№ 154
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502122 по описа за 2024 година
С решение № 175 от 05.04.2024 г. по гр. д. № 121/2023 г., ОС
Благоевград отхвърля предявения от "МТ Травъл" ЕООД иск против
Прокуратурата на РБългария (с дадена в определение за насрочване правна
квалификация по чл. 49 ЗЗД), за заплащане на обезщетение в размер на 70 963,
16 лв., представляващо средната стойност на пропуснатата годишна печалба,
за периода от 07.07.2014 г. до 28.02.2018 г., вследствие на действия и
бездействия от страна на органите на Прокуратура на РБ, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба (02.02.2023 г.)
до окончателното й изплащане.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца „МТ Травел“
ЕООД. Оспорва извода на съда, че служебната поща е била достъпна и от друг
компютър, а не само на иззетия. Изтъква, че извършваните действия в
образуваното производство не са касаели и не са изисквали по никакъв начин
засягане на дейността на дружеството-жалбоподател, а и спрямо него не са
провеждани никакви други процесуално-следствени действия освен
изземането на вещи. Сочи, че иззетият лаптоп е на П. П., а не на лицето, срещу
което е водено наказателното преследване, и съдържа информация за
1
дейността на „МТ Травел“ ЕООД. Подчертава, че иззетият настолен компютър
и мобилни телефони съдържат данни за клиентите и счетоводството на
дружеството, като някои от документите в компютъра не е можело да бъдат
обработвани по друг начин, освен електронно. Сочи, че част от върнатите
телефони са без СИМ-карти. Позовава се на техническата експертиза и
подчертава, че спецификата на процеса на обработка на данни, заложена в
пощата и компютъра е такава, че дейността не може да бъде провеждана от
друго електронно устройство, като излага конкретно описание на
компютърните операции. Подчертава, че иззетите от ДАНС мобилни
устройства, компютри и хартиени документи, са съдържали информация за
клиентите на дружеството, без наличието на която се наложило дейността му
да се преустанови. Сочи, че многократно по указания на Прокуратурата
срокът на разследването е бил удължаван, а исканията за връщане на иззетите
вещи – отхвърляни. Позовава се на определение от 18.07.2016 г. по НЧХД
1906/16 г., СпНС, където се сочи, че отказите за връщане са бланкетни и
немотивирани, и е постановено от съда предаване на вещите на лицата, от
които са отнети. Сочи, че според приетото заключение се установява размерът
на пропусната печалба, като разяснява, че за втората половина на 2014 г. –
след 7.07.2014 г., може да се направи съответно изчисление въз основа на
данните за първото полугодие. Като поддържа, че е налице пряка причинна
връзка между поведението на Прокуратурата и пропусната печалба на
дружеството, моли да се отмени решението и да се присъди исковата сума.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва жалбата, като намира, че не се
е реализирал състава на чл. 49 ЗЗД. Счита, че в жалбата са въведени твърдения
за нови факти. Сочи, че няма данни ищецът да е обжалвал многократно откази
за връщане. Твърди, че ищецът се позовава на данни от СТЕ, която е приета в
наказателното производство, и не може да се използва в настоящото.
Поддържа, че собствеността на иззетите вещи не се доказва. Твърди, че не се
установява договорна връзка между ищеца и Фондация за международен
обмен преди 2013 г. Позовава се на ССЕ, според която загубите на
дружеството се дължат на развиване на друга дейност – товарен автомобилен
транспорт. Сочи, че вещите са иззети през 2014 г., а от 2015 г. дейността вече е
била променена. Твърди, че недоказано е останало поддържаното от
ответника, че в иззети класьори се съдържат договори. Поддържа, че не е
доказана пропуснатата полза. Оспорва възражението, че достъпът до имейл е
2
бил възможен само от иззетите устройства. Поддържа възражението си за
погасителна давност (исковата молба е постъпила на 2.02.2023 г. а вещите са
иззети на 7.07.2014 г.).
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът „МТ Травъл“ ЕООД, със управител и собственик П. П., твърди,
че се отделил като дружество от „Май Травъл“ ООД (дейността на последното
е започната от К. П.), като развивал дейност по културен обмен (студентски
бригади) със САЩ. На 07.07.2014 г. в офиса на ищеца било извършено
претърсване и изземване от страна на ДАНС и ОП-Благоевград, като били
иззети всички мобилни устройства, настолни и преносими компютри,
хартиени носители, съхраняващи информацията за клиентите и партньорите
на фирмата "МТ Травъл" ЕООД, както и 2 бр. класьори документи. Твърди, че
с тези действия се възпрепятствала дейността на ищеца, който многократно
правил искания до ОП- Благоевград и прокуратурата за връщане на иззетите
вещи, но това било отказвано. Подчертава, че достъпът до клиентската база
данни бил преустановен, не можел да установи контакт с международните
партньори на фирмата по телефон или електронен път (служебната
електронна поща с домейн @mttravel.bg била достъпна само от преносимия
компютър на представляващия дружеството или настолния офис компютър,
които заедно с мобилните телефони били иззети от ДАНС). Това наложило
прекратяване на дейността на дружеството, а вещите били върнати след
повече от 4 години с определение от 18.07.2016 г. на Специализирания съд, с
което е отменен отказ на прокуратурата. Претендира обезщетение от 70 963,
16 лв., представляващи средната стойност на пропуснатата годишна печалба,
за периода от 07.07.2014 г. до 28.02.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба (2.02.2023 г.) до окончателното й изплащане, както и
разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска, като твърди, че не са
настъпили вреди и същите не са доказани по обем. Подчертава, че няма
конкретика за партньорите, с които са били поддържани икономически
3
отношения. "Меморандум за разбирателство" е сключен на 09.12.2013 г., а не
както твърди ищецът от 2002-2006 г. Оспорва причинната връзка, възлагането
на работа от прокуратурата, противоправността на поведението на
Прокуратурата (тъй като действията са извършени след разрешение от съдия и
при спазване на законите), като излага подробни съображения в отговора.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че на 7.07.2014 г. е извършено
претърсване и изземване на вещи от ищцовото дружество във връзка с
образувано производство срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 246, ал. 3 от НК (против паричната и кредитната система). Няма спор, че
от К. П. са иззети лаптоп Сони, лаптоп Тошиба, лаптоп Леново, USB флаш,
таблет Хуанет, намиращи се на ул. Мир в гр. Благоевград. От ул. Славянска №
104 в гр. Благоевград (седалище на дружеството ищец) и от П. П. са иззети
Компютър НР, договор с „УниКредит Булбанк“ АД, 32 чекови отрязъка,
апостил. Не се спори, че на 16.09.2014 г. са върнати мобилните телефони на К.
и П. П., но е отказано връщане на компютри, таблети, флаш-памет и
документи. На 27.10.2015 г. прокурор от СП (където делото е прехвърлено)
отново е отказал връщането с мотива, че иззетите вещи са веществени
доказателства и са обект на назначени технически експертизи, които не са
изготвени. Последвал е отказ на 27.05.2016 г., поради необходимостта от
извършване на анализ на техническата експертиза на иззетите компютри,
таблети и флаш-памети. С постановление на СНС от 18.07.2016 г. (л. 101 от
том 25 на следственото дело) е отменен отказа на прокуратурата като
бланкетен и незаконосъобразен и е постановено връщане на вещите на
двамата П.и, а именно лаптоп Сони, лаптоп Тошиба, лаптоп Леново, USB
флаш, таблет Хуанет, Компютър НР. С постановление от 03.01.2017 г. (л. 71
том 25) отново е отказано връщането на същия компютър (на П. П.) и
документи - поради очакване на отговор по следствена поръчка, адресирана
до САЩ. Разпоредено е връщане на договори за заем и печат на дружеството
"Кей Пи консултинг" ЕООД. На 27.07.2017 г. (л. 138) К. П. отново е поискал да
бъдат върнати иззетите класьори, като едва на 28.02.2018 г. това е сторено по
отношение на 2 бр. класьори с документи, иззети от офис на дружеството "МТ
4
Травел" ЕООД. С постановление от 01.02.2018 г. наказателното производство
е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказване на
обвинението.
Приета е ССчЕ.
По делото е изслушана СТЕ, със специалист по компютърни науки. От
заключението и разясненията в о.з. се установява, че когато един имейл се
отвори, той може да бъде изтрит от сървара и да остане само на устройството,
на което е отворен, но може и да остане за съхранение на сървара. Коя от двете
опции ще се избере зависи от волята на потребителя, който посочва
определение конфигурации, като според експерта няма данни, кой от
вариантите е заложен по подразбиране.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД и с него ищецът се
домогва да получи обезщетение за вредите, които е претърпял като трето
лице, засегнато от извършване на процесуално-следствени действия,
провеждани с цел установяване на престъпна дейност от друг субект.
Ищцовото дружество твърди, че поради изземване от компютърни устройства,
мобилни устройства и книжа от ОП Благоевград и ДАНС, развиваната от него
дейност е претърпяла загуби, претендирани в настоящият процес като
пропуснати ползи.
Настоящият състав приема, че исковата претенция е погасена по
давност, по следните съображения:
Както се посочи, ищецът твърди, че от неправомерни действия на
прокуратурата (под чието ръководство са иззети вещи на дружеството) са
претърпени вреди – пропуснати ползи от нереализирана печалба, тъй като
дейността на дружеството била преустановена. В процесния случай се
установява, че срещу трето за спора лице (К. П., роднина на управителя на
ищцовото дружество) е започнато наказателно преследване по обвинение по
чл. 246, ал. 3 НК. Тъй като ищцовото дружество е образувано чрез поредица
отделяния от предходен общ бизнес, стартиран от К. П., процесът по
разследване е обхванал техника и книжа, собственост на самото „МТ Травъл“
ЕООД. Според цитирания по-горе текст от НК, на наказание подлежи
физическо лице, което изготвя, приема, придобива, пази или укрива, пренесе
5
през границата на страната, прехвърли, превозва, разпространява или
предоставя предмети, материали или оръдия, компютърни програми и данни,
както и всякакви други средства или елементи за защита на паричните знаци,
за които знае, че са предназначени или че са послужили за изготвяне на
неистински парични знаци или за подправка на парични или други знаци или
платежни инструменти по чл. 243, ал. 2. Иззетите вещи - мобилните телефони
на К. и П. П., компютри, таблети, флаш-памет и класьори с документи,
очевидно попадат в категорията на посочените в наказателния закон предмети,
които могат да съхраняват информация относно изготвяне на парични знаци.
Тяхното задържане до отпадане на необходимостта от тяхното ползване е
правомерно. В случая следва да се държи сметка, че се касае до вещи, които не
са на разследваното лице, както и че не се касае до такива, които се намират
под специален режим на съхранение и контрол (напр. оръжия, наркотични
вещества и пр.). Процесният казус следва да бъде разглеждан и в светлината
на защитимите от закона интереси – от една страна на лицето, което е обект на
наказателно преследване, и лице, което следва да търпи държавната репресия
в своята правна сфера, доколкото това е необходимо за да се установи
престъпна дейност. Както е посочено от ВКС (решение № 16 от 02.03.2021 г.
по гр. д. № 1914/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС) „при разследването на
престъпление се конкурират два легитимни интереса: този на обществото - да
бъде разкрито престъплението и наказан деецът, от една страна, и този на
частните лица - да бъдат зачитани техните права при осъществяването на
процесуалните действия, които ги засягат.“. Процесното изземване на вещите
и тяхното задържане във времето е прието за незаконосъобразно с акт на съда
на 18.07.2016 г., когато е счетено, че отказът на прокуратурата да върне
иззетите предмети, е бланкетен и неправомерен и същият е отменен и
заместен с разпореждане на съда за връщане на вещите. От този момент
насетне, елементът противоправност е обективиран и установен, т.е.
фактическият състав за отговорността на ответника (деяние, противоправност,
предполагаемост на вина, твърдени вреди като резултат от поведението) е бил
налице. От този момент за ищцовото дружество е възникнала възможността
да претендира обезщетение. Предявяването на иска след почти 6 години и
половин – на 2.02.2023 г. очевидно е в разрез с правилото за погасителна 5-
годишна давност. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по
давност.
6
В подкрепа на казаното са и мотивите в решение № 70 от 02.08.2021 г.
по гр. д. № 2401/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В това решение върховните
съдии приемат, че по правило началният момент, от който тече погасителна
давност е датата, на която предварителното производство по повдигнатото
обвинение е било прекратено, тъй като съгласно НПК, от този момент
прокуратурата е длъжна да върне веществените доказателства, които са
иззети. В същото време обаче, е разяснено, че в общия случай вземането за
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато деецът е
известен, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване. Посочено е, в
тази връзка, че за да е известен деецът, е необходимо действително
проявление на увреждането, а това е моментът, от който се дължи връщане на
веществените доказателства. В разглеждания спор, връщането на
веществените доказателства е било задължително след постановяването на
акта на СпНС от 18.07.2016 г., когато е отменен отказа на прокуратурата да
върне иззетите вещи на П. П., представител на ищцовото дружество.
Настоящият състав приема, че давността ще започне да тече от
прекратяването на наказателното производство срещу К. П., за вреди
претендирани от самия него. За третото по отношение на наказателния процес
лице (каквото се явява дружеството-ищец), давността ще започне да тече от
същия момент, но само ако до този момент вече не е настъпило друго
обстоятелство, по силата на което изземването на вещите е прието за
противоправно. Както се сочи от ВКС - фактическият състав на
непозволеното увреждане е налице тогава, когато се обективира в цялост
съвкупността от неговите елементи, вкл. когато вредоностните последици са
положително проявени и когато това води до установяване на пострадалия, а
това в настоящият спор е именно моментът, в който на "МТ Травел“ ЕООД е
признато от съда правото да получи обратно иззетите от него движими вещи,
посочени в определение на СпНС от 18.07.2016 г.
Ако не се приемат посочените по-горе мотиви и се счете, че искът е
предявен в давностния срок, съдът приема, че той е неоснователен по
същество, по следните съображения:
Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението й. В разглеждания казус ищецът е поддържал, че е претърпял
7
вреди от неправомерно процесуално действие на прокуратурата. За да бъде
основателна исковата претенция следва да се установи, че последната е
отговорна за действия на служители, чието поведение е противоправно (което
по презумпция е виновно – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като пряка последица от
което е настъпила конкретна вреда за ищцовото дружество. За изземването на
веществените доказателства законът е предвидил специални правила, а
прокурорът е този, който ръководи досъдебното производство и решава
всички възникнали въпроси, вкл. относно доказателствата. Следователно,
доколкото в случая действията по изземване и съхранение, респ. разрешаване
на връщане, са пряко ръководени от съответните прокурори или органи, които
са изпълнявали техни разпореждания, то именно ответникът се явява
отговорен, ако ищецът е претърпял щети.
Ищецът носи тежестта да докаже претърпените от него вреди, както и че
същите се намират в пряка причинна връзка с поведението на ответната
страна. В хода на настоящото производство се установи, че от адреса на
дружеството-ищец са иззети едни компютър, мобилни телефони и класьори с
документи. Както се доказа на 16.09.2014 г. мобилните телефони са били
върнати, което прави неоснователно твърдението, че връзката с клиентите на
дружеството (по телефон) е била възпрепятствана в пълен обем. Обратно –
след тази дата за дружеството е била открита възможността да възстанови
комуникацията с партньорите си по телефон, в случай, че данни за тях са били
съхранени надлежно в мобилните устройства.
Спорен по делото е въпросът дали изземването на настолния компютър
(един брой, тъй като останалите са били иззети от офис на друго юридическо
лице) е блокирало дейността на дружеството до степен на пълно
прекратяване. От приетата компютърна СТЕ може да се направи и изведе
обобщен извод, че няма данни какъв е бил техническия способ за съхранение
на данни от електронната поща на ищеца. Вещото лице е разяснило, че при
отваряне на имейл той може да остане съхранен на сървара с информация и на
устройството, на което е отворен (в случая на компютъра). Възможна е опция
и в която имейлът се изтрива от сървара и остава наличен само на
възпроизвеждащото го устройство, на което фактически е отворен. Вещото
лице обаче е посочило, че няма данни каква е фабричната настройка за избор
между тези две опции. По делото не се установява коя от тях ищецът е
8
активирал. В този смисъл дружеството не е доказало с оглед правилата на
разпределената доказателствена тежест, че при него е била използвана опция,
при която имейл кореспонденцията е изтрита от сърварта и контактуването с
клиентите е можело да стане само посредством съхранената върху
персоналния компютър информация. При тези данни обоснован и логичен е
изводът, че служителите на дружеството са можели да достъпят
кореспонденцията в електронната поща от всяко друго устройство, като
изземването на конкретния 1 бр. компютър не е осуетило продължаването на
търговската дейност на ищеца. Обстоятелството, че те не са сторили това, а
(няма спор) дружеството се е ориентирало към друга дейност, не може да
послужи като основание за възлагане върху Прокуратурата на задължението
да възстанови на търговеца загубените приходи.
На следващо място, както е посочено и от първата инстанция, по делото
няма ясна информация кои са били клиентите, с които е преустановена
търговска дейност. Не се установява и какви са били конкретните договори и
тяхното съдържание, което е от значение за основателността на иска, тъй като
по общи твърдения в исковата молба дейността на ищеца е било свързана с
организиране на студентски бригади, които имат периодично и срочно
изпълнение. Липсата на данни какъв е бил срока на действие на тези договори
също е пречка да се установи дали и до колко липсата на данни за стари
клиенти осуетява възможността да дружеството да развива дейността си с
нови такива. Приетата по делото ССЕ е дала своето заключение при
хипотетичното приемане на факта, че дружеството е щяло да развива дейност,
така както е правело това преди неправомерните действия на Прокуратурата.
В тежест на ищеца е било обаче да докаже конкретните факти, че договорите с
партньорите са прекратени само поради факта, че ищцовото дружество не е
разполагало с данни за контакт с тях. В ТР № 3 от 12.12.2012 г. по д. № 3 от
2012 г., на което ОС се позовава, е посочено, че „пропуснатата полза е елемент
от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при
липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й,
пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.
Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото
на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на
предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от
кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.“.
9
Това разрешение касае договорни отношения, каквито в случая не са налице.
В друга своя актуална тълкувателна практика обаче (Тълкувателно решение
№ 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС), върховните
съдии изрично приемат, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва
да бъдат доказани със сигурност.
За пълнота само следва да се посочи, че не може да се уважи
възражението на Прокуратурата, че ищцовата страна не е упражнявала
надлежно правото си да поиска връщане на иззетите вещи. Обратно –
наличните данни сочат, че освобождаване на иззетото е било искано, но
отказвано. Освен това, в практиката на ВКС (решение № 50043 от 05.05.2023
г. по гр. д. № 2694/2022 г., Г. К., І Г. О. на ВКС) се приема, че неупражняването
на едно субективно право (което може да бъде упражнено по преценка на
неговия носител), не може да бъде противоправно и да влече след себе си
негативни последици за неговия титуляр.
При тези мотиви, настоящият състав приема, че предявеният иск
правилно е бил отхвърлен и постановеното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 175 от 05.04.2024 г. по гр. д. № 121/2023 г.,
ОС Благоевград.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10