Р Е
Ш Е Н
И Е № 427
10.11.2022 г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №610 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба от А.Б.Ц., ЕГН ********** ***, против Решение №2153-23-86 от 16.08.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Стара Загора /ТП на НОИ - гр. Стара Загора/, с което е отхвърлена, като неоснователна подадената от А.Ц. жалба срещу разпореждане №********** от 27.06.2022 г. на Началник на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Стара Загора, като оспореното разпореждане било изцяло потвърдено.
В
жалбата се съдържат съображения за неправилност и необоснованост на оспореното
решение, като се изтъкват доводи за постановяване на същото в противоречие и
при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че решаващият административен орган в лицето на Директора на
ТП на НОИ-Стара Загора, погрешно приел, че периодът от 01.04.1972 г. до
10.04.1974 г., през който жалбоподателят бил на наборна военна служба в частите
на Българската армия, не следвал да бъде вземан предвид при преценка на правото
му на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като този му стаж, по аргумент от разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО не представлявал „действителен стаж“ и не можел да бъде зачетен, като
такъв с оглед изричното изискване на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Според Ц., от нормата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /ППЗП, отм./, се обуславяла неприложимостта в случая на определителната норма, съдържаща се в §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, ангажирана от страна на ответника по делото. В този смисъл жалбоподателят счита, че периодът от 01.04.1972 г. до 10.04.1974 г., с продължителност от 2 г., 0 месеца и 10 дни, следвало да бъде зачетен като действителен стаж и в тази връзка взет предвид при преценка на правото му на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. От съда се иска отмяна на оспореното Решение №2153-23-86 от 16.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане №********** от 27.06.2022 г.
Оспорващият, редовно призован в с. з. не се явява и не се представлява. Чрез представено по делото от страна на пълномощника му - адвокат Г. М. писмено становище, се излагат съображения, идентични с тези в депозираната пред съда жалба. Прави се искане за присъждане на възнаграждение за един адвокат.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, редовно призован, не се явява, представляван от ст. юрк. И., която оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание и в представено по делото писмено становище излага съображения за законосъобразност на оспореното пред съда решение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Жалбоподателят
подал до директора на ТП на НОИ- Стара Загора заявление с вх. №2113-23-255 от
04.03.2022 г. /л. 13-16/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ЛПОСВ/, към което приложил трудова книжка №742, издадена от СД
МДКПКБУ, клон „кап. Г. к.“, гр. Първомай /л. 39-45/. Взимайки
предвид информацията от съдържащите се по пенсионната преписка документи,
удостоверяващи наличния за жалбоподателя осигурителен стаж и доход в т. ч. и
военна книжка №044444 /л. 53-58/ от която било видно, че същият отбил наборната
си военна служба в частите на Българската армия за периода от 01.04.1972 г. до
10.04.1974 г., както и предвид информацията, извлечена от Регистъра на
осигурените лица /РОЛ/, и след извършена преценка на правото на ЛПОСВ на
заявителя, на основание чл. 98, ал. 1 от КСО, Началникът на отдел „Пенсии“ при
ТП на НОИ - гр. Стара Загора издал разпореждане №********** от 27.06.2022 г. /л. 7/, с което отказал отпускане на заявената
от Ц. ЛПОСВ. В изложените от
пенсионния орган съображения, представляващи и мотиви за издаване на акта, били
разгледани законовите изисквания за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал. 1-3 от КСО,
като при тяхното съпоставяне с притежавания от жалбоподателя към датата на
заявяване на пенсията осигурителен стаж и навършената от него възраст, бил
обоснован краен извод за липса на материалните предпоставки, за отпускане на ЛПОСВ.
Посочено било в разпореждането, че към 04.03.2022 г. жалбоподателят имал
навършена възраст от 68 години, 5 месеца и 7 дни и зачетен осигурителен стаж от
втора категория в размер на 1 месец и 18 дни и от трета категория в размер на
14 г.,11 месеца и 05 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към III категория, съгласно чл. 104, ал.2 от КСО бил равен
на 15 г., 01 месеца и 05 дни. В разпореждането изрично било посочено, че
осигурителният стаж за времето на безработица и на наборна военна служба не се
зачитал за действителен осигурителен стаж, съобразно разпоредбата на §1, ал. 1,
т.12 от ДР на КСО, като в този смисъл притежаваният от Ц. действителен
осигурителен стаж като краен резултат бил изчислен на 12 години, 11 месеца и 21
дни при изискуеми от разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО - 15 години. Разпореждането било връчено на жалбоподателя
лично на 18.07.2022 г., видно от приложената по делото обратна разписка /л. 9/.
Срещу него била депозирана жалба от А.Ц.
/л. 10/, в която били изложени съображения за незаконосъобразност на
разпореждането, като в частност жалбоподателят считал, че времето, през което
отбивал наборната си военна служба неправилно не било зачетено за действителен
осигурителен стаж от пенсионния орган.
По повод подадената жалба и на основание чл. 117, ал. 1-3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, издал оспореното Решение №2153-23-86 от 16.08.2022 г. /л. 5-6/, в което били изложени подробни мотиви, идентични в голямата си част с тези, съдържащи се в разпореждане №********** от 27.06.2022 г., като горестоящият административен орган потвърдил изцяло първоначалния индивидуален административен акт, съответно отхвърлил жалбата като неоснователна. В решението били разгледани детайлно нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на правото на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Направен бил подробен анализ на зачетения осигурителен стаж за жалбоподателя, като съобразно събраните в хода на административното производство доказателства бил формиран извод за отричане правото му на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Посочено било каква била изискуемата се от закона възраст, като предпоставка за придобиване правото на пенсия по чл. 68, ал 3 от КСО за 2022 г., както и че съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ при преценяване правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО осигурителният стаж от първа и втора категория се превръщал в стаж от трета категория, но при преценяване правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО осигурителният стаж не се превръщал към трета категория труд, а се събирал. Така, календарно събран, общият стаж от втора и трета категория бил в размер на 15 години и 23 дни, от които следвало да се извади недействителния според органа стаж в размер на 2 г., 0 месеца и 29 дни /безработица в размер на 19 дни и наборна военна служба в размер на 2 г., 0 м. и 10 дни/, поради което в крайна сметка действителният стаж на Ц. бил определен в размер на 12 г., 11 месеца и 21 дни при изискуем от разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО 15 г. действителен стаж. Изрично било подчертано, че времето, през което мъжете отбивали наборната си военна служба се зачитало за стаж при пенсиониране, като такъв от трета категория, но за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО и по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО същият не се зачитал, като действителен осигурителен стаж. Решението било връчено на жалбоподателя на 19.08.2022 г., чрез пощенска пратка с обратна разписка /л.12/, като жалбата срещу него била депозирана чрез решаващия орган на 26.08.2022 г.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа на установеното от фактическа страна и на основание чл.168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:
По допустимостта: оспорването, като направено от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт /след проведено задължително административно производство/, в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустимо.
Разгледана жалбата по същество, Съдът я намира за изцяло основателна:
Процесното решение №2153-23-86 от 16.08.2022 г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” във връзка с чл. 117, ал. 3 от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ - гр. Стара Загора. Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма, като покрива изискванията за съдържание, доколкото в него са изложени конкретни фактически съображения, обусловили формирания краен правен извод. Решаващият орган е подложил на преценка доказателствата от административната преписка, като е подвел установените чрез тях факти и обстоятелствата под хипотезата на конкретни правни норми.
Ето защо, не се установяват обстоятелства, които да са основания за обявяване на решенето за невалидно, съотв. за незаконосъобразно по см. на чл.146, т.1-2 от АПК.
Съдът
не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на
административно-производствените правила, доколкото, както административният
орган в лицето на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Стара Загора, така и решаващият орган в развилото се контролно-отменително производство по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, са
изпълнили
задължението си да съберат и обсъдят всички относими
за спора обстоятелства, както и да изяснят всички факти от значение за случая в
светлината на принципно прокламираното служебно начало и в рамките на законово
предоставените им правомощия.
Страните по делото не спорят по отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен единствено се явява въпросът относно наличието/липсата на предпоставките за придобиване на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Тази норма съдържа изключения от правилата на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на посочените по-горе правни основания /т.е., по общия ред/, да могат да придобият правото на лична пенсия при по-облекчени условия, но отново при наличието на конкретни законови предпоставки. За да придобият право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО към 2022 г., лицата, без значение мъже или жени, следва да са навършили възраст от 66 години и 10 месеца и съответно да притежават 15 години действителен осигурителен стаж. Наличието на първата изискуема предпоставка относно необходимата възраст за г-н Ц. се признава от ответника и това обстоятелство не е спорно между страните. От представените по делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че през периода от 12.03.2019 г. до 31.03.2019 г. лицето е получавало обезщетение за безработица, т.е. не е упражнявало реално трудова дейност, поради което правилни и законосъобразни са изводите на административния орган, че този стаж не е „действителен“ такъв по смисъла на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Спорен обаче между страните остава въпросът, дали времето от 01.04.1972 г. до 10.04.1974 г., когато Ц. е отбивал наборна /редовна/ военна служба, следва да бъде зачетено като "действителен стаж" по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи в стажа по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Противно на съображенията на органа, жалбоподателят твърди, че зачетеният като осигурителен стаж, положен на наборна военна служба в периода от 01.04.1972 г. до 10.04.1974 г. в размер на 2 години 0 месеца и 10 дни следва да се приеме и за действителен осигурителен стаж. Следва да се посочи, че спор относно обстоятелството дали жалбоподателят действително е бил на наборна военна служба за визирания период не се повдига, доколкото по делото е налична неоспорено писмено доказателство - военна книжка, данните от която потвърждават този факт, вкл. и продължителността на периода.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9,
ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като е доуточнено, че за този
период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", за
сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на
отпускане на пенсията. Според чл. 44
от НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето
на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния
род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съобразно правилото, съдържащо
се в ППЗП, която норма е и относимата към периода на
полагане на редовната наборна военната служба от жалбоподателя, изслужената
наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж
от III категория. От своя страна нормата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО гласи, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
В конкретния случай следва да се обърне внимание и на разпоредбите от действалия в периода от 01.04.1972 г. до 10.04.1974 г. Закон за всеобщата военна служба в Народна република България /отм. Д. В., бр. 112 от 27.12.1995 г. в сила от 27.02.1996 г./, съгласно който, военната служба е задължителна за всички граждани и същата тази служба във Въоръжените сили е почетно задължение за гражданите на НРБ. Съгласно чл.3 от този закон, всички мъже - граждани на НРБ - без разлика на раса, народност, вероизповедание, образователен ценз, социален произход и положение са длъжни да отбият военната си служба в състава на Въоръжените сили. В чл. 24 /редакция към 1959 г./ е записано, че срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски, и трудовата повинност е две години, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана- три години. Т.е., отбиването на наборна военна служба в процесния период е било правно регламентирано задължение, изключващо правото на избор на лицата дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство. Напротив, при получаване на повиквателна, работниците и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или да прекратят трудовото си правоотношение. В този смисъл, описаното задължение е представлявало обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно, за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство, като законодателят изрично го е обвързал с нормативно признатото зачитане на съответния период за трудов стаж от III категория – чл. 81 от ППЗП. Редовната военна служба не създава трудово правоотношение, но е законово задължение, чиито период законодателят е предвидил да се взима предвид при преценка правото на пенсия. В тази връзка, след като стажът на редовна военна служба, положен от Ц. за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този период разпоредби и е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП /отм./, то с оглед разпоредбата на §9, ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла и на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Легална дефиниция на понятието действителен стаж е дадена в §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, според която норма за такъв стаж следва да се признава действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Редовната военна служба не създава трудово правоотношение, но е законово задължение, чиито период законодателят е предвидил да се зачита при преценка правото на пенсия. В тази връзка специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 от КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. От своя страна нормата на чл. 44, ал. 1 от НПОС признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Така, през периода на наборната военна служба лицето е осигурявано за рисковете, изброени в §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, тъй като последните се обхващат от фонд "Пенсии" /чл. 2, ал. 2, т. 2 от КСО/, поради което времето на наборна военна служба следва да бъде признато за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО. Понятието действителна военна служба и понятието действителен осигурителен стаж не са идентични, но категорично може да се направи изводът, че военната служба е само един вид, по характера на своята дейност, начина на изпълнение, задълженията и отговорностите й, като към нея е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а следва да бъде зачетена само и единствено, като действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
При съобразяване въпросната нормативна уредба се следва, че
към момента на подаването на заявлението от жалбоподателя А.Ц. за отпускане на
ЛПОСВ – 04.03.2022 г., липсва правно основание за приложение на разпоредбата на
§1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и наличието на тълкуване във връзка с последната,
подобно на това, каквото е направено в мотивите към оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Стара Загора, се явява незаконосъобразно, т.е., налице
е неправилно приложение на материалния закон.
Със създаването на новата т.
12 от §1 на ал. 1 от ДР на КСО /ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г./, не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за
трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да се
зачете за действителен осигурителен стаж, като в този смисъл е налице последователна и непротиворечива съдебна
практика на административните съдилища в страната, включително и такава на
Върховния административен съд /вж., решение №6611 от
02.06.2021 г. на ВАС по адм. дело №4442/2021 г., VI отд.;
решение №14517 от 24.11.2020
г. на ВАС по адм. дело №6444/2020 г., VI отд.; решение №12404 от
7.10.2020 г. на ВАС по адм. дело №6255/2020 г., VI отд.;
решение №8978 от
13.06.2019 г. на ВАС по адм. дело №11473/2018 г., VI отд.;
решение №266 от
08.01.2019 г. на ВАС по адм. дело №2856/2018 г., VI отд.;
решение №15446 от
11.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №6749/2018 г., VI отд.,
с подробно цитирана съдебна практика; решение №15587 от
13.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №13944/2017 г., VI отд.;
решение №9933 от
01.10.2021 г. на ВАС по адм. дело №4479/2021 г., VI отд.
и много други/, която практика нито директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, нито
пенсионният орган - ръководителят "Пенсионно осигуряване" при ТП на
НОИ – Стара Загора, са съобразили, въпреки, че са били длъжни.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че доводите както на
административния, така и на решаващия орган, с които е прието, че времето на
наборна военна служба на жалбоподателя не следва да бъде зачетено за
действителен стаж, са незаконосъобразни, поради противоречието им с материалния
закон. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр. Стара
Загора неправилно е приложило относимите материално-правни
норми по отношение преценката по отпускане на ЛПОСВ по заявлението на А.Ц.,
като незаконосъобразно не е зачело периода, през който жалбоподателят е бил на
редовна военна служба, като действителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което издаденият отказ за отпускане на пенсия, като краен резултат,
представлява един материално-правно незаконосъобразен административен акт.
Отхвърляйки жалбата срещу този акт по идентични мотиви, Директорът на ТП на НОИ
- гр. Стара Загора също е постановил неправилно решение, поради което се налага
то да бъде отменено, ведно с отмяна като незаконосъобразно и на Разпореждане №**********
от 27.06.2022 г. на Началник на отдел
„Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Стара
Загора.
При крайният правен извод на съда, че следва да бъде зачетен
за действителен осигурителен стаж и периода от 01.04.1972 г. до
10.04.1974 г., в размер на 2 години 0 месеца и 10 дни, през който Ц. е бил на наборна военна служба в частите на
армията, той следва да бъде прибавен към признатия за установен от
административния орган действителен осигурителен стаж от 12 г. 11 месеца и 21
дни. В резултат календарно събран се получава действителен осигурителен стаж от
15 г. и 1 ден, което сочи, че към датата на подаване на заявлението
жалбоподателят е доказал, че притежава минимално изискуемия се 15 г.
действителен осигурителен стаж за придобиване на ЛПОСВ на осн. чл. 68, ал.3 от КСО, ведно с удостоверяване и на другата предпоставка, притежава необходимата
от закона възраст от 66 г. и 10 м., поради което са били налице условията за
отпускане на пенсията по чл.
68, ал. 3 от КСО.
Крайният
правен извод на съда е за отмяна на процесния акт, като след постановяването й
следва делото като преписка да се върне на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Стара Загора за ново
произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление от 04.03.2022 г., при
съобразяване на мотивите, дадени в настоящето решение и при спазване на
даденото задължително тълкуване на закона.
При този изход на делото и предвид
своевременно направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане
на сторените по делото разноски, представляващи заплатено възнаграждение за
един адвокат, същото следва да бъде уважено, като в тежест на ТП на НОИ - гр.
Стара Загора бъде възложено заплащането на сумата от 300.00 лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Б.Ц. ***6 от 16.08.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №********** от 27.06.2022 г. на Началник на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ - при ТП на НОИ - гр. Стара Загора.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Стара Загора за ново произнасяне по подаденото от А.Б.Ц. *** заявление с вх. №2113-23-255 от 04.03.2022 г., при стриктно спазване на задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр. Стара Загора, да заплати на А.Б.Ц., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300.00 лв., представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: