№ 20
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100501801 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 289220/01.06.2021г. на А.. В. К., ЕГН
********** и С. В. К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„**************, чрез пълномощника им адв. Я.П. от АК- Варна, срещу решение № 261410
от 22.04.2021г., постановено по гр. дело № 9011/2020г. на ВРС, XVII-ти състав, с което
въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на АТ. В. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. *************., сумата в размер на 5 580 лв., представляваща дължимо от
ответниците обезщетение за ползването на собствен на ищцата недвижим имот, находящ се
в гр. Варна, ул. ***********, за периода 05.06.2018г. – 17.06.2019г., на основание чл. 59
ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /30.07.2020г./ до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и неправилна
преценка на събраните по делото доказателства. Въззивниците твърдят, че имат качеството
на добросъвестни владелци на имота и са имали основание да го задържат до заплащане на
платената от тях продажна цена и увеличената стойност на имота. Намират, че не са се
обогатили за сметка на въззиваемата, тъй като нямат жилищна нужда и не са живели в
процесния имот. Намират, че въззиваемата се е обогатила за тяхна сметка, като е получила
по-висока цена за апартамента, вследствие на извършените от тях подобрения и е спестила
разходи за заплащане на данъци, поети от въззиваемите. Отправеното искане е за отмяна на
1
обжалваното решение и за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно субективно съединени искове от АТ. В. П. срещу А.. В. К. и С. В. К.
за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата в размер на 5 580 лв.
/след допуснато изменение на иска/, представляваща дължимо от ответниците обезщетение
за ползването на собствен на ищцата недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.
***********, за периода 05.06.2018г. – 17.06.2019г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.07.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата твърди, че е придобила чрез наследствено правоприемство
недвижим имот находящ се в гр. Варна, ул. ***********. Сочи, че на 22.02.2013г.
ответниците са сключили договор за покупко-продажба с наследодателката и Й.В.А.,
́
представлявана от пълномощник В.В.З., който договор е прогласен за недействителен по
отношение на праводателката и с влязло в сила Решение № 151/13.10.2016г. по в.гр.д. №
́
253/2015г. на ВОС, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради липса на представителна власт и
потвърждение от продавача. Излага, че на 05.06.2018г. праводателката и Й.Ат. е подала
́
искова молба, с която е предявила искове срещу ответниците за предаване на владението
върху имота и за заплащане на обезщетение за ползване по чл. 59 ЗЗД, по които искове е
постановено влязло в законна сила решение № 559/07.05.2019г. по гр.д. № 1588/2018г. на
ВОС, с което ответниците са осъдени да предадат владението върху имота и да заплатят
обезщетение за ползване за периода 21.12.2017г. – 05.06.2018г. Твърди, че е въведена в
имота на 09.08.2019г., като с исковата молба от 05.06.2018г. праводателката е изпратила
покана до ответниците да и заплащат месечно обезщетение за ползване в размер на 500 лв.,
́
считано от 21.06.2017г. Сочи, че като правоприемник на Й.В. е конституирана като ищец по
образуваното гр.д. № 1588/2018г. на ВОС. Излага, че ответниците са упражнявали
фактическа власт върху процесния имот и е била лишена от ползването му до въвеждането и
́
във владение на 09.08.2019г. Твърди, че за нея е налице правен интерес да претендира
солидарно от ответниците обезщетение за лишаването и от ползване в размер на средния
́
месечен наем на имота за периода 05.06.2018 г. - датата на подаване на исковата молба по
гр.д. № 1588/2018г. на ВОС до 17.06.2019г. - датата на влизане в сила на решението по гр.д.
№ 1588/2018г. на ВОС, което обезщетение остойностява на 6216,66 лв. Счита, че сумата се
дължи солидарно от ответниците, доколкото са съпрузи, които са ползвали имота за
задоволяване на нужди на семейството. Моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
2
Ответниците А.. В. К. и С. В. К. са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват исковете като неоснователни. Излагат подобни твърдения по отношение на
развилите се между тях и праводателката на ищцата съдебни дела. Допълнително сочат, че
не отричат, че са упражнявали фактическа власт върху имота за процесния период, но
владението им е основателно, доколкото са добросъвестни владелци и имат правата по чл.
72 ЗС. Твърдят, че не са получили обратно платената по нищожната сделка продажна цена,
както и стойността на извършените от тях в имота подобрения, като поради тази причина са
предявили иск по чл. 72 ЗС, по който е образувано гр.д. № 2888/2020 г. по описа на ВРС.
Сочат, че доколкото са добросъвестни владелци са имали правно основание да задържат
имота до връщане на платената от тях продажна цена и заплащане на увеличената стойност
на имота, поради което и не са се обогатили по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Оспорват
твърдението, че ищцата е обедняла и че са ползвали имота неоснователно. Сочат, че ищцата
притежава друго жилище и не е смятала да отдава процесния имот под наем, защото го е
продала в кратки срокове след въвода във владение, поради което не е обедняла. Излагат, че
те също притежават друго жилище и не са живели в процесното, а само са го ремонтирали,
поради което и не са се обогатили. В заключение твърдят, че ищцата се е обогатила, защото
е получила по-висока цена за апартамента вследствие на извършените подобрения и е
спестила разходите за данъци, които ответниците са заплащали. Молят за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
С обжалваното решение предявените искове са уважени изцяло.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото и от представените от ищцата писмени доказателства се
установява, че между страните са водени и приключили гр.д. № 1588/2018г. на ВОС и гр.д.
№ 2154/2013г. на ВОС, по които сделката с предмет процесния недвижим имот е прогласена
за нищожна и ответниците са осъдени да предадат владението и да заплатят обезщетение на
ищцата за ползване на имота за период, предхождащ процесния. Не се спори и че
ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота в периода 05.06.2018г. –
17.06.2019г.
Със сила на пресъдено нещо е разрешен спора между страните по гр.д. № 1588/2018г.
на ВОС по отношение на собствеността върху процесния апартамент, като ответниците са
осъдени да предадат владението на ищцата. Ищцата е придобила собствеността по
наследство от починалата на 11.06.2018г. сестра Й.В.А., която от своя страна го е
3
придобила по наследство от починалия на 05.01.2013г. Й.В.Й.. Правата и задълженията на
наследодателя се наследяват, поради което и АТ. В. П. е придобила облигационното право
да претендира обезщетение за лишаването на наследодателката и от ползване на вещта.
́
Същото е упражнено чрез предявяването на иск за това, като с решението по гр.д. №
1588/2018г. на ВОС ответниците са осъдени да заплатят обезщетение за лишаване от
ползване на имота за периода 21.12.2017г. – 05.06.2018г.
От заключението на вещото лице по проведената пред ВРС съдебно – техническа
експертиза е видно, че средния месечен пазарен наем на имота за процесния период възлиза
на сумата от 5580 лв.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо наличието на всички елементи
от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване
на другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за
защита на интересите на обеднелия. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения,
дадени в т.4 и т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на Върховния съд, при
хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е
не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а
наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и
обогатяването.
В настоящия случай по делото е безспорно установено, че ищцата е собственик по
наследство на процесния недвижим имот, както и че през процесния период ответниците са
упражнявали фактическата власт върху имота. Между страните по спора през процесния
период не са съществували облигационни отношения във връзка с процесния недвижим
имот. Възраженията на ответниците, че притежават друг недвижим имот не са подкрепени с
доказателства. Дали ответниците са имали качеството на добросъвестни владелци и
стойността на направените от тях подобрения в имота не са предмет на настоящето съдебно
производство. Единствено за пълнота на изложението следва да се отбележи, че с влизане в
сила на решението, с което договорът по нотариален акт № 24/2013г. е унищожен са
заличени както самата сделка, така и правните й последици. С унищожаването на договора е
заличено с обратна сила придобитото с него право на собственост от ответниците, както и
правното основание да осъществяват фактическа власт върху вещта. Разпоредбата на чл.70,
ал.1 от ЗС изисква владелецът да е получил фактическата власт върху вещта на правно
основание, годно да го направи неин собственик, за да е добросъвестен. След като правното
основание е отпаднало ex tunc, такова липсва изначално и полученото въз основа на него
владение остава обикновено. Тоест, ответниците са недобросъвестни владелци от самото
установяване на владение върху имота. Вярно е, че с ППВС 6/1974г. приобретателят на
недвижим имот по унищожен, развален или отменен по чл.227 от ЗЗД договор е приравнен
на добросъвестен владелец единствено по отношение на извършените в имота подобрения,
но той не се ползва от другите права на добросъвестния владелец, между който е правото на
задържане. Ето защо, като несъстоятелен се преценя довода на въззивниците, че като
добросъвестни владелци са имали основание да задържат имота до връщане на платената от
тях продажна цена и заплащане на увеличената стойност на имота. През процесния период
въззивниците са ползвали без основание процесния имот и по този начин са спестили
заплащането на пазарен наем. Същевременно, въззиваемата, като собственик на
апартамента, е била лишена от възможността да получава гражданските плодове на имота.
4
При така установените период на фактическо ползване от ответниците и липса на основание
да ползват имота, то на ищцата, като носител на абсолютното право на собственост, се
дължи обезщетение за посочения по-горе период в определения от вещото лице размер.
Съгласно задължителните разяснения в Постановление № 1/1979г. на Пленума на ВС в
хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата,
защото неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото. След като
не е дала съгласие за ползването на недвижимия имот, на ищцата се дължи обезщетение от
деня, когато вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана от кредитора. Не се
установи между ищцата и ответниците да съществуват други отношения, които да имат за
последица разместването на имуществени блага помежду им, поради което ищцата не
разполага с друг иск, с който да претендира процесната сума.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивниците
следва да заплатят на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Срещу
последното процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя за
основателно. В случая между страните не е имало спор по фактите, а по правото.
Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на делото. Ето защо
заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до минималния размер, изчислен
по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно 609 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261410 от 22.04.2021г., постановено по гр. дело №
9011/2020г. на ВРС, XVII-ти състав, с което А.. В. К., ЕГН ********** и С. В. К., ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „************** са осъдени да
заплатят солидарно на АТ. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *************.,
сумата в размер на 5 580 лв., представляваща обезщетение за ползването на собствен на
ищцата недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. ***********, за периода 05.06.2018г. –
17.06.2019г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 30.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.. В. К., ЕГН ********** и С. В. К., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. „************** да заплатят на АТ. В. П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. *************. сумата от 609 лв. /шестстотин и девет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6