Присъда по дело №2455/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД №2455 по описа на Варненския районен съд за 2021
година, 38 състав.

Против подсъдимия Д.А. М. Варненски районен прокурор е възвел обвинение по чл.
343Б ал.З от НК, за това, че на 31.05.2019 г. в гр. Варна, управлявал моторно превозно
средство - л.а. "Волво В40" с peг. № 999, след употреба на наркотични вещества - амфетамин
и метамфетамин, установено по надлежния ред със съдебна химико-токсикологична
експертиза изх. № И - 3648/10.04.2020г. на ВМА - София.

Пред съда подс. М. изразява несъгласие с експертизата. Сочи, че при управлението на
автомобила на 31.05.2019г. не е употребявал наркотични вещества. По принцип не
употребява наркотични вещества.
В последната си дума подс. М. сочи, че не е съгласен, тъй като не му била дадена
възможност за повторна експертиза. Има съмнения в пробата, тъй като когато му е
предявено обвинението, тя вече е унищожена.
В пледоарията си по съществото на делото представителят на прокуратурата счита
фактическата обстановка по делото за установена такава, каквато е описана в обвинителния
акт. Моли съда да наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер , което да
отложи с тригодишен изпитателен срок, както и наказанията глоба и лишаване от право да
управлява МПС.
Защитника на подс. М. счита, че от доказателствата по делото не може да се установи
дали от момента на управление на автомобила до момента на изследването лицето е имало
достъп до някакви субстанции или не.
Счита, че е нарушен реда за взимане на кръвна проба, като талона е бил връчен на
подсъдимия във второ РУ на 31.05.2019г. в 14,00 часа, а пробите за взети един час след това
. В протокол за медицинско изследване е вписано , че на 31.05.2019г. в 15,04 часа е взета
самата проба, а в листа за преглед на пациент е вписано, че подсъдимият се е явил на
31.05.2019г. в 15,07 часа. Това не е по негова вина, тъй като е бил отведен от служители на
МВР и това е вписано в листа за преглед на пациент.
В протокол за медицинско изследване има разминаване на датите, като е вписан
амбулаторен номер 3164 от 31.03.2019г. ,а в листа се сочи, че пробата е взета на
31.05.2019г., тоест два месеца след това. Налице са съмнения чия проба е била изследвана ,
след като се сочи стар амбулаторен номер. Съмнение буди и факта, че подсъдимия е с
издаден талон в 14,00 часа, а проверката за употреба на наркотични вещества приключва
едва в 14,50 часа, тоест подсъдимия е бил задържан около 45 минути, в който срок е
трябвало да се яви за изследване. Така е нарушен реда за взимане на проба , от което следва
че изготвената експертиза е с пороци.
Моли съда да оправдае подсъдимия. Алтернативно счита, че ако бъде признат за
виновен, на подсъдимия следва да се наложи минимално наказание „лишаване от свобода“,
което да бъде отложено с изпитателен срок.
С оглед доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна
следното:

На 31.05.2019 г., около обяд подс. М. се намирал в сградата на ІІ РУ ОДМВР Варна,
където давал писмено сведение пред колега на св. Н.- полицейски служител във ІІ РУ
ОДМВР Варна.
Св. Н. чул подс. М. да споменава нещо за «В автомобила» и предположил, че ако е с
автомобил може да е употребил наркотични вещества, тъй като имал данни, че подс. М.
1

употребява наркотици.
След като подс. М. напуснал сградата на управлението, св. Н. го проследил визуално и
видял, че се качва в лек автомобил „Волво В 40".
Подс. М. предприел управление на л.а. „Волво В 40" , с рег. № 999, по ул.
„Брегалница".
Св. Н. незабавно взел стоп- палка, излязъл пред районното управление и подал сигнал
за спиране на подс. М..
По време на проверката на документите на подс. М., на св. Н. направило впечатление,
че поведението на подсъдимия е неадекватно и поискал съдействие от органите на пътна
полиция.
В автомобила като пътник присъствал починалия св. А.М. – баща на подс. М.. Той
възприел както посещението на подс. М. в сградата на ІІ РУ ОДМВР Варна, така и
последващото му привеждане в движение на автомобила и спирането от униформен
полицай за проверка.
В сградата на ІІ РУ ОДМВР , където бил отведен подс. М., пристигнали служители на
ПП ОДМВР Варна, сред които св. Г..
Св. Г. извършил проверка на подс. М. за употреба на алкохол с техническо средство
«Алкотест Дрегер», като не установил наличие на алкохол в кръвта на подс. М..
Св. Г. извършил и проверка за употреба на наркотици, при което установил, че са
употребени такива. Проверката била извършена с „Dreger Drag Test5000" с фабричен номер
ARAM 0004.
Срещу подс. М. бил съставен АУАН № 130672 от 31.05.2019 г. за управление на МПС
след употреба на наркотични вещества и му бил издаден талон за медицинско изследване №
0023758/ 31.05.2019 г., след което бил отведен в МБАЛ - Варна към ВМА, където дал кръв за
изследване.
Видно от заключението на изготвената СХТЕ изх. № И - 3648/10.04.2020г. на ВМА -
София, в кръвта на Деян Атанасов М. се установило присъствие на амфетамин - 40 ng/mL и
метаамфетамин- 189 ng/mL.

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на следните
доказателства по делото- показанията на св. Г. и св. Н., депозирани в хода на съдебното
следствие, както и прочетените такива от досъдебното производство на св. М.;
заключението на химическата експертиза; АУАН; медицинско изследване; талон за
медицинско изследване; свидетелство за съдимост и др.
При установяване на фактическата обстановка по делото, съдът взе предвид и
обясненията на подс. М., който сочи, че на 31.05.2019г. не е употребявал наркотици.
Съдът не кредитира обясненията на подс. М. в тази им част, тъй като видно от
показанията на св. Н. и св. Г. , първия от свидетелите пряко е възприел както управлението
на автомобила, така и неадекватното поведение на подс. М., а втория – показанията на
техническото средство, установило употребата на наркотици.
Показанията на свидетелите съответстват в цялост на установеното както посредством
изследването с „Dreger Drag Test5000" с фабричен номер ARAM 0004, така и със
заключението на изготвената СХТЕ изх. № И - 3648/10.04.2020г. на ВМА - София.
При това положение съдът намира, че по безспорен начин е установено, че подс. М. е
управлявал автомобила след употребата на наркотични вещества – амфетамин и
метаамфетамин.
Преди да приеме изложената по- горе фактическа обстановка съдът прецени
2

възраженията на защитата и констатира следното:
Защитата счита, че от доказателствата по делото не може да се установи дали от
момента на управление на автомобила до момента на изследването лицето е имало достъп
до някакви субстанции или не.
Съдът, противно на изразената позиция, намери, че по делото може да се сформира
безкритичен извод , че подс. М. не е имал достъп до субстанции от момента на управление
на автомобила ,до момента на изследването. Подобен извод се налага от факта, че подс. М.,
след като бил спрян за проверка от св. Н., бил отведен в сградата на ІІ РУ ОДМВР Варна и
там бил изследван за употреба на наркотични вещества от пристигналия на място св. Г..
Следва да се отбележи и , че „субстанции“ са бил иззети от автомобила , което е
обективирано в изготвения протокол за проверка на 31.05.2019г. в 12,25 часа.
Защитата счита, че е нарушен реда за взимане на кръвна проба, като талона е бил
връчен на подсъдимия във второ РУ на 31.05.2019г. в 14,00 часа, а пробите за взети един час
след това . В протокол за медицинско изследване е вписано , че на 31.05.2019г. в 15,04 часа е
взета самата проба, а в листа за преглед на пациент е вписано, че подсъдимият се е явил на
31.05.2019г. в 15,07 часа. Това не е по негова вина, тъй като е бил отведен от служители на
МВР и това е вписано в листа за преглед на пациент.
По така възразеното , съдът счита за нужно да отбележи, че изтеклия период от време е
напълно нормален и е обясним с извършването на действията по проверка на водача в 13,01
часа посредством техническо средство, снемане на показанията на това техническо средство
и попълване на съответната документация по съставяне на АУАН и талона за изследване.
Така, напълно логично е след отпочване на проверката за употреба на наркотични вещества ,
талон за изследване на кръвта да бъде връчен в 14,00 часа. Логично и обяснимо е и
отвеждането на лицето за изследване по- късно, доколкото същото е било отведено от
полицейски служители за изследването, като организацията и придвижването на лицето в
пространството от сградата на ІІ РУ ОДМВР Варна, до мястото на изследване изисква
време.
Защитата сочи, че в протокол за медицинско изследване има разминаване на датите,
като е вписан амбулаторен номер 3164 от 31.03.2019г. ,а в листа се сочи, че пробата е взета
на 31.05.2019г., тоест два месеца след това. Налице са съмнения чия проба е била изследвана
, след като се сочи стар амбулаторен номер. Съмнение буди и факта, че подсъдимия е с
издаден талон в 14,00 часа, а проверката за употреба на наркотични вещества приключва
едва в 14,50 часа, тоест подсъдимия е бил задържан около 45 минути, в който срок е
трябвало да се яви за изследване. Така е нарушен реда за взимане на проба , от което следва
че изготвената експертиза е с пороци.
Съдът намери, че вписването на месец „03“ в амбулаторния номер, посочен в горния
ляв ъгъл на протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол представлява очевидна техническа грешка, тъй като в самия протокол се
съдържа вписване на датата на вземане на кръв – 31.05.2019г., както и на датата на
изследване с техническото средство- 31.05.2019г. Така, не възниква съмнение относно
датата на вземане на кръвната проба. В обстоятелствената част на изготвената химико-
токсилогична експертиза изрично се сочи коя кръвна проба и проба от урина са били обект
на изследване и това са именно иззетите на 31.05.2019г.
Съдът не счита, че е нарушен чл.6 ал.6 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, тъй като тази разпоредба касае лично явяване на лицето в мястото на
изследване, което има възможност за ползване на обществен или друг превоз за отиване до
него.
В конкретния казус лицето не е имало възможност за свободно придвижване, а е било
3

отведено за изследване от органите на полицията.
Забавянето във времето, както беше посочено вече по- горе, е обяснимо с факта на
попълване на нужната документация и организиране на транспортирането на лицето до
лечебното заведение.
Следва да се отбележи и , че подобно забавяне е единствено от полза за изследваното
лице, доколкото употребените наркотични вещества се разграждат във времето и колкото
повече време от момента на употребата до момента на вземане на пробите за изследване е
изтекло, толкова повече намаляват стойностните резултати от експертизата.
Съдът не кредитира изразеното от подс. М. несъгласие и съмнение в пробата, тъй като
бил лишен от правото да иска повторна експертиза.
На първо място съдът намери, че обвинението е безспорно и категорично доказано,
като употребата на наркотични вещества се установява както посредством заключението на
изготвената експертиза, така и посредством извършеното тестване с „Dreger Drag Test5000".
На следващо място съдът отчете и разпоредбата на чл. 27 ал.3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози.

Съобразно установеното съдът прие , че подс. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 343 Б, ал.3 от НК, тъй като на 31.05.2019 г.
в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство - л.а. "Волво В40" с peг. № 999, след
употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния
ред със съдебна химико-токсикологична експертиза изх. № И - 3648/10.04.2020г. на ВМА -
София.

От обективна страна - изпълнителното деяние се осъществява чрез действие - подс. М.
е управлявал МПС, след употреба на наркотични вещества – амфетамини и
метаамфетамини.
Субект на престъплението пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна - подс. М. е действал при условията на пряк умисъл, същият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и целял тяхното настъпване- подсъдимия е съзнавал, че не
следва да управлява МПС след употреба на наркотици, предвиждал че управлявайки МПС
след употреба на наркотици ще наруши съответните разпоредби на закона в тази връзка, но
е целял именно тяхното нарушаване - да управлява МПС, след употреба на наркотични
вещества.
Субективни причини - незачитане на създадения в страната ред.

При определяне на наказанието на подсъдимия М., съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние към минималния размер, предвид липсата на
настъпили вредни последици. От друга страна се съобрази и с тази на дееца - подсъдимия е
неосъждан, съдейства за разкриване на обективната истина. Съдът отчете и изтеклия период
от време от извършване на деянието до решаване на делото по същество, което не се дължи
на процесуалното поведение на подсъдимия.
Изложените обстоятелства мотивираха съда да определи наказание при наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, значително под предвидения в
закона минимален размер на наказанието „лишаване от свобода“ : на осн. чл.343б ал.3 и
чл.55 ал.1 т.1 от НК- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
4

Съдът намери, че така определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно,
тъй като за постигане по- ефикасно на целите на генералната и специалната превенция не е
необходимо подсъдимия да бъде изолиран от обществото и с определяне на подходящ
изпитателен срок ще се въздейства по- ефективно предупредително и възпиращо върху него.
С оглед изложеното и на осн. чл.66 ал.1 от НК, съдът определи изпитателен срок в
минимално предвидения в закона размер и ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

Съдът намери, че за изпълнение на целите на генералната и специалната превенция , в
хипотезата на чл.55 ал.3 от НК, не е необходимо на подс. М. да бъде налагано кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.

Предвид на това, че подс. М. е правоспособен водач на МПС и с оглед императивната
норма на чл.343Г, съдът му наложи наказание и по чл.37 т.7 от НК, отново отчитайки факта
на изтеклия значителен период от време от извършване на деянието, до постановяване на
присъдата, а именно:ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че така наложените по вид и размер наказания на подсъдимия най-добре
ще осъществят целите, предвидени в чл.36 НК с оглед генералната и специална превенции.

Съдът възложи направените деловодни разноски на подсъдимия, съобразно чл.189, ал.3
от НПК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	118
Дата:	9 декември 2021 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия:	Росица Шкодрова

Дело:	20213110202455
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 юни 2021 г.

Присъда по дело №2455/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите