Решение по дело №174/2024 на Административен съд - Габрово

Производство по реда на чл. 203-207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ.

Делото е образувано въз основа на искова молба, заведена в ГАдС с вх. № СДА-01-1095/24.04.2024 г., подадена от В. К. В. от [населено място], действащ чрез пълномощника си адв. С. Т. от ГАК, съгласно представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, серия А, № 020534. На основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР – Габрово са предявени два обективно съединени иска, всеки един от тях с цена 150,00 (сто и петдесет) лева или общо 300,00 (триста) лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лева за процесуално представителство по НАХД (АНД) № 440/ 2018 г. по описа на РС – Севлиево и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лева за процесуално представителство НАХД (АНД) № 441/ 2018 г. по описа на РС – Севлиево.

Първоначално, исковата молба е подадена до Районен съд – Севлиево, по повод на което е било образувано Гр. д. № 180 от 2024 г. С определение № 276/ 01.04.2024 на Севлиевски РС делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд – Габрово, по повод на което е образувано настоящото Адм.д. № 174/2024 г. по описа на Административен съд - Габрово. В открито съдебно заседание ищецът В. В. не се явява. Представлява се от адв. С. Т. от ГАК, който поддържа исковете. Моли същите да бъдат уважени като основателни и доказани. Акцентира на фактите, че по двете АНД на РС – Севлиево жалбоподател е бил ищеца в настоящото производство; делата са свързани с две НП, касаещи последния, с които НП са му били наложени две наказания за различни нарушения, като в частта, в която са обжалвани, същите са отменени и решенията са влезли в сила. Твърди, че е заплатено адвокатско възнаграждение и то под минималния размер, но към момента, когато са водени тези производства, разноски не са могли да се претендират, поради липса на нормативна уредба в тази посока.

Ответникът - ОД на МВР – Габрово, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. С., съгласно представено пълномощно рег. № 264000-7078/24.04.2024 г. в писмен отговор вх. СДА-01-1368/ 03.06.2024 г. - оспорва предявените претенции като недопустими, неоснователни и необосновани. Прави и възражение за изтекла давност.

Окръжна прокуратура – [населено място], конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДО, чрез прокурор А. - дава заключение за основателност на претенцията, поради което предлага на съда да я уважи с всички законови последици.

Страните искания за разноски не заявяват.

Като доказателства по делото, освен представените такива от ищеца, с протоколно определение от о.с.з. на 17.10.2024 г. към настоящото производство са приобщени цитираните по-горе НАХД на Районен съд – Севлиево, по които се твърди да са сторени процесните разноски.

По допустимостта на двата иска:

Ищецът твърди и поддържа в с.з., че в производството по двете административнонаказателни дела пред Районен съд - Севлиево не са претендирани разноски, тъй като ЗАНН към този момент не предвиждал такава възможност. С оглед нормативната уредба, действала към момента на проведените по делото о.с.з. с даден ход по същество на спора (на 07.01.2019 г. по АНД № 440/2018 г. на Севлиевски РС и на 11.01.2019 г. по № АНД 441/2018 г. на Севлиевски РС), не е съществувало правно основание разноските по а.н.д. да са обект на претенция пред районен съд. Това е станало възможно едва с приемането на новият текст на чл.63д от ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г. Ето защо съдът споделя тезата на ищеца, че към настоящия момент липсва законова забрана и съответно не е лишен от правото да претендира тези разноски по реда на ЗОДОВ при наличие на предпоставките на чл. 2, ал. 1 т. 4 от същия Закон. Направените разноски в производствата по ЗАНН, приключили преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което исковете са допустими за разглеждане от Административен съд – Габрово по реда, установен в АПК съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.

Относно възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. Законът не урежда въпроса за погасителната давност, поради което съдът намира, че следва да намерят приложение общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С оглед тази разпоредба давността за предявяване на иск по ЗОДОВ при липсата на специална разпоредба в самия закон е 5 години. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Това означава, че началният момент на давностния срок е тогава, когато вземането е станало изискуемо, а в разглеждания случай това е денят, в който двете отменителни съдебни решения са добили законна сила.

Така Решение № 14 от 31.01.2019 г. по НАХД № 440/ 2018 г. по описа на РС – Севлиево е вляло в сила на 18.02.2019 г. и съответно давностният срок за погасяване на вземането за адвокатски хонорар по това дело е започнал да тече на 18.02.2019 г. и изтича на 18.02.2024 г.

Съответно Решение № 7 от 28.01.2019 г. по НАХД № 441/ 2018 г. по описа на РС – Севлиево е вляло в сила на 15.02.2019 г., давностният срок за погасяване на вземането за адвокатски хонорар по това дело е с начален момент 15.02.2019 г. и изтича на 15.02.2024 г.

Исковата молба, с която са предявени двата иска е депозирана в Районен съд – Севлиево на 09.02.2024 г. и заведена с вх. № 769, тоест преди изтичане на давностния срок и за двете претенции.

Поради това, настоящият съдебен състав счита, че така коментираното възражение на ответника е неоснователно и от гледна точка на давностния срок, исковете са допустими за разглеждане по същество.

Двете искови претенции са предявени в срок, от активно процесуално легитимирано лице и при наличие на правен интерес, предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществените вреди, за които се твърди, че са пряка и непосредствена последица от отменени по съдебен ред като незаконосъобразни две наказателни постановления, съставени против В. В..

Исковете са предявени срещу ОД на МВР – Габрово, което е юридическото лице, в чиято структура е органът, издал процесните две НП.

С оглед изложеното, двата иска са допустими, поради което подлежат на разглеждане от съда по същество на спора.

По основателността на исковете.

Административен съд – Габрово, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Досежно иска, предявен от В. В. с цена 150,00 /сто и петдесет/ лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лева за процесуално представителство по НАХД (АНД) № 440/ 2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево:

Видно от материалите по НАХД № 440/ 2018 г. на СРС, на 08.11.2018 г. ищецът е сключил договор с адв. С. Т. от АК – Габрово, имащ за предмет оказване на правна защита и съдействие по обжалване на НП пред РС – Севлиево. Изрично упоменато е, че ДПП е за една съдебна инстанция, като на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) е уговорено възнаграждение в размер на 150,00 лева. Договорът не съдържа клауза относно начина на плащане на хонорара. Представено е също пълномощно за процесуално представителство пред РС – Севлиево по обжалване на НП. Нито в ДПП, нито в пълномощното е конкретизирано обжалваното НП с номер и дата на съставяне, но доколкото са приети и приложени по цитираното НАХД № 440/ 2018 г. на СРС (л. 5), настоящият съд приема, че те са във връзка с обжалване на наказателно постановление № 18-0341-000497 от 18.07.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР Габрово, РУ – Севлиево. Последното е изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно с Решение № 14 от 31.01.2019 г. по цитираното дело на РС – Севлиево, което добило законна сила на 18.02.2019 г.

За да бъде уважена процесната претенция следва да бъде установено кумулативното наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ предполага наличие на следните предпоставки, кумулативно дадени: 1./ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, 2./ настъпване на вреди от тях и 3./ причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Единствено установяване кумулативното наличие на горните предпоставки е основание за уважаване на исковата претенция, като доказателствената тежест е изцяло върху ищеца и същата му е била указана при разглеждане на настоящото производство. При недоказване на която и да е от сочените предпоставки, обезщетение не се присъжда.

Предвид данните за отменено като незаконосъобразно НП № 18-0341-000497 от 18.07.2018 г. на началник сектор към ОД на МВР Габрово, РУ – Севлиево, с влязло в сила решение по НАХД № 440/ 2018 г. по описа на СРС, доказана е първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно – отменен незаконосъобразен административен акт (съставеното НП).

Съобразено задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I-ва и II-ра колегия на ВАС, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Настоящият състав намира обаче, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът е претърпял твърдените от него имуществени вреди в размер на 150,00 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на процесното НП. За да се присъдят претендирани разноски, то следва на първо място да се ангажират доказателства за действително направени такива и на второ място следва тези доказателства да са приложени по делото, по което се претендира, че са сторени, тоест в производството пред РС – Севлиево.

В хода на производството пред въззивния съд действително е бил представен Договор за правна защита и съдействие, съответно и пълномощно за процесуално представителство, в което В. упълномощава адв. Т. да го представлява пред РС – Севлиево във връзка с обжалване на НП. В ДПП обаче не е уговорен начин на плащане на възнаграждението. В случай, че то е било платен в брой, то за това следва да е бъде съставена разписка от адвоката за получаване на паричната сума, но такава не е представена нито пред районния съд, нито като доказателство по настоящото дело. Ищцовата страна не представя по делото и доказателства за платено адвокатско възнаграждение по банков път – преводно нареждане, банкова справка, извлечение или други писмени документи, от който да се установи, че адвокатското възнаграждение е действително заплатено.

В обобщение на горното доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение не са представени в настоящото производство пред АдС – Габрово, като такива не се съдържат и в кориците на посоченото НАХД на СРС и това при указаната на ищеца доказателствена тежест за това обстоятелство.

Досежно иска, предявен от В. В. с цена 150,00 /сто и петдесет/ лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лева за процесуално представителство по НАХД (АНД) № 441/ 2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

Видно от материалите по същото на 08.11.2018 г. В. В. е сключил договор отново с адв. С. Т. от АК – Габрово, отново имащ за предмет оказване на правна защита и съдействие за една съдебна инстанция по обжалване на НП пред РС – Севлиево. На основание чл. 36 от ЗАдв. Също е било уговорено възнаграждение в размер на 150,00 лева. Договорът не съдържа клауза за начина на плащане на хонорара. Представено е също пълномощно за процесуално представителство пред РС – Севлиево по обжалване на НП. Нито в ДПП, нито в пълномощното е конкретизирано обжалваното НП с номер и дата на съставяне, но доколкото са приети и приложени по конкретното дело, то и настоящият съд приема те да са във връзка с обжалване на наказателно постановление № 18-0341-000498 от 17.07.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР Габрово, РУ – Севлиево.

Както и по горното дело, така и в производството по НАХД (АНД) № 441/ 2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево в обжалваната му част по отношение на наложена санкция по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 лева, наказателното постановление е отменено като неправилно и незаконосъобразно с Решение № 7 от 28.01.2019 г. по н.а.х.д. № 441/ 2018 г. по описа на РС – Севлиево, добило законна сила на 15.02.2019 г.

С НП е наложена и втора санкция на В. В. – глоба в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3-то от ЗДвП, но същата не е била предмет на обжалване от санкционираното лице и в тази му част съставеното НП е потвърдено от въззивния съд с постановения съдебен акт.

Доколкото претенциите са идентични досежно фактите, то и по отношение на тази искова претенция следва да бъде установено кумулативното наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, коментирани в мотивната част на настоящия съдебния акт досежно претендираното обезщетение по първия иск. Основание за уважаването ѝ отново е установяване едновременното наличие на посочените по-горе предпоставки, респ. при недоказване на която и да е от тях, обезщетение не се присъжда. Доказателствената тежест отново пада изцяло върху ищеца.

Предвид данните за отмененото като незаконосъобразно № 18-0341-000498 от 17.07.2018 г. на началник сектор към ОД на МВР Габрово, РУ – Севлиево, с влязло в сила решение на РС - Севлиево, доказана е първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно – отменен незаконосъобразен административен акт (съставеното НП).

Съдът намира, че съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I-ва и II-ра колегия на ВАС, относимо и към този иск при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. От събраните по делото доказателства обаче не се установява, че ищецът е претърпял твърдените от него имуществени вреди в размер на 150,00 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на процесното НП. За да се присъдят претендирани разноски, то следва на първо място да се ангажират доказателства за действително направени такива и на второ място следва тези доказателства да са приложени по делото, по което се претендира, че са сторени.

В хода на производството пред въззивния съд е представен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно за процесуално представителство, в което В. упълномощава адв. Т. да го представлява пред РС – Севлиево във връзка с обжалване на НП. В ДПП не е уговорен начин на плащане на възнаграждението, по делото, а и в хода на настоящото не се представиха каквито и да било доказателства за плащане.

Изложеното онагледява извода за неоснователност и недоказаност двете искови претенции на В. В. за неоснователни и недоказани. В хода на производството не беше доказана реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на двете отменени НП, тъй като в кориците на двете административно-наказателни дела на Севлиевски РС действително са приобщени договори за правна защита и съдействие, но в тях не е конкретизиран начина на плащане договореното възнаграждение, съответно липсват и доказателства за плащане. И по настоящото дело, пред Административен съд – Габрово не се представиха никакви доказателства за извършено плащане от В. В. на адв. Т. за осъществената процесуална защита и представителство във връзка с обжалването на процесните две наказателни постановления. Обстоятелството, че в хода на производството пред районния съд ищецът, в качеството му на жалбоподател е бил представляван от адвокат означава, че е положен труд, но не и че трудът на адвоката е бил реално заплатен по време и по повод на двете производства по оспорване на двете НП.

В рамките на настоящото производство ищецът не доказа засягане на имуществения си патримониум, от което следва да се приеме, че не е налице вреда. При това положение и при липса на доказателства за неправомерно намаляване на предишното му имуществено състояние, ищецът няма право да получи претендираното обезщетение по реда на ЗОДОВ и по двата иска.

Така мотивиран, съдът намира, че предявените от В. В. искове по ЗОДОВ следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

При този изхода на спора ответната страна има право на съдебно-деловодни разноски, но тъй като такива не се претендират, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Съдът констатира също така, че съгласно разписка от 09.02.2024 г. (л. 6 от гр.д. 180/2024 г. на РС – Севлиево) е внесена държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева по сметка на Районен съд – Севлиево, където първоначално е образувано делото. Въпреки че в исковата молба се претендира обезщетение, посочена в размер на общо 300,00 лева, Административен съд – Габрово е приема, че всъщност с исковата молба са предявени два обективно съединени иска. За всеки от тях поотделно се дължи държавна такса, тоест по 10,00 лева за двата иска или общо дължимата от ищеца държавна такса е в размер на 20,00 лева. Поради това същият следва да бъде осъден да доплати държавна такса в размер на 10,00 лева по сметка на Административен съд - Габрово.

Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК и чл. 10 във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. В., [ЕГН] от [населено място] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, кантора адв. С. Т., ГАК, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, с който търси осъждането на ОД на МВР – Габрово да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД (АНД) № 440/ 2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево, приключило с Решение № 14 от 31.01.2019 г. за отмяна като незаконосъобразно на НП № 18-0341-000497 от 18.07.2018 г. на началник сектор към ОД на МВР Габрово, РУ – Севлиево, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. В., [ЕГН] от [населено място] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, кантора адв. С. Т., ГАК, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, с който търси осъждането на ОД на МВР – Габрово да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД (АНД) № 441/ 2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево, приключило с Решение № 7 от 28.01.2019 г. за отмяна като незаконосъобразно на НП № 18-0341-000498 от 17.07.2018 г. на началник сектор към ОД на МВР Габрово, РУ – Севлиево, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА В. К. В., [ЕГН] от [населено място] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, кантора адв. С. Т., ГАК да заплати по сметка на Административен съд – Габрово - IBAN: BG 09 STSA 9300 3173 7787 21, BIC: STSABGSF в Банка Д. Е. сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща остатък от дължимата за образуване на настоящото дело държавна такса.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България чрез Административен съд – Габрово в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.