№ 204
гр. Враца, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420102601 по описа за 2021 година
Предявен е за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 243/2021г. на ВРС иск от *****., клон България против Р. Р. Р. от
гр.Враца за признаване за установено, че ответника дължи сумата 1250.41 лева главница за
погасяване на кредит по Договор за потребителски кредит с № СREХ-17634508, сключен на
27.01.2020г.; 512.63 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 01.02.2022г.,
51.26 лева мораторна лихва от 01.04.2020г. до 12.10.2020г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2020 г. и
направените в заповедното производство разноски. В исковата молба се твърди, че
претендираните суми представляват просрочени неплатени задължения с настъпил падеж, а
вземането е изискуемо в претендирания размер.
Исковете са с правно основание чл.240 и чл.79 от ЗЗД вр. с чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД и
са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, представя писмен отговор, с който оспорва исковете и моли за отхвърлянето
им, като неоснователни и недоказани. Развива доводи, че ответникът не е запознат с
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Твърди, че
исковите претенции са прекомерни и в нарушение на добрите нрави, а също и
недействителни, поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че в
договора са уговорени неравноправни клаузи по смисъла на чл.143-148 от ЗЗП. Оспорват се
представените писмени доказателства, в т.ч. и процесния договор за кредит относно липсата
на посочване кой го е подписал за кредитор и има ли пълномощие за това, както и относно
липсата на печат на кредитора. Оспорва се и представения погасител план и поканата за
плащане.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело №243/2021г. по описа на РС Враца, в производство по
чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№260199/22.01.2021г., с която е разпоредено Р. Р. Р. да заплати на ***** С.А. Париж рег. №
1
*********, чрез ***** С.А. клон България ЕАД ЕИК /БУЛСТАТ : ***** сумата 1250.41
лева главница за погасяване на потребителски паричен кредит по Договор сключен на
27.01.2020 г.; 512.63 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 01.02.2022 г.;
51.26 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 12.10.2020 г.; ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2020 г
до окончателното изплащане на задължението; както и направените разноски по издаване на
заповедта за изпълнение заплатена държавна такса сумата 36.29 лева и сумата от 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37
от Закона за правна помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Установено е, че “*****” ЕАД и ответникът Р.Р. са сключили договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *****г., по силата на който “*****” ЕАД е отпуснало на Р.
кредит в размер на 1049.00 лв. Предвидено е кредита да се погасява с 24бр. погасителни
вноски в размер на 73.46 лв. Общата стойност на плащанията е уговорен на 1763.04лв.
Годишният процент на разходите е в размер на 35.01%.
По делото е приета назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която се установява, че потребителски кредит за покупка на стоки и услуги *****г. е усвоен
на 27.01.2020 г., с което Р. е закупил телевизор SONY, модел KD43XG8096BAEP, 1 брой на
стойност 1049.00лв. Според експертното заключение сумата е преведена от “*****” ЕАД на
Зора М.М.С ООД и застрахователната сума по застрахователната декларация за кредита е в
размер на 201.41лв. Общата стойност на главницата по кредита е 1250.41лв. По кредита не
са извършвани плащания и към датата на изготвяне на заключението задължението по
кредитния договор е за главница 1250.41лв., възнаградителна лихва 512.63лв., и мораторна
лихва за период 01.04.2020 г. до 12.10.2020 г. - 51.26 лв.
При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:
За уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне
на определена парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател на ответника, в
качеството му на заемател и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума
и договорените лихви в претендираните размери.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение
на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Както бе посочено, от представените доказателства се установи, че на 27.01.2020 г.
между "*****" С.А." и Р.Р. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребилски кредит, по силата на който дружеството е предоставило на
ответника за потребителски цели паричен заем в размер на 1049.00 лева.
Видно от заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, потребителският кредит е усвоен на 27.01.2020 г., с което Р. е закупил телевизор
SONY, модел KD43XG8096BAEP 1 брой на стойност 1048.00лв. Според експертното
заключение сумата е преведена от “*****” ЕАД на Зора М.М.С ООД.
По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а ЗКИ се
установява, че посочения в договора кредитор е регистриран като финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
2
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9,
ал.4 ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответника има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от
ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи на особения
представител на ответника, съдът констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена
форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на
кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. Съгласно чл.10, ал.1 от
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. В конкретния случай след извършване на сравнение съдът
достига до извода, че при съставяне на договора е използван шрифт Garamond с размер 11.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
3
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените
в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване
на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно
разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен кредит за покупка
на стоки и услуги *****г. между "*****" ЕАД, гр.София и Р.Р. е недействителен, тъй като
не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай чистата стойност на заетата
сума по смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 1049.00лева. Падежа на
кредита е настъпил до приключване на съдебното дирене, поради което цялата претендирана
сума за главница се явява основателна. В чистата стойност на кредита не следва да бъде
включвана и посочената в договора застрахователна премия в размер на 201.41 лв. Това е
така, тъй като по делото липсва Стандартен европейски формуляр или друга налична
информация в договора относно условията, при които е договорена тази сума, поради което
същата се явява едностранно уговорена и като такава се явява недължима. Върху уважената
част от главницата в размер на 1049.00лв. следва да се присъди законна лихва, считано от
30.10.2020 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изложеното предявеният иск за главница следва да се уважи за сумата от
1049.00лева, представляваща чистата стойност на кредита. Върху тази сума следва да се
присъди законна лихва, считано от 30.10.2020 г.-датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск за главница следва да се отхвърли за сумата над 1049.00лева до пълният
предявен размер на кредита от 1250.41 лв. като неоснователен.
Предвид обявената недействителност на кредитния договор неоснователни се явяват
исковите претенции за сумата от 512.63 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020
г. до 01.02.2022г. и сумата от 51.26 лева мораторна лихва от 01.04.2020г. до 12.10.2020г,
поради което тези искове следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 503.43 лв., представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител и за вещо лице, а в заповедното
производство по ч.гр.д. №243/2021 г. на Районен съд Враца в размер на 49.89 лв. съобразно
уважената част от исковете.
Така мотивиран и по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Р. Р. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен
адрес г***** дължи на ***** С.А. Париж рег. № *********, чрез ***** С.А. клон
България ЕАД с ЕИК *****, с адрес област София, община София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14 сумата от 1049.00 лева главница по Договор за потребителски кредит с
№ СREХ-17634508, сключен на 27.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2020 г., за които по ч. гр. дело
№243/2021г. на РС Враца, по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №260199/22.01.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***** С.А. Париж рег. № *********, чрез *****
С.А. клон България ЕАД с ЕИК *****, с адрес област София, община София, ж.к.”Младост”
4, Бизнес Парк София, сгр. 14 против Р. Р. Р. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен
адрес г***** за сумата над 1049.00лева до пълния предявен размер от 1250.41 лева главница
по кредит по Договор за потребителски кредит с № СREХ-17634508, сключен на
27.01.2020г., както и за сумата от 512.63 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020
г. до 01.02.2022г.и за сумата от 51.26 лева мораторна лихва от 01.04.2020г. до 12.10.2020г
ОСЪЖДА Р. Р. Р. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес г***** да заплати
на ***** С.А. Париж рег. № *********, чрез ***** С.А. клон България ЕАД ЕИК: *****
сумата от 503.43 лв., представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител и за вещо лице, а в заповедното
производство по ч.гр.д. №243/2021 г. на Районен съд Враца сума в размер на 49.89 лв.
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5