№ 48524
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110146190 по описа за 2025 година
Делото е образувано по предявени обективно съединени отрицателни установителни искове
от А. В. А., с ЕГН **********, и З. В. А., с ЕГН **********, срещу „....,” ЕАД, с ЕИК ....., за
признаване за установено по отношение на всеки от ищците, че не дължи на ответника суми,
съставляващи 1/3 част от общо дължимите: 1) главница в размер на 3635.65 лева, 2)
мораторна лихва в размер на 2091.14 лева и 3) разноски по делото в размер на 214.54 лева,
за които суми е издаден Изпълнителен лист от 09.02.2012 година по ч.гр.д. 10344/2011
година на Софийски районен съд, 80 състав, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20128380401673 по описа на Частен съдебен изпълнител Милен Бъзински.
Ищцовата страна основава претенцията си на настъпила погасителна давност по
отношение на вземането, предмет на изпълнителното производство. В исковата молба се
твърди, че след влизането в сила на Заповедта за изпълнение е започнала да тече нова
погасителна давност – тригодишна или петгодишна съобразно съдебната практика. Ищците
излагат, че изпълнителното дело е образувано на 05.03.2012 година, като в периода от
15.06.2015 година (датата на Молба вх.№ 37146/15.06.2015 година) до 04.05.2020 година
(датата на Молба вх.№ 27830/04.05.2020 година) са изтекли съответните давностни срокове.
Освен това, категорично се твърди, че в периода от 04.05.2020 година до 03.07.2025 година
(датата на Молба вх.№ 39385/03.07.2025 година) е изтекла както кратката тригодишна, така
и общата петгодишна погасителна давност. Посочено е, че бездействието на кредитора е
довело до перемиране на изпълнителното дело, като давността е продължила да тече, без да
е била спирана или прекъсвана. В контекста на погасена главница, ищците претендират за
погасяване по давност и на акцесорните вземания – лихвите за забава и разноските по
делото.
Ответната страна – „....,” ЕАД – оспорва предявените искове като неоснователни. В
писмения отговор се признава допустимостта на исковете по член 439 ГПК. Ответникът
излага, че в полза на дружеството е издаден Изпълнителен лист от 09.02.2012 година и е
образувано изпълнително дело. Ответникът твърди, че е подавал регулярно молби за
1
извършване на изпълнителни действия и че са извършвани множество справки и
изпълнителни действия, както по негово искане, така и по инициатива на частния съдебен
изпълнител, упълномощен по член 18 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Ответникът се позовава на задължителната практика на Върховния касационен съд,
включително Тълкувателно решение № 2/2023 година на Общото събрание на Гражданската
и Търговската колегии, като твърди, че молбите, в които е посочен начинът на изпълнение,
прекъсват давността. Особено се акцентира на факта, че давностният срок е петгодишен на
основание член 117, алинея 2 от Закона за задълженията и договорите, тъй като вземането е
установено с влязла в сила Заповед за изпълнение. В подкрепа на своята теза, ответникът
изчислява, че поради спирането на давността за периода на извънредното положение (13
март 2020 година до 20.05.2020 година), новият петгодишен срок би изтекъл на 11.07.2025
година, но тъй като е депозирана нова молба за изпълнителни действия на 03.07.2025
година, давността е прекъсната отново, като е започнал да тече нов петгодишен срок, който
към настоящия момент не е изтекъл.
Предявените искове са с правно основание член 124, алинея 1 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с член 439 от Гражданския процесуален кодекс. Това са отрицателни
установителни искове, допустими за длъжника, който оспорва изпълняемото право,
установено с изпълнителен титул, когато възраженията му почиват на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в исковия процес или след изтичане на срока за
възражение в заповедното производство. В конкретния случай, твърдението на ищците се
основава на настъпила погасителна давност – факт, който по своята правна природа
възниква след издаването на изпълнителния лист и е годно основание за оспорване на
изпълняемото право.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса и утвърдената съдебна
практика по негаторните искове по член 439 ГПК, тежестта на доказване се разпределя по
следния начин:
Ответникът „....,” ЕАД носи тежестта да докаже, че давността е прекъсвана в рамките на
приложимия давностен срок чрез извършени валидни изпълнителни действия (или
предприети такива, които са годни да прекъснат давността съобразно член 116, буква „в” от
Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика) и че към момента
на подаване на исковата молба правото му на принудително изпълнение не е погасено.
Безспорни обстоятелства между страните са:
1. Наличието на Изпълнителен лист от 09.02.2012 година по ч.гр.д. 10344/2011 година на
Софийски районен съд, 80 състав, издаден срещу А. В. А., З. В. А. и Величка З.ва А.
(починала).
2. Образуването на изпълнително дело № 20128380401673 по описа на Частен съдебен
изпълнител Милен Бъзински.
3. Размерът на претендираните суми по изпълнителния титул, разпределени разделно по
1/3 част за всеки длъжник.
2
4. Спирането на давностните срокове за периода на извънредното положение (от 13 март
2020 година до 20.05.2020 година), което прави 69 дни.
5. Величка З.ва А. е починала на 28.02.2014 година и не се претендират суми от нея.
Спорни обстоятелства между страните са:
1. Кой е приложимият давностен срок за вземанията, предмет на изпълнителния лист –
тригодишен съгласно член 111, буква „б” от Закона за задълженията и договорите (за
вземания за топлинна енергия) или петгодишен съгласно член 117, алинея 2 от Закона
за задълженията и договорите (за вземане, установено със съдебно решение или
приравнен акт).
2. Дали са настъпили периоди на бездействие на кредитора в изпълнителното
производство (след 05.03.2012 година), които да са довели до изтичане на давностния
срок преди прекъсването му.
3. Дали депозираните от ответника Молба вх.№ 06892/27.01.2017 година и Молба вх.№
27830/04.05.2020 година са годни да прекъснат давността съобразно член 116, буква
„в” от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика на
Върховния касационен съд, в частност дали представляват искане за прилагане на
определен изпълнителен способ.
4. Дали към датата на подаване на исковата молба вземанията на ответника са погасени
по давност.
Съдът, като съобрази гореизложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства като относими и допустими за
изясняване на спорните факти, а именно:
От страна на ищците:
Копие от запорно съобщение по изпълнително дело № 20128380401673.
Копия от Изпълнителен лист от 09.02.2012 година и от Молба от 05.03.2012 година за
образуване на изпълнително дело.
Копия от Покани за доброволно изпълнение.
Копия от Молби на взискателя с вх.№ 37146/15.06.2015 година, вх.№ 06892/27.01.2017
година, вх.№ 27830/04.05.2020 година и вх.№ 39385/03.07.2025 година.
От страна на ответника:
Копия от Молби за извършване на действия, входирани от „....,” ЕАД.
3
Съдът намира, че направеното искане за служебно изискване на преписката по
изпълнителното дело е процесуално недопустимо и следва да бъде ОТХВЪРЛЕНО.
Във висша степен на съдопроизводствена ефективност и спазване на диспозитивното
начало, Съдът разполага с правомощие да изисква служебно доказателства само в изрично
предвидените от закона хипотези или когато страната не може да се снабди с тях, въпреки
положените усилия. В настоящия случай, ответникът „....,” ЕАД е страна по
изпълнителното дело и взискател, поради което има непрепятстван и пряк достъп до
цялата преписка, включително до всички депозирани от него молби и всички извършени
изпълнителни действия. Да се прехвърли върху Съда задължението за събиране на
доказателства, до които страната има пълен и пряк достъп, би представлявало злоупотреба с
процесуални права и необосновано обременяване на публичния правораздавателен ресурс.
С оглед на изложеното, както и предвид възложената на ответника доказателствена тежест
да установи прекъсването или спирането на давността, Съдът НЕ УВАЖАВА искането за
служебно изискване на изпълнителното дело.
В изпълнение на задълженията си по подготовката на делото и с оглед осигуряване на
равнопоставеност на страните, Съдът УКАЗВА на ответника „....,” ЕАД, че следва сам да
представи надлежни писмени доказателства от изпълнителното дело № 20128380401673
(например заверени копия от молбите, съобщенията, постановленията и протоколите на
съдебния изпълнител), които установяват прекъсването на давността, като му
ПРЕДОСТАВЯ ЕДНОКРАТЕН СРОК за това – ДО ПЪРВОТО ОТКРИТО СЪДЕБНО
ЗАСЕДАНИЕ по делото. При непредставяне на тези доказателства в указания срок, Съдът
ще приеме, че ответникът не е установил фактите, които твърди, и които са в негова
доказателствена тежест.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях
начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото
ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на
права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на
страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността
да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2026г. от 10:00ч., за
когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
4
Да се ИЗИСКА от Частен съдебен изпълнител Милен Бъзински, рег. № 838 към Камарата
на частните съдебни изпълнители, да изпрати справка по изпълнително дело №
20128380401673,от която да е видно какъв е размерът на дълга по ИД по отделно за двамата
ищци, по пера глвница, лихва и разноски по гр. д. № 10344/2011 на СРС, до насроченото
открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от
писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
СЪДИЯ: /Силвия П. Николова/
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5