№ 3261
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четИ.десети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело №
20211100508904 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20034083/05.02.2021 г., постановено по гр.д. № 29047/2014 г. по описа
на Софийски районен съд, 166 с-в, са отхвърлени предявените от Е. Б. Б., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна като нищожни и незаконосъобразни
на всички решения от т. 1 до т. 4, обективирани в протокола от проведеното общо събрание
на ЕС през 25.04.2014г. Ответници по иска са Етажната собственост на жилищна сграда
„Елада“, находяща се в гр. София, район „Красно село“, ул. „**** и физическите лица Д. Т.
Б., С. А. Т., Х. Д. Д., В. Й. Г., Р. И. С., Д. К. Я., И. К. Я. и М. П. А..
Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 25074601/27.04.2021г.,
подадена от ищцата. В жалбата не се сочат конкретни оплаквания свързани с
неправилността на обжалвания акт, т.е. същата е бланкетна – аргумент от чл. 260, ал. 1
ГПК вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 ГПК. Иска се обжалвания акт да бъде обявен за нищожен, а в
условията на евентуалност да бъде обезсилен като недопустим.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците с който изразяват становище за нейната неоснователност по съображения,
подробно изложени в отговора. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено и
да бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са
наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по
тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно
1
изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както
и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на
решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на
решението.
По валидността и допустимостта:
Нищожност на съдебно решение е налице в хипотезата на особени съществени
пороци, когато решението е постановено в устна форма или от незаконен състав, т.е. от
лице, което не притежава качеството съдия или решението е произнесено в състав, без да са
налице необходимия брой членове. Нищожните съдебни решения най-общо са лишени от
законова опора и нямат характеристиките на валиден съдебен акт или са постановени извън
правораздавателната власт на съда. В този смисъл Тълкувателно Постановление №
1/29.09.2016г. на ВКС и ВАС; т. 8 от ППВС № 1/1985г.; Решение № 27/24.04.2019г. по гр.д.
№ 1321/2018г. на ВКС, IV ГО. Настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда
от пороци водещи до недействителност, респективно същото е валидна, тъй като е 1)
издадена е от съд, т.е. от лице което има правораздавателна власт спрямо конкретното
гражданско правоотношение; 2) по установения за това ред, посочен в ГПК; 3) като е
спазена и писмена форма за действителност.
Недопустимостта като порок на съдебното решение се свързва с липсата на
положителна или наличието на отрицателна абсолютна процесуална предпоставка свързана
с надлежното съществуване и/или надлежното упражняване на правото на иск.
Следователно касае се за порок на процесуална основа, когато съдът се е произнесъл с
решение по правен спор, без да е надлежно сезиран, т.е. без да е имал правомощието да
разгледа по същество материалноправния спор и да постанови решение. При извършена
служебна проверка съдът не констатира наличието на процесуални нарушения, водещи до
нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Ищцата има правен интерес да
търси защита чрез избрания от нея процесуален способ и ред, като е предявила исковете си
претенции в преклузивния срок срещу подлежащ на отмяна акт и срещу надлежно пасивно
легитимирани лица.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По основателността на иска.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца потестативното право на отмяна на взети
решения на Общото събрание на ЕС. Следва да се прави разграничение между
конститутивния иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС и установителния иск за прогласяване на
нищожност на решенията на общото събрание на етажните собственици. За да е налице
нищожност следва общото събрание да е взело решение, което 1) е извън неговата
компетентност по чл. 11 ЗУЕС и 2) в противоречие с императивна материалноправна норма.
Поради което не може подобно грубо противоречие със закона да бъде ограничено от
преклузивния срок за отмяна. Конститутивният иск по чл. 40 ЗУЕС не включва, а и не може
и да изключи съдебната защита срещу решения на общото събрание на етажните
собственици, които изначало не са породили своето действие. В рамките на производството
по отмяна на решение на ЕС съдът изследва 1) дали е нарушена процедурата по вземане на
решение ; 2) дали има нарушение на императивни правни норми – Решение №
39/19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. на на I г. о на ВКС. Първоинстанционният съд се е
произнесъл съгласно изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като правилно е
субсумирал приложимата правна норма към установените по делото факти.
Въззивният съд не е контролно-отменителна инстанция, а такава по съществото на
спора (Решение № 454/28.03.2014 г. по гр. д. № 4478/2013 г. на III г. о на ВКС, Решение №
по гр. дело № 7175/2013 г. на IV г. о., Решение № по гр. дело № 6606/2014 г. на IV г. о.,
2
Решение № 643/12.10.2010 по гр. д. № 1246/2009 на ІV г. о, Решение № 237/2010 г. по гр. д.
№ 826/2009 г. на ІV г. о. и Решение № 60/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на ІV г. о.)
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешение на
материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е
свързана с установяване на истинността на фактическите твърдения на страните, чрез
събиране и преценка на доказателствения материал и субсумирането на установените факти
под приложимата материална норма (в този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение
№ 1/2013 ОСГТК на ВКС). Следователно въззивният съд се произнася след самостоятелна
преценка на събраните в двете инстанции доказателства, като съобрази изложените доводи и
възражения на страните и направи свои собствени фактически и правни изводи в рамките на
въззивното обжалване.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС нормата на чл. 269,
изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме,
че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не
е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа
оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд
може да приеме опредЕ. фактическа констатация за необоснована само при наличие на
оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.
Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато
доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и
въззивната жалба съдържа оплакване за това. В настоящата въззивната жалба не съдържа
изрично оплаквания свързани с неправилността на обжалвания акт, поради което съдът е
ограничен до проверката дали правилно е приложена императивна материалноправна норма,
респективно дали на страните са дадени правилни указания спрямо подлежащите на
доказване факти. Поради което, след анализ на събрания доказателствен материал, съдът
възприема установената от първа инстанция фактическа обстановка.
Настоящата инстанция приема, че при решаване на материалноправния спор по
същество първоинстанционният съд не е допуснал нарушение във връзка с приложението на
императивна правна норма. Решаващият състав правилно е квалифицирал изложените от
ищцата твърдения за факти и обстоятелства, като се е произнесъл в рамките и при
съобразяване с вида на търсената защита.
Съдът е разгледал и се е произнесъл в мотивите по преюдициалните въпроси
свързани с нищожността на придобивните основания, легитимиращи ответниците като
собственици на самостоятелни обекти в сграда. В настоящето производство по отмяна на
решение на Общото събрание на ЕС, предмет на делото, респективно предмет на доказване
е правопораждащия потестативното право фактически състав. Въпреки това съдът е
изследвал и се е произнесъл в мотивите относно твърдяната нищожност на сделките,
наличието на която би обусловило извод за липсва на етажна собственост.
Ищецът и въззивник в настоящото производство не успя да докаже в условията на
пълно и главно доказване твърдените основания за отмяна на процесните решения на
Общото събрание на ЕС. Поради което искът следва да бъде изцяло отхвърлен и доколкото
изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, то
решението следва да бъде изцяло потвърдено.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на
разноски има въззиваемата страна, която е представила за извършени такива в размер на
1200 лева, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА С Решение № 20034083/05.02.2021 г., постановено по гр.д. №
29047/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 166 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК Е. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на 1)
Д. Т. Б. с ЕГН **********, 2) С. А. Т. с ЕГН **********, 3) Х. Д. Д. с ЕГН ****, 4) В. Й. Г.
с ЕГН **********, заместена на основание чл. 227 ГПК от 4.1) Ц.Р.Г. – ЕГН ********** и
4.2) А.Ц. Й. - **********, 5) Р. И. С. с ЕГН **********, заместена на основание чл. 227
ГПК от 5.1) И.А.К. с ЕГН **********, 6) Д. К. Я. с ЕГН **********, 7) И. К. Я. с ЕГН
********** и 8) М. П. А. с ЕГН **********, сумата от 1200 лева, представляваща
сторените в настоящето производство съдебни разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4