Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV - В въззивен състав в публично
заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с-я Боряна
Петрова
при секретаря Румяна Г., като разгледа докладваното от
мл.съдия Петрова в.гр.д. № 8326 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 356924 постановено на 09.03.2018г. по гр.д.№ 55084 по описа на
СРС, ГО, 31-ви състав за 2017г. е отхвърлен
искът за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.439 от ГПК, че Р.А.Ц. не дължи на „С.Г. Г.И П.“ ООД сумата от 123,44 лева – главница по договор за
мобилни услуги № М00822655, сумата от 73,96
лева – мораторна лихва за периода 15.04.2015г. до 26.01.2010г., и сумата от 125 лева – разноски, поради
погасяването им по давност, за които е издаден изпълнителен лист от 02.12.2010г.
по ч.гр.д.№ 1392/2010г. по описа на РС - Радомир, след влизане в сила на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и по който е
образувано и.д.№ 20178600400082 по описа на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 от КЧСИ с район
на действие СГС.
С решението ищцата Р.А.Ц. е осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
плати на „С.Г. Г.И П.“ ООД сумата от 100 лева съдебно – деловодни разноски в производство
пред СРС.
Недоволна от решението е останала ищцата, която го обжалва с въззивна жалба
в срок. Жалбоподателката поддържа, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че като е приел, че погасителната давност за
вземането по изпълнителния лист от 02.12.2010г. е 5-годишна, а не
кратката 3 - годишна, съдът е достигнал до грешен правен извод, заради което и
неправилно е отхвърлил искът. Неприложими в случая твърди да са нормите на
чл.117 и на чл.115 б.“ж“ от ЗЗД, т.к. влязлата в сила заповед за изпълнение не
е съдебно решение и не се ползва със сила на пресъдено нещо и в процесния
случай не е воден исков процес и вземанията не са установени с влязло в сила
съдебно решение. При тези аргументи моли решението на СРС да бъде отменено, а
исковете за установяване недължимостта на процесните суми поради погасяването
им по давност да бъдат уважени.
В срока за отговор по чл.263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна – „С.Г. Г.И П.“ ООД, в който
са изложени доводи за допустимост, правилност и обоснованост на атакуваното с
въззивната жалба първоинстанционно решение. Моли решението да бъде потвърдено
от въззивния съд.
Въззивната
жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При изпълнение на посочените си правомощията
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно.
По отношение правилността му, по
наведените от въззивника – ищец доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, настоящият състав приема
следното:
Съдът е сезиран
с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с
чл. 124, ал.1 ГПК.
Образувано е
и.д.№ 1505/2012г. по описа на ЧСИ А.Я.с
рег.№ 747 с район на действие ОС – Монтана срещу длъжника Р.А.Ц.. То е
образувано по молба на взискателя С.Г.
ГРУП ООД – цесионер по договор за цесия
с К.Б.М.ЕАД за прехвърляне на вземанията от 123,44 лева – главница по договор
за мобилни услуги № М00822655, сумата от 73,96 лева – мораторна лихва за
периода 15.04.2015г. до 26.01.2010г., и
сумата от 125 лева – разноски. Към молбата е приложен изпълнителен лист от
02.12.2010г. на РС – Радомир по гр.д.№ 1392/2010г., издаден въз основа на влязла в сила заповедта за изпълнение на
парично задължение № 1119 от 02.11.2010г., издадена по реда на чл.410 от ГПК. И.д. № 1505/2012г. по описа на ЧСИ А.Я.с рег.№ 747 с район на действие
ОС – Монтана е прекратено на 27.05.2015г. с постановление на ЧСИ А.Я.поради
перемпция, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като последното валидно
извършено действие по изпълнението е на 26.11.2012г., когато е събрана в полза
на взискателя сумата от 2,24 лева.
На 31.01.2014г.
на основание договор за цесия (съобщена на длъжника) взискателят С.Г. ГРУП ООД е прехвърлил вземането си срещу длъжника
– Р.А.Ц. в полза на цесионера „С.Г. Г.И П.“ ООД.
Приобщено към
материалите по настоящото дело е изпълнително дело № 20178600400082 по описа на
ЧСИ В.М.с рег.№ 860 от КЧСИ с район на действие СГС, от което се установява, че същото е
образувано на 10.01.2017г. по молба на „С.Г. Г.И П.“ ООД срещу длъжника –потребител
на мобилна услуга по договор за мобилни услуги № М00822655 Р.А.Ц., въз основа
на изпълнителен лист от 02.12.2010г. на РС – Радомир по гр.д.№ 1392/2010г.,
издаден след влязла в сила заповедта за изпълнение на парично задължение № 1119
от 02.11.2010г., издадена по реда на чл.410 от ГПК.
Наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника и са събрани сумите в размер на 153
лева - на 14.03.2017г и 160 лева - на 13.04.2017г.
При тези факти
съставът на въззивният съд намира въззивната жалба на ищцата за
основателна. Погасителната давност,
предвидена в чл.110 от ЗЗД започва да тече за процесните вземания считано от 02.12.2010г.,
когато е издаден изпълнителния лист по гр.д№ 1392/2010г.по описа на РС
–Радомир.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява
по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм./,
като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива
случаи, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на
прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл.116,
б.”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Ето защо и съгласно
посочените вече мотиви давността за вземанията изтича на 26.11.2015г. В периода
от 26.11.2012г. до 26.11.2015г. не е било предприето нито едно
изпълнителнително действие, което да прекъсне давността. Запорите на върху трудовото
възнаграждение на длъжника, наложени от ЧСИ В.М.по и.д.№ 20178600400082 на 14.03.2017г.
и на 13.04.2017г. не са валидни изпълнителни действия, които да могат да
прекъснат давността, доколкото са предприето след настъпилата законова
перемпция на производството. Така е прието и в мотивите на т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС , според
които новата давност започва да тече от последното по време валидно
изпълнително действие.
А приложимата в конкретния случай е именно кратката
погасителна 3 – годишна давност, доколкото вземането произтича от договор за
мобилни услуги - № М00822655, сключен от ищцата с К.Б.М.ЕАД и цедиран на
взискателя, а съгласно задължителните указания на ТР № 3 от 18.05.2012г. по
т.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на телекомуникационните дружества за
цена на доставените на потребителите мобилни услуги са такива на периодично
изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид което същите се погасяват
с изтичане на установената в цитираната норма кратка тригодишна давност.
Неприложима е в случая нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, според ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години и това е така, защото в случа липсва
постановено съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо и след проведено
спорно исково производство между страните, да е установило вземането.
Изпълнителният лист е издаден на основание заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е влязла в сила поради неподадено възражение. Влязлата в сила
заповед за изпълнение не се ползва със сила на пресъдено нещо, така както
предвижда глава 23 от ГПК за съдебното решение. Задължителната практика на ВКС
е, че при всички хипотези на чл.416 от ГПК настъпва стабилитет на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, стабилизира се изпълнителната й сила, което не
може да се приравни на последицата на влязло сила решение, както е приел СРС,
доколкото влязлата в сила заповедта е следствие на едно безспорно, едностранно
производство, а решението е съдебен акт, постановен след проведен спорен,
състезателен процес - така и Решене № 6
от 21.01.2016г. на ВКС по т.д.№ 1562/2015г., I т.о., ТК и Решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС, по
гр.д.№ 12/2010г., III, г.о., ГК.
Поради изложеното и предвид липсата на съвпадение на
крайните изводите на настоящата съдебна инстанция, с тези на първоинстанционния
съд относно крайния изход на спора решениетоследва да бъде отменено като
неправилно, а предявените от ищеца искове – уважени като основателни, на
изложените по – горе мотиви.
По разноските:
С оглед приетия
изход на спора право на разноски пред настоящата инстанция има жалбоподателката,
която прави такова и следва да му бъдат присъдени разноски пред въззивния съд.
Доколкото единствено е доказан размерът на платената по сметка на СГС държавна
такса от въззивницата, дължими в процеса са й именно тези разноски – 25 лева за
платена такса за въззивно обжалване. Други разноски, сторени пред въззивния съд
от страна на въззивницата не са доказани.
Предвид крайния
изход на спора решението на СРС следа да бъде отменено и в частта с която на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ищцата са били възложени в тежест разноски в
размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред СРС. А ответникът „„С.Г.
Г.И П.“ ООД следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК да бъде осъден ищцата сумата
от 400 лева съдебно деловодно такси и разноски пред СРС (300 лева за платен
адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие на л.3 от
делото на СРС и 100 лева – държавна такса).
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - В въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 356924,
постановено на 09.03.2018г. по гр.д.№ 55084 по описа на СРС, ГО, 31-ви състав за
2017г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.439 от ГПК, че Р.А.Ц., с ЕГН: ********** не дължи на „С.Г. Г.и П.“
ООД, с ЕИК:*********сумата от 123,44 лева – главница по договор за мобилни
услуги № М00822655, сумата от 73,96 лева – мораторна лихва за периода
15.04.2015г. до 26.01.2010г., и сумата
от 125 лева – разноски, поради погасяването им по давност, за които е издаден
изпълнителен лист от 02.12.2010г. по ч.гр.д.№ 1392/2010г. по описа на РС -
Радомир, след влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК и по който е образувано и.д.№ 20178600400082 по описа на ЧСИ В.М.с
рег.№ 860 от КЧСИ с район на действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1
от ГПК „С.Г. Г.и П.“ ООД, с ЕИК:*********да заплати на Р.А.Ц., с ЕГН: ********** сумата от 25 (двадесет и пет лева) – държавна
такса за въззивно обжалване пред Софийски градски съд и сумата от 400 (четиристотин лева) – съдебно деловодни
разноски (държавна такса и адвокатски хонорар) пред СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: