Р е ш е н И Е
№ 387/3.7.2020г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито
заседание на тридесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 170, по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото
е образувано по жалба на Д.Р.И. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1030-001713/09.12.2019 г. на Началник
Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор ПП.
С оспорената заповед на
жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от десет месеца.
С жалбата се иска отмяна на
оспорената заповед, тъй като административният орган не е изложил мотиви
относно продължителността на приложената ПАМ.
Ответникът по оспорването – Началник Група към ОД на
МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция – Пловдив,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли изцяло.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и приложената по делото административна преписка, установи следното:
На жалбоподателя Д.Р.И. е съставен АУАН за това, че на 09.12.2019 г., около
00:48 часа, в гр. П.., бул. “6-.. с..“ управлява
собственото си МПС под въздействието на алкохол. Извършена е проба с техническо
средство, което е отчело 1.71 промила в издишания от водача въздух. Издаден е и талон за
медицинско изследване.
Прието е за установено от административният орган, че
на посочената дата и място
жалбоподателят е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над
1.2 на хиляда, като това е установено по надлежния ред.
Въз основа на изложените мотиви, на Д.Р.И. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца, и е отнето СРМПС № *********,
както и два броя регистрационни табели.
Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 16.01.2020
г., а жалбата е изпратена по пощата на 30.01.2020 г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок
от лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК, проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона.
Административен
съд –Пазарджик намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1,
т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от същия закон се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службата за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от Началник Група към ОД на
МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция – Пловдив,
в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за
това със Заповед рег. № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив и
Заповед № 8121з-1524/19.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се
основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на
административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената в закона форма. Съдът
не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материално-правни норми.
Съгласно чл. 171, т.2а, б.“б“от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прекратява регистрацията на ППС на собственик,
който управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на 1000 и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване на концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от шест месеца до една година. Нарушението на водача следва
да е констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, който,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. Такъв акт е съставен на И. и същият му е връчен. С
оглед на това, доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от описаната в акта, е на жалбоподателя.
От представените заповеди на министъра на вътрешните
работи и директора на ОД на МВР Пловдив е видно, че Началник Група към ОД на
МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция – Пловдив е компетентен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.
Към момента на издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 2а,
б.“б“ от ЗДвП, е достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по
чл. 5, ал.1 т.3 от ЗДвП, т.е. водачът да управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си на 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред. В този
смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както
и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като следва да се има
предвид, че същата не съставлява вид административно наказание. Прилагането й
цели ограничаване противоправното поведение на нарушителя и се прилага с
ограничение във времето от шест месеца до една година.
Принудителната административна мярка е административна
принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с
него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени
условия за прекратяването и. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразен административен акт и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена. Следва да се има предвид, че ПАМ се прилага за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. Следователно прилагането на ПАМ е
различно по своята природа от налагане на административно наказание.
Производствата са различни и при прилагане на ПАМ административният орган
притежава оперативна самостоятелност за определяне на нейната продължителност,
която той е длъжен да определи. В административната преписка е представена
справка за нарушител/водач, от която е видно, че от месец януари 2017 г. до
29.10.2018 г. на жалбоподателя са издадени 13 НП, като значителна част от тях
са влезли в сила. През 2018/2019 г. на същия са налагани глоби с фишове два
пъти. Налице е водач, който за кратък период от време, е извършил многобройни
нарушения на ЗДвП.
Като е приложил справката за нарушител/водач към
процесната административна преписка, административният орган правилно е приел
срокът на приложената ПАМ да е 10 месеца.
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице
законосъобразен административен акт, който не следва да бъде отменен. Същият е
постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и при
наличие на материалноправните предпоставки за издаването му, както и в
съответствие с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
отхвърля жалбата на Д.Р.И. ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001713/09.12.2019
г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор ПП.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/П/