Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 30.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Атанаска И.
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр.
дело № 1091 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетния С. П. С.,
ЕГН **********, срещу Решение № 25101707/22.04.2019г., постановено по гр.д.
№6840/18г. по описа на ВРС, ХХV-ти с-в, в частта, с която съдът е отхвърлил
предявения срещу П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, иск за присъждане на ежемесечна
издръжка на малолетното дете, за сумата над 380 лв. до 700 лв., както и в
частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане издръжка за минал
период, а именно - от 24.01.2018г. до
10.05.2018г. за разликата над 1 348,25 лева,
до 2100 лева. Жалбоподателката счита, че така определеният от районния
съд размер, дължим от бащата на детето, не е достатъчен да покрие нуждите му. Сочи,
че съдът не е съобразил, че 351,10 лв. е линията на бедност, която не е
релевантен критерий. Бащата разполага с по-високи възможности, поради което и
може да бъде присъдена по-висока от минималната издръжка съобразно
Постановление №5/31.11.1981г. на Пленума на ВС за изменение и допълнение на
Постановление №5/16.11.1970. Твърди се, че съдът не е съобразил, че майката има
и други алиментни задължения, които я възпрепятстват да престира по-висока
издръжка за детето С. . Моли решението да бъде отменено в атакуваните части и
исковете уважени в цялост.
В срока по
чл.263 ГПК въззиваемата страна П.С.П. оспорва жалбата. Сочи, че съдът е
съобразил всички релевантни доказателства и правилно е определил, че размерът
на издръжката на дете на двегодишна възраст е 400 лв., като е осъдил бащата да
заплаща по-голям размер, съобразявайки алиментните задължения на майката.
Твърди, че вярно е, че 321лв. е прагът на бедност, но този праг е средностатистически минимум без да се
съобразява, че е за дете. Твърди, че издръжката за детето С. следва да се използва по предназначение, а не
касае нуждите на дургите две деца, по отношение на които Д. има алиментни
задължения. Моли решението да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП гр. Варна не е
изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл. 143 СК се
излагат следните твърдения от страните:
С исковата молба Р.Д. е предявила брачни е небрачни
искове за прекратяване сключения между нея и ответника П.С.П. на 23.07.2016г.
брак по вина и прогласяване, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака е на мъжа, за предоставяне упражняването родителските права по
отношение на роденото от брака дете С. на майката, за предоставяне ползването на
семейното жилище на майката, за определяне на режим на лични отношения между
бащата П.П. и детето С. и за осъждане на
ответника да заплати издръжка в размер на 700 лв. месечно, считано от подаване
на исковата молба, както и 2 100 лв. за период преди завеждане на иска. С
влязло в сила решение е прекратен сключения между страните брак, като е
утвърдено споразумение, с което упражняване на родителските права по отношение
на детето С. е предоставено на майката,
определен е режим на лични отношения между детето и бащата, като последният е
осъден да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 380 лв. месечно,
считано от 11.05.2018г. до настъпване на законово основание за изменение или
прекратяването й с падеж пето число на месеца, з който се дължи, както и е
осъден да заплати сума в размер на 1 348,25 лв.- издръжка за периода от 24.01.2018г.
до 10.05.2018г., както и е предоставено ползването на семейното жилище на
майката.
Досежно висящата част от исковете за издръжка
ищцата твърди в исковата молба, че сама издържа детето С. от момента на напускане на семейното жилище от
бащата - 24.01.2018г., както и че разходите за издръжката на едно бебе никак не
са малки. Сочи, че има още две деца от предишен брак – А. П. К., род. на ***г.
и Й. П. К., род. на ***г., по отношение на които има алиментни задължения за
издръжка. Твърди, че децата са ученички
и посещават едното- школа за пиано, където се заплаща такса от 80 лв. месечно,
а другото- уроци по „Поп и джаз пеене“, където заплаща месечна такса от 60 лв.
Твърди, че доходите, които получава са по 150 лв. помощ за отглеждане на всяко
от двете деца поради настъпила смърт на техния баща, както и 35 лв. детски
надбавки. Твърди, че реализира само доходи от обезщетение за отглеждане на
малко дете. Ответникът е корабен механик в италианската компания „Сайпем“ и
получава месечно възнаграждение от 4 000 евро. Твърди, че следва да бъде
присъдена издръжка в размер на 700 лв. предвид нуждите на детето С. и както и високите доходи на ответника.
Претендира и издръжка за минало време в същия месечен размер.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът П.П. оспорва иска по размер. Сочи, че
винаги е полагал грижи и е давал издръжка за детето С. , както и е подпомагал
ищцата за издръжката и на другите две деца. Сочи, че е купувал детски храни,
пюрета, памперси в големи разфасовки и количества и през периодите, през които
не е бил в България. Плащал е и суми за издръжка на детето. Твърди, че е
записал детето на частна кухня „Вип бебе“ за доставка на храна на адреса на
майката. Счита, че претендираната издръжка от 700 лв. е прекомерна и изразява
готовност от материалните добавки да плаща издръжка от 200 лв. месечно.
Контролиращата страна ДСП Варна не е изразила
становище по конкретния размер на издръжката. Изготвен е социален доклад.
ВОС като
съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за
сключен граждански брак, издадено от
Община Варна е, че страните са сключили
граждански брак в гр.Варна на 23.07.2016г., за което е съставен акт за
граждански брак №747/23.07.2016г.
Видно от удостоверение за
раждане, издадено от Община Варна е,
че родители на детето С. П. С., ЕГН **********, са страните по делото.
От представените още два
броя удостоверения за раждане се установява, че ищцата има две ненавършили
пълнолетие деца А. П. К.- 12г. и Й. П. К.-14г., които съгласно представените
служебни бележки са ученички в ОУ “Петко Рачев Славейков“. Първото дете
посещава школа по пиано срещу месечна такса от 80 лева, а второто дете посещава
школа по поп и джазпеене срещу месечна такса от 60 лева. От представените два
броя удостоверения от НОИ се установява, че двете получават наследствена пенсия
от 150 лева месечно за всяко от тях.
Съгласно удостоверение,
издадено от НОИ, ищцата получава месечно към 31.01.2018г. месечно обезщетение
за бременност и раждане по чл.50 и чл.51 КСО в размер на 549,64 лева.
Съгласно представените
писмени доказателства ответникът работи като главен механик на кораб. Същият признава, че получава доход в размер
на 3500 евро месечно, като не е трудово зает през цялата година. От
превежданите от работодателя месечни възнаграждения по банковата сметка на
ответника се установява, че 2017г. ответникът е реализирал средномесечен доход
от 2630,83 евро и за периода месец януари – месец май 2018г. - 2461 евро
месечно,
С декларация от
16.07.2018г. ответникът е оттеглил пълномощията си към ищцата за опериране с
банковите му сметки.
Представени са
доказателства и че двете страни са кредитно задължени.
Съгласно представения от
ответника договор за наем същият заплаща за наето жилище месечен наем в размер
на 400 лева.
Съгласно заключителната
част на изготвения по делото Социален доклад от Д“СП“ Варна преките грижи по
отглеждането на детето С. от
фактическата раздяла на родителите през месец януари 2018г. се осъществяват от
неговата майка Р.Д.. Потребностите на детето от дом, подходящо облекло,
внимание, здравни грижи, разходки, контактуване с други деца са осигурени.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Исковете
намират правното си основание в нормата на чл.143 и чл.149 СК.
Нормата на чл.143 СК повелява, че всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето, като изрично ал.2 на цитираната
норма предвижда, че издръжка се дължи независимо от това дали родителите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид това и
доколкото е безспорно, че въззиваемият е баща на детето С. ,то и същият е
задължен да му заплаща издръжка.
Детето
е на двегодишна възраст към момента. Няма спор, че същото живее заедно със
своята майка, както и че същата полага преките и непосредствени грижи по
отглеждането му. Съобразно възрастта на детето същото има специфичните си
потребности за задоволяване- специална храна- пюрета, сокове, адаптирано мляко,
както и памперси, бебешка козметика, дрехи и обувки, медикаменти, играчки.
Съобразно Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, „нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Не следва да се присъжда
издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и
даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката.“ Като се
съобразят посочените критерии, съдът намира, че дължимата в полза на дете на
двугодишна възраст, което няма специални нужди стандартно би била определена на
350 лв. Съдът, като съобрази обаче че бащата П.П. реализира доходи значително
над средния за страната размер и може да си позволи без затруднение заплащане
на издръжка в по-голям размер, както и че детето С. би получило осигурен стандарт доста над
средния за страната, ако родителите живееха заедно, намира, че в полза на
детето С. следва да бъде определена обща
месечна издръжка от 500 лв. Същата е значително над средностатистическия
екзистенцминимум от 321 лв. и респективно при определянето й е съобразено т.1
от Постановление №5 31.11.1981г. на Пленума на ВС, съобразно което „по-големите
материални възможности на родителите са основание за присъждането на по-големи
по размер издръжки“. Съобразено е и че
размерът на издръжката предвид възможностите на дължащия издръжката и нуждите
на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, е
такъв, какъвто тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
Затова и съставът намира, че оплакванията във въззивната жалба, че присъдената
издръжка е близка до екзистенцминимума, както и че високите доходи на бащата не
са отчетени, са неоснователни. И доколкото майката полага преките и
непосредствени грижи за отглеждане на детето, реализира значително по-ниски
доходи и има алиментни задължения към още две непълнолетни деца, каквито
задължения бащата няма, то и последният следва да бъде осъден да поеме
значителната част от издръжката в размер на 380 лв. Издръжката, определена в
посочения размер, напълно би задоволила
нуждите на детето С. , обусловени от неговата възраст и потребности.
Възраженията в жалбата, че не са съобразени нуждите на домакинството на
майката, а именно- ниските й доходи и задълженията й към другите й две деца, са
неоснователни. Това е така, тъй като с присъждането на по-висока издръжка в
полза на детето С. , е недопустимо да се компенсират потребностите на други
лица, към които ответникът няма алиментни задължения, а финансовото подпомагане
е въпрос на личен избор. Затова и съставът намира, че издръжката в размер на
380 лв., която бащата следва да заплаща в полза на детето С. , напълно ще
покрива нуждите на последното. Претенцията за разликата над 380 лв. до 700 лв.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ВРС потвърдено в
тази част.
Досежно претенцията на ищцата за заплащане на
издръжка за минал период от време:
Предвид определения ежемесечен размер на издръжката
– 380 лв., съставът намира, че дължимата за периода от 24.01.2018г. до
10.05.2018г. издръжка възлиза в размер на 1 348,25 лв. Искът за заплащане
на разликата над тази сума до претендирания размер от 2 100 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, а решението на ВРС потвърдено в тази част.
Предвид отхвърлянето на жалбата на въззивницата в
нейна полза не се дължат разноски. Въззиваемата страна не е претендирала
такива, поради което и разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 25101707/22.04.2019г., постановено по гр.д. №6840/18г. по описа на ВРС,
ХХV-ти с-в, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от Р.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетния
С. П. С., ЕГН **********, срещу П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.143 СК
за присъждане на ежемесечна издръжка на малолетното дете, за сумата над 380 лв.
до 700 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл.149 СК за заплащане издръжка за минал период, а именно - от 24.01.2018г. до 10.05.2018г. за разликата над
1 348,25 лева, до 2100 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.