Р Е
Ш Е Н
И Е №144
гр. Бургас, 7.02.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в
съдебно заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
АХД № 951 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.215 във вр. с
чл.219 ЗУТ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Д.А.Д. ***,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.С. против Заповед № 3473/15.11.2019г. на
зам.кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас,
с която е наредено да премахне незаконен
строеж: “Навес“, находящ се в УПИ VIII-367, кв.48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш
кв.53), по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас, ПИ с идентификатор
07079.824.212 по КК на гр.Бургас, административен адрес: гр.Бургас, кв.“Долно
Езерово“, ул.“Неофит Бозвели“ №5.
Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че
същият е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Според него,
процесния навес, с оглед начина му на изпълнение, няма характеристиките на
строеж, а представлява преместваем обект и може да бъде демонтиран. Дори за де
приеме обратната теза, намира, че обекта представлява търпим строеж по см. на
§16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Позовава се и на разпоредбата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ (ред. Дв.бр.16/23.02.2021г.), приложима с оглед разпоредбата на чл.142,
ал.2 от АПК. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. С., иска оспореният акт да бъде отменен като
незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски, по представен списък.
Подробни съображения в подкрепа на застъпената теза излага в писмена защита.
Ответникът – Заместник кмет по строителство,
инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт А., оспорва жалбата, като неоснователна. Според него, Описаният
в оспорваната заповед строеж не е търпим по правилата на § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ и подлежи на премахване. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Подробни аргументи излага в писмени бележки.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена
от лица с доказан правен интерес от оспорване- адресати на акта и в предвидения
от закона, срок.
Отбелязва, че настоящото дело е второ по подадената жалба, след като решение №1235/02.10.2020г.,
постановено по адм. дело №3178/2019г. по опис на Административен съд Бургас, е
отменено с решение №5084/21.04.2021г., постановено по адм. дело № 13736/2020г.
по опис на Върховен административен съд и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на Административен съд Бургас.
І.ФАКТИТЕ:
На 25.04.2018г. Г.С.Г.подал
до директора на дирекция „ЦАУ Долно Езерово“ при Община Бургас жалба с вх.№
94-01-14030/25.04.2018г. за незаконни постройки, изградени по северната граница
в УПИ VІІІ-367, кв.48 по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас.
По повод подадената жалба
служители от Община Бургас извършили проверка на строеж: „Навес“, находящ се в
УПИ VІІІ-367, кв.48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш кв.53) по плана на кв.“Долно
Езерово“, гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.824.212 по КК на гр.Бургас;
административен адрес в гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, ул.“Неофит Бозвели“ №5,
като във връзка с извършената проверка съставили констативен протокол №
Д-5/25.02.2019г.
Според този документ, строежът е VІ категория, съгласно чл.137,
ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номеклатурата
на видовите строежи. Като собственик на имота е посочен жалбоподателят Д.А.Д.,
съгласно нотариален акт № 191 от 03.08.1966г. Същият е посочен и като
изпълнител на строежа.
В хода на проверката било
установено, че строежът представлява навес с приблизителни размери 2,90 м/7,10
м и средна височина 2,20 м. Изграден е от метална конструкция, като от
северната страна е изпълнена с дървено покритие, а на запад ползва стена на съществуващ
в имота гараж. Покривът е от метална конструкция, покрит с метални листове, без
поставени улуци. В констативния протокол е посочено, че обектът е изграден като
допълващо застрояване в УПИ VІІІ-367, кв.48 по плана на кв.“Долно Езерово“,
гр.Бургас и е разположен на северната имотна граница със съседния УПИ VІІ-370,
кв.48 по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас и улично регулационната линия с
ул.“Неофит Бозвели“. По данни на извършителя навеса е изпълнен в периода 1977г.
– 1980г., без строителна документация. Отразено е, че строежът е напълно
завършен и се ползва за слънцезащита. В техническия архив на Дирекция „ЦАУ
Долно Езерово“ не са открити строителни книжа, както и декларация за съгласие
за извършеното строителство по имотна граница с УПИ VІІ-370, кв.48 по плана на
кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.148,
ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
На 16.07.2019г., с писмо №
94-01-14030(6)/12.07.2019г., жалбоподателят бил уведомен, че във връзка с констатираните
обстоятелства при извършената проверка и на основание чл.26, ал.1 от АПК, в
отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ при Община Бургас
е започнало административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за
премахване на строеж: „Навес“, находящ се в УПИ VІІІ-367, кв.48 по плана на
кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас.
На 24.07.2019г., служители
на Община Бургас, отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“
извършили повторна проверка на строежа, за която на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съставили констативен акт № Д-2. При проверката установили факти,
идентични с изложените в констативен протокол № Д-5/25.02.2019г.
Констативният акт бил
връчен на жалбоподателя на 12.09.2019г., като в законоустановения срок същият
не е подал възражения.
На 15.11.2019г., кметът на
Община Бургас издал обжалваната заповед №3473/15.11.2019г., с която на
основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ наредил жалбоподателя Д.А.Д. да премахне
незакония строеж.
Като доказателства по
делото са представени извадка от геодезически и регулационен план на кв.“Долно
Езерово“; заповед № 546 от 24.02.1966г. на Бургаски окръжен народен съвет, с
която на основание § 60 от ППЗПИНМ е одобрен идейнозастроителния план, общия
регулационен план и напречните профили на село Долно Езерово ; извадка от
кадастрален и регулационен план на кв.“Долно Езерово“; заповед № 1194 от
20.09.1990г. на Общински народен съвет – Бургас, с която на основание чл.75 от ППЗПИНМ
е одобрен кадастралния, застроителния и регулационен план на с.Долно Езерово.
По делото е представена
декларация от А.Д.М.от 23.02.1968г., с която лицето декларира, че е получило
сумата от 630 лв., представляваща стойността от оценителния протокол на
комисията по повод отчужденото му дворно място, представляващо парцел ХІІ в
кв.58 по плана на с. Долно Езерово от лицето Г. С., на който се отстъпва право
на строеж. Представено е и копие от разписен лист, в който срещу името на А.Д.М.са
записани парцел VІІ и парцел ХІІІ. В разписния лист е отбелязано, че парцел VІІ
се заменя с парцел ХІІ съгласно протокол №5/27.03.1968г. В същия разписен лист
фигурира и жалбоподателя – ред последен, срещу чието име е записан парцел VІІІ
и текстът „съгласно нотариален акт № 191 от 1966г.“.
По делото са допуснати и
приети без възражения две съдебно технически експертизи и допълнителна такава.
Според заключението на
вещото лице, по първата експетриза, процесният „Навес", на място,
представлява лека дървена конструкция с размери в план 2,70 х 6,60м, или площ
17,82кв.м. и Н1=2,10м. и Н2=2,20м., едноскатен покрив ориентиран север/юг.
Конструкцията на навеса се състои от покрив - дървени ребра б/9см, дървени
столици 4/10см и покривно покритие от гофрирана поцинкована ламарина, който покрив
се носи от изток - 2бр.бетонови колонки на уличната ограда и от запад - подпрян
на северната фасадна стена на жилищната сграда. Изградена е ограждаща стена от
север - дървена конструкция, ламперия „вагонна шарка" с частична
ламаринена обшивка, от изток ограден портал и от запад съществуващ гараж. Под -
бетонова замазка. Цялата конструкция на навеса може да бъде разглобена на
съставните си елементи - дървени ребра, столици, ламперия и покривна ламарина
без това да води до трайно изменение на субстанцията на земята/дворното място,
където се намира процесния обект.
В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че по извадката от плана от 1966 г., границата между УПИ VІІІ -
процесния и УПИ VІІ съседен, няма сигнатура за ограда, т.е. няма такава
нанесена между двата парцела. Такава няма нанесена и в плана от 1990 г. Сочи,
че навесът е предназначен за предпазване от метеорологичните условия –дъжд,
слънце, вятър. Обяснява, че по принцип съоръжението навес представлява покрив
без да е необходимо да има ограждащи стени.
В конкретния случай стената, която ползва е граница между обекта гараж-
стена на гаража.
Според заключение на вещото лице по втората експертиза, към
момента на изграждането на процесната постройка през периода 1977-80г. действащ
е идейнозастроителен план и общ регулационен план на с,Дол но Езерово, одобрен
със Заповед №546 от 14.02.196бг. на ОНС-гр.Бургас. Процесният обект ситуационно
е разположен в УПИ VІІІ-367, кв.48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш кв.53) по плана на
кв. Долно Езерово и от север тангира с регулационната линия с УПИ VІІ-370 в
кв.48, което е недопустимо с оглед разпоредбите на Наредба № 5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство, глава шеста, чл. 118 -121. Към
момента на издаването на процесната Заповед №3473/15.11.2019г. на Зам. Кмета
„СИРР" на Община гр.Бургас
действащи са ЗУТ и Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В сила е
Кадастрална карта, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителен директор на АГКК за гр. Бургас. Процесният обект е разположен на
кадастралната граница между ПИ 07079.824.212 и ПИ 07079.824.211, което е
нарушение съгласно изискванията на чл. 41 - 47 ЗУТ.
В допълнително заключение
сочи, че преди да бъде одобрен идейнозастроителен план и общ регулационен план
на с.Долно Езерово със Заповед №546 от 14.02.1966г. на ОНС-гр.Бургас,
процесният навес би бил допълваща постройка в имот пл.№160 - ситуационно
разположена от север на жилищна сграда 2МЖ - основно застрояване, като частично
е долепена до сградата. Спрямо действалите строителни правила и норми за
периода 1970-1980г. такава постройка в имот пл.№160 би била допустима, съгласно
изискванията на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство
- Чл. 118 (1) и Чл. 121(6) и Правилник за прилагане на Закона за териториално и
селищно устройство - Чл. 119 (2).
В съдебно заседание
изрично подчертава, че ако се приеме действието на плана, одобрен със заповед №
546/14.02.1966г. на ОНС Бургас, то действалите към този момент строителни
правила и норми не са спазени при изграждане на процесния навес. Ако се извърши
преценка спрямо плана, действал преди 1966 г., тогава, когато не е налична
регулационната линия между двата имота, то тогава строителните правила и норми
биха били спазени.
По делото в качеството на
свидетел е разпитана И.Д.М.. Свидетелката заявява, че познава имота на
жалбоподателя, защото са съседи. Сочи, че основната сграда в имота била
построена между 1965-1970 г., а оградата към улицата- през 1970г. Навесът и
гаража били построени между 1970 г. и 1976г., като първо бил изграден гаража.
Според нея навесът не е стабилна сграда, изграден е с ламарини и железни
колчета и е предназначен за защита от дъжд от вратника до входната врата на
гаража. Обяснява, че на вратника има две стабилни колони и навесът стъпва там.
Колоните, на които в едната си част стъпва навеса са част от оградата към
улицата. От лявата страна същият стъпва на къщата, а в задната си част - на
гаража.
ІІ.ПРАВОТО:
Процесният обект
представлява строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР
на ЗУТ,
независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. По своето
предназначение не попада в категорията на преместваемите по смисъла на чл. 56 от ЗУТ,
тъй като служи за задоволяване за дейности, различни от търговски и други
обслужващи дейности по смисъла на чл. 56,
ал. 1 ЗУТ. Така е прието и с решение №5084/21.04.2021г.,
постановено по адм. дело № 13736/2020г. по опис на Върховен административен съд,
с което делото е върнато за ново разглеждане.
Навесът, като
допълващо застрояване е шеста категория /чл. 137,
ал.1, т. 6 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 във вр. с чл.46, ал.1 от ЗУТ- ред. към датата на издаване на заповедта/, за което не е
необходимо одобряване на инвестиционен проект, но се изисква издаване на
разрешение за строеж.
Поради това,
Заповед № 3473/15.11.2019 г. е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, като за издателя на акта са налице и делегирани правомощия със заповед № 3379/08.11.2019г.,
издадена от кмета на Община Бургас.
Спазена е изискуемата от закона писмена форма.
В хода на административното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани с
нормата на чл. 225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на производството е поставено със
съставяне на констативен акт от служители по контрол на строителството в Община
Бургас, връчен на жалбоподателя.
Материалният закон е приложен правилно.
Съдът приема за доказано, че периода на
изграждане на процесния строеж е 1977г. – 1980г.(така, както е посочил
жалбоподателя). Вярно е, че св.М. сочи като период на изграждане 1970 г. и
1976г., то с оглед отдалечеността във времето може да се предположи известна
неточност в показанията.
По делото няма спор, че за строежа не е
налично издадено разрешение за строеж, изискуемо по закон ( по арг. на чл.147,
ал.1, т.1 във вр. с чл.46, ал.1 от ЗУТ ) към датата на издаване на оспорената
заповед.
Поради това същият е незаконен по см. на
чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Не се спори за начина на изграждане и местоположението на
процесния обект. Според заключението на вещото лице, същият представлява лека
дървена конструкция с размери в план 2,70 х 6,60м, или площ 17,82кв.м. и
Н1=2,10м. и Н2=2,20м., едноскатен покрив ориентиран север/юг. Конструкцията на
навеса се състои от покрив - дървени ребра б/9см, дървени столици 4/10см и
покривно покритие от гофрирана поцинкована ламарина, който покрив се носи от
изток - 2бр.бетонови колонки на уличната ограда и от запад - подпрян на
северната фасадна стена на жилищната сграда. Изградена е ограждаща стена от
север - дървена конструкция, ламперия „вагонна шарка" с частична
ламаринена обшивка, от изток ограден портал и от запад съществуващ гараж. Под -
бетонова замазка. Разположен е на в УПИ VІІІ-367, кв.48 (бивш УПИ VІІІ-160 в
бивш кв.53) по плана на кв. Долно Езерово и от север тангира с регулационната
линия с УПИ VІІ-370 в кв.48.
При тези
факти и особено с оглед времето на
изграждане, съдът дължи преценка за приложимост на разпоредбата на §16, ал.1 от
ДР на ЗУТ, в каквато насока прави възражения и жалбоподателя.
Според тази
разпоредба, строежи, изградени до 7
април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими.
По делото е доказано, че строежът е
изграден през периода 1977г. – 1980г., т.е. една от кумулативно изискуемите
предпоставки на нормата е доказана.
Липсват доказателства обаче, въз основа на които да бъде направена
преценка, че същият е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон.
Вещото лице е категорично, че според мястото на изграждане - на
регулационната линия с друг имот, респ. на кадастралната граница, строежът
противоречи на действащия към момента на изграждането му идейнозастроителен план и
общ регулационен план на с.Долно Езерово, одобрен със Заповед №546 от 14.02.1966г.
на ОНС-гр.Бургас и правила и норми на застрояване- Наредба № 5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство, глава шеста, чл. 118 -121, и
действащите към момента такива- Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, чл.
41 - 47 ЗУТ.
Ирелевантно за
спора е обстоятелството, че в плановете от 1966 и 1990г. няма отразена ограда между
УПИ VІІІ - процесния и УПИ VІІ съседен. От значение в случая е наличието на
регулационна линия между имотите, тъй като спрямо нея се отчитат нормативно
регламентираните отстояния.
Предвид изложеното съдът намира, че нормата на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ е
неприложима. Незаконният строеж няма характеристиките на търпим.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че търпимостта не следва да
се преценява въз основа на идейнозастроителния и общ регулационен план на с.Долно
Езерово, одобрен със Заповед №546 от 14.02.1966г. на ОНС-гр.Бургас, а с този
действал преди това, тъй като нямало доказателства, че плана от 1966г. е
приложен.
По отношение на
имота, в който е разположен строежа, този план е приложен с влизане в сила на
заповедта за одобряването му, тъй като за него не е било предвидено отчуждаване
и не са били налице неуредени
регулационни отношения.
Доказателства в
тази насока са и представените по делото нотариален акт №191/1966 год.,
удостоверяващ правото на собственост на жалбоподателя; нотариален акт
№191/1966г. удостоверяващ правото на собственост на Д.А. М. и
извадка от разписен лист, които документи сочат на индивидуализация на имотите
с граници според плана от 1966г.
Неоснователно е и
възражението, че по отношение на процесния строеж приложение следва да намери
разпоредбата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ
(ред. Дв.бр.16/23.02.2021г.), според която не се изисква разрешение за строеж
за оранжерии с площ до 200 кв. м, леки постройки за отоплителни материали и
инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни, т.е. не
е налице строеж, изпълнен без издадено разрешение за строеж.
Изменението на закона не представлява по см.
на чл.142, ал.2 от АПК, нов факт от значение за делото.
Съгласно чл. 142,
ал. 1 от АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния
закон към момента на издаването му, което в случая е 15.11.2019г., но не и след
това. Изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото
към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните
състезания по чл. 142, ал. 2 от АПК, в случая е неприложимо. Това е така, тъй
като нови факти от значение за делото са такива факти от действителността,
които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или
доказателствени факти. Приемането на нов закон, изменението на отделни
разпоредби на действащ закон или частичната им отмяна, не съставлява
правопогасяващ или правопораждащ юридически факт, чието действие може да
опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право. Правно значение
имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на
издаване на оспорената заповед правно положение и на които по силата на
нормативен акт е придадено обратно действие.
Предвид изложеното
съдът намира, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на
процесуалния и материалния закон. Затова жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на
юрисконсулт, които съдът определя в размер на 150лв.
Мотивиран от
горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Административен съд гр.Бургас,
ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Д. ***, подадена чрез адвокат Д.С.,
против Заповед № 3473/15.11.2019г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Бургас, с която
е наредено да премахне незаконен строеж: “Навес“, находящ се в УПИ
VIII-367, кв.48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш кв.53), по плана на кв.“Долно
Езерово“, гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.824.212 по КК на гр.Бургас,
административен адрес: гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, ул.“Неофит Бозвели“ №5.
ОСЪЖДА Д.А.Д. *** да заплати на Община
Бургас сума в размер на 150лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: