№ 1028
гр. Варна, 02.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Каменова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Каменова Гражданско дело №
20253100100570 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:49 часа се явиха:
Ищецът А. Л. Ц., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява.
Представлява се от адв. Ц. А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът М. А. В., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. К. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Г.: Водим допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит.
Моля като първи свидетел да призовете С.К.И.-Д., която е превеждала на сделките,
осъществени на 15.05.2023 г.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водените от ответника свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: С.К.И.-Д.,
1
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
С.К.И.-Д. – 48 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. Г.:
Свидетелят И.-Д.: Работя като преводач, но имам и друга работа като спедитор. Аз
превеждах на сделките, които се осъществиха между ищеца А. Ц. и ответника М. В. на
15.05.2023 г. Не помня точната дата, но щом казвате, че е било през месец май, значи е било
през месец май. Със сигурност, беше в края на пролетта, в началото на лятото. Нямаше да си
спомня абсолютно нищо за сделките, ако не беше страната М., с когото се познаваме от
преди. С него сме се засичали по преводи. В случая беше обичаен ден, обичайна сделка при
нотариус Д.В.. Когато влязохме за сделката фоайето беше пълно. Видях рускоговорящи
граждани и предположих, че са за сделката, на която аз ще превеждам. Изчакахме във
фоайето. Малко след това се появи и М.. Тогава разбрах, че и той ще участва в сделката. Не
знаех, че става дума за негова лична сделка. Малко след това нотариусът ни покани в залата,
която е отдолу да превеждаме. Тогава разбрах, че имотът ще придобива неговият син, със
съгласието на баща си. Затова и помня сделката, защото просто се заприказвахме и разбрах,
че е за него. Дъщеря ми тогава беше седми клас, затова помня и годината. Заприказвахме се
със сина на М., който тогава учеше в тази гимназия. Сделката мина и се подписахме. Аз
много бързах. Исках да тръгна, но М. ме върна, за да преведа още един договор. Като влязох
при нотариуса имаше двама руски граждани. Единият беше страна по сделката, а другия не
знам какъв беше. С този втори господин М. ме помоли да подпишем още един документ,
беше договор. Мисля, че за заем. Преведох го, подписах се и си тръгнах.
От момента на влизането ми в кантората на нотариуса до тръгването ми не съм
виждала да се предават пари от втория човек на М. или на някой друг. Категорично, пари не
са се предавали в мое присъствие.
Както казах, когато влязох в кантората на нотариуса, вътре бяха двама руски
граждани. Изчаках малко. След това дойде М. с младо момче и влязохме да четем сделката.
Аз тогава разбрах, че младото момче е синът му. Изчакахме във фоайето преди да влезем в
стаята при нотариуса. Аз говорех с рускоговорящите граждани. Дали бяха руски граждани,
не помня, предполагам. Изчакахме другата страна и влязохме.
2
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелят И.-Д.: След като приключих с превода на втория договор, аз си тръгнах.
Не помня дали другите си тръгнаха с мен. Аз си тръгвах още след подписването на
нотариалния акт, но те ме върнаха.
Свидетелят, на въпроси на адв. А.:
Свидетелят И.-Д.: Аз не бях излязла, бях още там, когато М. ме помоли да остана.
При нотариус Д.В. долу имат една стая, където минават сделките и горе също имат. Докато
излизах от стаята, от нотариуса, още преди да изляза от кантората, М. ме помоли да изчакам
още малко, да преведа още един договор и да се подпиша.
Вътре в стаята има към четири места. На първата сделка бяха М. и сина му, които
седяха, аз и господинът, който продаваше. Другият господин мисля, че не беше в стаята по
време на сделката, но не съм убедена. Мисля, че по време на сделката, другия господин
чакаше отвън и после влезе за втория договор. Аз не бях ангажирана за втората сделка.
Категорична съм, че след първата сделка, не бяха влезли други хора за втората сделка. Дали
вече бях излязла от вратата или бях станала да тръгна и ме помолиха да не тръгвам, не мога
да кажа точно, но не бяха влезли други хора в тази стая все още. Влезе другият господин. Не
помня дали някой е излязъл от стаята или бяха там. С М. се познаваме служебно, тъй като
съм превеждала на други сделки, на които той е участвал не като страна. Аз обикновено
превеждам на договори за покупко – продажба. Мисля, че М. се занимава със счетоводство.
С него се познаваме служебно. Мисля, че беше счетоводител на единия от клиентите, за
сделките, на който ме викаха за преводи. По време на преводите съм го виждала много пъти.
По различен начин ме наемат за преводач, понякога се обаждат в кантората, понякога
страната ми се обажда, че има нужда от преводач. В случая се обадиха в кантората.
Обикновено преводът е за сметка на човека, на когото превеждам. В случая не би трябвало
М. да ми е платил, а човекът на когото превеждам. Аз превеждах на рускоговорящия. Най-
вероятно той ми е платил, не помня. Може и М. да ми е платил, трябва да проверя, би
трябвало да има документ. Обикновено за плащането на превода издаваме фактури. Не съм
регистрирана по ДДС. Мога да дам квитанция към момента на превода и после се разбираме
за фактура. Не помня кой ми е платил. Може да е бил и М.. Както казах, понякога плаща и
купувачът, зависи каква им е договорката. Аз работя самостоятелно, не съм част от
дружество, където да съм на договор. Фирмата за преводи е моя. Аз издавам фактури за
осъществен превод. В случаят наистина не помня, може и М. да ми е платил. Няма как да
помня нещо, което се е случило преди две години. Понякога плаща купувачът, защото
разходите са за сметка на купувача. Така е по неписан закон, или писан, не знам. В повечето
случаи плаща този, на когото превеждам. Нямам никакъв спомен, кой ми е платил тогава.
Адв. А.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
3
Адв. Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: А. М. В.,
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
А. М. В. – 18 г., неженен, неосъждан, български гражданин, без дела със страните по
спора. Син на ответникът М. А. В.. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят В.: Син съм на ответникът М. А. В..
Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на адв. Г.:
Свидетелят В.: Спомням си за срещата, която се проведе между мен, баща ми и
ищеца през месец май 2023 г. Тя беше в блока на ул. „Р.Ж.“ 40, на шестия етаж. Качих се по
асансьора и влязох вътре. Точно срещу асансьора беше апартамента. Когато аз влязох баща
ми вече беше там. Те вече бяха седнали на масата. Говорихме си за сделка, която трябва да
се случи за закупуването на апартамента на ул. „Ц.К.“ 14. Баща ми ми превеждаше, защото
аз не говоря руски език. Г. беше написал пред мен една схема за това как трябва да се случи
закупуването. Това е което си спомням. Срещата се състоя на 12.05.2023 г. Помня датата,
защото баща ми ме извика да говорим. Собственици на апартамента бяха Г. Н. и Д.Л.. Г.
беше начертал схема, неговата част да се купи за 60 000 евро – беше написал 36 000 евро за
имота и 24 000 евро за обзавеждането, а частта на Л. да се купи чрез А.. А. да му даде 35 000
евро за неговата част, след което баща ми да ги даде на него. На срещата присъствахме аз,
баща ми Г. и А.. Познавам Г., тъй като преди живееше в блока, в който живея аз в момента и
оттам го познавам. С А. се запознахме на тази среща. Той е на около 60 г. – 65 г., висок, слаб,
с тъмна коса. Г. мисля, че е малко по-възрастен, по-нисък и по-пълен. Плащането към Л.
трябваше да се осъществи като А. трябваше да му занесе парите, когато ходи в Р. и като се
върне тук, баща ми да му ги върне. Това задължение беше оформено като договор за заем,
който бяха подписали, с който А. да се застрахова. Сключването на договора беше го
4
предложил Г. като бяхме на срещата.
Адв. Г.: Виждал ли си А. да предава пари на баща ти?
Адв. А.: Възразявам.
Съдът отклонява въпроса на адв. Г., тъй като свидетелят не е допуснат за това
обстоятелство.
Адв. Г.: Разкажи ни как се случи самата сделка.
Адв. А.: Възразявам.
Съдът отклонява въпроса на адв. Г., тъй като свидетелят не е допуснат за това
обстоятелство.
Свидетелят, на въпроси на адв. А.:
Свидетелят В.: Срещата при ищеца беше на 12.05.2025 г. около 17:00 часа следобед.
Тогава бях ученик и бях първа смяна на училище. През петте години, в които бях ученик в
„Ч.Е.Г.“ бях първа смяна. Аз бях на срещата за около 10 – 15 минути. Схемата беше
написана пред мен. Аз като отидох Г. извади едно листче и написа схемата, за която става
въпрос. Аз не разбирам руски език, баща ми ми превеждаше.
Адв. А.: Обяснете ми какво значи разписка в тази схема.
Адв. Г.: Моля да отклоните въпроса. Това е правен въпрос.
Съдът допуска въпроса.
Свидетелят, на въпроси на адв. А.:
Свидетелят В.: В схемата пишеше 36 000 плюс 24 000 на Г. частта и 35 000 за частта
на другия собственик. Не беше договорено между страните на тази среща, че за някоя от
сумите, някой ще издава разписка. За разписка баща ми нищо не ми е казвал.
Г. започна разговора за частта на другия съсобственик. Той предложи да се случи
плащането с този договор за заем. Г. не е разговарял с другия съсобственик. А. разговаря с
5
него. А. е човекът, с когото бяхме на срещата. Както казах, там бяхме аз, баща ми, Г. и А.. А.
трябваше да пренесе парите на другия собственик в Р.. Не знам дали по време на срещата
вече е било уговорено с другия съсобственик как ще се случи продажбата или това беше
идеята за плащането. Не знам дали вече е имало уговорка. Мисля, че Г. само предлагаше как
да се случи. Мисля, че А. трябваше да говори с другия съсобственик за това. Смятам, че А.
трябваше да говори с него, защото той трябваше да му преведе парите. Основанието за
превеждане на парите е за закупуване на имота. А. не купува нищо, но през него става
плащането, защото Г. и другия собственик са скарани и не искат да имат контакт. Това ми го
каза баща ми.
В частта, която коментираше Г. на другия съсобственик, в цената бяха включени и
движимите вещи. Не знам за другия собственик как разделиха тогава движимите вещи и
какъв трябваше да е другия договор. Знам, че са и за двете – за движими вещи и за
недвижим имот, но не знам точно как. Другата част също е купена, баща ми ги е дал парите.
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелят В.: Спомням си от тази среща, кой, колко притежава от апартамента като
части. Г. притежава ¾, а другия съсобственик ¼. Частта от ¾ на Г. е купена към този момент.
Другата ¼ е на другия съсобственик, който е в Р.. Значи въпросната ¼ в момента не е купена,
но не знам защо.
Адв. А.: Защо не е купена, нали Вие сте съсобственик?
Адв. Г.: Свидетелят не беше извикан да бъде разпитван по този въпрос.
Адв. А.: Да, но той е страната по сделката.
Адв. Г.: Свидетелят е допуснат само за определени въпроси.
Адв. А.: Как успя Г. да убеди баща Ви, на такава ниска цена да продаде апартамента,
който е в Г.М.?
Адв. Г.: Свидетелят не беше допуснат за такъв въпрос.
Адв. А.: Свидетелят е допуснат за срещата.
Свидетелят, на въпроси на съда:
6
Свидетелят В.: Питате ме дали на срещата баща ми и Г. са коментирали каква ще
бъде цената на целия апартамент. Мисля, че вече се бяха разбрали за цената. За частта на
човека, който е в Р., не знам. Бяха се разбрали колко ще даде на Г. като продажна цена, за
другата част не се бяха разбрали, нямаха уговорка. Сумата, която трябваше да бъде занесена
в Р. от А. е 35 000 евро. Това трябваше да бъде цената за тази ¼ част. Мисля, че баща ми
беше направил пряк контакт с човека в Р. и бяха говорили за такава цена, но впоследствие
разбрах, човекът е вдигнал цената. Това е след сделката на частта от 3/4. Не знам дали
прекият контакт, който баща ми осъществи с човека в Р. беше преди или след срещата през
месец май. Главно разговорите и договорката за този апартамент се водеше между Г. и баща
ми. Нямаше предложения от А.. Всичко, което беше предложено беше от Г..
Питате ме дали Г. е обяснил, защо се стигна до идеята А. да носи сумата от 35 000 в
Р.. Да, каза, че в момента мисля, че се съдят в Р. Г. и Л. и затова не иска да има пряк контакт
с него. На срещата не се е обсъждало баща ми да предаде директно парите на човека в Р..
Обсъждаше се А. да му ги занесе. Г. предложи да се сключи договора за заем.
Свидетелят, на въпроси на адв. А.:
Свидетелят В.: На тази среща бяха договорени клаузите на договора за заем. Беше
написано до 30.09.2023 г. че иска да му се дадат парите. Това беше написано на схемата.
Адв. А.: Защо, в такъв случай, в договорът за заем е написано, че се дължат някакви
лихви?
Съдът отклонява въпроса на адв. А., тъй като свидетелят е допуснат за факти и
обстоятелства, които е чул и видял на конкретна дата.
Свидетелят, на въпроси на адв. А.:
Свидетелят В.: Не знам дали Г. е юрист. Не помня дали беше уговорена лихва за тази
сума, която трябва А. да занесе в Р. и дали докато баща ми му я върне трябва да плаща
някаква лихва.
Адв. А.: Вие имате ли някакъв интерес от изхода на това дело?
Просто питам. Не може ли да попитам дали има интерес от това дело, при положение,
че е свидетел тук?
Съдът отклонява въпросът на адв. А., тъй като счита, че отговорът му
предпоставя правен извод.
7
Свидетелят, на въпроси на адв. А.:
Свидетелят В.: Когато стигнах до апартамента на ищеца звъннах на звънеца долу и
ми отвориха. Горе ми отвори баща ми. Във входа няма камери.
Адв. А.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с Молба с вх. № 17067/13.06.2025 г. ответникът е
представил електронен носител – диск, съдържащ файл, представляващ снимка на
представено по делото доказателство, а именно: схемата на лист 32 /гръб/ от делото.
Адв. А.: Смятам, че това не е нито оригинал, нито препис от електронен документ.
Файлът е създаден на 08.04.2025 г. в 12:11 часа във формат „JPG“ и е снимка на копие от
документ.
Освен това считам, че ако страната искаше да ползва препис или оригинал от
електронен документ, то следваше да отиде по надлежния ред, било то и при нотариус,
който да установи, че електронния документ е възпроизведен на хартия. В момента считам,
че това доказателствено средство не може да бъде прието. Файлът е създаден може би за
целите на процеса, не мога да кажа. Мисля, че на 01.04.2025 г., адв. Г. е поискал достъп до
делото със заявление. Седем дни по- късно този файл е съставен.
Отделно смятам, че това е копие от снимка, а не електронен документ.
Адв. Г.: Искам да обърна внимание на колегата, че електронните документи нямат
оригинали и нямат копия. Всеки един от тях е едновременно оригинал и копие. Датата април
месец 2025 г. е датата, на която въпросният файл е бил създаден на моя компютър, но в
никакъв случай това не е датата, на която е била извършена снимката.
Относно възражението, същият е представен по делото в съответствие с изискванията
на чл. 183 от ГПК. Искам да обърна внимание, че нотариалните удостоверявания са
изчерпателно регламентирани в закона и дори да бъде извършено такова удостоверяване от
някой нотариус, че е снета снимката от телефона на М., това само по себе си не е годно
доказателство. Моля въпросното доказателство да бъде прието по делото.
Съдът намира, че представеният електронен носител, а именно диск с молба от
13.06.2025 г. не следва да бъде приобщаван към доказателствения материал по делото,
8
доколкото същият съдържа копие на вече представен по делото препис, поради което и не е
необходимо неговото повторно приобщаване към доказателствения материал по делото.
Доколкото процесуалният представител на ответника в предходно съдебно заседание
е заявил, че оригиналът на хартиен носител е останал при трето за делото лице, а именно Г.
Н., съдът счита, че не следва да прилага санкцията на чл. 183, ал. 1 от ГПК да бъде изключен
от доказателствения материал по делото представения към исковата молба препис.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приобщаване към доказателствения
материал по делото на диск с молба от 13.06.2025 г., депозирана от процесуалния
представител на ответника, съдържащ файл, представляващ снимка на представено по
делото доказателство с отговора на исковата молба, а именно: схемата на лист 32 /гръб/ от
делото.
Адв. А.: Във връзка с показания на свидетеля С.К.И.-Д., представям нотариален акт
от 2020 г., в който страна по нотариалния акт е М., а свидетелката е била преводач от
български на английски език на фирма „Н.П.“ ЕООД, която продава на М. А. В..
Свидетелката каза, че те се познават по повод на неговата работа като счетоводител, но не е
присъствала на други сделки с него. Считам, че това оборва нейните показания и считам, че
същите са недостоверно дадени. Свидетелката твърдеше, че не познава М., който е страна по
делото.
Адв. Г.: Твърдеше, че го познава служебно.
Адв. А.: Познава го, но не служебно. Каза, че е бил счетоводител. Можем да
прочетем какво е казала точно. Каза, че не го познава и че не е превеждала на други сделки.
Адв. Г.: Не се противопоставям.
Адв. А.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски.
Адв. Г.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме по делото като писмени доказателства
9
представените такива, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ищцовата
страна в днешно съдебно заседание писмени доказателства: копие от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №***, том I, рег. №****, дело ********** г. на
нотариус Д.В..
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните не сочат други доказателства в днешно
съдебно заседание, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв. А.: В настоящия процес доказахме, че ответникът е признал в договора за заем,
че е получил сумата. В този смисъл е и трайната съдебна практика по чл. 290, която аз
цитирах и ако ми дадете възможност за писмени бележки ще цитирам още практика в същия
смисъл. Ответната страна не оспори сумата по заема, нито начислените лихви, не представи
писмени доказателства, че е върнал сумата по заема, въпреки, че ответникът се опита да
докаже, че е бил подведен, считам, че се представиха достатъчно доказателства, които
посочват, че ответникът е с юридически познания, доста често е извършвал сделки и е
наясно с правната материя. Очевидно е, че няма как да бъде въведен в заблуждение, още
повече, че не говорим за еднократна среща. От показанията на свидетеля А. В. стана ясно, че
се познават баща му с Г. доста отдавна. От същите свидетелски показания стана ясно, че
всъщност Г., който не е страна в настоящия процес е водил разговорите, правил е схемите,
заедно с М. В.. Моят доверител не е участвал в тези процеси. Дори да е бил техен свидетел,
той не е бил свидетел и продължаваме да твърдим, че тази среща не се е случила. От
показанията на преводачката стана ясно, че е имало момент, в който преди тя да преведе
договора за заем, е имало момент, в който тя не е присъствала между страните, което отново
разколебава тезата, че пари не били давани, т. е. тя нямаше как да знае, тъй като не е била
през цялото време в стаята. Доказахме, че договорът за заем е действителен, няма навеждане
в заблуждение и привидност, както и няма унищожаемост и няма недовършеност на
фактическия състав. Доказахме, че не можем да разчитаме на достоверност на показанията
на преводача, доколкото същата твърдеше пред съда, че не е участвала по други сделки с
ответната страна, както и не беше сигурна дали е заинтересована, по колко и кой й е плащал
10
за този превод. Считам, че показанията са недостоверни.
Моля да постановите решение, с което да приемете за установено, че М. В. дължи на
А. Ц. сумата от 32 000 евро главница, 3000 евро лихва за периода от 16.05.2023 г. до
30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 16.11.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми, както и направените
разноски, за които суми има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Моля да ми присъдите и съдебно-деловодните разноски пред настоящата инстанция
по заповедното и съответно по изпълнителното производство и по-точно по представените
доказателства със списъка по чл. 80 от ГПК. В случай, че съдът даде възможност за писмени
бележи на насрещната страна, моля също и на нас да ни се даде такава възможност.
Адв. Г.: Всяко юридическо събитие или всяко действие с правно значение се
характеризират със своето време, място и обстановка. Въпреки положените от нас усилия да
накараме ищеца да конкретизира кога точно е била предадена въпросната заемна сума,
такава конкретизация не беше направена. Твърдеше се, че сумата е предадена в град Варна
преди сделката за покупко-продажба на идеалните части от имота, като сумата била
предадена в брой. Никакви уточнения при какви обстоятелства, при кое трето лице се е
случило това; дали ищецът е отишъл при ответника да предаде въпросната сума или
обратно; дали са се срещнали някъде в града за предаването. Ако такова предаване се беше
случило, което между другото в някои правни системи се счита като отделна правна сделка,
то щеше да остави следи по какъв начин са се разбрали - телефонно обаждане ли е имало; с
някакво кратко съобщение ли; със съобщение по електронна поща ли – във всички случаи
щеше да остави това някаква следа и тази следа щеше да бъде приобщена като доказателство
по настоящото дело. Напротив - сума не е била предавана. В тази връзка искам да обърна
внимание на съда, че няма клауза в договора за заем, която да казва, че същият служи като
разписка за получената сума. Разписка отделно също не е била издавана. В договора също
така е посочено, че сумата се предава в момента, в сегашно време, което означава, че при
самото подписване на договора е би трябвало да бъде предадена сумата, което се установи
от изслушаните в днешно съдебно заседание гласни доказателства, че не е вярно. Освен
това, ако сумата действително е била предадена на самата сделка, пред нотариуса,
нотариусът при изпълнение на сделката следваше, по Закона за мерките срещу изпиране на
пари, да задължи ищеца да попълни декларация за произход на средства, която, макар и да
не представлява разписка за предаване на сумата, щеше да е достатъчна индикация за това,
че е имало някакво предаване на сумата. Такава декларация няма.
В договора не се посочва, че сумата трябва да бъде предадена в брой. Следователно, в
изпълнение на закона за ограничаване на плащанията в брой, същата е следвало да бъде
преведена по банков път, а такъв превод липсва.
Доказахме в настоящото съдебно производство, че в процесни период ищецът е имал
една-единствена банкова сметка, от извлечението, от която се вижда, че наличността по нея е
11
била крайно недостатъчна, за да осигури сума в размер на 32 000 евро, която да бъде
предадена в собственост на ответника. Представена е също така справка от Агенция „М.“,
която удостоверява, че в процесния период ищецът не е внасял подобни суми през
границата. Беше направено твърдение в предходно съдебно заседание, че ищецът е внасял
суми до 10 000 евро през границата на Република България, след което като се е
акумулирала тази сума от 32 000 евро я е предал в собственост на ответника. Това твърдение
е несъстоятелно по следните съображения: Видно от представения в предходно съдебно
заседание задграничен паспорт на ищеца, същият посещава България един път в годината за
около месец, след което в периода от 2017 г. до 2023 г. същият е идвал в България пет пъти –
през 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2021 г. и 2023 г., което означава, че за да събере сумата от 32 000
евро, за него ще са му необходими четири години. Т. е. още от 2018 г. той е трябвало да
започна да внася суми, да ги съхранява някъде, да се връща обратно в Р. за около една
година, за да може през 2023 г. да ги преведе в собственост на ответника и през цялото това
време, докато се събират тези средства, той трябва да ги съхранява очевидно не в банковата
си сметка, незнайно къде и да ги оставя без надзор за повече от една година. Сами разбирате,
че това е абсурдно. След като сумата не е била предавана, сключването на този договор за
заем може да бъде единствено обяснено с обстоятелството, че същият е част от съвкупност
от сделки, единствената цел на която е била синът на ответника да придобие изцяло правото
на собственост върху апартамент, находящ се на улица „Ц.К.“ № 14. Представена е в тази
връзка схема от Г. Н., собственик на ¾ от този апартамент, в която са описани сделки и
какви суми да бъдат платени по тях, като е безспорен факт, че всички извършени на
15.05.2023 г. сделки са в точно съответствие с въпросната схема. 36 000 евро са били
преведени за покупко-продажбата на ¾ от апартамента. 24 000 евро са били предадени за
находящо се в него недвижимо имущество, за което има сключен друг договор, останалите
35 000 евро за ¼ на Л., съгласно тази схема, е трябвало да бъде предадена чрез А. срещу
разписка, каквато разписка обаче липсва. Тази схема, макар и да не разкрива изцяло
симулативността на договора за заем, следва да се счете като начало на писмено
доказателство, което разгледано в съвкупност с всички останали доказателства по делото
сочи за това, че договорът за заем е бил симулативен. Едно от тези доказателства, което го
изслушахме днес е и, че свидетелят В. потвърди, че договорът за заем е служил като
гаранция. Друго доказателство е електронното съобщение, изпратено от В. до трето,
неучастващо по делото лице - адвокат А., като пълномощник на Л., в което той изрично
казва, че е постигнал писмена договорка с лице от Р. 35 000 евро да бъдат предадени на Л. в
Р., стига той да изпрати пълномощно на адвоката, за да осъществят покупко-продажбата на
останалите ¼ идеални части. Защо му е било на ответника да потвърждава такива
обстоятелства към трето лице, освен ако действително не е било така. Последното
доказателство, това е постановлението за отказ за образуването на наказателно
производство, когато ответникът, по повод на това, че му е бил откраднат телевизора е
разказал същата тази история, потвърдил е същите тези обстоятелства, които ние
потвърдихме в отговора на исковата молба, като изрично е споменал и разказал подробно за
този договор за заем каква му е била неговата функцията, че същият е бил само като
12
гаранция за това, че ищецът ще си получи парите в случай, че преведе 35 000 евро на Л. и
това нещо се е случило две години преди завеждане на настоящия иск в съда.
По горните съображения считаме, че договорът за заем е недействителен, като
симулативен. Същият е бил сключен единствено като гаранция, че ищецът ще си получи
парите, ако плати на Л.. Предаване на заемна сума не е имало. По горните съображения,
моля да отхвърлите иска като неоснователен, като присъдите сторените по делото разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
ДАВА възможност на процесуалните представители на страните да депозират
писмени бележки по съществото на спора в 10-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:46 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13