Решение по дело №1692/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.144 и чл.107 от с.к.

Образувано е по жалба на Н.Д.И. *** против Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-02000223077152-108-001/07.07.2023г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 57/26.07.2023г. на директора на ТД на НАП – Бургас.

Жалбоподателят И. оспорва издадения АУЗД като възразява, че органът по приходите не е изяснил фактите, нито е обсъдил представените доказателства за трайно пребиваване в Кралство Испания, където е работил по трудово правоотношение през периода м.01.2017г. до 30.06.2022г., поради което счита, че за него е било приложимо осигурителното законодателство на друга държава-членка на Европейския съюз. Посочва, че тези факти не са били изяснени и от горестоящия орган, нито е изискал служебно от компетентната институция в Кралство Испания информация за установяване на завършени осигурителни периоди. Иска се отмяна на акта и на потвърдителното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, претендира присъждане на разноски.

Ответникът- директор на ТД на НАП – Бургас не се явява и не се представлява.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок, въпреки неправилно посоченото в решението, че подлежи на обжалване в 7-дневен срок, законовият срок е 14-дневен и той е спазен.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Данните от административната преписка сочат, че на 23.02.2023г. жалбоподателят е подал пред Тд на НАП Бургас искане вх. № 94-Н-60 за отписване на задължения на основание чл.173, във вр. с чл.171 от ДОПК, като се е позовал на изтекла погасителна давност по отношение на задължения за здравно осигуряване, дължими за периоди, конкретно посочени.

По подаденото искане е извършена проверка, в резултат на която органът по приходите е констатирал наличието на дължими, но невнесени здравни осигуровки за периода 01.12.2017г.-18.05.2021г. За тяхното установяване е издаден процесният Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-02000223077152-108-001/07.07.2023г., видно от който органът е констатирал, че за жалбоподателя няма подадена декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице, няма регистриран сключен трудов договор с работодател, няма подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, няма подадени данни за изплатени облагаеми доходи, подадени със справка по чл.73 от ЗДДФЛ, няма данни за приложимо осигурително законодателство на друга държава и няма въведени документи за принадлежност на лицето към системата за социална сигурност на друга държава-членка на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство, няма данни за осигуряване по реда на чл.40, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗО, както и се е позовал на подадена декларация образец 7 с вх. № 024812002914881/24.09.2020г., с начален период от 10.11.2016г. и валидна до 18.05.2021г. С акта е установено задължение за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице в общ размер от 942,56лв. за периода 01.12.2017г.-18.05.2021г., ведно с лихви за просрочие в общ размер от 358,53лв.

Против издадения АУЗД жалбоподателят подал пред горестоящия орган директор на ТД на НАП Бургас жалба вх. № 94-71-274/19.07.2023г., видно от която, посочил е, че в периода м.януари 2017г. до 30.06.2022г. е пребивавал трайно в Кралство Испания, където е работил непрекъснато и се е осигурявал, поради което не попадал в хипотезата на чл.40, ал.5 от ЗЗО и не дължал заплащане на здравни осигуровки, тъй като в този период спрямо него е било приложимо осигурителното законодателство на друга държава-членка на ЕС и е принадлежал към системата за социална сигурност на Кралство Испания. Към жалбата приложил доклад за трудов стаж към 22.02.2021г., издаден от Министерството на приобщаването, социалното осигуряване и миграцията на Кралство Испания, ведно със списък на работодатели, удостоверение от фирма „Транспортс касадо портас Ес Ел“.

По жалбата е постановено процесното Решение № 57/26.07.2023г. на директора на ТД на НАП Бургас, видно от мотивите на което горестоящият орган е възпроизвел напълно фактическите констатации по издадения АУЗД, посочил е, че жалбоподателят следва да се осигурява на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО, поради което е потвърдил акта.

Решението и потвърденият с него АУЗД са незаконосъобразни, като постановени при съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят твърди, че за периода, за който са установени задълженията за здравни вноски, спрямо него е приложимо осигурителното законодателство на Кралство Испания, където е пребивавал и работил, съответно – не попада в приложното поле на хипотезата на чл.40, ал.5 от ЗЗО. За целта е представил документи пред горестоящия орган, които по никакъв начин не са обсъдени в мотивите на решаващия орган, като е отбелязано само подаденото възражение, но и по него няма изложени мотиви. Горестоящият орган дължи собствено произнасяне и не е ограничен от фактите, установени от органа по приходите в хода на проверката, пред него могат да се представят нови доказателства, въз основа на които може да изведе нови фактически констатации и съобразно тях да приложи материалния закон. След като пред него са налични данни за упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в друга държава-членка на ЕС, то е следвало да съобрази основното правило при определяне на приложимото право, а именно, че лицата са подчинени на законодателството на държавата- членка, на чиято територия полагат труда си - lex loci laboris, което е кодифицирано в нормата на чл.11(3)(а) от Регламент № 883/2004 - спрямо лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка. В случая органът не е обсъдил тази хипотеза въпреки наличните пред него документи и като е възпроизвел мотивите на органа по приходите, без да изложи мотиви по постъпилите пред него нови доказателства и приложимото право, допуснато е процесуално нарушение, което се явява съществено, защото, ако не беше допуснато, правният резултат би бил възможно друг.

С оглед на гореизложеното обжалваният АУЗД следва да бъде отменен и тъй като в случая произнасянето на съда е в хипотезата на чл.160, ал.3 от ДОПК и естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, преписката следва да се върне на компетентният орган при ТД на НАП - Бургас за разглеждане и обсъждане на представените доказателства относно здравноосигурителния статус на жалбоподателя, вкл. и последващо постъпили в резултат на служебен обмен, които страната твърди да са налични. Съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото в размер на 210лв.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 и ал.3 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-02000223077152-108-001/07.07.2023г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 57/26.07.2023г. на директора на ТД на НАП – Бургас.

ВРЪЩА преписката на орган по приходите в ТД на НАП Бургас за ново произнасяне в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и при съобразяване с представените доказателства.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Н.Д.И. ***, с ЕГН **********, сумата от 210лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневене срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: