Решение по дело №9101/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 май 2019 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Вера Светославова Найденова
Дело: 20184430109101
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………

 

гр.Плевен, 30,05,2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№9101 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Пред РС Плевен е депозирана искова молба от И.Ф.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 308, против И.В.М., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че на 14,09,2018 г., в 12,22 ч., чрез куриерска служба «-***», ищецът превел на ответника сумата от 800,00 лева, с основание – «разноски по вчнд №100/18 по описа на ЛОС». Сочи се, че на същата дата, в 16,25 ч., в сградата на РС Плевен, на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д.0591/2018 г. по описа на ДСИ пи РС Плевен. Ищецът твърди, че в законоустановения срок уведомил ДСИ, че сумата е платена вече и производството следва да бъде прекратено, като поради липса на отговор на 28,11,2018 г. депозирал нова молба в деловодството на ДСИ при РС Плевен. Сочи се, че на 05,12,2018 г. получил разпореждане от ДСИ, че отказва да прекрати делото, тъй като платената сума не кореспондирала със сумата по изп.лист №3066/04,05,2018 г., издаден по нчхд №2746/2017 г. на РС Плевен. Ищецът твърди, че с разпореждане №938/26,10,2017 г., постановено по чнд №2746/2017 г. на ПлРС, производството по делото било прекратено, разпореждането било обжалвано и с решение на ЛОС по вчнд №100/2018 г. било потвърдено. Сочи се, че с определение от 24,04,2018 г. по реда на чл.306 от НПК, ЛОС е присъдил разноски на И.М. в размер на 800,00 лева, като било посочено, че определението не подлежи на обжалване. Ищецът твърди, че именно по тези съображения превел на М. сумата от 800,00 лева на 14,09,2018 г. В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 800,00 лева за разноски по нчхд №2746/2017 г. на ПлРС, обективирани в изп.лист №3066/04,05,2018 г., издаден по нчхд №2746/2017 г. на РС Плевен, за събирането на които е образувано изп.д.№591/2018 г. по описа на ДСИ при РС Плевен, тъй като сумата е погасена чрез плащане, обективирано в паричен превод, извършен на 14,09,2018 г. в 12,22 ч., чрез курирерска фирма «-***», с основание за извършеното плащане – «разноски по вчнд 100/18 по описа на ЛОС», и получен от ответника на 25,09,2018 г. в 13,40 ч. При условията на евентуалност, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 800,00 лева, получена на 25,09,2018 г. в 13,40 ч., като получена без основание.  В с.з. ищецът моли съда да уважи претенцията, тъй като сумата от 800,00 лева разноски е погасена чрез плащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. ответникът се явява лично и сочи, че след снабдяване с изпълнителния лист е завел изпълнително дело пред ДСИ при РС -***, извършени са редица действия, а взискателят е направил разноски за държавни такси и адвокат. Сочи се, че в последствие делото е прехвърлено при ДСИ в Плевен, отново са извършвани редица действия, съответно и разноски, и внесената сума не отговаря на сумата по изпълнителното дело.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и 3 ГПК, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената разпечатка от интернет страницата на „-***“, бланка за препоръчано писмо/паричен превод с №71880002097017, на 14,09,2018 г. в 12,22 ч. ищецът е изпратил паричен превод на името на ответника в размер на 800,00 лева, като е посочено основание за плащане „разноски по вчнд100/18“.

От представеното в цялост в заверено копие изп.д.№591/2018 г. по описа на ДСИ при РС Плевен е видно, че същото е образувано на 11,06,2018 г., първоначално пред ДСИ при РС -***, възоснова на изпълнителен лист от 04,05,2018 г., издаден по НЧХД №2746/2017 г. на РС Плевен. С посочения изпълнителен лист ищецът в настоящото производство е осъден да заплати на ответника И.М. сумата от 800,00 лева, представляващи разноски по делото. С разпореждане от 17,07,2018 г. държавата е присъединена като взискател в производството по изпълнителното дело за дължими от длъжника публични държавни вземания в общ размер на 81 947,24 лева към дата 10,07,2018 г. С разпореждане от 14,08,2018 г. изпълнителното дело е изпратено на ДСИ при РС Плевен на основание чл.427, ал.1, т.5 от ГПК, като с разпореждане от 20,08,2018 г. на ДСИ при РС Плевен същото е образувано под №591. На 21,08,2018 г. е изпратена ПДИ до длъжника, с посочване на сумата от 800,00 лева – присъдени разноски по изп.лист, 474,10 лева разноски по изп.дело, 81 947,24 лева задължение към НАП и 5454,41 лева ДТ по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК. Поканата е връчена на И.И. на 14,09,2018 г. в 16,25 ч. в стая 214 на РС Плевен. С молба от 01,10,2018 г. ищецът в настоящото производство е представил разписка за платена сума от 800,00 лева, възразил е срещу претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и е направил и възражение за прекомерността им. Поискано е прекратяване на изп.дело.

От приложеното в цялост, в оригинал ЧНХД №2746/2017 г. на ПлРС се установява, че същото е прекратено с разпореждане №938 от 26,10,2017 г. Последвало е обжалване на разпореждането и след отвод на всички съдии от ПлОС, същото е изпратено на ВКС, който с определение от 12,02,2018 г. изпраща жалбата срещу постановеното прекратително разпореждане да се разгледа от ОС ***. Пред ОС Ловеч делото е образувано под №100/2018 г. с разпореждане на Председателя на съда от 14,02,2018 г. По делото е постановено решение №45/10,04,2018 г., и допълнително определение от 24,04,2018 г. по реда на чл.306 от НПК, с което ищецът в настоящото производство е осъден да заплати на И.В.М. сумата от 800,00 лева, представляваща разноски по делото.

В с.з. отв.М. не оспорва получаването на сумата от 800,00 лева на 25,09,2018 г., но твърди, че я е приел като сума, погасяваща други задължения на ищеца към него.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения главен иск с правно основание по чл.124 вр.чл.439, ал.1 от ГПК - ищецът твърди, че не дължи на ответника процесната сума от 800,00 лева поради плащането й на 14,09,2018 г. с паричен превод чрез куриерска фирма „-***“. Ответникът не оспорва получаването на сумата на 25,09,2018 г.

От обсъденото по-горе НЧХД №2746/2017 г. на ПлРС, ведно с приложените към него дела, се установява, че с решение №45/10,04,2018 г., постановено по ВЧНД №100/2018 г. на ОС Ловеч е изменено  разпореждане №938/26,10,2017 г., постановено по НЧХД № 2746/2017 г. на ПлРС, като е отменено в частта, в която е посочено, че се прекратява наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.2 вр.чл.248, ал.2 от НПК, и е потвърдено в останалата част. С допълнително постановено на основание чл.306 от НПК определение №268/24,04,2018 г. по вчнд №100/2018 г. ОС Ловеч, И.Ф.И. е осъден да заплати на И.В.М. сумата от 800,00 лева, представляваща разноски по делото. С молба от 03,05,2018 г. /л.42 от НЧХД №2746/2017 г. на ПлРС/, И.В.М. е поискал издаването на изпълнителен лист за присъдените разноски, от същата дата има поставена резолюция „ДА“ от съдията-докладчик по делото и е издаден изпълнителен лист на 04,05,2018 г., получен от И.М. лично на 11,05,2018 г.

С оглед гореизложеното съдът приема, че е несъмнено доказано, че издаденият изпълнителен лист по НЧХД №2746/2017 г. на ПлРС е за присъдените по ВЧНД №100/2018 г. на ОС Ловеч разноски в размер на 800,00 лева, тъй като първата инстанция не е присъждала разноски, а такива са присъдени само с допълнително определение, постановено по ВЧНД №100/2018 г.  на ОС Ловеч.

От обсъдените писмени доказателства, съдът приема за установено по категоричен начин, че И.Ф.И., в качеството си на длъжник по изп.д.№591/2018 г. по описа на ДСИ при РС Плевен, е заплатил дължимата сума по издаденият изпълнителен лист  по НЧХД №2746/2017 г. на ПлРС в размер на 800,00 лева, преди връчването на покана за доброволно изпълнение. При изпращане на паричния превод в полза на И.М. – взискател по изпълнителното дело, длъжникът И.Ф.И. изрично е посочил основанието за плащане, а именно – „разноски по ВЧНД №100/2018 г. по описа“ … /на ОС Ловеч/. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника И.М., че е приел сумата от 800,00 лева като сума, погасяваща други задължения на И.Ф.И. към него. Доколкото длъжникът изрично при плащането е посочил кое свое задължение към взискателя плаща, кредиторът няма основание да отнесе плащането към друго задължение на длъжника. С плащането, извършено от ищеца на 14,09,2018 г. в 12,22 ч., същият изцяло е погасил задължението си към ответника И.М. за сумата по издаденият изпълнителен лист по НЧХД №2746/2017 г. на ПлРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело №591/2018 г. на ДСИ при РС Плевен.

С оглед на всички изложени съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 от ГПК е основателен и следва да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 800,00 лева за разноски по НЧХД №2746/2017 г. на ПлРС, обективирани в изп.лист №3066/04,05,2018 г., издаден по НЧХД №2746/2017 г. на РС Плевен, за събирането на които е образувано изп.д.№591/2018 г. по описа на ДСИ при РС Плевен, тъй като сумата е погасена чрез плащане.

  С оглед изводите на съда за основателност на иска по чл.439 вр.чл.124 от ГПК, не следва да бъде разглеждан предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 800,00 лева, получена на 25,09,2018 г. в 13,40 ч., като получена без основание.

  С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените по делото разноски, които са в размер на 50,00 лева за държавна

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 вр.чл.439, ал.2 вр.ал.1 от ГПК, че И.Ф.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 308, НЕ ДЪЛЖИ на И.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 800,00 лева за разноски по НЧХД №2746/2017 г. на ПлРС, обективирани в изп.лист №3066/04,05,2018 г., издаден по НЧХД №2746/2017 г. на РС Плевен, за събирането на които е образувано изп.д.№591/2018 г. по описа на ДСИ при РС Плевен, ТЪЙ КАТО СУМАТА Е ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, обективирано в паричен превод, извършен на 14,09,2018 г. в 12,22 ч., чрез курирерска фирма «-***», с основание за извършеното плащане – «разноски по вчнд 100/18 по описа на ЛОС», и получен от ответника на 25,09,2018 г. в 13,40 ч.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от И.В.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Ф.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 308, сторените деловодни разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: