Решение по дело №58/2020 на Районен съд - Ловеч

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                               

                           гр. Ловеч, 31.12.2024 год.

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА        

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №58 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С Наказателно постановление №19-0906-000710/27.05.2019 година на Николай Васков Недялков, Началник сектор към ОДМВР – Ловеч, С-р Пътна полиция Ловеч, упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018г. на С.Е.А. *** с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за  6 месеца. Освен това, на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети  общо 10 точки.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок като незаконосъобразно и необосновано. Счита, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Заявява, че през месец декември 2018г. е закупил от съгражданин на име Нено л.а. „М.“" с peг. № ** **** **, съставили писмен договор и отишли при нотариус за заверка на подписите, след което е забравил да отиде до КАТ - Габрово и да го пререгистрира на негово име. Излага, че на 01.03.2019г. след 11 часа бил спрян на пътя за София от полицейски патрул и останал изненадан, когато при извършената проверка му заявили, че колата е с прекратена служебно регистрация, тъй като не е бил уведомяван за това по никакъв начин. Не е бил наясно, че има нови разпоредби и служебно се прекратява регистрацията, не е съзнавал, че управлява дерегистриран автомобил и допуска нарушение. Изтъква, че разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП не предвижда уведомяване на собственика при този вид прекратяване на регистрацията, за разлика на предходните хипотези, което е слабост на законодателя. Счита, че по този начин деянието е несъставомерно от субективна страна и не съставлява нарушение. Посочва, че е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, като сочи за нарушени изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, което е задължителен атрибут, свързан с правото на нарушителя да се защитава срещу тези констатации. Моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. П.Д. ***, който моли съда да уважи подадената от доверителя му жалба и да отмени изцяло атакуваното НП. Като най-силен довод в тази насока посочва, че при така уреденият законодателен въпрос, свързан с дерегистриране на автомобил, чиято собственост не е прехвърлена от купувача, не се предвижда уведомяване нито на стария, нито на новия собственик. Изтъква, че ЗДвП предвижда с нотариална заверка на подписите да се счита, че собствеността е прехвърлена, така че задължението за това е на купувача и когато той прояви бездействие в двумесечния срок, не влезе в КАТ да се регистрира като собственик, да бъде издаден нов регистрационен талон, съответните органи предприемат тази мярка спрямо него, но никой не го уведомява за това нещо. Припомня заявеното от първия свидетел в предходно съдебно заседание, че техните констатации от таблета са, че това МПС е с прекратена регистрация и самата процедура не предвижда оневиняване, когато това е на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. Сочи, че така той не съзнава, че при управление на придобитото МПС, осъществява състава на това нарушение. Ето защо счита, че нарушението се явява несъставомерно, тъй като то може да бъде осъществено с пряк или евентуален умисъл, но в случая липсва такъв от страна нарушителя. Моли да бъде отменено НП. Моли съда да се съобрази и с широката практика, както  и да присъди разноските по делото.

Въззиваемата страна– ОД на МВР - Ловеч, Сектор „ПП“, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата, като в придружителното писмо молят да бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено НП.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР – Ловеч, С-р Пътна полиция Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът не констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

Съдът обаче намира, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното /съответно административнонаказтелното/ преследване, следва да намерят приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящия казус административното нарушение е извършено на 01.03.2019 година. От тази дата е започнала да тече и давността за административнонаказателно преследване. С издаването на НП на 27.05.2019 година давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й обаче на 27.11.2023 година е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административно-наказателно производство.

При тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, въззивната инстанция следва да отмени НП и да прекрати административно-наказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. По делото е направено изрично искане за присъждане на разноски в размер на 200 лева за заплащане на адвокатско възнаграждение. Следователно претенцията е основателна, тъй като разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН препраща към тази на чл.143 ал.1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Ловеч като второстепенен разпоредител с бюджетни средства по аргумент от чл.43 от ЗМВР, в който смисъл е Решение №13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. №7758/2018 на Върховния административен съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.6 във вр. с ал.2 т.3 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.334 т.4 и чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съдът

 

                                Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0906-000710/27.05.2019 година на Николай Васков Недялков, Началник сектор към ОДМВР – Ловеч, С-р Пътна полиция Ловеч, упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018г., с което на С.Е.А. *** с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено нарушение на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети  общо 10 точки като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на С.Е.А. *** с ЕГН **********, сумата от 200 /двеста/ лева разноски по делото, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД №58/2020 година по описа на ЛРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: