Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на седми юли през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 8142 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение от 28.11.2018 г. СРС, 35 с-в, по гр.д.№ 29483/18
г. е признал за установено по отношение на Й.Л.П., че дължи на „Т.С.“ ЕАД по
предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 2044,14 лв., представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г.; сумата от 40,97 лв.- главница
за дялово разпределение за периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г. със законната
лихва върху сумите от 08.08.2017 г. до окончателното им изплащане, както и по
предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД сумата от 306,43
лв.-лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
гр.д.№ 54465/17 г. на СРС, 35 с-в, като е отхвърлил иска за главница за
разликата над уважената част от 2044,14 лв. до пълния предявен размер от
5 609,87 лв., иска за главница за дялово разпределение над уважената част
от 40,97 лв. до пълния предявен размер от 81,93 лв., иска за лихва върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част от 306,43 лв. до
пълния предявен размер от 1039,16 лв., както и иска за лихва върху главницата
за дялово разпределение за сумата от 18,72 лв.Решението е постановено при
участието на „Т.“ ООД като трето лице- помагач на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника- Й.Л.П.
в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената
част решението е неправилно и
необосновано.Твърди, че с договор за продажба на наследство от
14.06.2017 г. е продал цялото наследство от Р.П.като съвкупност от права и
задължения на Б.Ц., поради което не е потребител на топлинна енергия и не
следва да отговаря за ½ от сумите в качеството му на наследник.Моли съда
да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната
жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„ Т.“ ООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 08.08.2016 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Й.Л.П. за
сумата от 5 609,87 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2016 г., както и реално потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури с № №
**********/31.07.2014 г., **********/31.07.2015 г. и **********/31.07.2016 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „*****,
аб.№ 136798; сумата от 1039,16 лв.-законна лихва за
забава от 15.08.2014 г. до 02.08.2017 г., както и 81,93 лв., представляваща
сума за дялово разпределение за периода м.05.2013 г.-м.04.2016 г. и 18,72
лв.-законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
15.08.2014 г. до 02.08.2017 г. със законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението.Твърди, че ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 54465/17 г. на СРС, 35 с-в и на ищеца
е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че
на основание & 1, т.2а от ДР на ЗЕ ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в качеството му на собственик на следния топлоснабден
имот- апартамент № 106 в гр.София, жк „*****.Твърди,
че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение ОУ-02/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008
г. и ОУ, одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014
г.В чл.32, ал.1 /съответно чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР/, е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Сградата, в
която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.” ООД.Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи сумата от 5 609,87 лв.-главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2016 г., както и
реално потребена топлинна енергия, отразена в общи
фактури с № № **********/31.07.2014 г., **********/31.07.2015 г. и
**********/31.07.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „*****, аб.№ 136798; сумата от
1039,16 лв.-законна лихва за забава от 15.08.2014 г. до 02.08.2017 г., както и
81,93 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2013
г.-м.04.2016 г. и 18,72 лв.-законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.08.2014 г. до 02.08.2017 г. със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Със заявление вх.№ 3062632/08.08.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу за Й.Л.П. за процесните
суми.На 14.08.2017 г. СРС, 35 с-в, по ч.гр.д.№ 54465/17 г. е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено
на ищеца на 10.04.2018 г.Исковата молба е подадена на 10.05.2017 г. /в срока по
чл.415, ал.4 ГПК/.
Представено е решение от 2002 г. на ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „*****
за сключване на договор с „Т.“ ООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“.
На 05.09.2002 г. е подписан договор № 122 между ЕС на адрес-гр.София,
жк жк „***** и „Т.“ ООД за
извършване на услугата „дялово разпределение“.
Представена е първа страница от молба-декларация вх.№
2067/28.08.2002 г. на Р.Л.П.до „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида за процесния
имот, върху която липсва подпис на лицето.
От представеното удостоверение за наследници на СО-р-н
„Красна поляна“ е видно, че Л.Й.П. е
починал на 23.08.2001 г. и е оставил за наследници Й.Л.П.-син и Р.Л.П.-дъщеря.
С писмо от 08.03.2018 г. СО-р-н „Красна поляна“ за
процесния апартамент няма сключен договор за продажба.
С договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД,
сключен на 14.06.2017 г. с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по
вписванията-София, Й.Л.П. е продал на Б.Я.Ц.наследството, оставено му от сестра
му Р.Л.П., починала на 24.01.2017 г. за сумата от 2 000 лв.
Видно от нотариален акт № 119 по н.д.№ 398/2017 г. Б.Я.Ц.е
продал на Е.С.С.-П.собствената си ½ идеална
част от недвижим имот, представляващ апартамент № 106, находящ се в гр.София, жк „*****, ет.3.
Представени са и талон за главен отчет, подписан от абонат-Р.Л.П., както и
констативни протоколи от 25.05.2014 г., 30.05.2015 г. и 28.05.2016 г. за
неосигурен достъп за процесния имот.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Е.М.е установено,
че по партидата за процесния имот са начислени изравнителни сметки от ФДР за
отоплителен сезон м.07.2014 г.-м.04.2016 г., като крайният резултат е сума за
доплащане от абоната в размер на 742,97 лв., която не е платена.Съобразно
действащите цени на топлинна енергия за периода м.07.2014 г.-м.04.2016 г. са
фактурирани суми за прогнозно начислена топлинна енергия в общ размер на
3 345,29 лв. /2 716,66 лв. за отопление и 628,61 лв. за БГВ/.Сумата за
дялово разпределение за процесния период е 81,93 лв.Законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2015 г.-02.08.2017 г. е 612,85
лв., а върху главницата за услугата дялово разпределение за периода 01.08.2014
г.-02.08.2017 г. сумата е 18,72 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия за битови нужди за ½ идеална част от процесния имот.Приел
е, че собственик на ½ идеална част от процесния имот е била Р.П., като
се е позовал на договора за продажба на наследство и последващата продажба на
имота, на обстоятелството, че Р.П.е подала молба-декларация за откриване на
партида на нейно име и на липсата на оспорване от страна на ответника на този
факт.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не е установено ответникът да
е имал качеството на потребител на топлинна енергия за процесния
период.Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
По делото не са представени доказателства за собственост на имота нито на
ответника, нито на наследодателката му Р.П..Дори и да
се приеме, че имотът е бил притежаван от Р.П., посочена като абонат в главния
отчет, това обстоятелство не води автоматично до извода, че ответникът е
пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Видно от представения по делото договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от 14.06.2017 г., извършен с нотариална заверка на подписите, ответникът е
продал наследството, оставено му от неговата сестра и наследодател Р.П.на Б.Ц..Договорът
за продажба на наследство е транслативна сделка и
прехвърля правото на собственост върху включените в наследството недвижими
имоти.В случая договорът е сключен в предписаната от закона форма и купувачът е
придобил правата и задълженията, които продавачът е придобил по
наследство.Договорът е вписан и има действие и по отношение на трети лица
/чл.212, ал.3 ЗЗД/.Исковете са предявени след сключване на прехвърлителната
сделка и след придобиване на правата и задълженията, оставени в наследството на
Р.П.от трето лице, което впоследствие също е отчуждило имота.
Поради изложените съображения предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни
и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата
от 47,83 лв.-разноски за държавна такса за настоящата инстанция.Разноски за
първата инстанция не следва да се присъждат на въззивника,
тъй като липсват доказателства такива да са били направени.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от
28.11.2018 г. на СРС, 35 с-в, по гр.д.№ 29483/18 г. с което е признато за
установено по отношение на Й.Л.П., че дължи на „Т.С.“ ЕАД по предявения иск с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
сумата от 2044,14 лв., представляващ незаплатена топлинна енергия за периода от
м.07.2014 г. до м.04.2016 г.; сумата от 40,97 лв.- главница за дялово
разпределение за периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г. със законната лихва
върху сумите от 08.08.2017 г. до окончателното им изплащане, както и по
предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД сумата от 306,43
лв.-лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
гр.д.№ 54465/17 г. на СРС, 35 с-в, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****и със
седалище и адрес на управление:*** срещу Й.Л.П. с ЕГН ********** и със съдебен
адрес: *** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 2044,14 лв., представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г.; сумата от 40,97 лв.-
главница за дялово разпределение за периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г. със
законната лихва върху сумите от 08.08.2017 г. до окончателното им изплащане,
както и по предявения иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 306,43 лв.-лихва върху
главницата за незаплатена топлинна енергия, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 54465/17 г.
на СРС, 35 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Й.Л.П. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: *** сумата
47,83 лв. /четиридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/-разноски
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД като
трето лице- помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.