№ 80
гр. Свиленград, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100382 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД срещу Р. АХМ. Х. за признаване за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 168,65 лв. – главница,
представляваща стойността на ел. енергия, доставена за периода 23.10.2018 г. –
22.01.2019 г. по партида с кл. № **********, за обект на потребление, находящ се в гр.
******, ул. „********” № 21, с ИТН: 2254440, и 24 лв. – обезщетение за забава за
периода 11.12.2018 г. – 07.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.06.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 113/18.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 286/2020 г. по описа
на РС Свиленград.
В исковата молба се твърди, че страните били обвързани от договор за
продажба на ел. енергия, сключен при общи условия. В изпълнение на задълженията
си ищецът доставил за периода 23.10.2018 г. – 22.01.2019 г. ел. енергия до обекта на
потребление на ответника с ИТН: 2254440, находящ се в гр. ******, ул. „********” №
21, на стойност 168,65 лв. Тъй като ответникът не заплатил задължението си, ищецът
претендира и законна лихва за забава за периода 11.12.2018 г. – 07.06.2020 г. в размер
на 24 лв. Посочено е, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за тези суми, което било уважено изцяло. Тъй като заповедта за изпълнение била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК
1
предявил настоящия иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответницата – адв. Т.К., в който излага
съображения за неоснователност на предявените искове. Счита, че ответникът не е
изпаднал в забава, тъй като ищецът не бил изпълнил задължението си по чл. 18, ал. 4
от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия. По тези съображения
моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 286/2020 г. по описа на РС Свиленград се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 113/18.06.2020 г. за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 168,65 лв.,
представляваща стойността на потребена електрическа енергия, доставена за периода
23.10.2018 г. – 22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.06.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, 24 лв. – обезщетение за забава за периода
11.12.2018 г. – 07.06.2020 г., и 75 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи, че страните са
обвързани от сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия, по силата
на който ответникът се явява потребител на ел. енергия, както и че е доставил на
ответника ел. енергия в твърдяното количество и на посочената стойност. При
установяване на тези обстоятелства, ответникът следва да докаже, че е заплатил
стойността на консумираната ел. енергия.
В разглеждания случай от неоспорените от ответника писмени доказателства се
установява, че последният е потребител на ел. енергия, доставяна от ищцовото
дружество до адрес на потребление: гр. ******, ул. „********” № 21 с ИТН: 2254440.
За доставената до абоната Р. АХМ. Х. електрическа енергия ищецът е издал три броя
фактури на обща стойност 168,65 лв., както следва:
- фактура № **********/30.11.2018 г., с падеж на плащане 10.12.2018 г., за
отчетен период от 23.10.2018 г. до 22.11.2018 г., за 185 kWh доставена ел. енергия на
стойност 37,91 лв.;
- фактура № **********/31.12.2018 г., с падеж на плащане 10.01.2019 г., за
отчетен период от 23.11.2018 г. до 22.12.2018 г., за 440 kWh доставена ел. енергия на
стойност 85,32 лв.;
- фактура № **********/31.01.2019 г., с падеж на плащане 11.02.2019 г., за
отчетен период от 23.12.2018 г. до 22.01.2019 г., за 231 kWh доставена ел. енергия на
стойност 45,42 лв.
Ето защо, като взе предвид наличните писмени доказателства, неоспорени от
2
ответната страна, съдът приема, че е установено изпълнението на задължението на
ищеца за доставка на твърдяното количество ел. енергия, което от своя страна е
основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на
потребител, да заплати продажната цена на потребената ел. енергия. Фактът, че ищецът
не е съобщил на ответника за дължимите суми съгласно чл. 18, ал. 4 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД не освобождава последния от задължението да заплати
стойността на консумираната ел. енергия. Тъй като срокът за заплащане на цената на
доставената ел. енергия е определен (арг. чл. 18, ал. 2 от ОУ), на основание чл. 84, ал.
1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичането му. Съдът, като съобрази
определения от БНБ основен лихвен процент за процесния период, с нормативно
установената надбавка от 10 пункта, намира, че дължимото обезщетение за забава за
периода 26.10.2018 г. – 25.06.2020 г. възлиза на 24 лв. С оглед всичко изложено, следва
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: 168,65 лв. – главница, представляваща
стойността на ел. енергия, доставена за периода 23.10.2018 г. – 22.01.2019 г., и 24 лв. –
обезщетение за забава за периода 11.12.2018 г. – 07.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в
заповедното производство, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е
извършил разноски в общ размер на 275 лв., като е бил защитаван от юрисконсулт.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 180 лв., а в исковото – от 100 до
360 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия, съдът
определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв. за заповедното и
100 лв. за исковото производство. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски в размер
на 75 лв., както и тези, направени в хода на настоящото производство, които възлизат
на 375 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Р.
АХМ. Х., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. ******* ********, ул. „*****” № 6,
общ. Свиленград, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
3
37, следните суми: 168,65 лв.– главница, представляваща стойността на ел. енергия,
доставена за периода 23.10.2018 г. – 22.01.2019 г. по партида с кл. № **********, за
обект на потребление, находящ се в гр. ******, ул. „********” № 21, с ИТН: 2254440, и
24 лв. – обезщетение за забава за периода 11.12.2018 г. – 07.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 09.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 113/18.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 286/2020 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА Р. АХМ. Х., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. *******
********, ул. „*****” № 6, общ. Свиленград, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство, и сумата от 375 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4