№ 146
гр. Габрово, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20254200500192 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 10/ 13.01.2025г. по гр. д. №945/2023г. РС- Севлиево е
осъдил ЗД „*****”- София, ЕИК *****, да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7 000 лева на всеки от ищците- Т. Б. М., Г.
Б. Р. и Б. К. А.- тримата с адрес в гр. Севлиево, вследствие смъртта на тяхната
баба- Г.К.Т., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 09.09.2018г.
около 9:30 ч., на път 11-44 километър 19+800 в землището на с. *****, общ.
Габрово, пътен участък между с. Новаковци, общ. Габрово с. *****, общ.
Габрово, при отбивката към язовир „Лопушница”, след частен недвижим
имот, с адрес „Язовира” № 1, като е отхвърлил предявените искове за сумата
над 7000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от ЗД „*****”- София, чрез
адв. Н., като незаконосъобразно и необосновано. Изложени са съображения,
че не е доказана изключителна връзка между починалата с нейните внуци над
обичайната по смисъла на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г., ВКС,
която да обоснове присъждане на обезщетение. Първоинстанционният съд не
мотивирал извода си, защо приема, че ищците са имали по- силна връзка с
баба си от нормално установената в традиционното българско семейство и
неправилно кредитирал показанията на двамата свидетели от най- близкият
родствен кръг, които дали противоречащи си показания. Г.Т. е помагала на
родителите в отглеждането на малките деца, което е обичайно за българските
бит и традиции и присъщо за всяка баба. В условията на алтернативност
обжалваното решение било неправилно и поради неуважаване на
1
възражението за съпричиняване, прието по същото ПТП от друг съд в размер
на 50%, както и възражението, че вина за настъпилото ПТП безспорно има и
водача на л.а."Рено", който нарушил разпоредби на ЗДвП /чл.25/ и така също е
допринесъл за катастрофата и вредоносния резултат.
Претендирано е решението да се отмени и предявените искове да се
отхвърлят изцяло, като се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.
Окръжен съд- Габрово, като взе предвид доказателствата по делото,
възраженията във въззивната жалба и становищата на страните, съобразно
правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Ищците Т. Б. М., Г. Б. Р. и Б. К. А. са претендирали присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на
тяхната баба Г.К.Т., настъпила на 09.09.2018г. в резултат на ПТП около 09:30
часа, на път 11-44, километър 19+800, в землището на с. *****, общ. Габрово,
пътен участък между с. Новаковци, общ. Габрово и с. *****, общ. Габрово,
при отбивката към язовир Лопушница, след частен недвижим имот, с адрес
„Язовира” № 1. Произшествието възникнало между л.а. „Мерцедес”, модел
С220В, с рег. № ЕВ ***** ВВ, управляван от Т.И.Т., в което на предната дясна
седалка пътувала Г.Т. и л.а. „Рено”, модел „Меган” с рег. № ЕВ ***** АС,
управляван от Х.М.М.. В следствие на настъпилото ПТП водачът на л.а.
„Мерцедес” по непредпазливост причинил смъртта на Г.К.Т..
Не се спори по делото наличието на застрахователна полица
"гражданска отговорност" на МПС „Мерцедес” модел „С220В”, с рег.
№ЕВ*****ВВ, управляван от Т.И.Т., валидна към датата на ПТП, със ЗД
„*****”- София.
За настъпилото ПТП е налице влязла в сила присъда
№260003/02.11.2020г. по НОХД № 11/2020г. на ОС- Габрово, с която Т.И.Т. е
признат за виновен, поради което на осн. чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342,
ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание една година лишаване
от свобода, потвърдена с Решение № 13/25.02.2021г. на ВТАС по ВНОХД №
14/ 2021г.
Пред първоинстанционния съд е прието заключение на автотехническа
експертиза, за механизма на произшествието:
При управление на МПС- лек автомобил марка „Мерцедес", модел
“C220D" с ДК № ЕВ ***** ВВ, Т.Т. нарушил правилата за движение по
пътищата- чл.21, ал.1 от ЗДвП /при избиране скоростта на движение на водача
на ППС, категория „В" е забранено да превишава скоростта от 90 км/ч извън
населено място/, като се движил със скорост от 123,5 км/ч. и при извършване
на маневра „изпреварване" на л.а. марка „Рено", модел „Меган" с ДК№ ЕВ
*****АС, управляван от св.Х.М.М., последвал удар в предно странична част
на завиващия лек автомобил, управляван от М., вследствие на което,
л.а."Мерцедес" продължил движението си извън платното в процес на
пространствена ротация. В резултат от произшествието по непредпазливост
била причинена смъртта на пътничката Г.К.Т., която изпаднала от л.а.
„Мерцедес“, в който пътувала на предната дясна седалка без поставен
предпазен колан.
Вещото лице е посочило, че ако пострадалата Т. е била с правилно
поставен предпазен колан, същият е нямало да позволил изпадане на тялото й
от купето на автомобила, съответно до последвалото притискане на тялото
към подлежащия терен при ротацията на л.а. „Мецедес“ след удара и тя не би
2
получила такива наранявания. Поставеният предпазен колан би намалил
значително и възможността за нараняване от части на купето на автомобила.
В исковата молба до РС- Севлиево са въведени твърдения за наличие на
изключителна привързаност на ищците към починалата им баба, с която е
основана претенцията им за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди- родителите им били заети с трудова дейност извън пределите на
Република България и именно тази баба ги отгледала и възпитала. Връзката
помежду им била много емоционална и силна, пораснали и създали собствени
семейства, но поддържали контакт почти ежедневно, заради посочената
изключително силна емоционална връзка, поради което преживявали много
сериозно загубата на тази възходяща роднина и независимо от отминалото
време от трагичния инцидент, продължавали да страдат за загубата й.
За да постанови съдебният си акт, РС- Севлиево е изложил
съображения, че ищците са били в особено близка връзка с починалата Г.К.Т.-
тяхна баба, тя ги е отгледала, което обстоятелство представлява връзка с по-
силен интензитет от присъщата между баба и внуци. Съдът е приел, че
съгласно от свидетелските показания на В.А.А.- съпруга на дядото на ищците
и А.Х.А- техен дядо, именно Г.К.Т. е полагала непосредствените грижи за Т. Б.
М. и Г. Б. Р. до завършването им на училище, доколкото техните родители
работели в чужбина, а ищецът Б. К. А. е имал по- силна връзка с баба си
Г.К.Т., от нормално установената в традиционното българско семейство-
същият оставал редовно при баба си /живеел и при майка си, и при баба си/.
РС- Севлиево е приел, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалата, тъй като причината да не постави обезопасителният колан са
проблемите, които е имала с килограмите и операции, съгласно свидетелските
показания на Т.И.Т., който е управлявал МПС-то. Първата инстанция е
определила размер на обезщетението- по 7 000 лева за всеки от ищците,
сочейки, че отчита родствената връзка между тях и починалата им баба и
отношенията помежду им.
Въззивната инстанция намира, че в случая по делото не е доказано от
събраните по същото доказателства, привързаността между ищците и баба им
да е станала толкова силна, че смъртта на починалата да е причинила морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, за да се обоснове в достатъчна
степен присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Преценката за особено близки отношения, излизащи извън пределите на
обичайните близки отношения между баба и внук, се извършва по всяко дело
въз основа на съвкупна преценка на всички установени при условията на
пълно и главно доказване обстоятелства. В случая твърденията на ищците, че
именно баба им ги е отгледала и възпитала, тъй като родителите им били
заети с трудова дейност в чужбина, не са доказани. Обстоятелството, че когато
родителите са отсъствали, ищците са оставали при баба си- което е рамките на
традиционните, обичайни отношения, не презюмира наличие на връзка
различна от обичайната. Няма доказателства по делото бабата да е замествала
грижата на родителите по цялостното отглеждане и възпитание на децата им.
Не се сочи и конкретизира в показанията на разпитаните по делото свидетели,
които са в родствена връзка с ищците, нито в исковата молба, кога и за колко
време родителите са били в чужбина, колко са били дълги отсъствията им, в
какво са се изразявали грижите на бабата Г.Т., за кой период или периоди от
време става въпрос, на каква възраст са били ищците, които в исковата си
3
молба са написали, че са пълнолетни и имат собствени семейства. Излагат се
само общи твърдения, че „тя се е грижела за тях“, „през повечето време тя се
грижела за тях“. Няма данни по делото и кога децата са отишли при
родителите си, като от показанията на св. А. се установява, че ищцата Г. Р.
живее в Холандия, а ищецът Б. А. живее в майка си и понастоящем, като
същата не е била в чужбина. Този свидетел е заявил, че “бабата гледала всички
деца“, защото родителите били в чужбина „за постоянно“, но не може да
посочи период от време. После е посочил, че родителите си идвали, след това,
че ищците са ходили в чужбина при родителите си, а накрая е заявил, че е
забравил. По отношение на ищеца Б. А. свидетелят твърди, че майка му не е
била в чужбина, но той живеел при баба си, после е заявил, че е живеел при
майка си, а след това, че е живеел при баба си и при майка си. Показанията на
св. В. А.- съпруга на св. А., също са общи, противоречиви и не пресъздават
преки впечатления- свидетелката е посочила, че тя и дядото на ищците са
живели в Швейцария 5 години, където им се е родило и дете. Въпреки това
твърди, че родителите на Т. М. и Г. Р. често са били в чужбина и ищците са
живеели при баба си през това време, а ищецът Б. А. е отглеждан от майка си,
която се грижела да него през деня, а вечер го оставяла при баба му. След това
свидетелката е посочила, че бащата на децата живее в гр. Горна Оряховица.
Доказателства по делото, освен показанията на св. В. А.- и А. А., които
са неконкретни, противоречиви и следва да се ценят съобразно разпоредбата
на чл. 172 ГПК, не са представени и не се установяват отношения между
починалата и ищците- нейни внуци, различаващи се по съдържание от
традиционните за българското общество. От показанията на тези свидетели
не може да се направи и категоричен извод, че търпените от ищците болки и
страдания надхвърлят по интензитет и продължителност болките и
страданията, които е нормално да се търпят при смърт на обичана баба, при
която са били оставяни от родителите си при техни отсъствия. По делото няма
данни и конкретни доказателства бабата да е замествала родителите, да е
отглеждала, издържала и възпитавала внуците си вместо тях.
В традиционните за българското общество семейни отношения връзките
между внуците и техните баба и дядо се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, каквато точно се сочи в
исковата молба, че е съществувала между ищците и починалата им баба.
Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за
присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на други лица, извън най- близкия родствен и семеен кръг на починалия
по смисъла на Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на
Пленума на ВС, води до извод, че предявеният иск по чл.432 КЗ е
неоснователен и недоказан.
Предвид гореизложеното, поради несъвпадение в изводите на двете
съдебни инстанции решението на РС- Севлиево следва да бъде отменено и
предявените искове да се отхвърлят.
Разноски: С оглед изхода на спора на застрахователната компания следва
да се присъдят разноски, в размер на сумата 420 лева, представляващи внесена
ДТ за въззивната инстанция.
По делото са представени три договора за правна защита и съдействие
от адв. М. Г., с които се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
с ДДС- във всеки един от тях е посочето „платени авансово изцяло в брой“.
След като е регистриран по ЗДДС и претендира присъждане на
4
възнаграждение с ДДС, адвокатът е задължен да издаде фактура- чл.113 ал.1
ЗДДС. Документирането на доставките между две данъчно задължени по
ЗДДС лица, както в случая, се извършва с изброените в чл.112 ЗДДС
документи- фактура, известие към фактура и протокол. Без издаване на някой
от тези документи не би могло да се приеме надлежно удостоверяване на
данъчното събитие- предоставяне на услуга от адвоката в полза на
застрахователното дружество, доколкото получателят и доставчикът на
услугата са данъчно задължени лица по смисъла на чл.3 ЗДДС. Фактурата
служи за доказване на извършена доставка на услуга, респективно на стока,
или за получаване на авансово плащане /чл. 113, ал. 1 ЗДДС/, каквото се
твърди, че е извършено в случая. Като първичен счетоводен документ по
смисъла на чл.6 ал.1 ЗСч. фактурата е носител на информация за регистрирана
стопанска операция, с която следва да се обвърже издаденият документ за
извършено плащане по операцията- касов бон или разписка. При липса на
такъв документ, не би могло да се приеме, че сам по себе си договорът за
правна защита и съдействие има характер на разписка за заплатена сума. В
това се проявява доказателственото значение на фактурата относно
заплащането на адвокатското възнаграждение. В задължителната съдебна
практика, намерила израз в т. 1 от ТР 6/ 06.11.2013г., ОСГТК, се разглежда
въпросът дали договорът за правна помощ има характер на разписка, когато в
него е означено, че сумата е платена в брой, но не и документалната
обоснованост на извършеното в този случай плащане, при липсата на издаден
документ по чл.112 ЗДДС, когато адвокатът/адвокатското дружество са
регистрирани по ЗДДС. Представянето на фактура, издадена от адвоката за
доставена адвокатска услуга, се явява е необходима за доказване на
претендираните разноски. В случая такава не е представена, поради което не е
доказано заплащане авансово изцяло и в брой адвокатско възнаграждение с
ДДС от страна на ЗД „*****“ АД към адв. М. Г. и такова не следва да бъде
присъдено за въззивната инстанция и за неприсъдената част пред РС-
Севлиево.
По отношение присъдените от РС разноски в полза на ЗД „*****“ АД,
които ищците са осъдени да заплатят, не е проведено производство по чл. 248
ГПК, поради което в тази част въззивната инстанция не следва да се
произнася, като въпрос извън предмета на въззивното обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10/ 13.01.2025г. по гр. д. №945/2023г. на РС-
Севлиево в обжалваната част, в която ЗД „*****”- София, ЕИК *****, е
осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000
лева, ведно с лихвата от 26.05.2023г., на всеки от ищците- Т. Б. М., Г. Б. Р. и Б.
К. А.- тримата с адрес в гр. Севлиево, вследствие смъртта на тяхната баба-
Г.К.Т., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 09.09.2018г., както и
в частта, в която ЗД „*****”- София е осъдена да им заплати разноски- по 770
лева на всеки от тях, и в частта, в която застрахователната компания е осъдена
да заплати ДТ, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Севлиево, ул. „*****” № 58, против ЗД „*****”- София, ЕИК ***** иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
5
за сумата 7000 лева- представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на нейната баба- Г.К.Т., с ЕГН **********, при ПТП на
09.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2023г., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Б. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Севлиево, ул. „*****” № 58, против ЗД „*****”- София, ЕИК ***** иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
за сумата 7000 лева- представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на нейната баба- Г.К.Т., с ЕГН **********, при ПТП на
09.09.2018г. , ведно със законната лихва, считано от 26.05.2023г., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. К. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Севлиево, ул. „*****” № 6, ет. 4, против ЗД „*****”- София, ЕИК ***** иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
за сумата 7000 лева- представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на нейната баба- Г.К.Т., с ЕГН **********, при ПТП на
09.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2023г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. Б. М., Г. Б. Р. и Б. К. А. да заплатят на ЗД „*****”- София,
ЕИК *****, направените за въззивното производство разноски в размер на
сумата 420 лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6