№ 1541
гр. София , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002278 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 448 от 05.03.2020 г., постановено по търг. дело № 3496/2017 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 12с-в е признато за установено на осн. чл.694
от ТЗ по предявен от „Стоком 3“ЕООД срещу „Тера Айкон“ООД/н/ и И. С. П. , при
участието на синдика на „Тера Айкон“ООД/н/, че И. С. П. няма вземане в размер на 264 074
лева, от които 188 068,06 лева-главница и 76 005,94 лева лихва за забава за периода от
24.07.2013г. до 17.07.2017г. към „Тера Айкон“ЕООД, включено под №3 в списъка на
приетите вземания, както и е осъдил И. С. П. да заплати по сметка на СГС 2 640,74 лева
държавна такса.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И. С. П. , с която се
обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.694 от ТЗ да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна „Стоком 3“ЕООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
„Стоком 3“ЕООД, с която ищцовото дружество е предявило иск с правно основание чл.694,
ал.1 ТЗ, за установяване несъществуването на прието вземане на И. С. П. в размер на 264
074 лева, представляващо задължение по договор за паричен заем между „Тера Айкон“ООД
и заемодателя „Работно колело“ООД и което вземане е придобито от ответника по договор
за цесия с К. К. П., който пък от своя страна е придобил вземането по договор за цесия
сключен с кредитора „Работно колело“ООД. Твърденията в исковата молба са, че
посочените поредица от прехвърлителни сделки не са породили транслативен ефект поради
това, че основното вземане, произтичащо от заема предоставен от „Работно колело“ООД е
било преди това прехвърлено на 20.06.2011г. от неговия носител/т.е „Работно колело“ООД/
в полза на лицето Д. Р. П., който се явява кредитор на заемополучателя „Тера Айкон“ООД.
Следователно, според ищеца „Работно колело“ООД вече не е имало вземане срещу „Тера
Айкон“ООД към датата на подписване на споразумението от 22.07.2011г. с К. К. и към този
момент не е можело да прехвърля права които вече не притежава. Съответно няма да има
транслативен ефект и цесията сключена впоследствие в полза на ответника И. П., което е
станало с последващия договор за цесия от 28.04.2012г.
Твърди се още, че споразумението от 22.07.2011г. между „Работно колело“ООД и К.
К., с което се цедират права върху процесното вземане представлява абсолютна
симулативна сделка като единствената цел е била да се увредят интересите на дружеството
заемополучател „Тера Айкон“ООД. Ищецът счита, че е налице недействителност на
споразумението на осн. чл.40 ЗЗД поради това, че като управител на „Тера Айкон“ООД К.
К. е злоупотребил с представителната си власт, сключвайки договора за цесия във вреда на
представлявания „Тера Айкон“ООД.
Поради така изложените съображения искането към съда е било да се признае за
установено, че И. С. П. няма вземане в размер на 264 074 лева, от които 188 068,06 лева-
главница и 76 005,94 лева лихва за забава за периода от 24.07.2013г. до 17.07.2017г. към
„Тера Айкон“ЕООД, включено под №3 в списъка на приетите вземания.
Ответното дружество „Тера Айкон“ЕООД чрез ликвидатора си е подало отговор на
исковата молба.
Ответникът И. С. П. , чрез процесуалния си представител адв. Б. е представил отговор
на исковата молба, с който е оспорил предявените искове като неоснователни. Поддържа се,
че споразумението от 22.07.2011г., сключено между него и „Работно колело“ООД всъщност
представлява крайно споразумение и то се предшества от три предходни споразумения,
сключени между същите страни- от 27.04.2011г., от 18.05.2011г. и от 13.06.2011г. за общо
220 000 лева и от четвърто споразумение от 21.07.2011г. за 40 000 лева. Оспорил е подписът
върху споразумението от 20.06.2011г. между „Работно колело“ООД и Д. Р. П., като
2
твърденията му са, че това не е подписът на Д. Р. П.. Твърди, че това споразумение не може
да прехвърли нищо тъй като към датата 20.06.2011г. „Работно колело“ООД не е имало
вземане срещу „Тера Айкон“ЕООД, както и че същото е антидатирано и е създадено за
нуждите на настоящия процес с цел да се увредят правата на цесионера И. П. като кредитор
в производството по несъстоятелност на „Тера Айкон“ЕООД. Поради така изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Абсолютно идентични аргументи са изложени и във въззивната жалба като основание
за неправилност на първоинстанционното решение, с което предявените искове са приети за
основателни.
От фактическа страна съдът намира за установено следното :
Между страните не се спори, а и се установява, че пред съда по несъстоятелността на
„Тера Айкон“ЕООД ответникът И. П. е предявил оспореното вземане в размер на 264 074
лева, от които 188 068,06 лева-главница и 76 005,94 лева лихва за забава за периода от
24.07.2013г. до 17.07.2017г. към „Тера Айкон“ЕООД, включено под №3 в списъка на
приетите вземания.
В молбата за предявяване е посочено, че вземането произтича от договор за паричен
заем, сключен между заемополучателя „Тера Айкон“ООД и заемодателя „Работно
колело“ООД и което вземане е придобито впоследствие от ответника по силата на договор
за цесия с К. К. П., който пък от своя страна е придобил същото вземане чрез договор за
цесия сключен с първоначалния кредитор „Работно колело“ООД.
Между страните също така не се спори,а и се установява от приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, че „Работно колело“ООД е предоставило на
несъстоятелния длъжник „Тера Айкон“ООД паричен заем в размер на сумата от 260 000
лева. От заключението на вещото лице З. Д., което съдът кредитира в тази му част като
обективно и професионално изготвено, се установява факта на осчетоводяването на
дадените в заем суми в счетоводствата и на двете дружества, което е станало на следните
дати : на 27.04.2011г. е била осчетоводена сумата в размер на 100 000 лева; на 18.05.2011г.
сума в размер на 20 000 лева; на 13.06.2011г. – 100 000 лева и на 21.07.2011г.- 40 000 лева
или общо са били осчетоводени предоставени от „Работно колело“ООД в заем парични
средства в размер на 260 000 лева.
По делото са представени от ответника и са приети като доказателства тристранни
споразумения между К. Б. К., „Работно колело“ООД и „Тера Айкон“ООД от 27.04.2011г.-
за 100 000 лева; 18.05.2011г. за 20 000 лева; 13.06.2011г. за 100 000 лева и от 21.06.2011г. за
40 000 лева.
Видно от съдържанието на споразуменията „Тера Айкон“ООД, действащ чрез единия
от управителите си К. К. е признал наличието на задължение към „Работно колело“ООД в
3
посочения във всяко от споразуменията размер като едновременно с това другите две
страни- К. Б. К., действащ самостоятелно като физическо лице и „Работно колело“ООД,
представлявано от управителя К. Б. К. са сключили и договори за цесия по силата на които
„Работно колело“ООД е прехвърлило възмездно на К. К. вземанията си от „Тера
Айкон“ООД в общо размер по трите споразумения от 260 000 лева срещу цена общо 260 000
лева, която е платима чрез прихващане срещу дължимите от „Работно колело“ООД суми на
К. К. по предоставени от него през периода от 26.04.2011г. до 13.06.2011г. парични заеми.
Видно от представеното по делото и прието като доказателство Тристранно
споразумение от 22.07.2011г. „Работно колело“ООД, представлявано от управителя К. К., е
прехвърлило на отново на К. Б. К., действащ самостоятелно като физическо лице същите
парични вземания от „Тера Айкон“ООД. Твърденията на ответника П. са, че това
споразумение има само „обобщаващ“ характер по отношение на предишните три
споразумения и има за цел да обобщи това което вече е било прехвърлено на цесионера К. с
тях.
Видно е от представеното в производството пред първоинстанционния съд
споразумение от 27.01.2012г. К. К. е прехвърлил част от това вземане- в размер на сумата от
190 000 лева в полза на ответника И. П..
Видно от извършената служебна справка от ТР по партидата на „Работно
колело“ООД, че към момента на подписване на всички процесни споразумения дружеството
се е представлявало от К. Б. К. и Д. Д. К. М., заедно и поотделно.
Установява се от представеното по делото и прието като доказателство
Споразумение от 02.03.2012г. между И. П. и „Тера Айкон“ООД, представлявано от К. К., че
последното се е задължило като обезпечение на задължението за връщане на заемната сума
да подпише запис на заповед в полза на И. П. за сумата от 210 000 лева.
Не е спорно, а и се установява, че тъй като длъжникът „Тера Айкон“ООД не е
погасил задължението си по записа на заповед, кредиторът И. П. е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по което е било образувано
гр.дело № 48567/2012г. на СРС, 36 с-в и по което е била издадена заповед за незабавно
изпълнение за цялата сума и изпълнителен лист от 02.11.2012г.
По делото е представено и е прието като доказателство тристранно Споразумение за
уреждане на отношенията между „Тера Айкон“ООД, представлявано от Д. Д. К.- управител;
„Работно колело“ООД и Д. Р. П..
Съгласно текста на това споразумение страните са се съгласили и са приели за
безспорно установено, че към момента на подписването му, „Тера Айкон“ООД има
дължимо и непогасено задължение към Д. Р. П., представляващо дължимо и непогасено
комисионно възнаграждение в общ размер на 100 000 британски паунда, чиято левова
4
равностойност към датата на подписването на споразумението следва да възлиза на 222 380
лева.
Страните са констатирали и приели за безспорно установено, че по силата на договор
за встъпване в дълг от 23.05.2011г. „Работно колело“ООД е встъпило като солидарен
длъжник и се е задължило да отговаря солидарно с „Тера Айкон“ООД за погасяване на
дължимото комисионно възнаграждение.
Във връзка с погасяването на описаното по-горе парично задължение, „Работно
колело“ООД е цедирало своето парично и изискуемо вземане към „Тера Айкон“ООД,
произтичащо от предоставения от „Работно колело“ООД на „Тера Айкон“ООД паричен
заем в общ размер на 220 000 лева.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание Чл.694 от Търговския закон е установителен по
своя характер- предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на
определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност , респ. наличието или
не на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица-
кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материално-правна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск
по Чл.694 от ТЗ. Ищецът може да бъде единствено кредитор, който е направил възражение
срещу неприемане на предявеното от него вземане/ при положителен установителен иск/;
кредитор, който е направил възражение срещу вземане, предявено от друг кредитор, както и
от страна на самия длъжник, с твърдения, че не дължи предявеното вземане/ в този случай
сме изправени пред предявяването на отрицателен установителен иск/ . В настоящия случай
искът е предявен от кредитор, с предявено неприето вземане, за който безспорно е налице
правен интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да
се приеме за установено по отношение на участващите в производството по несъстоятелност
лица- синдикът , длъжникът, както и останалите кредитори, че притежава вземане в размера
на претендирата от него сума.
На следващо място, съгласно разпоредбата на Чл.694, ал.4 от Търговския закон,
регламентираща последиците от приключване на производството по Чл.694 от ТЗ , влязлото
в сила решение по Чл.694, ал.1 от ТЗ ще има установително действие в отношенията на
длъжника, синдика и всички кредитори по несъстоятелността. По този начин законът
разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо , очертани в Чл.298 от ГПК
като ги разпростира и спрямо лица, които не са били страни в процеса по Чл.694 от
Търговския закон.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим- като предявен в
5
14 дневния срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда
за одобряване на списъка по чл.692, ал.4 от ТЗ. В настоящия случай, определението по
чл.692, ал.4 от ТЗ е обявено в ТР по партидата на длъжника на 11.12.2017г., а исковата
молба е постъпила по пощата на 28.12.2017г., поради което и съгл. чл. 62, ал.2 ГПК срокът
за предявяване на иска по чл.694, ал.1 ТЗ/която норма е процесуална/ следва да се счита за
спазен.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че искът е предявен в преклузивния срок
по чл.694, ал.1 ТЗ, считано от обявяването в търговския регистър по партидата на длъжника
на определението на съда по несъстоятелността и от лице, разполагащо с надлежна активна
процесуална легитимация, което е възразило против неприемането на предявеното от него
вземане.
Разгледан по същество искът е основателен поради следните съображения:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната
жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора
на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден
подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
Неоснователни са доводите на въззивниците за недопустимост на
първоинстанционното решение. Съгласно константната и безпротиворечива практика на
ВКС /така напр. соченото от първостепенния съд определение № 457/03.08.2015г. по ч.т.д.№
1473/2015г. на 2 ТО на ВКС/ когато производството по ликвидация е прекратено по силата
на влизане в сила на решението по чл.630 ТЗ, ликвидаторът като единствен законен
представител на дружеството, ще продължи да го представлява по предявени искове с
правно основание чл.694 от ТЗ, какъвто случай е именно и настоящият. Ето защо и
правилно и първата инстанция е процедирала като не е допуснала до участие в
производството двамата управители на несъстоятелното дружество длъжник, като
производството е продължило само с участието на ликвидатора, който макар и да е бил с
прекратени правомощия към този момент по силата на нормата на чл.635, ал.3 от ТЗ
разполага с ограничен обем правомощия, в случая да осъществява процесуално
представителство по предявени искове с правно основание чл.694 от ТЗ.
Неправилни и незаконосъобразни са обаче изводите на първата инстанция, че
предвид обусловеността на предмета на настоящото производство от правопораждащите
факти, заявени при предявяване на вземането в хода на производството по несъстоятелност,
съдът не може да основе правните си изводи за придобиване на спорното материално право
по предходните транслативни сделки- споразуменията, обективиращи договори за цесия от
27.04.2011г.; 18.05.2011г.; 13.06.2011г. и от 21.06.2011г., предшестващи така нареченото от
въззивника „обобщаващо споразумение“ от 22.07.2011г. , тъй като те се различни
6
придобивни основания, които не са били въведени от кредитора в производството по
предявяване на вземания.
Производството по чл.694 от ТЗ е обусловено от вземането предявено пред съда по
несъстоятелността – по т.д. № 1667/2017г. на СГС, ТО, 18с-в. В настоящия случай, видно от
съдържанието на представеното с въззивната жалба на И. С. П. препис на определението на
съда по несъстоятелността по чл.692, ал.3 от ТЗ, както и от извършената служебна справка
по партидата на „Тера Айкон“ООД в ТР, се установява, че кредиторът е основал вземането
си на сключен между него и предишния кредитор К. Б. К. договор за цесия по силата на
който И. П. е придобил вземането на своя праводател по договор за паричен заем сключен
между праводателя на последния- „Работно колело“ООД и несъстоятелния длъжник „Тера
Айкон“ООД. Кредиторът изрично се е основал на това каузално правоотношение, а не на
менителничното правоотношение по записа на заповед, който е издаден от длъжника в полза
на поемателя като обезпечение на задължението за връщане на заемната сума.
Това са правопораждащите факти, които са заявени в производството по предявяване
на вземания и които са въведени от кредитора и именно те обуславят и са правнозначими за
предмета на настоящото производство, за което няма спор, че е обусловено от
производството по предявяване на вземания пред съда по несъстоятелността. Дали
праводателят на кредитора валидно е придобил цедираното вземане и от кое точно
придобивно основание – по т.нар. от въззивника „обобщаващо споразумение“ от
22.07.2011г. или от предходните транслативни сделки, предхождащи както „обобщаващото
споразумение“, така и споразумението от 20.06.2011г. между „Работно колело“ООД и Д. П.
на което се позовава ищеца и с чийто по-ранен транслативен ефект се отричат правата на
ответника, то са все въпроси по съществото на правния спор и за всеки от тях съдът дължи
отговор с решението си.
Правилни са обаче изводите на първата инстанция, че след като с предишните
транслативни сделки- обективираните в споразуменията от 27.04.2011г.; 18.05.2011г.;
13.06.2011г. и от 21.06.2011г. договори за цесия заемодателят „Работно колело“ООД се е
разпоредил в полза на праводателя на ответника, то към момента на последващата
релевирана от него сделка – от 22.07.2011г. цедентът „Работно колело“ООД не е притежавал
вече цедираното вземане поради това и тази сделка не може да има транслативен ефект.
Следователно към този момент праводателят на кредитора- К. Б. К. не е могъл валидно да
придобие права, които неговият праводател вече не е притежавал.
Не може да се приеме за вярна и тезата на въззивника, че споразумението от
22.07.2011г. има „обобщаващ характер“- че само потвърждавало и обобщавало това, за което
страните вече са споразумели по силата на предишните четири споразумения. Такава
изрична воля не личи да има от съдържанието на споразумението, напротив изрично
страните са постигнали съгласие по съществените условия на договор за цесия- по предмета
на вземането и от какво произтича то, цената и начина плащане- чрез прихващане с
7
насрещни задължения на цесионера към цедента. Никъде в текста на договора, страните по
някакъв начин не препращат към други техни предходни споразумения със същия предмет и
обем прехвърлени вземания, поради което и съдът намира, че споразумението от
22.07.2011г. представлява съвсем отделен договор за цесия, който обаче няма транслативен
ефект по отношение правата на цесионера по изложените по-горе в мотивите на решението
съображения.
Същевременно споразуменията от 27.04.2011г.; 18.05.2011г.; 13.06.2011г. и от
21.06.2011г., обективиращи в съдържанието си и договори за цесия между заемодателя
„Работно колело“ООД и цесионера К. Б. К. също нямат твърдяния от ответника
транслативен ефект. Представените по делото тристранни споразумения не са нотариално
заверени за удостоверяване на достоверна дата, и доколкото ищецът изрично ги е оспорил с
твърдения, че тези споразумения са антидатирани и са съставени за нуждите на
производството по несъстоятелност на „Тера Айкон“ООД с цел да обосноват по- ранна дата
по отношение на договора за цесия с Д. П., който според ищеца изключва правата на
ответника върху същото основно вземане, поради което и поради липсата на други
обективни данни за достоверността на датата на оспорените документи, съдът приема, че
достоверна дата по см. на чл.181, ал.1, предложение последно от ГПК за всички спорни
документи следва да се счита датата на осчетоводяването на цесиите в счетоводството на
„Тера Айкон“ООД. Едва от този момент може да се установи по безспорен и безсъмнен
начин предхождащото съставяне на всички цесии- включително и тази на която се позовава
ищеца и която според него отрича правата на ответника върху спорното предявено вземане.
Следователно темпоралният момент, към който следва да се преценят последиците от
цесията и прихващането това е именно датата на осчетоводяване на цесиите в
счетоводството на „Тера Айкон“ООД.
Видно от вариант втори на приетото и неоспорено от страните второ допълнително
заключение на вещото лице ССЕ- З. Д., прието в с.з. от 6.12.2019г., включването в
междинния Баланс към 04.07.2014г./датата на откриване на производство по ликвидация на
„Тера Айкон“ООД/ на вземането на праводателя на ответника К. К., произтичащо от
тристранните споразумения от 27.04.2011г.; 18.05.2011г.; 13.06.2011г. и от 21.06.2011г.,
както и на последващата цесия от 28.04.2012г. по силата на която И. П. е придобил права
върху спорното вземане, е станало едва през м. април 2017г. след подаване на коригираща
данъчна декларация от ликвидатора на „Тера Айкон“ООД. Посочено е от вещото лице, че
при извършена от НАП проверка е установено, че не е отразена констатирана от НАП
корекция в баланса на „Тера Айкон“ООД- в ликвидация към 31.12.2014г. и 31.12.2015г.,
касаеща осчетоводяването на тристранни споразумения от 27.04.2011г.; 18.05.2011г.;
13.06.2011г. и от 21.06.2011г., респ. осчетоводяване на договор за цесия от 28.04.2012г.,
поради което и е предложено от проверяващия данъчен инспектор да се приемат тези
коригиращи данъчни декларации.
Същевременно установява се от вариант 1 от допълнителното заключение на вещото
8
лице Д., изготвено съгласно междинен Баланс към 04.07.2014г. съдържащ счетоводни
записвания от счетоводителя на дружеството М. З., че още през 2014г. е осчетоводено
задължение на Д. П. по сметка 4843 в размер на 220 000 лева. Осчетоводяването е
извършено на основание подписано тристранно споразумение от 20.06.2011г. за уреждане
на отношенията между „Тера Айкон“ООД, представлявано от управителя Д. Д. К. М., от
една страна, „Работно колело“ООД, представлявано от управителя Д. Д. К. М., наречено в
споразумението като „солидарен длъжник 2“ и Д. Р. П., наречен в споразумението като
кредитор.
По силата на това споразумение страните след като са констатирали и са приели за
безспорно установено, че „Тера Айкон“ООД има дължимо и непогасено задължение за
комисионно възнаграждение към Д. Р. П. в размер на 100 000 британски паунда възлизащо в
левовата му равностойност на 222 380 лева и че „Работно колело“ООД е встъпило като
солидарен съдлъжник на „Тера Айкон“ООД за погасяване това задължение, във връзка с
погасяването му „Работно колело“ООД е цедирало в полза на Д. Р. П. свое парично и
изискуемо вземане към „Тера Айкон“ООД, произтичащо от предоставени по договор за заем
парични средства в общ размер на 220 000 лева. Посочено е, че с извършеното цедиране на
описаното в споразумението парично вземане, страните са уредили окончателно
отношенията си, произтичащи от горните правоотношения.
По отношение достоверността на изготвянето на междинния баланс към 04.07.2014г.,
изготвен от счетоводителя М. З. ищецът е представил писмени доказателства/на л. 548/, че
същият е бил внесен в ТР от ликвидатора на „Тера Айкон“ООД А. И. на 30.06.2015г., т.е
внасянето на документа за обявяване в АВ несъмнено представлява факт, установяващ по
несъмнен и безспорен начин неговото съществуване към датата 30.06.2015г. Тази дата е по-
ранна от отразения във вариант 2 от допълнителното заключение на вещото лице момент на
осчетоводяване на цесията на ответника, което съдът приема да е станало с корекцията в
междинния баланс извършена през м. април 2017г.
Допълнително представения от ответника в хода на делото междинен счетоводен
баланс от 30.11.2014г., в което е отразено вземането на И. П. също е с недостоверна дата и
поради това е непротивопоставимо на счетоводното отразяване на цесията на Д. Р. П., което
е достоверна дата, макар и да е по-късно време по отношение на датата на изготвяне на
междинния баланс от 30.11.2014г. В този ред на мисли, следва да се допълни като не
маловажно и обстоятелството, че междинния баланс, в който е включено вземането на Д. П.,
е изготвен от М. З. на която видно от представения по делото Договор за счетоводно
обслужване от 15.08.2014г. ликвидаторът на „Тера Айкон“ООД е възложил да осъществява
комплексно счетоводно обслужване, вкл. и да изготви начален баланс на дружеството към
момента на неговото прекратяване/ чл. 2, б.“в“/. Същевременно не става ясно лицето, което
е осчетоводило цесията на ответника и е включило в междинния баланс от 30.11.2014г. в
какво качество е направило това и какви са били отношенията му с намиращото се в
ликвидация дружество при положение, че към него момент ликвидаторът е възложил
9
осъществяването на счетоводното обслужване на друго лице.
Неясно за съда остава и обстоятелството защо ответникът, респ. неговият праводател
К. К. за такъв продължителен период от време след сключване на договорите за цесия не са
представили за осчетоводяване цесиите си, вкл. не са го направили своевременно веднага
след откриване на производството по ликвидация на „Тера Айкон“ООД пред някой от
двамата ликвидатори- А. И. или Г. Д.. Прави впечатление и факта, че осчетоводяването на
цесията на И. П. през м. април 2017г. подозрително съвпада по време с хода на
производството по чл.692, ал.3 ТЗ пред съда по несъстоятелността, както и че четирите
споразумения са представени за пръв път с отговора на възражението на „Стоком 3“ЕООД с
което възразилият кредитор се е позовал на липсата на транслативен ефект на
споразумението от 22.07.2011г. с оглед наличието на цесия с по-ранна дата, каквато е
споразумението от 20.06.2011г. по което страна е бил Д. Р. П..
Водим от горното съдът намира, че осчетоводяването на цесията на Д. П. е с
установена достоверна дата предхождаща значително датата на осчетоводяване на
вземането на И. П., произтичащо от договора му за цесия с К. К., което да се е случило през
м. април 2017г., поради което и най-рано към този приблизителен момент следва да се
приеме, че е налице формална доказателствена сила на този документ, т.е че такъв
документ действително е съществувал и може да бъде противопоставен на трети лица, вкл.
и на ищеца/чл.181, ал.1 ГПК/.
Предвид изложеното следва да се приеме, че извършената поредица от транслативни
сделки- тристранните споразумения от 27.04.2011г.; 18.05.2011г.; 13.06.2011г. и от
21.06.2011г. и договорът за цесия от 27.01.2012г. между К. К. и И. П. не са породили
целения транслативен ефект тъй като по силата на договора за цесия, чиято дата призната за
достоверна е по-ранна от призната за достоверна дата на ответника по тези споразумения,
основното вземане е било вече придобито от Д. Р. П.. След като „Работно колело“ООД не е
имало вземане срещу „Тера Айкон“ООД, то и към датата приета по делото за достоверна, то
не е могло валидно да прехвърли на К. К. права, които вече не притежава, съответно не е
налице и целеният транслативен ефект по сделката на това лице с ответника. От което
следва, че договорът за цесия от 28.04.2012г., сключен между К. К. и И. П. за част от същото
вземане, не е произвел транслативен афект и не е годно основание за придаване качеството
на кредитор на И. П. на посоченото основание.
Не са верни и не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че е налице
противопоставимост по отношение на ищеца на правата, които са отречени на Д. Р. П.,
вследствие на произнасянето на съда по предявен от него положителен установителен иск с
правно основание чл. 694, ал.1 ТЗ за съществуване на вземането му произтичащо от
договора за цесия и което вземане не е било прието в производството по несъстоятелност на
„Тера Айкон“ООД.На първо място, по делото не се ангажираха доказателства в подкрепа на
твърденията на въззивника, че производството по това дело действително е било прекратено
10
поради направен отказ от иска от страна на ищеца Д. П.. И на следващо място, ищецът в
производството по несъстоятелност на „Тера Айкон“ООД нито е носител на това вземане,
нито го оспорва, за да са противопоставими по отношение на него в настоящото обусловено
от несъстоятелността производство субективните предели на решението по предявения
положителен или отрицателен установителен иск за съществуването или несъществуването
на спорното вземане, съгл. чл. 694, ал.8 от ТЗ.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за основателността на
предявените отрицателни установителни искове за главница и лихви за несъществуването на
вземането на И. С. П. , произтичащо от договора за цесия от 22.07.2011г., включено под №3
в списъка на приетите вземания, поради което и поради съвпадение в крайните изводи на
двете инстанции, обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а въззивните жалби на
И. С. П. и на „Тера Айкон“ООД/н/ – оставени без уважение като неоснователни.
Тъй като чл.694, ал.7 ТЗ държавната такса по иска с правно основание чл.694 от ТЗ
не се внася предварително въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на САС
държавна такса по въззивното обжалване в размер на 1 320,37 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 448 от 05.03.2020 г., постановено по търг. дело №
3496/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 с-в.
ОСЪЖДА И. С. П. , ЕГН **********, гр. ***, бул.“***“№28 да заплати по сметка на
Софийски апелативен съд държавна такса по производството в размер на 1 320, 37 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12