№ 213
гр. София, 24.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600144 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 2 НПК.
Образувано е по частна жалба на Я. А. Б. чрез защитника му – адв. Г. М. срещу
определение от 21.01.2025 г. по НЧД № 7770/2024 г. по описа на СГС, НО, 38 състав, с което
е оставена без уважение молбата на Я. А. Б. с ЕГН ********** за съдебна реабилитация по
всички постановени до настоящия момент негови осъждания.
В частната жалба се развиват доводи, че определението е незаконосъобразно, тъй като
неправилно е прието, че не са налице всички предпоставки за постановяване на съдебна
реабилитация, съгласно изискванията на чл. 87 НК.
Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено и да бъде допусната
съдебна реабилитация по отношение на Я. А. Б..
В съдебно заседание пред въззивния съд служебният защитник на осъдения Я. Б.
поддържа подадената от осъдения частна жалба. Моли атакуваното определение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В лична защита осъденият Я. Б. изразява съгласие със заявеното от неговия защитник и
няма какво да добави.
Представителят на САП изразява становище, че съдебният акт на Софийски градски
съд, с който е отказано допускането на съдебна реабилитация по отношение на осъдения Я.
Б., е правилен и законосъобразен. Сочи, че определението на първата инстанция е
постановено съобразно разпоредбите на чл. 433 НПК и не са налице предпоставките за
съдебна реабилитация по смисъла на чл. 87, ал. 1, т. 1 НК, тъй като осъденият не е
1
демонстрирал добро поведение в срока на реабилитацията му по право. Изтъква, че липсват
доказателства за поправяне и превъзпитание на осъдения Я. Б., а напротив по отношение на
него е постановена друга присъда, макар и не влязла в сила, с която е осъден за друго тежко
умишлено престъпление.
Предлага атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
В последната си дума пред въззивния съд осъденият Я. Б. заявява, че иска да бъде
реабилитиран, тъй като са изтекли три години. Сочи, че ромите са черни пред очите на цяла
България и дискриминацията няма край.
Апелативен съд - София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното
определение, намери следното.
Претенцията на осъдения Я. Б. е да бъде допусната съдебна реабилитация по всичките
му осъждания.
Поначало реабилитация по съдебен ред може да иска само осъждано лице, поради което
в производство по чл. 434, ал. 1 от НПК, каквото е и настоящото, съдът следва, на първо
място, да се произнесе по допустимостта на молбата за съдебна реабилитация като извърши
преценка дали е настъпила реабилитация по право относно визираните осъждания. Тази
преценка следва да установи дали съществува правен интерес у молителя да иска съдебна
реабилитация, тъй като ако е реабилитиран по право, той няма да има процесуална
легитимация, а това от своя страна, ще е основание за недопустимост на молбата.
В конкретния случай осъденият Я. Б. не е раеабилитиран по право, тъй като за него
повторна реабилитация по право не може да настъпи.
Освен това по всички осъждания на Я. Б. не е настъпила и пълна реабилитация по
право /по чл. 88а от НК/. В настоящия казус се касае за няколко на брой /пет/ осъждания за
престъпления, за които лицето не е реабилитирано, и съгласно разпоредбата на чл. 88а ал. 4
от НК осъжданията за тези престъпления и последиците от тях се заличават след изтичането
на предвидените срокове за всички осъждания.
С оглед на обстоятелството, че с последното осъждане на Я. Б. /по НОХД №9888/2018
г. по описа на Районен съд - София му е наложено наказание "лишаване от свобода” за срок
от две години, то не е изтекъл предвиденият в закона 10 годишен срок. При това положение,
след като към момента не са изтекли сроковете по чл. 88а от НК за всички осъждания на Я.
Б., то предвид разпоредбата на чл. 88а ал. 4 от НК, не е настъпила пълна реабилитация по
право.
В тази хипотеза /на няколко осъждания/, за да настъпи пълна реабилитация по право за
тях, е необходимо да са изтекли сроковете за всички осъждания, което към момента
обективно още не се е случило.
Ето защо за осъдения Я. Б. съществува правен интерес да поиска постановяването на
съдебна реабилитация.
От приобщените по делото доказателствени източници и по-конкретно от справката за
2
съдимост, се установява, че Я. А. Б. е осъждан пет пъти за извършени от него различни по
вид престъпления от общ характер, за които са му били налагани наказания „лишаване от
свобода", които е изтърпявал ефективно. За последен път Я. Б. е осъден с присъда, от
11.07.2018 г., влязла в сила на 10.12.2018 г., по НОХД № 9888/2018 г. на СРС-НО за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, 6. А и б. Б НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години, което да се изтърпи при
първоначален „строг" режим. Преди това, с присъда на СГС-НО, влязла в сила на 16.05.2012
г., по НОХД № 3287/2010 г. Я. Б. бил осъден за извършено престъпление по чл. 124 НК,
което първоначално било квалифицирано като такова по чл. 116 и сл. НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 години, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг" режим.
Осъденият Я. Б. изтърпял последователно и ефективно така наложените му с
посочените съдебни актове наказания „лишаване от свобода", като бил освободен от местата
за лишаване от свобода на 10.01.2020 г., което обстоятелство се установява от приложената
по делото справка от ГДИН.
От приобщените по делото справки от СГП и от НСлС е видно, че спрямо осъденият Я.
Б. е налице неприключило наказателно производство за престъпление от общ характер,
квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29 , ал. 1, б. А НК, което се
твърди, че е било извършено от Я. Б. на 21.02.2023 г. и, за което по отношение на осъдения
от 24.02.2023 г. и до настоящия момент, се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под
стража".
От служебно извършената справка в електронната система на СГС е установено, че
образуваното в тази връзка НОХД № 209/2024 г. по описа на СГС-НО е приключило с
присъда от 29.04.2024 г., която не е влязла в сила и, с която Я. Б. е бил осъден за
престъпление по чл. 116 и сл. НК, като му е наложено наказание „доживотен затвор".
При тази фактология, която се споделя от въззиния съд, се налага извода, че в
настоящия случай е налице само една от предпоставките по чл. 87, ал. 1 НК за допускане на
съдебна реабилитация, а именно изтичане на минимално предвидения тригодишен срок,
считано от изпълнение /изтичане на срока/ на наложените му наказания, през който
тригодишен срок осъденият Я. Б. не е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт за извършено
престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода", защотоо цитираната по-горе присъда по
НОХД № 209/2024 г. по описа на СГС-НО не е влязла в сила /липсват доказателства за това/.
По отношение на наложените на осъдения Я. Б. наказания „лишаване от свобода" от
изтичане на срока /изтърпяването/ на последното от тях на 10.01.2020 г., до настоящия
момент е изтекъл период, надхвърлящ предвидения в чл. 87, ал. 1 НК тригодишен срок.
При преценката дали спрямо осъдения Я. Б. е налице и материалната предпоставка на
чл. 87, ал. 1, т. 1 НК, а именно демонстрирано ли е от него добро поведение през срока за
реабилитация, съдът следва да съобрази дали и доколко са налице доказателства, които
показват, че осъденият е действал в насока към своето поправяне и превъзпитание и
3
постигнал ли е своята ресоциализация в обществото.
Правилно първостепенният съд е приел, че от приложените по делото писмени
доказателства, представляващи справки от държавните органи, натоварени с дейност по
предотвратяване, установяване и разкриване на престъпна дейност, както и от справка от
електронната система на СГС, се установява, че на 24.02.2023 г., в много кратък период след
изтичане на тригодишния срок /изтекъл на 10.01.2023 г./, спрямо Я. Б. са били предприемани
действия за ангажиране на неговата наказателна отговорност за извършено изключително
тежко умишлено престъпно деяние, действия по изолирането му от другите членове на
обществото в условията на следствения арест, както и, че за това деяние на същия е било
наложено наказание „доживотен затвор", макар и с присъда, която към момента не е влязла в
сила. Изначално липсват доказателства, от които да се направи обосновано заключение, че
през изтеклия период от освобождаването му от затвора, през 2020 г. до задържането му през
2023 г., осъденият Я. Б. е полагал усилия за осигуряване на някаква негова законосъобразна
трудова, обществена и социална ангажираност.
При така констатираните по делото обстоятелства, първоинстанционният съд е
достигнал до правилен и обоснован извод, че при осъдения Я. Б. не са настъпили такива
трайни позитивни промени в неговото поведение, от които да се направи заключение, че е
налице добра прогноза за бъдещото развитие на личността му и за успешно постигнато
пълно негово приспособяване към общоприетите правила на обществото.
С основание първата инстанция е приела, че е изтекъл кратък период от време, от
изтърпяване на последното му наказание „лишаване от свобода" до осъществяване на
деянието по чл. 116 НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност, който период
надхвърля минимално предвидения срок за съдебна реабилитация, едва с месец и половина.
Това обстоятелство правилно е отчетено като съществен аргумент за направения извод, че
при осъдения Я. Б. не се установяват трайни и устойчиви положителни промени в
социалното му поведение и в отношението му към спазване на установените обществени
порядки.
С оглед на изложеното по-горе са налага заключението, че към настоящия момент по
отношение на осъдения Я. Б. не е постигнат нужния поправителен ефект, който да гарантира
в достатъчна степен въздържането му от бъдещо противоправно поведение и да обосновава
постигането на неговата пълна, устойчива и необратима ресоциализация в обществото.
От изложеното следва извода, че спрямо осъдения Я. Б. не е налице една от
предпоставките, визирани в чл. 87, ал. 1,т. 1 НК, тъй като същият през изтеклия период от
време не е установил и поддържал линия на поведение, съобразена с моралните и правни
норми на обществения живот.
Ето защо по отношение на осъдения Я. Б. не са налице условията, предвидени в чл. 87
НК за допускане на съдебна реабилитация.
При проверката на атакуваното определение Софийският апелативен съд констатира,
че първоинстанционният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от
значение за допускането на съдебна реабилитация и не е допуснато превратното им
4
тълкуване, поради което и оплакванията залегнали във въззивната частна жалба са
неоснователни.
Предвид на изтъкнатите съображения атакуваното определение на първостепенния съд,
с което е отказано да бъде допусната пълна съдебна реабилитация по отношение на
осъдения Я. А. Б., е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл. 436 НПК, Софийският апелативен съд,
Наказателно отделение 8 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.01.2025 г. на Софийския градсски съд,
Наказателно отделени, 38 състав по НЧД № 7770/2024 г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и протест.
Препис от определението да се изпрати на осъдения Я. А. Б. за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5