Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
14.07.2021 година град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 22 юни 2021 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 4764 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът
Етажна собственост с адрес: гр.Стара Загора, кв.“Три чучура“, бл.27, вх.Б,
ет.2, ап.49, чрез управителя си Г.К.Г. твърди
в исковата си молба, че в законния срок завежда настоящия иск, поради подаване на възражение от
страна на ответницата срещу Заповед № 260069/28.08.2020г., за изпълнение на
паричното задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 2891/2020г. на Районен съд
Стара Загора.
Ответницата като собственик и ползвател на апартамент в етажната
собственост не плащала дължими вноски за текущи разходи-почистване на входа,
осветление, почистване, както следва:
За 2016г. – 36 лева, за 2017г. – 97
лева, за 2018г. – 132 лева, за 2020г.
-18 лева, както и като собственик на жилище за формиране на фонд ремонт и
обновление, по 5 лева на месец, считано от 01.01.2017г. до настоящия момент,
който бил гласуван от ОС на ЕС през 2017г., за 2017г. не били платени 25 лева,
за 2018г. – 60 лева, за 2019г.- 15 лева и за 2020г. – 30 лева. Общо дължими
суми към момента 413 лева.
Във възражението си ответницата не посочвала ясно и категорично дължи ли или не претендираните суми. Вместо това се изразявали необосновани съмнения относно почтеността на
бившия служебен домоуправител и настоящия в
негово лице относно разходването на събраните парични средства. Тези съмнения
се доказвали по друг начин и пред друг орган и не били предмет на настоящия спор.
С оглед представената справка за дължимите суми на ответницата към Заявлението
му за издаване на Заповед за изпълнение, уточнява, че тя била събирателна за
целия период от месец юли 2016г. до момента. Поради което представя подробни
таблици по месеци и по години от бившия Домоуправител и от периода, в който той
бил избран за такъв.
Моли съда да постанови Решение, с което да остави в сила Заповед № 260069/
28.08.2020г. по чл. 410 от ГПК, съгласно която Заповед - Д.И.Д. - КИТЕНОВА
следва да заплати на Етажната собственост бл. 27, вх. Б гр. кв. “Три чучура”,
гр. Стара Загора сумата 413 лева, заедно със законната лихва от 05.08.2020г.
до окончателното изплащане на задължението по банкова сметка № IBAN ***ционна Банка клон Стара Загора. Моли съда да им бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника Д. И.Д. –
Китенова, с която заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. По отношение
основателността на иска, счита, че изявленията на ищеца за действителното
фактическо положение са неправилни, неверни и лъжливи, поради което искът е
неоснователен и недоказан, поради недължимост на исковата претенция.
Искът по чл.422, вр. чл.415 от ГПК е
установителен и заради това съдът следи служебно дали имало правен интерес за
предявяване именно на този вид иск. Счита, че ищецът няма правен интерес от
установяване на вземането срещу длъжника и моли съда да приеме, че предявеният
установителен иск е недопустим. Към момента на предявяване на иска по чл.422 от ГПК в полза на кредитора е налице изпълнително основание, което обаче не е влязло
в сила. Законът придава на заповедта за изпълнение характер на
съдебно-изпълнително основание, като целта на исковото производство е
установяване на вземането, за което в заповедното производство има издадена
Заповед, срещу която в срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение, относно
съществуването му.
Тъй като искът по чл.422 от ГПК се явява
специален установителен, в тази хипотеза е необходимо наличието на допълнителни
специални положителни предпоставки за допустимост на иска. Счита, че съдът,
пред който е висящо исковото производство, трябва задължително да извърши
проверка за допустимостта на иска, като изследва въпросите:
1/
издадена ли е заповед за изпълнение по
основание и размер;
2/ подадено ли е в рамките на
законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника
възражение по чл.414 от ГПК;
3/ спазен ли е едномесечният срок по чл.415
от ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането.
Изпълнителното основание е издадената заповед
за изпълнение (чл.404, т.1 от ГПК), като в нея се съдържа изпълнителната сила.
След като влизането й в сила се спира от подадено възражение по чл.414 от ГПК,
то трябва да бъде проведено производство за установяване на вземането, което да
изследва основателни ли са твърденията за заявителя-кредитор. Счита, че съдът
следва да провери има ли идентичност между заповедното и исковото производство.
Съвпадение е нужно както от субективна, така и от обективна страна, което в
случая не било налице.
С установителен иск ищецът предявил претенция
за парична сума в размер на 413 лева, представляваща „общо дължима сума”, без
да става ясно и без да се конкретизира от какво точно, и от кога произтичало претендираното вземане. За
тях това е съществено нарушение, водещо до ограничаване правата им на защита.
Би следвало, ако „домоуправителя” Кочеренко е избран по съответния законов ред
и легитимно е регистриран, да представи Приемо- предавателния протокол със
стария домоуправител - Тихомир Симеонов, както и относно извършената ревизия за
работата му. Какви суми били събрани и какви разходи били извършени до момента
на предаването? Имало ли събрани парични суми? На каква стойност били те и
колко имало в касата на входа и т.н. За тях не ставало ясно на каква база били
неговите твърдения и защо желаел точно тя да му заплати недоказани задължения
от нейна страна.
От друга страна счита, че г-н Кочеренко
декларирал някакви разходи, относно поддържането на входа, включително и
асансьора, без да представи необходимите разходни документи за това. Никой не
можел да разбере какви суми постъпвали преди, сега и какви неотложни разходи
били извършени или се извършвали. Остава с убеждението, че той избирателно
събирал и разходвал таксите за поддържането на входа.
На следващо място, оспорва изцяло истинността
на представените с исковата молба писмени документи, които не били съставени по
надлежния ред. Първия и втория Протокол от събранието им на 24.06.2020г. били
променени впоследствие и не отразявали действително направените разисквания на
събранието. Имало също и много други груби нарушения на ЗУЕС.
На следващо място, имала основателни съмнения
и оспорва легитимността на Г. Кочеренко, като управител на Етажната
собственост, където живеела. Доколкото и било известно, неговата адресна
регистрация била в кв. „Зора”, а не на посочения адрес в исковата молба.
На следващо място, липсвало и не бил
представен Протокола от 01.01.2017г., който е гласуван на Общо събрание на
Етажната собственост, защото такъв не съществувал. Нямало съставяни легитимни
протоколи на живущите във входа от 2015г. до м.януари 2019г., защото нямало
проведени общи събрания с необходимия кворум.
Счита, че същите не били относими към
доказателствата по делото и възразява да бъдат приети като такива, тъй като не били представени в оригинал или като
заверено по съответния ред копие.
Оспорва изцяло представените с исковата молба
„документи”.
На първо място, относно претендираната сума
от 413 лева, иска да посочи, че в Протокола на ЕС била записана 460 лева, а в
годишния отчет за приходи и разходи за 2019г. била записана сума в размер на
422 лева. Не ставало ясно, как, по какъв начин и на какво основание се
формирала претендираната сума.
На следващо място, имало несъответствие на
представения Протокол от Решения на ОС на ЕС от 24.06.2020г. Незнайно как, но
страниците в представения екземпляр от две по ч.гр.дело № 2891/2020г. по описа
на PC Стара Загора се увеличавали на три, в
представения екземпляр по настоящото производство, което било в противоречие с
Решение № 434 от 22.04.2016г. по гр.д.№ 238/2016г. по описа на РС-Стара Загора.
На следващо място, в представения като
доказателство Годишен отчет за 2016г. липсвали м.ноември и м.декември, което
внасяло неяснота, относно приходите и разходите за този период.
На последно място счита, че грубо са нарушени
разпоредбите на чл.7, чл.16, ал.1, чл.18, ал.З, чл.23, ал.1, т.4 и чл.40, ал.1
от ЗУЕС, предвид което моли съда да отхвърли предявения иск като необоснован,
неоснователен и недоказан.
Моли съда да бъде обезсилена издадената
Заповед № 260069/28.08.2020г. по ч.гр.д. № 2891/2020г. по описа на РС-Стара
Загора, за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 413
лева, за която липсвали доказателства.
Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло
предявения от Г.А. ***, иск за признаване на установено по отношение на Д.И.Д.,
с постоянен адрес ***, че дължи на Етажната собственост на бл. 27, вх. Б, кв.
„Три чучура”, гр. Стара Загора, сумата от 413 лева, ведно със законната лихва
за забава, считано от 05.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни, недоказани и
неистинни, поради недължимост на ищцовата претенция, ведно с всички
законни последици от това. Моли съда да им бъдат присъдени и направените по настоящото производство
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Искът по
чл.422 от ГПК е
установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2891/2020г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, съществува.
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 2891/2020г. по описа
на Районен съд - Стара Загора се установява, че на основание чл.411, ал.3 ГПК,
съдът е издал заповед за изпълнение № 260069/28.08.2020г.,
съгласно която е разпоредил длъжникът Д.И.Д.-КИТЕНОВА да заплати на кредитора ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в
жилищна сграда с административен адрес: гр.Стара Загора, кв.“Трите чучура“ №
27, вх.Б сумата от 413,00 лева, представляваща текущи разходи за почистване на
входа, осветление и асансьор, както следва: за 2016г.-36 лева, за 2017г.-97
лева, за 2018г.-132 лева, за 2020г.-18 лева, както и като собственик на жилище
за формиране на фонд ремонт и обновление, гласуван от ОС на ЕС през 2017г. – за
2017г.-25 лева, за 2018г.-60 лева, за 2019г. – 15 лева, за 2020г. – 30 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2020г. до изплащането
й, както и сумата от 175 лева - разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК,
ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за
изпълнение. В указания срок заявителят е предявил иск относно вземането си,
предмет на настоящото производство.
По делото не е спорно
и от представените писмени доказателства се установява, че ответницата
притежава недвижим имот – апартамент № 49, нает.2 в бл.27, находящ се в
гр.Стара Загора, кв.“Три чучура“. Страните не спорят, че сградата, в която се
намира апартамента, е в режим на етажна собственост с форма на управление –
общо събрание и управител.
Представен е протокол
от проведено на 24.06.2020г. общо събрание на етажната собственост. Съгласно
решенията по т.1 и т.2 от протокола, е взето решение домоуправителят на
етажната собственост да се обърне към юрист и да потърси правата на етажната
собственост против ответницата по съдебен ред, предвид нежеланието й да заплати
разходите, определени с решения на общото събрание на етажната собственост.
Съответствието на
така взетите решения от общото събрание на етажната собственост с предвиденото
в чл.51 и чл.48 от ЗУЕС за задълженията на етажните собственици за поддръжката,
управлението, ремонта и обновяването на общите части на сградата не подлежи на
обсъждане. Решенията не са атакувани по реда на чл.40 от ЗУЕС, влезли са в сила
и подлежат на изпълнение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата
за неистинност на представения протокол на общото събрание от 24.06.2020г. по
настоящото дело и по ч.гр.д. № 2891/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора, тъй като съдържанието
е еднакво. В протокола от 24.06.2020г.
са посочени собствениците с неизпълнени задължения, като него ответницата
фигурира със записване за неплатени вноски в размер на 460,00 лева.
Следователно изискванията на чл.38 ал.2 от ЗУЕС са изпълнени и обратно
поддържаното от ответницата е неоснователно.
Следователно ответницата, като собственик на апартамент в сградата в режим
на етажна собственост, на осн.чл.51 и чл.48 от ЗУЕС и на осн.чл.38 ал.1 от ЗУЕС
има задължението да плаща вноски за управление и поддържане на етажната
собственост, и за реконструкция и обновяване в установените от общото събрание
размери и срокове.
От представените отчети за събираните разходи за поддържане и управление по
месеци за апартаментите в етажната собственост се установява, че ответницата не
е заплатила всички дължими разходи. Същата не представи доказателства за
заплащане на претендираната сума от 413,00 лева.
До този размер ищецът
има вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение и предявеният иск за
установяване на съществуването му следва да бъде удовлетворен.
Предвид
гореизложеното, предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК е основателен до
горепосочения размер, до който следва да се уважи, като с настоящото решение се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 413,00
лева, представляваща текущи разходи за почистване на входа, осветление и
асансьор, както следва: за 2016г.-36 лева, за 2017г.-97 лева, за 2018г.-132
лева, за 2020г.-18 лева, както и като собственик на жилище за формиране на фонд
ремонт и обновление, гласуван от ОС на ЕС през 2017г. – за 2017г.-25 лева, за
2018г.-60 лева, за 2019г. – 15 лева, за 2020г. – 30 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 05.08.2020г. до изплащането й, за изпълнение на което парично задължение е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4814/2019г. по
описа на Районен съд – Стара Загора.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото производство и по ч.гр.д. № 2891/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора разноски за
държавна такса и възнаграждение за
адвокат в размер на 350 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Д.-КИТЕНОВА,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** Иван Шишман № 125,
вх.О, ап.7, чрез адвокат Ф.Г., че дължи
на собствениците в ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес: гр.Стара Загора, кв.“Трите
чучура“ № 27, вх.Б сумата от 413,00 лева,
представляваща текущи разходи за почистване на входа, осветление и асансьор,
както следва: за 2016г.-36 лева, за 2017г.-97 лева, за 2018г.-132 лева, за
2020г.-18 лева, както и като собственик на жилище за формиране на фонд ремонт и
обновление, гласуван от ОС на ЕС през 2017г. – за 2017г.-25 лева, за 2018г.-60
лева, за 2019г. – 15 лева, за 2020г. – 30 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.08.2020г. до изплащането й, за
изпълнение на което парично задължение е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2891/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Д.И.Д.-КИТЕНОВА, ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** Иван Шишман № 125, вх.О, ап.7, чрез адвокат
Ф.Г. да заплати на собствениците в
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес: гр.Стара Загора, кв.“Трите чучура“ № 27, вх.Б сумата от 350 лева, представляваща направени разноски по настоящото производство и по ч.гр.д. № 2891/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Дължимите
суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка № IBAN ***ционна Банка клон Стара Загора.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: