Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 565/29.05.2023 година, гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
ХХІV-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Нели Стоянова
при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 557 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Д.А.Ш. – гражданин на Руска федерация, роден на *** г. в
гр.Москва, ЛНЧ **********, с настоящ адрес по регистрационна карта - с. Равда,
община Несебър, област Бургас, ул. „Нептун“ № 8, ет. 4, ап. 44, чрез адв. Д.О.,*** със съдебен адрес ***, офис 3, против решение
№ УПБ - 4/10.01.2023 г. на интервюиращия орган М. П. при Държавна агенция за бежанците
(ДАБ) към Министерски съвет (МС). С оспореното решение на основание чл.70,
ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена
молбата за международна закрила на жалбоподателя.
В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради
нарушение на материалния закон, липса на мотиви и съществено нарушение на
процесуалните правила. Според жалбоподателя е налице обоснована опасност от
преследване по признак политическо мнение в държавата му по произход, като
действията по преследване са от категорията на тези посочени в чл. 8, ал. 5, т.
5 и т. 2 от ЗУБ. Като основание за напускане на страната сочи несъгласието си с
провежданата военна агресия на Руската федерация срещу Украйна, както и
реалната заплаха от мобилизация. Сочи, че обжалваното решение е немотивирано,
тъй като интервюиращият орган напълно е пренебрегнал заявените от него мотиви
за напускане на страната. Посочва още, че Руската федерация е създала система
от нормативни актове - Федералния закон от 14.07.2022 г. „за контрола върху
дейността на лицата, намиращи се под чуждестранно влияние”, както и внесените
през м. март 2023 г. изменения в Наказателния кодекс на Руската федерация,
преследващи именно изявата на мнение, като това на жалбоподателя. Счита, че
изводът на интервюиращия орган, че би могъл да се завърне в държавата си по произход
– Русия и би могъл да води сравнително нормален живот, както и че по отношение
на него няма опасност да бъде осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.
2 – 5 от ЗУБ, противоречи на събраните по делото писмени доказателства, които
ясно показват, че в Русия е налице законодателство, предвиждащо засилена
репресия – административна и наказателна, по отношение както на лица, които се
обявяват против войната, така и за тези които са се отклонили от мобилизация.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален представител, и при
участието на преводач поддържа жалбата и ангажира доказателства. Иска отмяна на
обжалваното решение изцяло и връщане на преписката за ново разглеждане в общо
производство, с указания за тълкуване и прилагане на закона.
Ответникът
– М. П. - интервюиращ орган при
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Представя административната преписка, както и писмени
бележки, в които чрез процесуален представител изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че с оспореното решение законосъобразно е
отказано предоставяне на международна закрила след преценка на всички
релевантни факти и обстоятелства, свързани с личното положение на жалбоподателя
и с държавата му по произход.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателя Д.А.Ш. е
гражданин на Руска Федерация, роден на *** г. в гр.Москва, Руска Федерация.
С молба рег. № УП3285/16.12.2022 г.
до Държавна агенция за бежанците, същият е поискал международна закрила в
Република България (л.69).
Производството е образувано с регистрирането
му с регистрационен лист рег. № УП3285/16.12.2022 г. (л. 68).
С покана с рег. № УП3285/16.12.2022
г. Д.Ш. е уведомен, че следва да се яви на 16.12.2022 г. в 10.00 часа в
Регистрационно-приемателен център (РПЦ) – с. Баня за провеждане на интервю по
молба за международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците (л.64).
На 16.12.2022 г. с жалбоподателя е
проведено интервю в условията на ускорено производство, обективирано
в протокол рег. № УП3285 от същата дата. В интервюто, жалбоподателят чрез
преводач посочва, че на 03.10.2022 г. е напуснал държавата си по произход –
Русия. Пътувал по маршрут: от гр. Москва с прикачване в гр. Адлер,
Русия и оттам със самолет за гр. Истанбул, Турция, а оттам с автобус към
Република България. На 04.10.2022 г. жалбоподателя влязъл в Република България
легално с виза. Същият е посочил, че притежава жилище в с.Равда, Общ.Несебър и
че не е подавал друга молба за статут или друга форма на закрила в Република България
или друга държава. Счита се за етнически руснак, но посочва наличието на
полско-татарски корени. Заявява, че не е имал проблеми поради принадлежността
си към тази етническа група. Атеист е и също не е имал проблеми заради това. В
Русия сочи, че е живял в гр. Москва, но че последните няколко дни живеел във
вилата си, намираща се на около 20 км. от Москва в местността Нефтохимик, предвид
започналата мобилизация. Не е женен. Майка му М.Ю.Л. и баща му А.Ю.Ш. също живеят
в Москва, пенсионери са, но баща му работи за телевизията, като телевизионен
оператор. Освен майка му и баща му в Русия живеят сестра му и брат му,
съответно в гр. Москва и в гр. Балашехо, но посочва,
че не може да остане при тях защото има мобилизация, която продължава. Има
завършено техническо образование в колеж за театрално изкуство, а по професия е
техник. Работил е като осветител от 2007 г. до 2017 г. в телевизионен канал за
култура. След това от 2017 г. до 2022 г. е бил куриер в различни фирми, а от
юни 2022 г. работил като треньор на картинг
състезатели. Не е отбил редовната си военна служба, тъй като бил освободен,
поради проблем с гръбначния стълб. Посочва, че видно от военния му билет е втора
група годност за армията, а в момента посочва, че протича мобилизация на хора
от първа група годност за армията. Твърди, че още от 2014 г. е против войната в
Украйна, участвал е в митинги и не поддържа мнението на правителството, че
хората трябва да отидат и да се бият с братски народ. Не е членувал в политическа
партия или организация, но заявява че е поддържал „Партия на народната свобода“
- либерална партия против действията на президента и правителството, в частност
против присъединяването на Крим към Руската федерация. През 2016 г. е участвал
в сбирки на партията, която към момента съществува, но няма дейност. Като
конкретен повод за напускане на страната си посочва започналата масова
мобилизация. Не е съгласен да постъпва в армията и да участва в убийството на
братски народ, поради което не иска да бъде призован в армията. Напуснал е дома
си на 23 или 24 септември, веднага след като на работата му е дошло съобщение,
че може да го търсят и да го мобилизират. Това било специално постановление, че
могат да мобилизират служители. Разказва за случаи на негови познати при които
са искали да вземат мъжете им в армията и след обявяване края на мобилизацията.
Посочва наличието на федерален закон в Русия, съгласно който при отказ да
служиш е предвидено наказание от 10 години лишаване от свобода. Заявява, че той
лично не е получавал повиквателна да се яви в армията, тъй като от първия ден
на обявяването на мобилизацията е напуснал дома си. Не му е известно да са
ходили в дома му от военното командване, тъй като на адреса не е имало хора за
известно време. Не е оказвано насилие срещу него или негови близки. На въпроса
защо жалбоподателят точно сега е подал молба за закрила отговорил, че защото
всички говорят, че президента на Русия не смята да завърши военните действия и
продължава да събира хора, макар и не толкова активно. Сочи, че скоро ще
завърши мобилизацията на хора, подлежащи на военна служба и ще започне втората
вълна, когато може да бъде призован. Не иска да се връща в страната си по
произход тъй като в момента там има военни операции и той е против тях и против
агресията срещу украинския народ. Счита, че ако се завърне в страната си по
произход може да бъде мобилизиран (л. 55 - 59).
На 02.12.2022 г. и 20.12.2022 г.
от директора на дирекция „Международна дейност“ в ДАБ при МС са изготвени
справки с вх. № МД-796/02.12.2022г. и с вх. № МД-836/20.12.2022 г. относно
актуалната ситуация в Руска федерация (л. 39 - 51 и л. 34 - 38).
Преценявайки събраните в хода на
административното производство доказателства, интервюиращият орган в Държавната
агенция по бежанците при Министерския съвет е намерил, че не са налице
материалноправните предпоставки, предвидени в ЗУБ за предоставяне на статут на
бежанец или хуманитарен статут, поради което на основание чл.70, ал.1, във
връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е издал оспореното решение (л. 20 - 27).
Според мотивите на обжалваното
решение, опасенията на Ш., че може да бъде мобилизиран се основават само и
единствено на негови предположения. От изявленията на кандидата и от информацията съдържаща се в справка с
вх. № 836/20.12.2022 г. е направен извод, че за молителя няма опасност да бъде
последван в страната си във връзка с неговото мнение относно военните действия
в Украйна и за него не съществува риск и за в бъдеще. Прието е, че не се
откриват аргументи, които да доказват, че живота на кандидата е в риск и че той
е бил или ще бъде изложен на преследване поради своите политически убеждения
свързани с конфликта в Украйна. Според административният орган може да се
направи обоснован извод, че използвайки своето различно мнение относно
конфликта в Украйна, мобилизацията в Русия и позовавайки се на общоизвестни
факти за своята страна, молителят е направил неумел опит да представи своя бежанска история, като по този начин цели единствено да
удължи и узакони своя престой в Република България. От органът е направен
извод, че за жалбоподателя не са налице предпоставки за предоставяне на
бежански статут и в тази част искането е неоснователно.
По отношение на предпоставките за
хуманитарен статут органът е приел, че и те не са налице спрямо жалбоподателя,
тъй като той не е бил принуден да напусне Русия поради реална опасност от
смъртно наказание или екзекуция, изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание. Срещу него не са били предприемани такива действия нито
от официалните власти, нито от неформална групировка, която държавата не е в
състояние да контролира. Затова е направен извод, че жалбоподателят не е изложен
и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9 от ЗУБ. С тези
мотиви административният орган е направил извод, че за жалбоподателя Д.Ш. не са
налице предпоставки за предоставяне на международна закрила.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят е представил копие на военен билет и превод към него, според който
Д.Ш. е годен за военна служба по категория В. Бил е призован за редовна военна
служба на 12.05.2006 г. и на същата дата е признат от Окръжен военен комисариат
на Бабушкински район, СВАО, гр. Москва за ограничено
годен за военна служба. Посочено е, че няма военна подготовка (л. 87 – 92).
Представено е и копие от вътрешен паспорт на Д.Ш., в който на една от
страниците има положен печат с название „военно задължено лице“, 15.10.2008 г.
(л. 84 – 85).
По делото е представена справка с
вх. № ЦУ-361/10.04.2023 г. от директора на дирекция „Международна дейност“ при
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет относно актуалната ситуация
в Руска федерация (л. 101 – 110). От жалбоподателя са представени с превод на
български език – извадка от Наказателен кодекс на Руската федерация (л. 165 -
192), Указ № 647 от 21.09.2022 г. на президента на Руската федерация, относно
обявяването на частична мобилизация в Руската федерация (л. 159 - 164),
Федерален закон на Руската федерация за промени на някои законодателни актове
на Руската федерация (л. 193 – 225).
Решението е връчено на
жалбоподателя на 20.03.2023 г., а жалбата сезирала съда е подадена на
27.03.2023 г.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, против
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Оспореното решение
е издадено по молба на Д.Ш. в рамките на ускореното производство по чл.68 и сл.
от ЗУБ от интервюиращ орган, съгласно предоставените му правомощията по чл. 70,
ал. 1 от ЗУБ. На 16.12.2022
г. е проведено интервю, за което е съставен протокол подписан от кандидата за
закрила, от преводач и от длъжностното лице. Административния акт е издаден в
рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл.70, ал.1
от ЗУБ от интервюиращия орган, който е компетентен съгласно Заповед №
РД05-295/13.04.2022 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет (л. 33).
В хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Всички съставени документи са били връчени на Д. Ш.,
като той се е запознал с текста им на език, който владее, което изрично е отбелязано
във всеки един документ и е удостоверено с подписите на чужденеца, назначения
преводач и съставилото ги длъжностно лице.
Обжалваното решение е издадено в предвидената от законодателя
писмена форма, като то е мотивирано, с оглед изложените в него фактически и
правни основания.
Съобразно нормата на чл. 73 от ЗУБ, първо е извършена преценка за предоставяне на статут на
бежанец и след като е прието, че не са налице основанията за това е разгледана
необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя.
Следователно
оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на законовата процедура,
предвидена в глава шеста, раздел ІІ от ЗУБ. Отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл. 59 от АПК. Съдържа мотиви от фактическо и правно естество,
които кореспондират помежду си.
Обжалваният административен
акт е издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 1, ал.
2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва убежище,
международна закрила и временна закрила. Според чл.
1а, ал. 2 от ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за
статута на бежанците, съставена в Женева на 28.07.1951г., и Протокола за статута
на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн.,
ДВ, бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на международни
актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и
хуманитарен статут.
Оспореното
решение е издадено на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, според която разпоредба
молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като
явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9,
съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и
чужденецът се позовава на основания извън предмета на този закон (т. 1); не посочва
никакви причини за основателни опасения от преследване (т. 2).
Основанията за
предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8
и чл.9 от ЗУБ, като наличието и основателността на опасенията на кандидата за
закрила, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история данни,
като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по
произход.
Правилно
административният орган е приел, че в случая не са налице основанията по чл.
8 от ЗУБ, за предоставяне на статут на
бежанец на жалбоподателя.
Съгласно чл. 8, ал.
1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън
държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва
от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според дефиницията,
дадена в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека
или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост, като в ал. 5 на същия член
законодателят е регламентирал действията, които могат да се квалифицират като
преследване. Сред тях са правни, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен
начин (т. 2), наказателно преследване или наказания, които са непропорционални
или дискриминационни по т. 3, наказателно преследване или наказания за отказ да
бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба
би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т.
1-3 от ЗУБ.
В настоящия
случай, видно от заявеното от Д.Ш. по време на интервюто, по отношение на него
не се установява преследване по някой от изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ
признаци. Той не сочи конкретни причини, от които да се направи извод или
предположение за наличието на основателен страх от преследване. Не посочва
какви действия е предприела руската държава от които да изпитва опасения, че
може да бъде мобилизиран и да бъде изпратен да воюва. Няма данни и след
напускането му на страната, същият да е бил търсен и призоваван към
мобилизация.
Изложените от
жалбоподателя причини за напускане на страната не съставляват материалноправно основание за предоставяне на закрила и в
хипотезата на ал. 6 на чл. 8 от ЗУБ. Съгласно посочената разпоредба, опасенията
от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът
е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването
му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение
на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато
тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този
закон. Опасенията от завръщане в страната по произход не може да са абстрактни,
а трябва да са основани на конкретни факти – на събития, настъпили след като
чужденецът е напуснал държавата си по произход или на дейност извършена от него
след отпътуването му.
Съгласно протокола
от проведеното с Д.Ш. интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е заявил, че напуснал
Русия след получено на работата му съобщение, че могат да мобилизират
служители. Твърди, че е против войната в Украйна и не е съгласен да постъпва в
армията и да участва в убийството на братски народ. Заявява, че не е получавал
повиквателна да се яви в армията, както и че нито срещу него, нито срещу негови
близки е оказвано насилие. Посочва, че не иска да се връща в държавата по
произход докато не приключи агресията срещу украинския народ. От така
изложените факти не се установяват обстоятелства, че спрямо търсещия закрила на
основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск
от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито
един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално
проявено насилие спрямо търсещия закрила поради причините, посочени в закона.
Правилно решаващият орган е приел, че всички опасения на търсещият закрила, че
може да бъде мобилизиран се основават само и единствено на негови
предположения. Липсват данни именно той да е търсен за мобилизация на работното
му място или в дома му, както преди така и след напускането на страната по
произход. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо
търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в
обжалваното решение. В историята изложена пред интервюиращият орган
жалбоподателят не е изложил твърдения за репресии, предприети спрямо него или близки
членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От изложеното от молителя не може да се направи
извод, че ще бъде подложен на бъдещо насилие и репресии. От проведеното с него интервю
става ясно, че не е налице негативно отношение спрямо него. Той е напуснал страната
си легално, доброволно и по собствено желание, без да бъде спрян по някакъв
начин от властта. Правилно от административния орган е отчетено, че причината,
поради която Д.Ш. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле
на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на
бежанец. Опасенията му, че при завръщане в страната
ще бъде преследван за своите възгледи или ще бъде мобилизиран са само предположения,
които не се обосновават с доказателства. Никъде в интервюто не се твърди жалбоподателят
да е изказвал публично мнение против войната в Украйна или въобще против политиката
на Путин в Русия, за да има някакви основания да се счита,
че неговите права биха били застрашени на територията на Руската федерация. От справката,
изготвена от дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците се
установява, че всякакво демонстриране на гражданска активност, в т. ч. и против
войната, но не само, би довело в най-добрия случай до тежки глоби, а не рядко и
до лишаване от свобода. За жалбоподателя обаче отсъства такава заплаха, тъй като
каквото и мнение да има той за вътрешната и външната политиката на управляващите
в Руската федерация, не го е изразявал публично нито в среда сред приятели, нито
сред по-широк кръг от хора, още по-малко в социалните мрежи или други възможности,
които предоставя Интернет. Не е участвал в протести и митинги. Никога не е имал
проблеми с полиция, с военни или с някакви паравоенни
образувания. Затова съдът счита, че за него отсъстват доказателства за наличието
на реални, основателни опасения от преследване, което би застрашило неговия живот
или свобода в държавата по произход.
Следва да се
отбележи и факта, че самият жалбоподател в интервюто си заявява, че по принцип
тече мобилизация на хора, подлежащи на военна служба и едва след това може да
започне втора вълна, в която може да бъде призован и той. Видно от представения
по делото военен билет, той няма военна подготовка и е ограничено годен за
военна служба, което само по себе си още повече намалява вероятността да бъде
мобилизиран. Независимо от това, дори да се приеме, че същият бъде редовно уведомен
и следва да се яви във военния комисариат, това обстоятелство не сочи опасност от
преследване в държавата му по произход. От приложената по делото справка с вх. №
ЦУ - 361/10.04.2023 г., изготвена от директора на дирекция „Международна дейност“
в ДАБ е видно, че в Русия не е въведено военно положение, не са затваряни границите,
след началото на военните действия в Украйна, и руските власти не са препятствали
напускането на РФ от мъже, годни за военна служба (обстоятелство, което се установява
и от бежанската история на жалбоподателя, предвид безпрепятственото напускане на
РФ след обявяване на частичната мобилизация). В справката се сочи, че в Русия няма
скрита мобилизация и принудително призоваване, а в бойни действия участват професионални
и договорни войници, членове на частни охранителни и военни компании и мъже, вербувани
от Донецка и Луганска народни
републики, като се засилват усилията за привличане на професионални войници. Отбелязано
е също, че частичната мобилизация е приключила към 28 октомври 2022 г., според изявление
на руския министър на отбраната, като възможност за втора вълна на мобилизация не
се обсъжда в Кремъл.
Опасенията на
жалбоподателят, че ще бъде мобилизиран не са достатъчни, за да се направи извод,
че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила,
тъй като хипотетичната вероятност той да бъде мобилизиран, не обосновава автоматично
наличието на реална заплаха от преследване. От всички изброени в чл. 8, ал. 5 от
ЗУБ действия на преследване само действията по т. 5 имат някакво отношение към носенето
на военна служба, но това са само действия, които биха се осъществили при отказ
да бъде отбита военна служба в случай на военни действия и то когато тази военна
служба би предполагала извършването на военни престъпления или престъпления против
мира и човечеството.
Според съда съществуващата
вероятност от мобилизация на жалбоподателя сама по себе си не обосновава извод за
наличие на реална възможност от преследване. В Наказателния кодекс на Руската федерация,
в Глава 33 „Престъпления против носене на военната служба“, са регламентирани състави
на престъпления против носене на военна служба, които на практика всяка държава
въвежда, за да гарантира носенето на военната служба, субординационна дисциплина
в армията, спазването на реда на мястото на военния сбор и др., с цел защита на
териториалната цялост на съответната държава.
По отношение на
представената по делото в превод на български език извадка на текстове от приетият
на 11.04.2023 г. федерален закон, съдът следва да отбележи че действително с
посочените текстове са наложени ограничения, но те се отнасят за лицата, получили
призовка от военния комисариат за призоваване към военна служба. Жалбоподателят
не твърди, а и по делото не се установява същия да е получил такова уведомление
за призоваване към военна служба.
Съгласно § 169 от
Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от
Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, дезертьор или лице, което
се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец, когато се
докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното
си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или политически убеждения, или има основателни опасения от преследване
по гореизброените причини и извън наказанието за дезертиране. Опасенията от преследване
и наказание за дезертиране сами по себе си не представляват основателни опасения
от преследване по смисъла на § 167 от Наръчника по процедури и критерии за определяне
на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията
на ООН, а както се посочи по-горе в изложението, по отношение на жалбоподателя не
се установява никоя от горните характеристики. Данните относно размера на предвиденото
в РФ наказание за отклоняване от военна служба и начините за събиране на информация,
необходима за поддържане на военната отчетност за гражданите, не променят този извод,
доколкото не са налице останалите изискуеми предпоставки. Поради това, с оглед обстоятелствата,
на които жалбоподателят основава своите опасения от преследване, съдът приема, че
хипотезата на § 169 от Наръчника не е налице.
При съпоставяне на
наказанието, предвидено в Руската федерация за отклонение от военна служба - до
15 години лишаване от свобода, когато деянието е извършено във военно време, с наказанията,
предвидени от Наказателния кодекс на Република България за такова деяние, не би
могло да се приеме, че в Руската федерация жалбоподателят би понесъл твърде тежко
и несъответстващо на провинението сурово наказание. Основният състав на престъплението
отклоняване от военна служба е очертан в разпоредбата на чл. 364, ал. 1 от НК на
РБ, с която е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години, а
с ал. 3 е предвиден квалифициран състав на престъплението - извършено във военно
време, като в този случай наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години
или доживотен затвор без замяна.
Според § 170 от Наръчника
по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата
на Върховния комисар на организацията на ООН съществуват и случаи, при които необходимостта
от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец.
В тази хипотеза лицето следва да докаже, че изпълнението на военната служба за него
би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни
политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта.
В проведеното интервю жалбоподателят декларира, че не е съгласен с водената
война в Украйна, не иска да постъпва в армията и да участва в убийството на
братски народ. Както беше посочено, обаче, жалбоподателят не сочи каквито и да било
данни за обективиране на своите убеждения чрез конкретни
действия, представляващи техен израз, поради което съдът приема, че не е доказана
„искреността на политическите и моралните убеждения“, съобразно изискванията на
§ 174 от Наръчника.
Съдът счита, че не
са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут. Според разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря
на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като: 1) смъртно наказание или екзекуция,
или 2) изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3) тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай
не се установява реална опасност за жалбоподателя от такива тежки посегателства.
Той не е арестуван или осъждан и няма основание да се приеме, че е принуден да отпътува
от родината си, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание
или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Срещу
него не са предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя
конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Не е налице
и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На територията на Руската Федерация няма
военен конфликт, липсват и данни за безогледно насилие, което да е изключително,
за да обоснове в достатъчна степен страх от преследване и заплаха за живота на жалбоподателя.
Не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се
счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си
по произход, той би бил изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна
за предоставяне на хуманитарен статут.
На следващо място следва да се отбележи, че спрямо
жалбоподателя не са налице основания и за субсидиарна
закрила. При издаване на оспорения административния акт органът се е съобразил
със задължителното тълкуване на чл. 15 б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО, дадено
с решение по дело № С-465/07 на
Съда на Европейския съюз, в което е посочено, че предвид липсата на тежки и
лични заплахи по отношение на кандидата не се установяват предпоставките
по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Анализът на
актуалните данни, събрани относно Русия и в частност за територията на Москва,
където е живял жалбоподателя, сочат липса на активни бойни действия. С оглед на
това не може да се направи извод, че в мястото, където той живее, е налице
въоръжен конфликт или е достигната степен на безогледно насилие, което се
определя за такова с характера на въоръжен конфликт в съответствие с
тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета, дадено с цитираното по-горе решение на Съда на Европейския съюз,
следователно не е налице и специфичната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне
на хуманитарен статут.
В заключение съдът счита, че от
доказателствата по делото не може да се направи извод, че спрямо кандидата за
закрила са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на
основание присъствието си на територията на държавата си по произход той би бил
изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. Административният орган е направил изследване на всички твърдяни факти от бежанската история на Ш., свързани с
личното му положение и правилно е достигнал до извод за липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на търсената
закрила.
Поради
изложеното, не са налице основания за отмяна на оспореното решение, поради което
жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
Мотивиран
от горното, Административен съд - Бургас, двадесет и четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Ш.
– гражданин на Руска федерация, роден на *** г., ЛНЧ **********, с настоящ адрес
***, чрез адв. Д.О.,***, против решение № УПБ-4/10.01.2023
г. на интервюиращия орган – М. П. при Държавна агенция за бежанците към Министерски
съвет.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: