Р Е Ш Е Н И Е № 42
гр. Силистра, 10.05.2022 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Силистра, в открито
съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
съдия
Павлина Георгиева-Железова
при участието на секретаря Румяна Пенева, постави за разглеждане
докладваното от съдията адм. дело № 4 по описа на
Административен съд Силистра за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 256 от АПК
във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 4 от АПК във връзка с чл. 433, ал. 4 от ГПК
/нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г./ и чл. 433, ал. 5 от ГПК/ предишна ал. 3,
доп.-ДВ, бр. 86 от 2017 г., предишна ал. 4, бр. 100 от 2019 г./.
Образувано е по жалба на „ИНВИНСИБЪЛ ФОРС“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Владайско въстание“ № 7, вх. 4,
ап. 92, срещу Решение № 272 от 16.12.2021 г. на Директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена
без разглеждане жалба срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки
изх. № С210019-012-0000129 / 30.11.2021 г. от главен
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, офис Силистра.
В жалбата са изложени твърдения за
неизпълнение на служебно задължение на административния орган да заличи
вписаната вещна тежест при придобиване на имот чрез публична продан. Направено
е искане за заличаване на наложената върху процесния имот възбрана с довода, че
обезпечителната мярка е изпълнила своята защитна функция да запази имота в
патримониума на длъжника до момента на публичната продан. Посочено е, че след
като последната е приключила успешно и липсва основание за противопоставимост
на възбраната спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права,
то придобитият от жалбоподателя имот следва да бъде освободен от всякакви
тежести.
Ответникът – Публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна
– Е.Г., се явява в съдебно заседание и заявява, че е запозната с нормативните
изменения на ГПК, които дерогират тълкувателното решение, въз основа на което е
издаден отказът за отмяна на наложената обезпечителна мярка.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
С постановление за възлагане на недвижим
имот № 684 от 29.07.2021 г., представляващо акт за осребряване на имущество по
изп. дело № ********* / 2018 г. по описа на ТД на НАП - Силистра,
жалбоподателят по настоящото дело „ИНВИНСИБЪЛ ФОРС“ ЕООД, е придобил недвижим
имот, описан подробно в постановлението.
Три години преди придобиването върху имота
е била вписана възбрана за обезпечаване на публично държавно вземане
/постановление № С180019-022-0072920 / 02.10.2018 г./
С молба от 22.11.2021 г. собственикът на
имота „ИНВИНСИБЪЛ ФОРС“ ЕООД е поискал от административния орган, наложил
обезпечителната възбрана - публичен изпълнител при ТД на НАП - Силистра, да
заличи вписаната вещна тежест с извлечен от молбата аргумент, че имотът,
възложен чрез публична продан, се придобива чист от вещните тежести, наложени
за обезпечаване вземанията по изп. дело.
С писмо/отказ за заличаване на вписаната
възбрана от 30.11.2021 г. /л.22/ публичният изпълнител, позовавайки се на
правомощието по чл. 208, ал. 2 от ДОПК с правни основания за отказа съгласно
мотивите в Тълкувателно Решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. дело № 1 / 2015
г., е отказал да уважи искането.
Въз основа на така установените по делото
факти съдът приема от правна страна, че искането е допустимо – подадено е от
лице с правен интерес, адресат на твърдяното неизвършено фактическо действие –
служебно заличаване на вписана възбрана при придобиване на имот чрез публична
продан, в срока по чл. 256, ал. 1 АПК.
Изменението
на ГПК от 2019 г.,хронолигично следващо цитираното от публичния изпълнител ТР №
1 от 2018 г. /чл. 433, ал. 5 от ГПК (предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 86 от 2017
г., предишна ал. 4, бр. 100 от 2019 г.)/ разпорежда следното “Прекратяването и
приключването на производството не засяга
правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните
действия.“ Следователно искателят/жалбоподателят, придобил вещни права в
изпълнителното производство, е заинтересовано лице да изисква заличаване на
възбраната върху имота, който е придобил в изпълнителното производство. Отказът
за заличаване на вещната тежест от страна на административния орган, макар и
изрично обективиран в писмо /отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки
/л. 9/, може да се приеме, че се явява твърдяно бездействие на администрацията
по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 4 от АПК. При това положение този спор се
явява подведомствен на Административните съдилища.
Дори
и да се приеме, че оспореният отказ за отмяна на обезпечителна възбрана не
съставлява фактическо действие по смисъла на чл. 256, ал. 2 от АПК, то са
налице достатъчно основания да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 256,
ал. 1 от АПК „бездействие на административен орган по задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт /служебното задължение на административния орган да
заличи вписаната вещна тежест при придобиване на имот чрез публична продан/.
Както бе споменато по-горе регламентацията за правата на приобретателите на
вещни права в изпълнителното производство с оглед наложени обезпечителни мерки,
в това число възбрана,е конкретизирана
/чл. 433, ал. 5 от ГПК (предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г., предишна
ал. 4, бр. 100 от 2019 г.и последователна съдебна практика /Определение № 614 от 27.07.2021 г. на ВКС по к.ч.гр.дело № 2472 / 2021
г.;Определение № 211 / 17.12.2020 г. по ч.гр.дело № 3222 / 2020 г. на ВКС и
др./
За
улеснение настоящият състав препраща към мотивите на цитиранато по-горе
Определение № 614 / 27.07.2021 г.: “Повдигнатият
от частния жалбоподател въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС постановена по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК, обективирана в определение №
211/17.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3222/2020 г. на ВКС, II
г. о., определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. на ВКС, I г. о., определение № 17/03.02.2020
г. по ч. гр. д. № 4931/2019 г. на ВКС, I
г. о. и определение № 117/08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1034/2019 г. на ВКС, I г. о. Съгласно възприетото в
посочените съдебни актове в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г.
по тълк. д. № 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след
провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично
предвидените от закона случаи /един от които е чл.
433, ал. 3 ГПК/ и че след влизане в сила на
постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки
последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана
по изпълнението, но само ако тя не му е противопоставима и не брани права. За
да приеме, горното, ОСГТК на ВКС
изхожда от това, че заличаването на възбраната има обратно действие - след
заличаването все едно, че възбрана никога не е била вписвана. Поради това
действие на заличаването на възбраната, след като бъде заличена,
заинтересованите лица няма да могат да се позоват на защитното действие на чл.
452, чл.
453 и чл.
496, ал. 2, предл. 2 ГПК, тъй като вписана възбрана вече няма.
Има обаче хипотези, при които купувачът от публичната продан, взискателят и
другите присъединили се по изпълнителното дело кредитори продължават да се
нуждаят от защитното действие на вписването на възбраната и след извършване на
публичната продан – за периода от вписване на възбраната до нейното заличаване,
например, когато в този период длъжникът е прехвърлил имота на трето лице. В
тези случаи вписаната възбрана продължава да брани права и след извършването на
публичната продан, поради което ОСГТК на ВКС е
приело, че не следва да бъде заличавана. След приемането на горното
тълкувателно решение е извършена законодателна промяна, която изрично урежда
въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. Приета е нова
разпоредба – чл.
433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /,
съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение
на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие
занапред. Тоест, с това ново законодателно разрешение изрично се запазва
действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване. Това
означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно
противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан, на взискателя
и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица,
вписали актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е
заличена. Целта на възбраната е да запази възбранения имот от изменение,
повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, до изнасянето му на
публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединилите
се кредитори от цената на продадения имот. Тази цел се обезпечава с
разпоредбите на чл.
451, чл.
452, чл.
453 и чл.
496, ал. 2, предл. 2 ГПК. Целта на възбраната се постига с
приключване на публичната продан на възбранения имот, влизане в сила на
възлагателното постановление и заплащането на цената или част от нея на
взискателя или извършване на разпределение между взискателите на тази цена.
Новата разпоредба на чл.
433, ал. 4 ГПК е гаранция, че действието на
възбраната ще се запази от нейното вписване до приключването на публичната
продан на възбранения имот, независимо от последващото й заличаване.
Запазването на възбраната след публичната продан не е оправдано, тъй като тя е
изпълнила функциите си. При настъпване на нови факти след заличаване на
възбраната /например, последващо придобиване на същия имот от длъжника или
прогласяване на недействителност на публичната продан по реда на чл.
496, ал. 3 ГПК/ взискателят има възможност да впише
нова възбрана, както и да предприеме други действия за защита на своите права
/например предявяване на иск по чл.
135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на
длъжника, в случай че такива бъдат извършени след заличаването на възбраната/.
След влизане в сила на новата разпоредба на чл.
433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /,
вписаните възбрани по изпълнително дело, по което възбраненият имот е изнесен
на публична продан и проданта е извършена /с влязло в сила постановление за
възлагане/, следва да бъдат заличавани по искане на купувача от публичната
продан.По същество жалбата е основателна. Видно от данните по делото
постановлението за възлагане на процесния имот в полза на частния жалбоподател
е влязло в сила на 18.09.2019 г., като е вписано в СВ на 25.10.2019 г.
Запазването на вписаната в СВ на 26.01.2017 г. възбрана върху имота не е
оправдано и същата по искане на купувача на публичната продан следва да бъде
заличена. Предвид изложеното обжалваното определение и допуснатото обезпечение
следва да се отменят.“
И
в двата случая редът за разглеждане на процесното оспорване навежда към Раздел II на АПК „Защита срещу неоснователни
бездействия“, при който ред жалбата/искането следва да се разгледа в открито
съдебно заседание като се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните
административни актове.
По отношение на конституираните
ответници:
Издател
на акта е публичният изпълнител при ТД на НАП-Силистра, който е конституиран
като ответник.
В
жалбата/искането се сочи, че се оспорва Решение № 272 от 16.12.2021 г. на
Директора на ТД на НАП - Варна с диспозитив – отказ за разглеждане на преценена
като недопустима жалба на „ИНВИНСИБЪЛ ФОРС“ ЕООД против отказа на публичния
изпълнител да отмени/заличи наложената възбрана. Този диспозитив навежда на акт
на горестоящ административен контролиращ орган, с който не се променя
волеизявлението на първоначалния административен акт и съгласно чл. 145, ал. 2
от АПК по делото не следва да се конституира издателят на Решение № 272 от
16.12.2021 г. Директорът на ТД на НАП-Варна.
Правомощието
по чл. 208 от ДОПК, цитирано от административния орган, за да обоснове
компетентността си и реда за произнасяне, предвижда произнасяне на публичния
изпълнител, когато искането за отмяна на обезпечителна възбрана е подадено от
длъжника в изпълнителното производство – в случая „Таръма“ ЕООД, в който случай
отношение към преценката ще има и обстоятелството дали публичното вземане е
погасено и дали са налице другите основания за висящност на изпълнителното
производство.
В
процесния случай искането за заличаване на вещната тежест е подадено не от
длъжника, а от трето лице, участващо в изпълнителното производство със
самостоятелни права върху възбранения имот. При това положение следва да се
приеме, че редът за преценка на подадената по административното производство
молба за заличаване на възбрана /л. 20/ не е използваният от административния
орган ред по чл. 208 и сл. от ДОПК.
Сезиращата
молба от 22.11.2021 г. не обективира и жалба против действията на публичния
изпълнител. Чрез нея не се твърди незаконосъобразност на наложената
обезпечителна възбрана, нито незаконосъобразност на действие в рамките на
обезпечителното, респ.изпълнителното производство. Чрез нея не се претендира и
прекратяване на изпълнителното производство. Тя, според настоящия състав,
представлява молба за извършване на действие „заличаване на вписана вещна
тежест“ поради обстоятелството, че по силата на закона – чл. 433, ал. 5 от ГПК,
в редакция след изменението му с ДВ, бр. 100 от 2019 г. ,е нормативно
регламентирана защита на вещните права на трети лица, придобили правата си в
изпълнителното производство, по което е издадено постановлението за възлагане
дори и за удовлетворяване на публични държавни вземания. В този смисъл съдът се
позовава на актуална практика на ВКС, разглеждаща сходни казуси, при които
приобретателят на имот, възложен в изпълнително производство, с вписана върху
имота обезпечителна възбрана, претендира заличаването й. Искателят/жалбоподателят
в настоящото съдебно производство ЕООД “Инвинсибъл Форс“, според настоящия
съдебен състав, отговаря на посочената хипотеза.
Независимо
от горното и за пълнота на изложението,по повод на реда за разглеждане на
оспорването, настоящият състав излага следната бележка: Би могло да се развие
теза, че оспорването касае акт на Директора на ТД на НАП-Варна за отказ за
разглеждане на жалба. При констатирана недопустимост на производството поради
съображения, че подадената молба от 22.11.2021 г. за заличаване на възбрана не
съставлява жалба против действия на публичния изпълнител, същото би могло да се
обезсили. Правният резултат от това обезсилване би бил съдебният контрол спрямо
акт на горестоящ орган, с който акт не се променят, респ. не се защитават
материални права. В същото време административната преписка, респ. твърдяното
право е заявено с молбата от 22.11.2021 г. до публичния изпълнител и по тази
молба няма да е налице съдебно произнасяне за преценка на законосъобразност на
действията на публичния изпълнител, обективирани в писмо/отказ за отмяна на
наложени обезпечения от 30.11.2021 г. При това положение, съдът намира, че
актуалният и адекватен път на съдебна намеса по повод на процесното сезиране е
този по чл. 256 от АПК.
По изложените по - горе съображения и след
като се установи наличието на задължение за публичния изпълнител за вдигане на
възбраната след искане за това, което същият не е изпълнил, то следва че
предявената жалба/иск е основателна и на основание чл. 256, ал. 3 от АПК, съдът
следва да осъди ответника да предприеме действия в тази насока, като определи
срок за това.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд гр. Силистра
ОСЪЖДА публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна да заличи възбраната, вписана с постановление № С180019-022-0072920 от
02.10.2018 г. върху придобит от „Инвинсибъл Форс“ ЕООД, ЕИК: ********* чрез
публична продан имот ,представляващ земеделска земя КИД: 72271.46.319 с площ от
4001 кв.м., находящ се в гр. Тервел, община Тервел, област Добрич с граници: 72271.46.320;
72271.88.106 по искане с вх. № 10570 / 22.11.2021 г.
ОПРЕДЕЛЯ седмодневен
срок за извършване на действието, считано от влизане
в сила на решението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.