Разпореждане по дело №203/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 141/22.11.2010 година, постановено по гр.дело № 278/2010 година, Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения иск от К. Ю. М. от с. П., общ. К. срещу Н. о. и. – С., с правно основание чл. 1 от Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, във вр. с чл. 124 ГПК - за установяване на трудовия му стаж като тютюнопроизводител в АПК „С.”, гр. Г., общ. В., обл. Р. за периода от 01.03.1982г. до 31.12.1982 година.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от К. Ю. М., с която първоинстанционното решение се обжалва като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка се твърди, че от удостоверение № 204 от 30.08.200бг. издадено от К. гр.Г., общ.В., обл.Р. било видно, че при възникнал пожар на 17.03.2005г., за което било образувано наказателно дело съгласно постановление № Д-2455 от 10.06.2005г., била унищожена документацията на АПК "С.". Към 2006г. последната не съществувала и нямала правоприемник, поради което първоначално документи‗е били предадени в съответното кметство за съхранение, а впоследствие в съответното подразделение на НОИ за съхранение и архивиране. Решението било противоречиво, тъй като съгласно чл 8 чл.9 и чл.10 от Наредбата за прилагане на УУТССР съдът бил възложил да се съберат допълнителни доказателства по иска, но установил по безспорен начин, че такива не могат да му бъдат представени поради унищожаването им от пожар. Що се отнасяло до това, че не бил установен адрес на ищеца, то това не представлявало доказателство съгласно изискванията на Указа и Наредбата за негово прилагане. Същият се явил в съдебно заседание и декларирал лично, че е работил като тютюнопроизводител, което се препокривало с изискванията по чл.7 от Указа. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания и не се сочат доказателства. В съдебно заседание въззивникът чрез представител по пълномощие поддържа жалбата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба от НОИ – С., не е постъпил.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по предявен иск от К. Ю. М. от с. П., общ. К. срещу Н. о. и. – С., РУ”СО” – Р. с правно основание чл. 1 от Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, във вр. с чл. 124 ГПК - за установяване на трудовия му стаж като тютюнопроизводител в АПК „С.”, гр. Г., общ. В., обл. Р. за периода от 01.03.1982г. до 31.12.1982 година.

В първоинстанционното съдебно производство е представено и прието като доказателство удостоверение № 204/30.08.2006 година, изд. от кметство гр. Г., общ. В., обл. Р., в което се сочи, че не може да се издаде удостоверение за доказване на трудов стаж на К. Ю. М. поради това, че документите по гражданско състояние са изгорели в пожар от 17.03.2005 година. В проведеното съдебно заседание на 22.11.2010 година, поради липсата на писмени доказателства по чл. 4 от Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред и чл. 14 от Наредбата за прилагането му, съдът отказал да разпита свидетели.

За да отхвърли предявения иск като недоказан първоинстанционният съд приел, че ищецът не представил документи, които могат да послужат за начало на писмени доказателства – такива, които установяват вероятността на трудовия стаж. Не кредитирал представената декларация с нотариална заверка на подписите, за която приел, че съдържа свидетелски показания под представената форма.

При тези данни по делото въззивният съд намира предявеният иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред за допустим, но неоснователен по същество, а решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен, за правилно. Удостоверението по чл. 1, ал.2 от Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, че книжата, ведомостите и пр. са загубени или унищожени, е изискване за допустимостта на иска. В случая ищецът е представил такова удостоверение и правилно искът е бил приет за разглеждане като допустим от първоинстанционния съд. Независимо от това чл. 4 от Указа изисква във всички случаи и начало на писмено доказателство за допустимостта на свидетелски показания. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от Указа, по исковете за установяване на трудов стаж свидетелски показания се допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от учреждението, предприятието, ТКЗС или организацията, където е работил ищецът, или от друго държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация по време на полагане на трудовия стаж. Последните могат да послужат за начало на писмено доказателство по смисъла на предходната алинея, ако са съставени въз основа на книжа, ведомости и пр., водени в същото учреждение, предприятие, ТКЗС или организация по време на полагане на трудовия стаж. Цитираната правна норма въвежда принципа на писменото начало в процеса, и само при наличието на такова е допустимо събирането на гласни доказателства. В този смисъл такива писмени доказателства, съставени въз основа на някои от посочените документи, които да установяват вероятността на трудовия стаж и да обосноват допускането на свидетелските показания, ищецът не е представил нито в първоинстанционното съдебно производство, нито с въззивната жалба. В тази връзка, правилно от първоинстанционния съд е било отказано изслушването на свидетели, както и правилно не е била кредитирана представената декларация от 30.06.2008г. с нотариална заверка на подписите, тъй като по съществото си съдържа свидетелски показания. Следва да се посочи още, че само при неясност, противоречие или съмнение в доказателствата съдът може да задължи ищеца да се яви лично в съдебното заседание и да потвърди с декларация истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства или на част от тях- чл. 15 от Наредбата за прилагане на Указа, от което следва, че липсата на начало на писмени доказателства не може да бъде заместено от изявленията на ищеца. По изложените съображения предявеният иск се явява недоказан, поради което е неоснователен и правилно е бил отхвърлен.

Предвид горното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/22.11.2010 година, постановено по гр.дело № 278/2010 година по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.