№ 6247
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100509470 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12773/27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 59749/2022 г.
на СРС, 87 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422
от ГПК от ищеца „Д.З.“ АД, ЕИК *******, срещу ответника СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, БУЛСТАТ ******* , с адрес в: гр. София, ул. „*******, иск с
правно основание чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 353,24 лева, представляваща изплатено
по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
11.05.2021 г., около 14,30 часа, в гр. София, на ул. „Витиня“, при което лек
автомобил марка „БМВ“, модел „750 i“, с рег. № *******, застрахован при
ищеца по застрахователна полица № 0312211050007633 със срок на валидност
от 24.03.2021 г. до 23.03.2022 г., попаднал в необезопасена неравност (шахта)
на пътното платно заедно с 15,00 лева ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до
изплащане на вземането , и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 15,31 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 03.10.2021 г. до 07.03.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.08.2022 г. по ч.гр. дело №
12052/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Столична община, в която са изложени
1
доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа се,
че по делото не били събрани никакви доказателства за настъпване на
твърдяното ПТП, както и че е настъпило по причини, за които отговаря СО.
Навежда, че от разпита на свидетеля и вещото лице било видно липсата на
всякаква конкретика относно точното място на настъпване на процесното
ПТП, респ. относно това къде точно се е намира разбитата шахта, която е
причинила щети на застрахования л.а. Отделно въззивникът поддържа, че
следвало да се изведе отговорността на „Софийска вода“ АД за поддържането
на водопреносната и канализационна мрежа, в това число ревизионните и
колекторни шахти въз основа на сключения концесионен договор. Твърди се,
че по силата на договора СО е възложила на „Софийска вода“ АД да поддържа
в изправно и безопасно експлоатационно състояние водопреносната и
канализационната мрежа в София, срещу което да получава заплащане от
абонатите. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият „Д.З.“ АД, оспорва подадената въззивна жалба, като
излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Твърди, че пред първоинстанционния съд се доказали всички елементи от
фактическия състав на иска. Моли се за потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
2
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу
заплащане на застрахователна премия за изплати на застрахования
застрахователно обезщетение при реализиране на определен риск. Съгласно
разпоредбата на чл. 410 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно
сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е възмездил правоимащия за причинените му
имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител на вредите, така и правата, произтичащи от нормите на чл.
47 - чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността в
случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило
(неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното
качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната
отговорност на ответника - противоправно поведение на служители на
ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена
работа, причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между
поведението на виновните лица и причинените вреди.
Единственото спорно пред въззивната инстанция обстоятелство, във вр.
с което са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е по отношение
това дали е имало необезопасено и несигнализирано препятствие на платното
за движение при настъпване на твърдяното произшествие.
По делото е представено искане за оценка на вреди по застраховка
„Каско на МПС, подадено на 11.05.2021 г. от К.П.И. до „Д.З.“ АД, в което
застрахованият е посочил, че на 11.05.2021 г. по време на движение с л.а.
„БМВ“ модел „750 i“ с рег. № ******* по улица „Витиня“ попада в пропаднала
на пътя шахта и уврежда предна лява гума. Водачът К.П.И. е разпитан като
свидетел и в своите показания заявява, че се е прибирал вкъщи /кв. Левски,
улица „П.Ц.“/ с процесния л.а. по „Канала“ със скорост от около 30-40 км./чл.,
при което е минал през шахта, настъпил е силен удар, при което предна лява
гума била увредена – с голям балон. Показанията на свидетеля са логични и
последователни, като непосочването на името на улицаta /Витиня/ и
назоваването й с жаргонно употребявания израз „Канала“ няма касателство по
отношение достоверността на показанията, доколкото в контекста на
3
цялостните показания е напълно ясно за коя улица говори свидетелят.
Показанията на свидетеля напълно кореспондират с представеното
уведомление за щета, снимковия материал, изготвен по застрахователната
преписка, а изготвената САТЕ установява, че посоченият механизъм би могъл
да доведе до констатираните увреждания.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествие, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и
на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната шахта с необходимите пътни значи с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
шахта до ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. По отношение
наведения довод във въззивната жалба, че не е изследвана отговорността на
третото лице – помагач „Софийска вода“ АД в контекста на договорните му
отношения със СО, въззивният съд намира следното: макар да е привлечен
като трето лице – помагач „Софийска вода“ АД, въззивникът не е предявил
обратен иск срещу дружеството, поради което въпросът с вътрешните
отношения между тях е ирелевантен за предмета на спора.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба
място е била налице неравност на пътя – шахта, необозначена по начин,
позволяващ избягването й.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 480 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12773/27.06.2024 г., постановено по гр.д.
№ 59749/2022 г. на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК по Булстат: *******, адрес: гр.
София, ул. „*******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, разноски за
въззивното производство в размер от 480 лв.
Решението е постановено при участието на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД
като трето лице-помагач на страната на въззивника СТОЛИЧНА ОБЩИНА.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5