№ 139
гр. Разград , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Секретар:Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203300500217 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, ЕИК *********,
чрез пълномощник против Решение №87/02.07.2020г., постановено по гр.дело №20/2020 г.по описа
на РС- Кубрат, с което в производство по чл.124 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК съдът е приел за
установено по отношение на дружеството- жалбоподател, че ЕТ „Селимов и Син – Салим Селим,
ЕИК **********, гр. Кубрат, обл. Разград, представляван от С. С. С. , С. С. С. , О. С. С. и М. С.
А. , всички от гр. Кубрат, обл. Разград, не дължат сумите 8992 евро или левова равностойност в
размер на 17586.82 лева главница по Договор за банков кредит № 58249/29.07.2008 г., изм. с Анекс
№ 1/24.06.2009 г., Анекс № 2/15.09.2009 г. и Договор за поръчителство от 15.09.2009 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2012 г. до изплащането на дълга; 1960.77 евро или левовата
равностойност 3 834.93 лева – изискуема редовна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 21.03.2012
г.; 1345.83 евро или левовата равностойност 2632.21 лева – изискуема наказателна лихва за
периода от 15.11.2010 г. до 16.08.2012 г.; 481.08 лева – разноски в размер на платената държавна
такса и 690.54 лева – юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от изпълнителен лист
издаден на 23.08.2012 год. на основание Заповед № 278/22.08.2012г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 401/2012 год. по описа на
РС–Кубрат, поради погасяване на вземанията по давност.Осъдил е жалбоподателя да заплати на
ищците по иска сумата 6 153.05 лева, разноски по делото.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на решението.Прави се
искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора за
1
отхвърлянето му.Развиват се подробни съображения във връзка действието на Постановление №3
от 18.11.1980г. на Пленума на ВС и т.10 от ТР 2/2015г.на ОСГТК на ВКС.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в
процеса, против акт подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.
Отговор на същата в законоустановения срок ищците-въззиваеми са подали чрез
пълномощник.В него застъпва становище за неоснователност на жалбата, с искане решението на
КРС да бъде потвърдено.
С жалбата и отговора не се правят доказателствени искания.Делото подлежи на
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.При проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Окръжният съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд Кубрат е сезиран с иск с правно основание чл. 124 във вр. с чл. 439 от ГПК.
Ищците ЕТ „Селимов и син – Салим Селим”, ЕИК **********, гр. Кубрат, представляван
от С. С. С. , С. С. С. , лично , О. С. С. , от гр.Кубрат и М. С. А. , от с.град, чрез пълномощник
адв.Мариета Димитрова от АК–Разград, са предявили иск за установяване по отношение на
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София, че не дължат вземанията му в размер на 8992 евро или
левова равностойност в размер на 17586.82 лева изискуема главница по договор за банков кредит
№ 58249/29.07.2008 г., Анекс № 1/24.06.2009 г., Анекс № 2/15.09.2009 г. и Договор за
поръчителство от 15.09.2009 г., ведно със законната лихва от 17.08.2012 г. до изплащането на
дълга; 1960.77 евро или левовата равностойност 3 834.93 лева – изискуема редовна лихва за
периода от 15.10.2010 г. до 21.03.2012 г.; 1345.83 евро или левовата равностойност 2632.21 лева –
изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2010 г. до 16.08.2012 г.; 481.08 лева – разноски в
размер на платената държавна такса и 690.54 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №401/2012г. по описа на КРС и
съответно образувано ИД, поради погасяването им по давност.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6,
представлявано от Р.И.М.Т. – управител чрез пълномощника си юрк.Петя Кантарска е депозирал
писмен отговор, с който заявява становище, че така предявеният иск е недопустим за разликата
над 8 992.00 евро (17586.82 лева). Твърдят, че липсва правен интерес от предявяване на иск
относно акцесорните вземания, а таксите и разноските нямат характер на самостоятелно съдебно
предявено притезание. Излагат подробни съображения, че погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Заявяват, че в
2
случая следва да намери приложение ППВС № 3/18.11.1980 г., а не ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Считат, че изпълняемото право (ликвидно и изискуемо
притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на
принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен
способ) не са погасени.Претендира за отхвърляне на иска като неоснователен и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че на
23.08.2012 г. по ч. гр. дело № 401/2012 г. по описа на РС–Кубрат е издаден изпълнителен лист, на
основание чл. 416, вр. чл. 417 от ГПК и издадена Заповед № 278/22.08.2012 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на който ищците са били
осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумите:
- 8 992.00 евро изискуема главница по Договор за банков кредит № 58249/29.07.2008 г. изм.
и допълнен с Анекс № 1/ 24.06.2009 г.; Анекс №2/15.09.2009г. и Договор за поръчителство от
15.09.2009 г. ведно със законната лихва от 17.08.2012 г. до изплащането на дълга;
- 1 960.77 евро изискуема редовна лихва за времето от 15.10.2010г. до 21.03.2012 г.;
- 1 345.83 евро изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2010 г. до 16.08.2012 г.;
- 481.08 лв. разноски по делото в размер на платена държавна такса;
- 690.54 лв. юрисконсултско възнаграждение;
На 16.11.2012 г. по молба на кредитора – „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е образувано
изпълнително дело № 20127610400713 по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков, рег.№761 на КЧСИ за
задълженията обективирани в издадения изпълнителен лист, поради което на длъжниците е била
изпратена покана за доброволно изпълнение, което към възлиза е в общ размер на 29 293.91 лв., от
които главница в размер на 17 586.82 лв., законна лихва в размер на 655.17 лв. за периода
17.08.2012 г.- 27.12.2012 г.; 6 467.14 лв. – неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения
и т.н.); 1 171.62 лв. – присъдени разноски; 589.32 лв. – разноски по изпълнително дело; 2823.84 лв.
– такси по Тарифа към ЗЧСИ дължими към 27.12.2012 г.
След образуване на изпълнителното дело по искане на взискателя е извършена справка за
имущественото състояние на длъжниците.
Видно от съдържанието на цитирантото по-горе изпълнително дело, със запорни
съобщения изходящи от 13.12.2012 г. е наложен запор върху наличните банкови сметки на ищците,
след което в продължение на две години не са били предприемани други изпълнителни действия.
На 14.02.2017 г. е сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД в
качеството на цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като цесионер с предмет – задълженията
обективирани в изпълнителен лист издаден по ч. гр. д. № 401/2012 г. по описа на PC–Кубрат.
На 24.03.2017г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е конституиран като взискател по образуваното
от цедента изпълнително дело № 713/2012г. по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков.
3
С постановление от 12.09.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил изп. дело №
20127610400713 и на същата дата е образувано ново изп. дело №844/2019г. срещу ЕТ „Селимов и
син – Салим Селим” представляван от С. С. С. , С. С. С. , О. С. С. и М. С. А. за задълженията
визирани в изпълнителен лист от 23.08.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 401/2012 г. по описа на PC-
Кубрат.ЧСИ на 12.11.2019г. е постановил налагане на запори върху трудовите възнаграждения на
ищците О. С. С. и М. С. А. .По отношение на длъжниците ищци ЕТ „Селимов и Син – Салим
Селим, ЕИК **********, гр. Кубрат, обл. Разград, представляван от С. С. С. и физическото лице
С. С. С. , не са предприемани изпълнителни действия прекъсващи давността.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Исковете са допустими предвид наличието на висящо изпълнително производство за
събиране на вземанията. Отделно от това, правната сфера на ищците се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което
е издадено изпълнителното основание, те имат интерес да установят, с оглед упражняване на
други свои имуществени или неимуществени права.
По съществото на спора:
Предявен е отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от от
ГПК.Посочената норма предвижда възможността длъжникът да оспори с иск изпълнението срещу
него, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. С оглед на
това и предвид въведеният с исковата претенция и поддържан във въззивната жалба довод за
погасяване вземането по давност, следва да се приеме, че ищецът се позовава на юридически факт,
настъпил след влизане в сила на изпълнителното основание, което обуславя допустимост на
защитата по чл. 439 ГПК.
Не е спорно между страните, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по
силата на Договор за банков кредит № 58249/29.07.2008г. изм. и допълнен с Анекс
№1/24.06.2009г.; Анекс №2/15.09.2009г. и Договор за поръчителство от 15.09.2009 г., сключени
между „„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и ищците, солидарни длъжници, както и че вземането по
издадения в полза на банката ИЛ е било цедирано от същата като цедент на цесионера, сега
ответник „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Не е спорно по делото, че изпълнително дело №713/2012г. по описа на ЧСИ Г.Солаков е
образувано на 16.11.2012г.,по които са извършвани изпълнителни действия, последното от които е
налагане на запор върху банковите сметки на ЕТ „Селимов и син – Салим Селим”, С. С. С. , О. С.
С. и М. С. А. , като запорните съобщения са връчени на третите- задължени лица на 17.12.2013г.Не
е спорно и, че понастоящем е образувано изпълнително дело № 844/ 2019 г. при същия ЧСИ.
Основния спорен въпрос между страните е дали вземането на ответника е погасено по
давност.
4
Окръжният съд не споделя изложеното в мотивите на атакуваното решение, касателно
основателността на предявеният иск..
Видно от материалите по делото в полза на въззиваемата страна е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, която е влязла в сила и се е превърнала в годен изпълнителен
титул, въз основа на който може да се допусне принудително удовлетворяване на предявеното
притезание. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява
с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение /Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV
г. о., ГК/. Затова длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл.
371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години.
По отношение на процесното вземане, с влизане в сила на заповедта за изпълнение се
прилага общата 5-годишна давност, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Предвид
изпратените от ЧСИ покани за доброволно изпълнение, заповедта за незабавно изпълнение е
влязла в сила най-късно на 02.01.2013 г.До тази дата вземането по договора за кредит също не е
било погасено по давност, която също е 5 години.
Първоинстанционният съд не е съобразил, че през периода, обхващащ времето, през което е
било образувано първото изпълнително дело № 713/2012 г. по описа на ЧСИ Г.Солаков, с
предмет процесното вземане, са съществували два тълкувателни акта на ВС, касаещи
разпоредбите на чл. 110- 116 от ЗЗД, уреждащи режима на давността в българското гражданско
право. Първият от тях е Постановление на Пленума на ВС № 3/18. ХІ. 1980 г. на ВС на РБ, а
вторият –ТР № 2/26. VІ. 2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което в т. 10
прогласява ППВС № 3/1980 г. за загубило сила. Т. е. отмяната на ППВС № 3/1980 г. настъпва на
26. VІ. 2015 г. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни
актове или откога отпада действието им. Разрешението на този проблем е дадено с постановените
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV Г. О. и Решение № 51/
21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/ 2018 г. на ВКС, ІV г. о., които настоящият съдебен състав
възприема изцяло.
В същите е посочено, че когато се касае за първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР,
те имат обратно действие и даденото от тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е
влязла в сила., т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е
посочено в тълкувателните актове. Не така обаче стои въпросът с т. нар. последващи тълкувателни
актове. Такива тълкувателни ППВС и ТР са онези, с които по налагащи се причини и промени се
постановява изоставянето на вече дадено тълкуване и възприемане на ново такова, по едни и същи
непроменени действащи норми. Тези тълкувателни актове според цитираното решение на ВКС се
състоят от две части. С първата се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява
за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тази втора част поражда действие от момента на
постановяване на новото ТР. "В тези случаи, ако преди постановяването на новото ТР са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед
5
на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците". ТР № 2/26. VІ. 2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което в т. 10
прогласява ППВС № 3/1980 г. за загубило сила, се явява именно такъв последващ тълкувателен
акт, поради което няма обратно действие. Т. е. ППВС № 3/1980 г. е преустановило действието си
на 26.VІ.2015 г. и дадените с него тълкувателни разрешения са задължителни за времето преди
отмяната му, а ТР № 2/26. VІ. 2015 г. на ВКС ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на гореизложеното, в разглеждания случай следва да се отчетат разликите между
двата тълкувателни акта и действието им спрямо настъпилото до постановяването, респ. отмяната
им правни последици в процесните правоотношения.
С ППВС № 3 от 18. ХІ. 1980 г. се приема, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, съгласно чл. 115, б.
"ж" от ЗЗД. В настоящия случай, през периода от 16.11.2012г., когато е образувано ИД №713/
2012г. до 13. 12. 2014г., когато са изминали 2 години от последното изпълнително действие ,
погасителната давност е спряла да тече, като посоченият времеви период не се зачита за изтекла
погасителна давност, поради висящността на изпълнителния процес, приравнен на съдебния, като
няма никакво значение дали взискателят е бил пасивен или редовно е изисквал извършването на
изпълнителни действия от ЧСИ.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила и отменено
Постановление № 3 от 18. ХІ. 1980 г. на Пленума на ВС, според което погасителна давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
съгласно чл. 115 б. "ж" от ЗЗД. С това тълкувателно решение е прието, че в изпълнителния процес
давност тече, но от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. При настъпила
перемпция актът за прекратяване има декларативен характер. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител изобщо ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение,
кога ще направи това и дали ще връчи препис от изготвения акт на страните.
От 14.12.2014г. е започнала да тече нова давност, която е била прекъсната на 16.09.2019г. с
молбата за образуване на второто изпълнително дело пред същия ЧСИ, въз основа на същия
изпълнителен лист, като взискателят е поискал да бъде приложен изпълнителния способ опис на
движими вещи на длъжниците, с което давностният срок отново е прекъснат и петгодишна давност
не е изтекла до датата на депозиране на исковата молба в съда.Напротив извършени са действия по
налагане на запор върху трудови възнаграждения на двама от солидарните длъжници.
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск, с
който ищците претендират да бъде призната недължимостта на процесното вземане на ответника
към тях, поради изтекла погасителна давност, е неоснователен и недоказан. Предвид несъвпадане
на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното от него
6
решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ищцовите претенции
да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемите следва да бъдат
осъдени да заплатят на жалбоподателя сторените от него разноски за двете инстанции, както
следва : 200 лева юрисконсултско възнаграждение през РРС и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Предвид горното, Разградският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло решение №87/02.07.2020г., постановено по гр.дело №20/2020 г.по
описа на РС- Кубрат, в производство по чл.124 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК, като ВМЕСТО това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от искът, предявен от ЕТ „Селимов и Син
– Салим Селим”, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. Кубрат, обл. Разград,
ул. „Рила“ № 28 представляван от С. С. С. , ЕГН **********, С. С. С. , ЕГН ********** с пост.
адрес гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Рила“ № 28, О. С. С. , ЕГН ********** с пост. адрес гр.Кубрат,
обл. Разград, ул. „Рила“ № 28 и М. С. А. , ЕГН ********** с пост. адрес гр. Кубрат, обл. Разград,
ул. „Рила“ № 28 против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-
6, представлявано от Р.И.М.Т. – управител, за недължимост от страна на ищците по отношение на
ответника на сумите 8992 евро или левова равностойност в размер на 17586.82 лева изискуема
главница по Договор за банков кредит № 58249/29.07.2008 г., изм. с Анекс № 1/24.06.2009 г., Анекс
№ 2/15.09.2009 г. и Договор за поръчителство от 15.09.2009 г., ведно със законната лихва от
17.08.2012 г. до изплащането на дълга; 1960.77 евро или левовата равностойност 3 834.93 лева –
изискуема редовна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 21.03.2012 г.; 1345.83 евро или левовата
равностойност 2632.21 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2010 г. до
16.08.2012 г.; 481.08 лева – разноски в размер на платената държавна такса и 690.54 лева –
юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от изпълнителен лист издаден на 23.08.2012 год. на
основание Заповед № 278/22.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 401/2012 год. по описа на РС–Кубрат, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА ЕТ „Селимов и Син – Салим Селим”, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Рила“ № 28 представляван от С. С. С. , ЕГН **********,
С. С. С. , ЕГН ********** с пост. адрес гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Рила“ № 28, О. С. С. , ЕГН
********** с пост. адрес гр.Кубрат, обл. Разград, ул. „Рила“ № 28 и М. С. А. , ЕГН ********** с
пост. адрес гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Рила“ № 28 да заплатят на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
********* сумата 200 лева разноски в производството пред Районен съд Кубрат и 300 лева
разноски пред въззивната инстанция, всички представляващи юрисконсултско възнаграждение.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8