№ 7660
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110170616 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата 3433,52 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. ведно със законната лихва от 13.07.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата 421,24 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на горната главница за периода от 15.09.2019г. до 22.06.2021г.,
сумата 69,44 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за
дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.07.2021г. до окончателното й изплащане и
сумата 13,47 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
горната главница за периода от 31.07.2018 г. до 22.06.2021 г., които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент №.., находящ се в гр. С., абонатен №
.. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Ответницата е депозирала отговор в законоустановения срок, с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва качеството си на потребител
на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че ищецът не е легитимиран
1
да претендира сумите за предоставена услуга дялово разпределение. Оспорва
и дължимостта на лихва за забава, при твърдения, че общите условия на
ищцовото дружество са формулирани неясно и са вътрешно противоречиви.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания.
Третото лице помагач „Б.” ООД не взема становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите
2
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018 г., постановено по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
В случая по делото не е спорно, че процесният имот е топлоснабден,
както и че по отношение на него са доставени твърдените от ищеца
количества топлинна енергия, както и стойността на същите. Спорно по
делото е дали през исковия период е съществувало валидно облигационно
отношение с ответницата във връзка с имота и дали тя отговаря за цялата
стойност на доставената топлинна енергия.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства следва да бъде даден положителен отговор на посочените
спорни въпроси, а именно, че ответницата се явява клиент на топлинна
енергия и дължи заплащането на всички претендирани суми. По делото е
прието заверено копие на договор от 27.04.1990 г. за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (стр. 72), въз
3
основа на който се установява, че Л. И. Г. и Р.М.Г. са закупили апартамент
№.. в бл. 264, намиращ се в ж.к. „О.“, за който няма спор, че е процесният
имот, респективно при липса на доказателства в различна насока следва да се
приеме, че ответницата е станала съсобственик по отношение на същия. От
друга страна от съществено значение за делото е това, че в отчетните
документи, касаещи исковия период – формуляри за отчет от 2019 г. и 2020 г.
(лист 67 и 68) като клиент е посочена само ответницата – Л. И. Г.. С оглед на
това и доколкото липсва конкретно оспорване и установяване на
неавтентичността на положените подписи в тези формуляри за отчет, съдът
намира, че следва същите да се приемат за извънсъдебно признание за
съществуването на облигационно отношение именно между ищцовото
дружество и ответницата, респективно че тя отговаря в цялост за
задълженията във връзка с доставена топлинна енергия. Доколкото не е
налице спор по отношение на самите количества доставена топлинна енергия
и стойността на същата, следва че ответницата дължи претендираните от
ищеца суми в тази връзка.
Съдът намира, че направеното от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно. Приложимата погасителна
давност спрямо процесните вземания, които се явяват периодични такива, е
тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от падежа на същото,
който е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на
периода, за който се отнасят процесните вземания и момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.07.2021 г., в случая
този срок не е изтекъл по отношение на претенциите за включените месеци,
като в допълнение следва да се посочи и че съгласно чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната
й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, в част от периода
давност не е текла. За процесния период приложими към облигационните
отношения между страните са били ОУ одобрени с Решение № ./27.06.2016г.
на КЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
както да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след
изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на
обезщетение за забава, с оглед на което следва да бъде уважена и претенцията
за обезщетение за забавено плащане.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Доколкото в
сградата, в която се намира топлоснабденият имот няма спор, че е въведена
система за дялово разпределение, следва да се приеме, че е дължима
4
претендираната сума за доставена услуга. Следва да се приеме, че
ответницата не дължи обезщетение за забавено плащане на това вземане, тъй
като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че е била
поканена или че е следвало да заплати дължимата сума в определен срок,
респективно липсва основание за отговорност за неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите и след
компенсация, на ищеца за исковия процес следва да бъде присъдена сумата
154,26 лева за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
и сумата 122,96 лева за разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Л. И. Г.
ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ДЪЛЖИ НА „Т.” ЕАД ЕИК .., със седалище
и адрес на управление гр. С., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
сумата 3433,52 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със
законната лихва от 13.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 421,24
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница
за периода от 15.09.2019г. до 22.06.2021г. и сумата 69,44 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.07.2021г. до окончателното й изплащане,
които суми касаят топлоснабден имот – апартамент №.., находящ се в гр. С.,
абонатен № . и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №..1039/2021 г. по описа на СРС, 67 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 13,47 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на дължимата главница за дялово разпределение периода
от 31.07.2018 г. до 22.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. И. Г. ЕГН **********, с
адрес: гр. С.. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.” ЕАД ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. С. сумата 154,26 лева – разноски по компенсация за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и су мата
122,96 лева – разноски по конпенсация за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6