Решение по дело №258/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1443
Дата: 21 ноември 2024 г.
Съдия: Христо Георгиев
Дело: 20245220100258
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1443
гр. П., 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20245220100258
по описа за 2024 година

Подадена е искова молба с правно основание чл.29 от СК от Б. Г. Г.,
ЕГН-********** от с. Х., ул.******, обл. П., против Д. Д. А., ЕГН-**********
от гр. Б., ул. *******, обл. П...
В предявената искова молба се твърди от страна на ищеца, че с
ответника Д. Д. А. са били съпрузи, чийто брак е прекратен с решение от
03.03.2023г. по гр. д. № 20225220103453.
С решението съдът утвърдил постигнатото между тях споразумение по
чл. 51 от СК, според което упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетните им деца Г. Б.ов Г. с ЕГН- ********** и Е. Б.ов
Г. с ЕГН-********** се предоставени на ищеца, като ответницата заплаща на
всяко от тях по 200 месечна издръжка, както и ползването на семейното
жилище, находящо се в с. Х. -представляващо масивна едноетажна жилищна
сграда застроена в УПИ 1-302 в кв. 24 по плана на с. Х. с площ от 1438 кв. м.
Твърди, че посоченият имот, закупен с Нот. акт № 196/ 19.12.2013год., е
придобит по време на брака с ответницата. Излага, че имотът е със запазено
право на ползване за продавача за срок от 5 години, през който период е
следвало, според устна уговорка, да му изплати действително уговорената
1
покупна цена от 30 000 /тридесет хиляди лева, а не 5000 лв., посочена в нот.
акт, която е само авансовото плащане.
Твърди, че освен жилищния имот са придобили собствеността и върху
движими вещи, представляващи обикновена покъщнина, а именно: хладилник
„Зануси“, ел.готварка печка -„Зекфур“, телевизори„ Телефункен„ и
„Старлихт", кухненски шкафове с придобивна цена общо около 1500 лв.,
както и на лек автомобил „****-***"-втора употреба, закупен за 1500 лв., като
върху това имущество е възникнала по силата на чл.21 от СК- общност между
тях, която е прекратена с посоченото бракоразводно решение-с равни дялове
съгласно чл. 28 от СК.
Ищецът твърди, че през целия период на брачното им съжителство с
ответницата, тя не е имала трудови доходи, участвала наред с него в грижи за
децата и работа в домакинството. Издръжката на семейството им е била
изключително с негови трудови доходи и с активната помощ на родителите му
за изхранване и за всякакви комунални услуги /ел. енергия, вода и пр. /.
Благодарение на тази помощ успял да изплати дълга за покупката на описания
жилищен имот в уговорения 5 годишен срок, след което заживели в него,
както и да придобият с покупка останалите описани вещи.
Счита, че има правно основание да иска да му се определи по голям дял
от общото им имущество по чл. 29 ал.1 и 3 от СК, защото : - упражняването на
родителските права, по отношение на двете им деца е предоставено на него и
това му създава особени затруднения, тъй като и двамата са ученици в гр. П. и
всеки учебен ден ги превозва с личен автомобил от село Х. - до гр. П., а след
учебните часове отново ги връща от П. в с. Х.. Освен това - възрастта им - 13
год. и 11 год. - налага бързо увеличаващи се разходи по издръжката им и за
останалите техни нужди.
Твърди, че наскоро получил нотариална покана от ответницата да й
заплаща месечен наем за нейната част от жилищния ни имот в размер на 300
лв., с която сума се компенсира по-голямата част от нейното задължение за
издръжка на децата / по 200 лв. на всяко от тях /. - ответницата по време на
брака им не е имала никакви трудови доходи, а е участвала наред с него в
отглеждането на децата и работа в домакинството, поради което неговият
принос в придобиването на общото им имущество -значително надхвърля
приноса на ответницата, особено като се има предвид и продължителната и
2
постоянна помощ на неговите родители в издръжката на семейството им.
Счита, че неговият дял в придобиването на това имущество би следвало
да бъде 2/3 ид. Части, а това на ответницата -1/3 ид. част.
Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме по отношение
на ответницата, на основание чл. 29 ал. 1 и 3 от Семейния кодекс, че неговият
дял в общото им имущество - представляващо жилищен имот и посочените
вещи - обикновена покъщнина, с лек автомобил в него, е 2/3 ид. части.
Представя доказателства: препис от Решение N9225/03.03.2023 год. на Р.
съд[1]П., Hot. акт N2 196/19.12.2013 год. на нотариус А. И., удостоверение за
да‐ нъчната оценка на жилищния имот от 02.01.2024 год. на данъчната служба
- при Община – П., скица на П.И. № 15- 250912/10.03.2021 год. на сл. по КККР
гр. П., служебни бележки № 18, 19, 20, 21, и 22 - всички от 15.12.2023 год., на
„ Стройперфект „ ЕООД- с. С., три листа - ксерокопия от трудова книжка за
периода след сключването на брака им с ответницата.
Моли да се назначи в. л. оценител на недвижими имоти и движими вещи
със задача да даде заключение за приблизителната придобивна стойност на
недвижимия имот и движимите вещи, предмет на иска към момента на
придобиването им- месец 12.2013 год. - жилищния имот, и следващите
няколко години за движимите вещи. Моли да бъдат допуснати до разпит
двама свидетели - А.З.А. и Г. Р. Г. от с Х., при режим на довеждане , за
установяване на
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Д. А. намира исковата
молба за неоснователна. Не оспорва, че с ищеца са сключили граждански
брак на 14.11.2009г., и имат родени две деца - Г. Б.ов Г. - на 05.03.2010. и Е.
Б.ов Г. - на 08.11.2011г. и че същият е прекратен с развод по взаимно съгласие
на страните, като със съдебното решение по гр. дело № 3453 от 2022г. на PC -
П. е утвърдено и постигнатото между тух споразумение по чл. 51 от СК. Не
оспорва, че време на брака им с ищеца сключили договор за покупко-
продажба на недвижим имот, оформен с НА за продажба на недвижим имот №
196, том 13, per. № 1658, н. д. № 2286/2013г. на нотариус А.И., като по силата
на договора за покупко-продажба, придобили, при режим на СИО, недвижим
имот: УНИ 1-302, в кв. 24. по плана на с.Х.. обш. П. с площ от 1438 кв. М.,
ведно е построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 100 кв.м.. при съседи на имота: изток - УПИ-П 310, запад и
3
север - улица, юг - УПИ IX 303. Твърди, че уговорената с продавача цена
продажна цена на имота, и която заплатил и от семейния бюджет, е в размер
на 5000 (пет хиляди) лева, поради което поддържа, че сумата от 5000 лева е
действително уговорената и платена цена между продавача и купувача по
договора, и поради тази причина това обстоятелство е изрично декларирано
пред нотариуса и записано в нотариалния акт.
Оспорва твърдението, че заплатената сума от 5000 лв. е била само
авансово плащане по договора, а не действително уговорената и платена цена
на имота, както и твърденията в ИМ, че през периода на брачното им
съжителство не е реализирала трудови доходи . Твърди, че нейните родители
са помагали на семейството им с финансови средства в размер на 200 лева
месечно. Получавала е и обезщетение поради бременност и раждане, докато е
ползвала отпуск по чл. 163 от КТ. Оспорва твърденията че ищецът е участвал
наред с нея в грижата за децата и работата в домакинството, както и че
издръжката на семейството им е ставала изключително с трудовите доходи на
ищеца и с помощта на родителите му. Твърди,че тя е родителят, който
единствено се грижел а за чистота в общия им дом, за готвене, пране и други
домакински задължения, както и за непосредствено отглеждане и възпитание
на двете им деца, като бащата не е оказвал никаква подкрепа с лична грижа
при отглеждане на двете деца, както и в домакинската работа.
Излага, че синът им - Г. Б.ов Г. в ниска възраст страдал от астма, и
състоянието му към онзи момент налагало отделянето на повече от
обичайните грижи за дете на неговата възраст. Оспорва твърдението на ищеца,
че приносът му в придобиването значително надхвърля нейния принос при
придобиването на недвижимия имот и на движимите вещи. Твърди, че по
време на брака закупили с общи, семейни средства движимите вещи,
подробно описани в ИМ, като лекият автомобил марка „.****“, модел ***, е
закупен от нея през 2021г. Оспорва твърденията на ищеца, че описаните
движими вещи обслужват по предназначение интересите на ненавършилите
пълнолетие деца. Излага, че приносът следва да се преценява към датата на
придобиване на имота, т.е към месец Декември на 2013г., към който момент
ищецът не работел, а тя се е грижила за децата, които били в ниска възраст (Г.
на три годинки, а Е. на две години), за домакинството, за съпруга си, поради
което твърденията му, че е налице по-голям принос, са абсолютно
неоснователни.
4
Моли искът по чл. 29, ал. 3 от СК да бъде отхвърлен изцяло.
Претендира заплащане на разноските по делото.
Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
От представения по делото заверен препис от Решение №225 от
03.03.2023г., постановено по гр.дело №3453/2022г. по описа на РС- П., е
видно, че страните в настоящото производство са бивши съпрузи, като бракът
им е бил прекратен с развод по взаимно съгласие.
Не се спори по делото, че Б. Г. Г., ЕГН-********** и Д. Д. А., ЕГН-
********** са родители на децата Г. Б.ов Г. и Е. Б.ов Г., което обстоятелство
се установява и от приложените по делото писмени доказателства. Родителите
са имали сключен граждански брак помежду си, който е бил прекратен с
цитираното решение /приложено по делото/, с което решение , упражняването
на родителските права е било предоставено на бащата. Ползването на
семейното жилище, находящо се в с. Х., ул. *********, се предоставя за
ползване на ищеца Б. Г. Г..
Съгласно приетия по делото заверен препис от Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №196, том ХIII, рег.№16158, нот. Дело
№2286/2013г., семейното жилище, находящо се в с. Х. -представляващо
масивна едноетажна жилищна сграда застроена в УПИ 1-302 в кв. 24 по плана
на с. Х. с площ от 1438 кв. м. е бил закупен за сумата от 5000.00лв. /пет хиляди
лева/ с Нот. акт № 196/ 19.12.2013год. и е придобит по време на брака между
съпрузите.
Видно от приетото Удостоверение, издадено от Отдел МДТ при Община
П., данъчната оценка върху гореописаният имот е 8078.50лв.
По делото е била представена Служебна бележка от ищцовата страна
относно получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение в периода
месец януари - месец ноември,2023г. вкл., което възлиза в общ размер на
7954.58лв. Такива служебни бележки са били представени и за 2020,2021 и
2022г. вкл., както и за периода месец юли- месец декември,2019г.
С нотариална покана /приложена по делото/ , ответницата А. е поканила
Г. да й заплаща месечен наем за нейната част от жилищния имот в размер на
300 лв.
5
От представените стокови разписки и фактури се установява, че по
време на гражданския брак между страните /през 2019г./, същите са закупили
движими вещи- Еднолицев матрак „Венера“, аспиратор „Теси“, конвектор,
шкаф с умивалник и др.
По делото е била назначена и извършена съдебно- оценителна
експертиза, видно от заключението по която, приблизителната придобивна
стойност на закупеният от съпрузите имот е в размер на 32 800лв. към
м.12.2023г.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел Г. Р. Г. /баща на
ищеца/ от показанията на който се установява, че страните са сключили
граждански брак помежду си през 2010г., след което заживели в дома на
родителите на Г. в с. Х., обл. П.. През 2013г. съпрузите закупили своя
собствена къща в с. Х., но докато я изплатят, продължили да живеят при тях.
Цената, за която закупили къщата била 30 000лв., която сума следвало да бъде
изплатена на продавача за период от 5 години, по 500.00лв. на месец.
Наложило се да бъде направен ремонт на новозакупеният имот, след което
съпрузите се преместили да живеят в него. Средствата за закупуването на
имота били осигурени основно от Б. Г., който заминал за чужбина, за да
работи. По време на брака си, страните закупили и автомобил, марка „****“.
Съгласно показанията на св. А. А. /кмет на с. Х./, по време на брака
между страните, Б. Г. работил като шофьор, а Д. А. работила в кафене в с. Х..
Съпрузите закупили къща в с. Х. на изплащане, като едва след като изплатили
цялата сума, продавачът напуснал имота. Ежемесечно ищецът Г. плащал
определени вноски на продавача. След като се нанесли в новият си дом,
съпрузите направили сериозен ремонт на покрива и на стаите в жилището,
било монтирано парно.
От показанията на св. Д. А. /майка на ответницата/ се установява, че по
време на брака им, Д. работила в кафене в с. Х., имала задължения и по
превозването на децата до и от училище в гр. П.. Тъй като свидетелството за
управление на Б. било отнето ,а използваният от семейството автомобил,
марка „******“ бил спрян от движение, св. А. дала на своята дъщеря сумата от
1500.00лв., за да купи друга кола. Д. закупила автомобил , марка „****“ с
дадената й от св. А. сума. Съгласно показанията на св. А., последната
помагала на семейството с пари и при закупуването на вещи за
6
домакинството, както и за ремонт на закупената от тях къща, която била в
лошо състояние.
В тази насока са и показанията на св. М.З.З., която сочи,че съпрузите
закупили нова къща в с. Х., в близост до дома на родителите на ищеца.
Изплащали цената от 5000.00лв. на вноски, всеки месец по около 500.00лв.,
като за тази цел съпрузите заедно заделяли средства. Нанесли се в имота през
2019-2020г., когато било направено и освещаване, на което присъствала и св.
З..
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл.29,ал.3 от СК от ищеца Б. Г. Г.,
ЕГН-********** от с. Х., ул.******, обл. П., против Д. Д. А., ЕГН-**********
от гр. Б., ул. *******, обл. П.
За успешното провеждане на предявената искова претенция с правно
основание чл. 29, ал.3 от СК в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване следните правнорелевантни факти, а именно: че с
ответницата са бивши съпрузи; че по време на брака си са придобили общо
имущество в режим на съпружеска имуществена общност; че приносът на
ищеца значително надхвърля приноса на ответницата в придобиване на
общото имущество; че е налице правен интерес от исковата претенция, т.е. че
е налице спор между страните по въпросите, касаещи правото на ищеца на по-
голям дял от собствеността върху придобитото по време на брака имущество.
От своя страна в тежест на ответната страна по делото от своя страна е
да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както
и нейният принос в придобиване на общото имущество, придобито по време
на брака на страните.
Съпружеската имуществена общност обхваща вещите и правата върху
вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместния принос на
двамата съпрузи, като съвместния принос се предполага до доказване на
противното. При прекратяване на общността, поради развод, съдът може да
определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът
му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг, а
съобразно чл. 31 от СК искът следва да се предяви до изтичане на една година
7
от прекратяването на брака. Видно от представеното по делото съдебно
решение /Решение №225 от 03.03.2023г., постановено по гр.дело №3453/2022г.
по описа на РС- П./, влязло в сила на 03.03.2023 г., бракът между страните е
прекратен с развод на основание чл.50 от СК, а исковата претенция е заведена
в регистратурата на Районен съд-гр.П. на 22.01.2024 г., т.е. в рамките
на преклузивния едногодишен срок. Същевременно исковата претенция е
предявена от процесуално легитимирано лице-бившия съпруг, поради което,
поради което същата е допустима и съдът следва да се произнесе по нейната
основателност.
Законовоустановен принцип е при прекратяването на съпружеската
имуществена общност дяловете на съпрузите да са равни, докато разпоредбата
на чл. 29, ал.3 от СК цели да се уредят справедливо имуществените
отношения след прекратяване на общността, съобразно действителния
принос, който всеки от съпрузите има за нейното създаване и при
установяването на принос, на съпруг, който значително надхвърля приноса на
другия, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество.
Следователно за уважаването на иска следва да са налице следните
кумулативни предпоставки: наличие на прекратена съпружеска имуществена
общност и значително надхвърлящ принос на ищеца в придобиването й,на
основание по- голям принос в придобиването му.
Конститутивният иск по чл. 29, ал.3 от СК се основава на по-голям
принос на единия съпруг за цялата общност и включва: 1/ средствата, които
той е получил от своята трудова дейност по време на брака, както и дадените
безвъзмездно от неговите близки за подпомагане на семейството - храна,
квартира и други ежедневни нужди 2/ влагането на личен труд, грижи за
децата и работа в домакинството. Безспорно установено по делото е, че както
процесния недвижим имот, предмет на исковата претенция, така и движимите
вещи, са придобити по време на брака и се обхващат от режима на
съпружеската имуществена общност, поради което и за същите важат
установеното в закона презумпция. Следователно, ищецът
носи доказателствената тежест за обстоятелството, че неговият
принос значително надхвърля приноса на другия съпруг в придобиването на
общото имущество.
При така очертаните предмет и тежест на доказване, съдът намира, че
8
предявената искова претенция е неоснователна. При формиране на горния
извод съдът, съобразявайки разпитаните по делото свидетели, констатира, че
ответницата по време на брака е полагала грижи за родените по време на
брака деца и семейството, поддържала е домакинството. Ответницата е
разполагала и със средства , тъй като се установи , че е работила през
процесният период както в кафене,стопанисвано от семейството,така и като
застрахователен брокер.
Съдът приема, че процесните вещи са били закупени от страните с
общи средства, поради което са на двамата съпрузи. Ищецът също е
реализирал трудови доходи в определен размер от работата си като шофьор,
поради което съдът счита, че участието в процентно съотношение на всеки от
съпрузите от общите доходи следва да бъде равен и съответно не може да се
определи, че приносът на ищеца в семейството значително надвишава този на
ответницата. Установи се също така, че родителите и на двамата съпрузи са
подпомагали семейството със средства според възможностите си.
Следва да се има предвид също така, че останаха недоказани въведените
от ищеца твърдения, че заплатената цена за придобития недвижим имот, не е
посочената в Договора от 5000лв. и че сумата не е била заплатена от семейния
бюджет. Както от показанията на св. А., така и от показанията на св. З. които
кореспондират с установените факти и не са противоречиви, се доказва
стойността на продажната цена на недвижимия имот. Съдът споделя
становището на ответната страна, съгласно което , нотариалните актове
притежават обвързваща съда материална доказателствена сила относно
фактите, които удостоверява нотариусът във връзка с представените му по
закон компетенции. Това на първо място е датата и мястото на сключване на
сделката, страните между които се сключва сделката, а както следва да
произтича от естеството на удостоверяване при продажба на недвижим имот и
обстоятелството, че се касае за конкретен имот, обект на продажба, като
следва да се приеме, че в тази част нотариалното удостоверяване има
правопораждащо действие, тъй като нотариалният ред е единственият начин
за придобиване право на собственост чрез покупко-продажба /Решение №
173/27.07.2010г. по гр. 5166/2008г. на IV ГО на ВКС/. Нотариалният акт, с
който е оформена една сделка материализира удостоверителни изявления на
нотариалния орган и изявления на страните по договора. Следователно има
характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на
9
нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда
формална и материална доказателствена сила на основание чл. 179 от ГПК.
Самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен
документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила има
само относно авторството. В този смисъл не е недопустимо да се оспори
посочената цена в един нотариален акт, тъй като същата е частно изявление на
страните. Съобразно правилата за допустимост на свидетелските показания
такива са недопустими за установяване на писмени съглашения, в които
страната, която иска свидетели е участвала чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК.
/Решение № 153 от 21.06.2013г. по гр. д. № 291/2012г. на ОС Шумен/
В този смисъл съдът приема, че са недопустими свидетелските
показания, събрани по гр. д. № 258/2024г. по описа на РС П. от разпита на св.
Г. и св. А., досежно установяване на различна покупно-продажна цена, по -
висока от посочената и записана в НА за покупко-продажба на недвижим имот
№ 196, том 13, рег. рег. № 1658 н. д. 2286/2013г. на нотариус А.И.. Като такива,
същите не следва да бъдат ценени от съдебния състав в тази им част.
Установи се от приетите по делото доказателства, че след като са
сключили брак и двете страни за известен период от време са живеели в
жилището на родителите на ищеца Б. Г.. От събраните гласни показания на св.
А. и св. З. а и на св. А., се опровергаха въведените в исковата молба
твърдения, че ответницата А. през периода на брачното съжителство не е
реализирала трудови доходи. Ответницата е полагала е труд на три места, във
фабрика за олио, като барман/сервитьор в кафене до кметство в с. Х. и е
отпускала бързи кредити в „Изи Пей“. Доказа се, че за период от около 6
месеца ищецът е бил безработен, поради отнето свидетелство за управление
на МПС, през който период издръжката на семейството е падало изцяло върху
ответницата А., включително и вноските за изплащане на придобития по
време на брака недвижим имот.
Неоснователни и недоказани останаха въведените от ищеца твърдения,
че ответницата А. не се грижела за своите деца, както и за домакинската
работа. Установи се, че ответницата е карала двете си деца на училище /макар
и понякога това да е правил бащата на ищеца/, включително и на лекар по-
малкото, страдащо от астма, получавала е помощ и от своето семейство както
финансова/материална, така и морална.
10
От разпита на св. А. и св. А. се доказа, че жилището, в което са живеели
двамата бивши съпрузи е било винаги чисто и добре поддържано, като
ответницата се е грижела за чистотата в дома, за готвенето, прането. В тази
насока са показанията на св. А. и св. А., който няма роднинска връзка със
страните по делото.
Съгласно установената практика, съвместният принос не е само
материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и
работа в домакинството и др. Конститутивният иск по чл. 29, ал. 3 СК
предоставя правна възможност на съпруга, чийто принос значително
надхвърля приноса на другия съпруг, да поиска от съда да му определи по-
голям дял от общото имущество, като съдебната практика приема, че за
изменение на установеното от закона равенство на дяловете, следва да се имат
предвид както доходите на съпрузите, така и полаганият от тях труд в
домакинството, както и всички други обстоятелства, които са от значение за
благополучието на семейството, без на финансовата форма на принос да се
отдава по-голяма тежест. /Решение № 215 от 23.06.2011г. по гр. д. №
1014/2010г на II-ро г.о., Решение № 237 от 27.06.2011г. по гр. д. № 931/2010г
по I-во г. о. и др. на ВКС; Решение № 1415 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 614 /
2017 г. на III състав на Районен съд - П./.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че родителите
и на двамата съпрузи са ги подпомагали финансово , вкл. са закупували
вещи за домакинството им. От показанията на св. А. се установява, че им е
подарила пекарна, както и на ръка им е дала 400лв. за закупуване на
кухненски ъгъл „Мираж“
По отношение на лекия автомобил марка „****“, модел ***, от приетите
по делото доказателства бе установено, че същият е бил придобит от
ответницата А. , тъй като й е бил необходим да превозва децата до училище.
От показанията на св. Д. А. /майка на ответницата/ се установява, че тъй като
свидетелството за управление на Б. било отнето ,а използваният от
семейството автомобил, марка „******“ бил спрян от движение, св. А. дала на
своята дъщеря сумата от 1500.00лв., за да купи друга кола. Д. закупила
автомобил , марка „****“ с дадената й от св. А. сума.
Вследствие на изложеното, предвид съвкупния доказателствен материал,
съдът намира, че ищецът не е установил твърденията си, че приносът му в
11
придобиването на процесното имущество - семейната имуществена общност
надхвърля този на ответницата до степен, която може да се определи като
"значителна" по смисъла на чл. 29, ал.3 от СК. В конкретният случай и
двамата съпрузи са изпълнявали брачните си задължения чрез взаимно
разбирателство,с общи усилия и съобразно със своите възможности,
имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството и не е
налице изключителен случай и основание за изменяване на равенството на
дяловете на съпрузите, установено с чл.28 от СК.
Предпоставките на разпоредбата на чл.29, ал.3 от СК не са налице и
следователно няма основание за признаване по-голям дял от общото
имущество на съпрузите в полза на единия съпруг - на ищеца. Последният не
установи неговият принос в придобиването му да надхвърля значително
приноса на бившата му съпругата - ответницата. И двамата съпрузи в периода
на придобиването на жилището и последвалия ремонт, на придобиване на
движимите вещи, предмет на исковата молба, са изпълнявани семейните си
задължения, в това число и тези по чл.17 от СК, а именно чрез взаимно
разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и
доходи са осигурявали благополучието на семейството.
С оглед изложеното, предявената искова претенция следва да се
отхвърли като неоснователна.
В хода на настоящото производство не се доказа и наличието на
„особени затруднения“ по смисъла на чл.29,ал.1 от СК , който да мотивират
съда да определи по- голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е
предоставено упражняването на родителските права- ищеца Г..

По отношение на разноските: при този изход на делото, в полза на
ответницата А. следва да се присъдят направените разноски. Същите се
претендират и за тях да е представен списък по чл. 80 от ГПК, налице са
доказателства за реалното им извършване- заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500.00лв., които следва да се възложат в тежест
на ищеца.

Воден от горните мотиви, съдът
12
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание член 29, ал.3 от СК,
от Б. Г. Г., ЕГН-********** от с. Х., ул.******, обл. П., за признаване за
установено по отношение на Д. Д. А., ЕГН-********** от гр. Б., ул. *******,
обл. П. , че Б. Г. Г., ЕГН-********** притежава по-голям дял от прекратената
СИО, поради значително по- голям принос в придобиването – в размер на 2/3
от правото на собственост от цялото общо имущество, придобито от
бившите съпрузи по време на брака им, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ищеца Б. Г. Г., ЕГН-********** от с. Х., ул.******, обл. П.,
да заплати на ответника Д. Д. А., ЕГН-********** от гр. Б., ул. *******, обл.
П. , сумата от 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща
сторени от ответника разноски по гр.дело №258/2024г. по описа на РС-П., на
осн.чл.78,ал.3 от ГПК

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13