Р Е Ш Е Н И Е № 262015
18.07.2021 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при секретаря Елица
Колибаровска, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15989/2020 г. на РС-Пловдив, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по
чл. 410, ал. 1 КЗ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5,
представлявано от и.д. - Н.Ч. и Т.И., чрез Д.Р., против Община Пловдив, ЕИК *********, адрес:
гр. Пловдив, район Централен, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от к. З.Д.
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 230,17 (двеста и
тридесет лева и 17 ст.) лева, ведно със законната лихва върху нея считано от
датата на исковата молба 01.12.2020 г.
до окончателното ѝ изплащане, представляваща регресно
вземане за платено от застрахователя застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско Стандарт”, полица № ***, сключен с
И.С. С., за настъпило на 26.07.2020 г.
пътно-транспортно произшествие/ПТП/.
Ищецът твърди, че е
застраховател по договор за застраховка „Каско
Стандарт”, полица № ***, сключен с И.С. С., за лек
автомобил „Мерцедес“, с peг. № ***, че на 26.07.2020
г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, като управляваният от водача
автомобил е попаднал в дупка на пътното трасе, стопанисвано и поддържано от
ответната община, в района на бул. „М.“,
под м.на бул. „В.А.“, вследствие на което е увредена предната дясна
гума. Твърди се, че за щетата е платената сумата от 230,17 (двеста и тридесет
лева и 17 ст.) лева в полза на застрахования. Обосновава се, че общината е
правно задължена да поддържа общинските пътища в добро техническо състояние,
като вследствие на нейното бездействие са настъпили процесните вреди, за които
ищецът има право на регрес.
Ответникът Община
Пловдив, ЕИК *********, представлявана от К.З.Д., чрез юрк.
М., в писмен отговор възразява за отхвърляне на предявения иск. Оспорва
съществуването на застрахователно правоотношение, механизма на настъпване на
процесното ПТП и възразява за съпричиняване, като
сочи, че водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДв.П
Настоящият съдебен
състав, като съобразни наведените от страните оспорвания и възражения, приема
предявения иск за процесуално допустим и основателен в цялост, по следните
съображения:
Според чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.
49 от ЗЗД.
За да бъде
уважен предявеният иск следва да се
докаже наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения
и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който
застрахователят да е изплатил застрахователното обезщетение във връзка с
настъпването на покрит застрахователен риск, като за увредения е възникнало
деликтно вземане. Необходимо да се установи причинната връзка между увреждането
и вредоносния резултат, за който отговорност носи на възложителят на работата,
както и действителният размер на вредата. Ответникът по регресния иск не е
обвързан от размера на платеното от застрахователно обезщетение, тъй като
застрахователя се суброгира до размера на иска на увредения спрямо възложителя
на работата, т.е. следва да се докажат всички елементи от фактическия състав на
чл. 49 ЗЗД.
В случая по делото
не спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е платил
застрахователно обезщетение за вреди от дупка на пътното трасе, в размер на
исковата претенция. Няма спор, че инцидентът е осъществен на общински път,
който следва да бъде поддържан от община Пловдив, чрез съответните технически
лица, натоварени с тази дейност. Последното обосновава отговорността на
общината по чл. 49 ЗЗД, в качеството ѝ на юридическо лице, възложител на работа
по поддръжка на общинската пътна мрежа. Следва да се отбележи, че юридическите
лица могат отговарят за вреди само по чл. 49 ЗЗД или чл. 50 ЗЗД, който смисъл
са разясненията на т. 1 от ППВС № 7 от 1959 г.
Спорен от
фактическа страна е въпросът относно това дали вредите са причинени по описания
в исковата молба механизъм. Според приетата съдебно-автотехническа
експертиза най-вероятен за настъпване на процесното ПТП е следният механизъм: На
26.07.2020г. около 1600 часа И. С. С. е управлявала лек автомобил „Мерцедес
Ц350 ЦДИ“ с per. № *** в гр. П. в района на бул. „М.“
№ *** под м.на бул. „Васил А.“ в посока от запад на изток, при което преминава
с предно дясно колело през необозначена и необезопасена дупка на пътната настилка
на платното за движение. Следствие на контакт - удар на автомобилното колело с
изхода на негативната неравност, настъпват материални щети по автомобила -
предна дясна гума в степен за подмяна. Увреди по автомобилни пневматични гуми в степен за
подмяна е технически възможно да настъпят при попадане на автомобила в
негативна неравност с удар в изходния ръб на неравността при скорост на
автомобила над 40km/h. Съдът кредитира изцяло изготвеното по делото заключение,
което е базирано данните от протокола за настъпилото ПТП, дадените от
увреденото лице пред застрахователя данни относно настъпването на риска, както и снимков материал. Оспорването на ответника,
че не е установен механизма на ПТП се явява неоснователно, тъй като всички
доказателства по делото, и най-вече приетата експертиза, са еднопосочни. Не се
доказва съпричиняване от водача, който се движел с
позволена скорост. Следва да се подчертае, че доказателственото искане за
разпит на застрахованото лице се явява допустимо, но ненеобходимо по установяване
на фактическата страна на спора. Застрахованото лице е декларирало пред
застрахователя механизма на настъпване на ПТП, поради което и неговият разпит
не е необходим. Описания в протокола за ПТП механизъм се подкрепя от изводите
на приетата по делото експертиза. Установява се, че пазарната стойност на уредените
елементи възлиза на сумата 241,36 лева, която е сума е по-висока от платената
от застрахователя – ищец. При това положение предявеният иск следва да се уважи
в цялост.
Ответникът следва
да бъде осъден на разноските по делото – за държавна такса, разноски за
експертиза и адвокатско възнаграждение, в общ размер на 610 лева, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК. Разноските за
банкови преводи не следва да се присъждат, тъй като те не са съдебни разноски.
Правото на разноски е
имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход на спора в рамките
на съответната инстанция, като на присъждане подлежат действително направените
и доказани разноски, според разясненията на ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран,
РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
410, ал.1,т.2 КЗ Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявана К.Д. да заплати
на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 5 сумата от 230,17 (двеста и тридесет лева и 17
ст.) лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на исковата
молба 01.12.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане, представляваща регресно вземане за
платено от ищеца-застраховател застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско Стандарт”, полица № ***, сключен с
И.С. С., за настъпило на 26.07.2020 г. пътно-транспортно
произшествие/ПТП
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“
№ 1, представлявана К.Д. да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 5
сумата от 610/ шестстотин и десет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ Деян Вътов
Вярно с оригинала!
РЦ