпоредбата на чл.558
ал.5 от КЗ е предвидено, че увреденото лице може да предяви претенцията си
пред съда, ако Г.Ф.не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение.
В
случая предявеният иск е допустим с оглед обстоятелството, че по делото са
представени доказателства, че Г.Ф.е бил сезиран с искане за определяне и
заплащане на обезщетение, но такова не е било изплатено на ищеца.
Основателността
на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи настъпване
на ПТП, причинно-следствена връзка между противоправно деяние на водач на неустановено
МПС и причинените на ищеца вреди. С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ПТП е настъпило в резултат на виновно поведение на
водач на неидентифициран лек автомобил, както и причинната връзка с твърдените
в исковата молба увреждания. В тежест на ответника е да установи
обстоятелствата, които изключват или ограничават отговорността на виновния
водач, както и обстоятелството, че отговорността му е била предмет на
застраховка "Гражданска отговорност".
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на посочената в
исковата молба дата – 30.05.2018г., ищецът е пострадал при ПТП, като е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в навяхване на дясната глезенна става с
разтежение и частична лезия/разкъсване/ на вътрешния калканео-фибуларен
лигамент, т.е.връзката между малкия пищял и петната кост/, контузия на гърдите,
като при ищеца няма категорични данни да е настъпило ортопедично заболяване
„синовит”, което да има връзка с произшествието. Описаните травматични увреди,
за които се събраха доказателства, че са причинени на ищеца, са с доказан произход
и са получени от претърпяно ПТП на 30.05.2018г., което се установява както от
механизма, по който най-често се получават такъв вид увреждания, така и от
протокола за ПТП и приложената медицинска документация.
Същевременно
с това не се събраха доказателства, че ПТП е настъпило в посочения в исковата
молба час – 17 часа, доколкото от представената преписка, изискана от КАТ и
съдържащите се в нея документи се установи, че по сведения на ищеца
произшествието е настъпило към 14,15 часа на 30.05.2018г., а в молбата до ГФ е
посочено, че ПТП е настъпило около 21,20 часа.
Ищецът
не доказа по безспорен начин, че неимуществените вреди, за които претендира
обезщетение, са в резултат на противоправно поведение на неустановен по делото
водач, управлявал неидентифициран лек автомобил, който е напуснал
произшествието. Липсват безспорни доказателства и по отношение на механизма на
произшествието. Протоколът за ПТП е съставен само по данни на пострадалия водач
на увреденото МПС/ищеца/ и не се ползва с материална доказателствена сила
относно механизма на ПТП. Доколкото приетите съдебно-медицински и автотехническа
експертиза възпроизвеждат протокола за ПТП, въз основа на тях не може да се
приеме за доказано, че ПТП се е осъществило по твърдения в исковата молба начин,
поради което и съдът счита, че ищецът не проведе пълно доказване на механизма
на ПТП.
Съставеният
само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без
посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство
единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на
водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените
факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, в случаите, когато служителите на МВР не
извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице
удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и
неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не
обхваща верността на отразеното изявление. То се ползва с доказателствена сила
само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление
се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай
длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание, но в
случая такива неизгодни за ищеца факти не се съдържат в протокола за ПТП.
Ищецът,
който претендира обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания,
които съдът не притежава, но такива доказателства по делото не се събраха.
Въпреки усилията, посредством извършена справка за подаден сигнал на телефон
112, да се установят очевидци на произшествието, такива по делото не са
разпитани, а експертизите се основават на протокола за ПТП, съставен само по
данни на ищеца, поради което и съдът счита, че не е доказана верността на удостоверените
факти относно механизма на произшествието, доколкото същите не са възприети
лично от съставителя.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, доколкото не се установи да са налице основания за ангажиране
на отговорността на Г.Ф..
С оглед
изхода на спора и направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане
на сторените по делото разноски, съдът счита, че ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 450лв., от които – 150лв. – юрисконсултско
възнаграждение, 150лв. – депозит за съдебно-автотехническата експертиза и
150лв. – депозит за съдебно-медицинската експертиза, на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.П.М.,
ЕГН **********,***, против Г.Ф., със седалище и
адрес на управление:***, иск с правно основание чл.557 ал.1 т.1 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки,
страдание и стрес от ПТП, настъпило на 30.05.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ю.П.М., ЕГН **********,***, да
заплати на Г.Ф. със седалище и адрес на управление:***, сумата от 450лв./четиристотин
и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: