Р Е Ш Е Н И Е
№312
гр. Добрич, 29.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на пети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 229 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на “ЕЛ ПЕКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, жк“Балик“, бл.8, вх.А, ет.2, ап.3, представлявано от управителя
П.К.П., подадена чрез адв.Б.К. - ДАК, срещу Ревизионен акт № Р-03000318004252-091-001/10.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден
с Решение № 38/08.04.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“- Варна при ЦУ на НАП, с който на
дружеството са начислени задължения за данък добавена стойност за данъчни
периоди октомври, ноември и декември 2016 година и януари, февруари, март, април, май, юни и юли
2017 година в размер на 9 659,35 лева –главница и 1721,76 лева лихви.
В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на ревизионният акт като се оспорват всички
направени в него и в ревизионния доклад изводи, с които е обоснована
дължимостта на определените задължения за внасяне. Претендира се, че ревизията
е извършена в нарушение на чл.155, ал.6 от ДОПК с аргумента, че не са спазени
задължителните указания на контролния орган, дадени с Решение № 118 от
13.07.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“. Оспорват се като недоказани и
неправилни изводите, че има осъществени доставки по фактури №
*********/06.11.2015г. и № *********/09.11.2015г., издадени от „Табако Трейд
Варна“ ООД, по фактури № *********/31.10.2015г., № *********/20.11.2015г., № 0284183/27.11.2015г.,
№ *********/28.11.2015г., издадени от ЕТ “Теодоро Бабаров - Клио Комерс“, както
и отчетени обороти и приходи от тези доставки. Възразява се, че ревизията е
незаконосъобразно извършена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК като се оспорва
наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.3.т.4 и т.5 за прилагането на
този ред. Жалбоподателят счита, че искането за представяне на инвентаризационни
описи, направено след възражението по ревизионния доклад, представлява
нарушение на законовата процедура. Оспорва като незаконосъобразен начина, по
който е определена основата за облагане, както и че дружеството е формирало
задължения за внасяне на ДДС за облагаеми доставки в периода от 29.09.2016 г.
до 28.07.2017 г. С молба от 02.10.2020 г., подадена чрез адв.И.М., редовно упълномощен,
жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата и моли РА да бъде отменен. Претендира
присъждане и на всички направени по делото разноски по представения списък.
Ответникът
– директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна,
чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт А.П., изразява становище
за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ревизионния акт. Представя
подробно и мотивирано становище в писмени бележки и претендира присъждане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Производството
по делото е образувано след отмяната на Решение № 474/20.11.2019 г.,
постановено по адм.д. № 308/2019 г. по описа на Административен съд Добрич и
връщането му за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на Решение № 6220 от 27.05.2020г., постановено
по адм. д. 447/2020г. по описа на Върховен административен съд, І отделение са
дадени задължителни указания, които следва да се изпълнят при новото
разглеждане на делото с оглед разпоредбата на чл.224 от АПК.
При извършване на проверката по чл.160, ал.2
от ДОПК за законосъобразност на оспорения административен акт от фактическа и
правна страна съдът приема за установено следното:
І.По допустимостта на жалбата
Жалбата е
допустима. Ревизионният акт е връчен на 17.01.2019 г., а жалбата срещу него е
постъпила на 31.01.2019 г., т.е. в 14-дневния срок за оспорване по чл.152, ал.1
от ДОПК. Жалбата и преписката са постъпили при директора на Дирекция
„ОДОП“-Варна на 08.02.2019 г. Директорът на Дирекция "ОДОП“- Варна се е
произнесъл по допустима за разглеждане жалба с Решение № 38/08.04.2019 г. в
60-дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК, с което е потвърдил изцяло ревизионния
акт. Решението е съобщено на 22.04.2019 г., а жалбата срещу него е подадена на
07.05.2019 г., първия работен ден след 14-дневния срок за оспорване, който
изтича на 06.05.2019 г., неработен ден.
ІІ.От фактическа и правна страна, относно компетентността
на органите в ревизионното производство, спазване на административно
производствените правила по ДОПК и съответствие на издадените актове с
изискванията за форма по ДОПК, съдът приема следното:
1.Ревизионното
производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000818004252-020-001/20.07.2018
г., подписана с квалифициран електронен подпис от Богомил Симеонов Стойков, началник
Сектор „Ревизии“, на 20.07.2019 г. Издателят
на заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от
Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на Милена Колева- директор на ТД на НАП-Варна.
Със ЗВР е наредено
да се извърши ревизия на „ЕЛ ПЕКО“ ЕООД за наличие на задължения за данък върху
добавената стойност за периода 01.10.2016
– 31.07.2017г., определен е срока, ревизиращите органи и ръководителя на
ревизията.
От мотивите
на заповедта е видно, че така възложената ревизия е повторна, след като
предходно издаден РА № 03000817006969-091-001 от 26.03.2018 г. е отменен с Решение № 118 от 13.07.2018 г. на директора на
дирекция „ОДОП“.
Съдържанието
на заповедта съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. ЗВР е връчена по
електронен път на жалбоподателя на 24.07.2019 г., с което е спазено изискването
на чл.113, ал.2 от ДОПК.
2. Със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318004252-020-002 от 24.10.2018
г., подписана с квалифициран електронен подпис от Богомил Симеонов Стойков на
24.10.2018 г. срокът на ревизията е удължен до 24.11.2018 г. на осн. чл.114,
ал.2 от ДОПК Заповедта е връчена на 25.10.2018 г. по електронен път.
3. Ревизионният доклад с № Р-03000318004252-092-001
е издаден на 10.12.2018 г. и е подписан с квалифицираните електронни подписи на
органите по приходите, определени да извършат ревизията - ръководителя на
ревизията, К.М.К.- главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и
Албена Гецова Неделчева - главен инспектор по приходите.
Спазено е
изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно
от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният
доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие
с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 11.12.2018
г. по електронен път.
4. Срещу
констатациите в доклада е направено възражение, представено по делото без номер
и дата на постъпване.
5. На 10.01.2019
г. е издаден Ревизионен акт (РА) № Р-03000318004252-091-001, подписан от възложителя
на ревизията и от ръководителя на ревизията в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК. Ревизионният акт е връчен на 17.01.2019 г. и е обжалван в срок ( вж.т.І)
6. С
Решение № 38/08.04.2019 г., издадено от С.Х.П.-
директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна
при ЦУ на НАП, РА е потвърден изцяло.
Съдът
приема, че заповедите, свързани с провеждането на ревизията, ревизионния доклад
и ревизионен акт са в съответна на закона форма, издадени са от компетентни
органи, подписани са квалифицирани електронни подписи, като проверката на
представените от ответника електронни документи е извършена в присъствието на
страните в съдебното заседание на 17.06.2019 г. при първоначалното разглеждане
на делото (л.546 и сл.) В хода на ревизията са връчвани искания за представяне
на документи, извършвани са насрещни проверки, обективирани в протоколи от 01 и
03 август 2018 г. Установените данъчни задължения кореспондират с възложените
предметни предели на ревизията. Ревизионният акт съдържа фактически и правни
съображения. Възраженията на ревизираното дружество са обсъдени в решението,
постановено при административното обжалване на РА. Не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаващи правото на
защита на ревизираното лице и представляващи пречка да бъде осъществен от съда
контрол за законосъобразност на акта.
ІІІ. Констатации при ревизията
Установено,
е че „ЕЛ ПЕКО“ ЕООД се представлява от едноличния собственик на капитала и
управител, П.К.П.. Основният предмет на дейност на дружеството е търговия на
дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия в магазин за хранителни
стоки в с.Паскалево, община Добричка, неправилно наречена от органите по
приходите в решението, РА и РД, „обл.Добрич – Селска“, каквото наименование не
съществува.
В обекта има
регистриран и работещ ЕКАФП. Дружеството разполага и с работещ ПОС-терминал за
разплащания при продажби.
Ревизията е
повторно проведена и е приключила с издаването на оспорения РА на 10.01.2019 г.,
в който е прието, че „ЕЛ ПЕКО“ ЕООД е достигнало облагаем оборот в размер на 51
206, 21 лева на 31 август 2016 г. С оглед чл.96, ал.1 от ЗДДС дружеството е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.09.2016 г.
като получи акт за регистрация най-късно до 28.09.2016 г. Заявлението за
регистрация било подадено на 17.07.2017 г. и „ЕЛ ПЕКО“ ЕООД е регистрирано по
ЗДДС считано от 28.07.2017 г.
Прието е,
че след като за периода 29.09.2016 - 28.07.2017 г. ревизираното дружество е
следвало да бъде регистрирано по ЗДДС, то на основание чл.102, ал.3 и ал.4 от ЗДДС следва да се приеме, че дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки. Определените на това основание задължения за данък върху добавената
стойност за данъчните периоди на м. октомври 2016 г. до м. юли 2017 г. са в общ
размер от 9659,35 лв. главница и 1 721,76 лева лихви, посочени в таблици на
стр.8 и стр.9 от РА.
Ревизионното
производство е проведено по особения ред като са посочени основанията по
чл.122, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ДОПК. На стр.6 -7 от РД се сочи, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.5 от ДОПК- документите, необходими за
установяване на основанията за облагане с данъци липсват или са повредени до
степен негодни за ползване. Ревизираното дружество не е представило изисканата
на 23.07.2018 г. Контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за
01.01.2016 - 31.07.2017г. от ЕКАФП в проверявания търговски обект в с.Паскалево.
За липсата на контролната лента дружеството е представило писмени обяснения и
служебна бележка за ремонт на ЕКАПФ с дата 06.08.2018 г. в уверение, че КЛЕН-а
е повреден и не може да бъде разчетен. Затова при ревизията е прието, че са
налице обстоятелствата, по чл.37, ал.4 от ДОПК и данъкът е определен по реда на
чл.122, ал.2 от ДОПК. Изложени са и твърдения за наличие на основанията по
чл.122, ал.1, т.3 и т.4 от ДОПК – ползван в счетоводството документ с невярно
съдържание като и посочен Протоколът за брак на цигари от 12.01.2017 г. на л.
248 от делото и че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчното облагане.
Установени сторно - корекции
На първо
място, при ревизията е установено несъответствие между регистрирания по ЕКАПФ
оборот и извършени от ревизираното лице значителен по брой и стойност
сторно-корекции. В началото на осъществяване на дейността корекциите били на
малка стойност, но към края на ревизирания период ставали в значителен размер и
многократно надвишавали размера на регистрираните и отчетени приходи по ЕКАФП.
Тази
констатация е извършена след анализ на базата данни на НАП „Фискални устройства
с дистанционна връзка“. Сторно-корекциите са видни в Приложение № 1 към РД,
л.7-17 от адм.преписка. Те не са взети предвид при определяне на облагаемия
оборот по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Изводи, че счетоводството на дружеството не
позволява последващ контрол
На второ
място, след извършване на проверки на място е направен извода, че възприетата
от дружеството форма на счетоводство не осигурява възможност за последващ
контрол. В счетоводството на ревизираното лице не били налични първични
документи, удостоверяващи вида, количеството и единичните продажни цени на
продадените стоки. Като пример е посочено обстоятелството, че на 09.10.2018 г.
при посещение в магазина в с.Паскалево органите по приходите закупили билети от
Националната лотария (НЛ) и чипс за 1,70 лв. Билетите били маркирани като
алкохол, а чипсът като цигари. Това доказвало направените констатации, че няма
по какъв начин да се получи достоверна информация от касовия апарат, какво
количество билети от НЛ и цигари са продадени. Според ревизиращия екип тази
информация би могла да се получи чрез инвентаризация, но такава не била
извършвана, според представения от ревизираното лице отговор. На стр.2 от РА, е
отбелязано, че билетите от Националната лотария се отчитали като чужди стоки в
сметка 499. Цигарите, като стоки с фиксирани цени, по същия начин следвало да
бъдат маркирани в отделен департамент, какъвто действително имало, но той не се
ползвал. Чуждите стоки не се отчитали отделно.
Относно продажбите на лотарийни билети
Оборотите
от продажба на билети от лотарията не се отчитали през касовия апарат. На
стр.16 от РД, т.2 е посочено, че те се осчетоводявали през проверяваните 2015 и
2016 г. по счетоводни сметки 3040 „Лотарийни билети“, 4990 „Други кредитори“ и
709 „Приходи от други продажби“. В подадената данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и ОПР нямало декларирани приходи от комисионни от продажба на лотарийни
билети. Органите по приходите изискали от доставчика на билетите „Експрес
логистика и дистрибуция“ ЕООД данни за извършените доставки и въз основа на
получените справки установили какви приходи е реализирало ревизираното
дружество от продажбата на лотарийни билети. В таблицата на стр.8 от РА в
колона 5 са посочени комисионните възнаграждения на „ЕЛ ПЕКО“ ЕООД от
продажбата на лотарийни билети и е видно, че са прибавени към облагаемият
оборот по чл.96, ал.1 от ЗДДС. Тъй като продажбите били установени на базата на
предоставените от доставчика протоколи за продажби, то не можело да се направи
справка за действително регистрираните приходи от тези стоки, защото те не били
отразени през ЕКАФП.
Плащания
през ПОС-терминал
Установено
е, че плащанията на клиенти на магазина за закупени стоки през ПОС терминала не
се отчитат през ЕКАФП. До този извод се е стигнало след анализ на оборотите,
отчетени през ЕКАФП с плащанията през ПОС терминала, постъпили в банковата
сметка на дружеството. В първата таблица на РА и текстът под нея са описани
примери на пълно несъответствие на регистрираните през ЕКАФП продажби и на
продажбите, заплатени през ПОС терминал в едни и същи дни. От посочените
примери е видно, че общо оборотите от ПОС терминала надвишават отразените
обороти през ЕКАФП. Освен това в месечния оборот на касовия апарат сумите,
отчетени през ПОС терминала, вместо да бъдат добавени към месечния оборот, били
изваждани от оборота на касовия апарат, т.е. намирали счетоводно отражение със
знак минус от реализирания приход.
Протоколът за брак на цигари на стойност
10 033, 70 лв. от 12.01.2017 г.
При
първоначалното провеждане на ревизията е установена липса на цигари на стойност
11 663 лв. по продажни цени. На
19.07.2017 г. органите по приходите са извършили фактическо преброяване на
цигарите в магазина и са установили наличност от цигари на стойност от 4 076,30 лв. по продажни цени.
Същевременно, според счетоводните данни, предоставени от ревизираното лице,
наличността на цигари следва да е на стойност 15 739,30 лв. продажна цена при
надценка 5,3 %.
Жалбоподателят
представил Протокол за брак на цигари на стойност 10 033, 70 лв. от 12.01.2017
г., който органите по приходите възприели като документ с невярно съдържание. Затова
в РА, видно от таблицата на страница 8, сумата от 10 033, 70 лева е прибавена
към оборота по ЕКАПФ за м.януари 2017г., т.е. участвала е при формирането на
облагаем оборот за регистрация по ЗДДС.
Относно фактура за стоки на стойност 1619,10 лева,
издадена на 02.11.2015 г. от „ЕЛ ПЕКО“ в качеството му на доставчик на
„Лазарина 93“ЕООД
При
ревизията оборотът от тази фактура е включен към облагаемият оборот, формиран
през м.ноември 2015 г. във втората таблица на стр.7 от РА в колона 3.
С оглед
горепосочените фактически установявания при определяне на облагаемия оборот на
ревизираното лице органите по приходите са прибавили към оборота от ЕКАПФ
приходите, платени чрез ПОС терминал, постъпили по банковата сметка на
дружеството, комисионните възнаграждения (печалбата) от продажбата на лотарийни
билети от Националната лотария, стойността на фактура в размер на 1619,10 лева,
издадена на 02.11.2015 г. от „ЕЛ ПЕКО“ на „Лазарина 93“ЕООД, приходи от
продажбата на стоки, получени по фактури № *********/06.11.2015г. и №
*********/09.11.2015г., издадени от „Табако Трейд Варна“ ООД, по фактури №
*********/31.10.2015г., № *********/20.11.2015г., № 0284183/27.11.2015г., №
*********/28.11.2015г., издадени от ЕТ “Теодоро Бабаров - Клио Комерс“. При
определянето на задълженията по ЗДДС е включена стойността на бракувани стоки в
размер на 10 033,70 лв. по протокол за брак на цигари, което е видно от третата
таблица в РА на стр.8 и 9 от същия.
При
административното обжалване всички възражения на ревизираното дружество с
горните констатации са отхвърлени като неоснователни. Същите възражения са
направени и в жалбата.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
ІV.Фактически
и правни изводи на съда
Жалбоподателят
оспорва така определената данъчната основа по чл.122, ал.4 от ЗДДС чрез
корекция на облагаемия оборот по чл.96 ,ал.1 от ЗДДС. В изпълнение на дадените
в мотивите на решението на ВАС по адм.д. № 447/2020 г. указания, в настоящото
съдебно производство следва да се изложат фактически и правни съображения по
тези спорни въпроси.
Съдът съобрази представените по делото писмени
доказателства, събраните гласни доказателства и заключенията по двете
счетоводни експертизи във връзка със становищата на страните. Не приема
заключението по първата счетоводна експертиза по задачи 1-5, свързани с
организацията на счетоводната отчетност и възможността за последващ контрол,
като съображенията за това са изложени по-долу. Приема заключението на вещото
лице Е.Й. по допуснатата втора счетоводна експертиза като компетентно изготвено
и обосновано, съответстващо на писмените доказателства, събрани в ревизионното
производство.
1.Съдът
приема, че ревизията е законосъобразно извършена по особения ред на основанията
по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК. От заключението на вещото лице по
допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и от отговора му по
първата задача е видно, че извлечение от Контролна лента на електронен носител
от въведения в търговския обект на жалбоподателя касов апарат не е представена.
С искане от 23.07.2018 г. е изискан КЛЕН за периода 01.01.2016 г.- 31.07.2017
г. Контролна лента, КЛЕН за този период, не е представена и страните по делото
не спорят по това обстоятелство. Липсата на КЛЕН е обяснена от жалбоподателя с
повреждането й, за което той представя служебна бележка от „Изотсервиз“ ЕООД.
В РА на
стр.6 долу, се коментира анализ на КЛЕН за друг период, попадащ извън обхвата
на ревизията, а именно КЛЕН за периода 06.08.2018 - 15.08.2018 г., който няма
никакво отношение към ревизирания период. Неуместно органите по приходите са
цитирали в РА и разпоредби от ЗЗД, чл.45, ал.2, касаещи института на
непозволеното увреждане, както и че вината на ревизираното лице се предполагала
до доказване на противното.
В случая в
тежест на жалбоподателя е да установи
при ревизията, че е отчитал всички продажби в търговския обект в
с.Паскалево през регистрираното и работещо в обекта фискално устройство. Един
от начините за установяване на това, какви продажби са извършвани през
съответните данъчни периоди на какви видове стоки, на какви цени е чрез
информацията, съдържаща се в КЛЕН и в инвентаризационни описи. Такива
доказателства жалбоподателят не е представил за ревизирания период. За този
обективен факт са без значение причините, т.е., че устройството е било
повредено и не е могло да генерира информацията, съдържаща се в КЛЕН.
Вещото лице, изготвило втората експертиза е
категорично, че информацията в липсващата контролна лента би позволила да се
извърши анализ на осъществените плащания и да се отговори, дали тези, извършени
през ПОС терминала са регистрирани и по ЕКАПФ.
След като
липсата на информацията, съдържаща се в КЛЕН, води до невъзможност за
установяване на факти от съществено значение за ревизията, то е налице
безспорно доказателство за наличието на предпоставката по чл.122, ал.1, т.5 от ДОПК, при която ревизията се провежда по особения ред. С оглед гореустановените
факти съдът приема за установено при ревизията, че жалбоподателят не е издавал
фискални бонове за продажбите на лотарийни билети и други стоки, заплащани по
банкова сметка ***-терминал, не е отчитал приходите от плащанията чрез
ПОС-терминал, а приходите от комисионните за продажба на лотарийни билети е
отчитал частично.
Неотчитането на извършените продажби през
регистрирано и работещо фискално устройство и липсата на контролна лента на електронен носител от
ЕКАФП доказват наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 ревизията да
бъде проведена по особения ред.
В тази връзка
съдът не приема заключението на вещото лице по първата експертиза в частта му
на отговорите по задачи 1 до 5, че воденото счетоводство позволява последващ
контрол. Това заключение не съответства
на фактите, установени с писмените доказателства по делото - данните, които се получават в НАП чрез
„Фискални устройства с дистанционна връзка“- справката за регистрирани данни от
Z задачи за ФУ 3663019 за периода
01.01.2014 - 30.07.2018 г.(стр.259-269), месечните отчети от ЕКАФП за периода
м.01.2016 - м.07.2017г.(стр.323-327) и банковите извлечения от сметката на
ревизираното дружество за периода 01.01.2016 -31.07.2017 г.(л.279-322). Ако
счетоводството бе водено редовно и според изискванията на Закона за
счетоводството, то получените суми от плащания чрез ПОС- терминал, както и тези
от продажба на лотарийни билети, щяха да бъдат отразени като дневни обороти на
търговския обект в ЕКАФП.
2. Сумите
на плащанията през ПОС терминала и сумите, представляващи комисионни от продажбата на лотарийните
билети, установени от банковите извлечения от сметката на ревизираното
дружество и от данните, предоставени от доставчика на лотарийните билети, по
месеци, описани във втората таблица, на стр.7 от РА, колона 7 и 8, законосъобразно са взети предвид от органите
по приходите при определяне на оборота на жалбоподателя за съответния месец.
Затова съдът приема, че сумите от плащанията през ПОС- терминала и сумите,
представляващи комисионни от продажбата на лотарийните билети, правилно са
включени при ревизията при формирането на месечните обороти за проверявания
период с цел определяне на облагаем оборот по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
От
констатираните несъответствия по дати на плащания през ПОС терминал и през
ЕКАПФ може да се направи категорично заключение, че дори и без съдържащата се в
КЛЕН информация, е видно, че плащанията
през ПОС-терминала не са регистрирани през касовия апарат. Вещото лице Е.Й.
потвърждава констатациите при ревизията относно пълното несъответствие между
регистрираните през ЕКАФП продажби и плащанията по банков път, т.е. чрез ПОС
терминала, видно от таблица 1 от заключението. Според заключението по задача 1,
в дни, когато няма регистриран дневен оборот по ЕКАФП, има регистрирани
плащания през ПОС терминал, както в дни,
когато има регистриран дневен оборот по ЕКАФП, то той е в по-малък размер от
регистрираните в същия ден плащания през ПОС терминал. Така се потвърждават
констатациите при ревизията за наличие на пълно несъответствие на
регистрираните през ЕКАФП продажби и на продажбите, заплатени през ПОС терминал.
От посочените примери във второто заключение, таблица 1, както и в таблица 1 на
РА, е видно, че общо оборотите от ПОС-терминала надвишават отразените обороти
през ЕКАФП.
Продажбите
от лотарийни билети не са регистрирани през ЕКАФП, каквото задължение
търговецът има по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Това потвърждават в заключенията си
вещите лица и по двете експертизи.
При
ревизията се е наложило извършване на насрещна проверка, получаване на данни от
трето лице, доставчикът на жалбоподателя, за да се извърши контрол и да се
установи колко билета са продадени за проверявания период и на каква стойност.
При отговора на втората задача вещото лице по втората експертиза дава
заключение, че жалбоподателят е осчетоводявал и заприхождавал само част от
фактурираните продажби на лотарийните билети и така е отчитал приход в по-малък
размер от действителния. Законосъобразни са изводите на
органите по приходите, че продажбите на
лотарийни билети са облагаеми доставки по см. на чл.12 от ЗДДС, не попадат в
обхвата на освободените доставки по чл.48 от ЗДДС и следва да участват при
формирането на данъчната основа по чл.26 от ЗДДС.
3. Съдът
приема, че ревизията не доказва наличие на облагаеми доставки и приходи от
продажбата на стоки по фактури № *********/06.11.2015г. и №
*********/09.11.2015г., издадени от „Табако Трейд Варна“ ООД и по фактури №
*********/31.10.2015г., № *********/20.11.2015г., № 0284183/27.11.2015г., №
*********/28.11.2015г., издадени от ЕТ “Теодоро Бабаров - Клио Комерс“. На
горепосочените доставчици на ревизираното дружество са извършени насрещни
проверки като резултатите от тях са обективирани в Протоколи от 01.08.2017 т. и
03.08.2017 г.
Фактури №
*********/06.11.2015г. и № *********/09.11.2015г., издадени от „Табако Трейд
Варна“ ООД са на стойност 27,65 лв. за м.октомври 2015 г. и 363,35 лв. за
м.ноември 2015 г., а фактури № *********/31.10.2015г., № *********/20.11.2015г.,
№ 0284183/27.11.2015г., № *********/28.11.2015г., издадени през м. ноември 2015
г. от ЕТ “Теодоро Бабаров - Клио Комерс“ са с обща стойност 464,38 лв.
От данните
по делото е видно, че жалбоподателят не е осчетоводил фактури на стоки,
издадени от горепосочените доставчици с твърдението, че нито е получил
фактурите, нито визираните в тях стоки.
Тежестта да
докажат облагаеми доставки по тези фактури е на органите по приходите. Видно от
чл.122, ал.2 т.15 от ДОПК ревизията не е освободена от задължението при
определяне основата за облагане с данъци, дори и по особения ред, да вземе
предвид реалните получени доставки.
При
насрещната проверка обяснения е дал ЕТ “Теодоро Бабаров - Клио Комерс“(л.225 и
л.226 от делото). Едноличният търговец е представил и процесните фактури, от
които е видно, че са без подпис на получател, не са придружени със стокови
разписки, приемо –предавателни протоколи или други документи, от които да се
установи предаването и получаването на стоките. В дадените обяснения и
представени доказателства едноличният търговец е посочил, че е осчетоводил
сумите, които е получил по фактурите и представя трудовите договори на
назначените работници, които разнасят стоките. Тези данни обаче не доказват получаването
на стоките по фактурите от жалбоподателя. В жалбата се твърди, че първоначалният
РА е отменен в тази част, именно поради липса на доказателства за реалност на
извършените доставки по горепосочените фактури. Решение № 118 за отмяната му не
е представено. При новото провеждане на
ревизията са приложени доказателства на стр.114-125 от дан.преписка (л.150-160
от делото). Същите не установяват нещо различно от доказателствата, събрани при
първоначалното провеждане на ревизията. Няма представени пътни листи или др.
данни, от които да се установи местоназначението на разнасяните стоки. От
мотивите на органите по приходите стр.
17 и 18 от РД е видно, че допълнителни доказателства за получаването
стоките по фактурите не са събрани.
Твърди се, че част от фактура № *********/09.11.2015г., издадена от „Табако
Трейд Варна“ ООД била осчетоводена в частта за покупка на ваучери арх. № 1101/10, но доказателства за това
обстоятелство не се сочат. Във фактурите, издадени от „Табако Трейд Варна“ ООД
в решението на директора се твърди, че имало положен подпис на получател, но при
оспорване на това от жалбоподателя, органите по приходите не са установили кой
го е положил подписа и дали той е на жалбоподателя, след като няма назначен в
обекта персонал.
С оглед гореизложеното
съдът приема, че неправилно органите по приходите при определяне на
задълженията за ДДС са включили като облагаеми доставки продажби на стоки,
предмет на фактурите, издадени от „Табако Трейд Варна“ ООД и ЕТ“ Теодоро
Бабаров –Клио Комерс в таблица 2, на стр.7 от РА, колона 9 и колона 10 за сумите
от : 27,65 лв. за м.10.2015 г. и 363,35 лв. и 464,38 лв. за м.11.2015 г. Същите
не следва да се вземат предвид при определянето на облагаемия оборот по чл.96,
ал.1, от ЗДДС и при определянето на задължения за ДДС.
4. Относно фактура
в размер на 1619,10 лева, издадена на 02.11.2015 г. от „ЕЛ ПЕКО“ на „Лазарина
93“ЕООД, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
От
заключението на вещото лице по допуснатата втора счетоводна експертиза се
установява, че сумата по тази фактура е двукратно осчетоводена от жалбоподателя
– един път през м.ноември 2015 г. в момента на сделката и втори път през месеците
март и август 2016 г., когато чрез частични плащания сумата по фактурата е
платена изцяло. Тази грешка не е установена при ревизията и е станала причина органите
по приходите да достигнат до неверния извод, че облагаемият оборот по чл.96,
ал.1 от ЗДДС е достигнат от „ЕЛ ПЕКО“ ЕООД на 31.08.2016 г. Според вещото лице,
отчитайки грешката, облагаемият оборот е достигнат на 30.09.2016г., т.е. месец
по-късно.
Видно от
представената на л.249 от делото фактура, жалбоподателят я е издал в качеството
си на доставчик на стоки по опис, представен към фактурата, на стойност
1 615, 10 лева. Страните са договорили плащането да е в брой и с отложен
срок до 31.03.2016 г.
При
повторното провеждане на ревизията не са обсъдени получените при насрещната
проверка от „Лазарина 93“ЕООД данни,
че стоките по фактурата са платени на „ЕЛ ПЕКО“ ЕООД на 09 и на 10 март 2016г.
и на 04.08.2016 г., нито това, че ревизираното дружество е осчетоводило фактурата
през м.ноември 2015 г., а след това и извършените плащания през м.март и
м.август 2016 г., допустимо ли и това двойно осчетоводяване на една и съща
фактура и как то се отразява на месечните обороти.
От
заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна счетоводна експертиза при
отговора на задача 4 се установява, че фактурата от 02.11.2015 г. е
осчетоводена към момента на издаването й през м.ноември 2015 г. В отговора на задача 4, стр.9 от заключението,
вещото лице пояснява, че видно от оборотна ведомост, главна книга и
хронологичен регистър (л.210-215 в т.І от делото) фактурата е осчетоводена с
архивен № 1102 по дебитна сметка 411- Клиенти в кореспонденция без да е
платена. От заключението е видно, че жалбоподателят е осчетоводил издадената
фактура за м.ноември 2015 г. през м.ноември 2015 г. и затова при ревизията тя е
включена към облагаемият оборот, формиран през м.ноември 2015 г. във втората
таблица на стр.7 от РА в колона 3.
При
отговора на задача 6 заключението е, че плащането по въпросната фактурата,
според данните получени от „Лазарина 96“ ЕООД, е осъществено с РКО № 1/09.03.2016 г. - 500
лв., с РКО № 2/10.03.2016 г.- 619,40 лв., или общо 1119,40 лв.
през м.март 2016 г. и с РКО № 2/04.08.2016 г. – 499,70 лв. през м.август 2016г.
Тези суми
обаче отново са включени от жалбоподателя към месечните му обороти за данъчния
период по чл.96, ал.1 от ЗДДС, тъй като според заключението жалбоподателят е осчетоводил
постъпилите суми в края на м.март 2016 г. за двете плащания, извършени през
март и в края на м.август 2016 г. за плащането, извършено август.
Затова при
изготвянето на вариантите за определянето на основата за облагане вещото лице и
при четирите варианта на задача 4 изважда от оборота за м.март и м.август
2016г. платените по фактурата суми (видно от колона 4 на изготвените таблици с
варианти), тъй като те вече са осчетоводени към оборота за м.ноември 2015г.
Съдът
приема че, осчетоводяването на фактурата в момента на издаването й, т.е. през
м.ноември 2015 г., е извършено от ревизираното лице на законно правно основание
– нормата на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството от 2001г. (отм). в
действащата му към този момент редакция ДВ,бр.100/19.11.2013 г. Съгласно
цитираната разпоредба, счетоводството се осъществява и финансовите отчети се
съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със
следните основни счетоводни принципи:1. текущо начисляване - приходите и
разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на
тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети
за периода, за който се отнасят.
Приема
също, че неправилно органите по приходите са определили размера на облагаемия оборот
за м. март 2016г. и за м.август 2016 г. като към оборотите от ЕКАПФ са
прибавили и сумите платени през тези месеци по въпросната фактура.
След
изваждането на платените по фактурата на „Лазарина 96“ЕООД суми от оборотите за
м.март 2016 г. (5949,56 лв. – 1119,40 лв.= 4830,16 лв) и прибавянето на
осъществените през месеца плащания през ПОС и комисионни от продажби на
лотарийни билети (4830,16 лв. + 185,05 лв. + 58 лв.) месечният оборот през март
2016 г. ще е 5073,21 лв., а не определения в РА в таблица 2 на стр.7 оборот за
м.март 2016 г. от 6192,61 лв.
След
изваждането на платените по фактурата на „Лазарина 96“ЕООД суми от оборотите за
м.август 2016 г. (6103,46 лв. – 499,70 лв.= 5603,76 лв.) и прибавянето на
осъществените през месеца плащания през ПОС и комисионни от продажби на
лотарийни билети (5603,76 лв. + 587,75 лв. + 73,50 лв.) месечният оборот през август
2016 г. ще е 6265,01 лв., а не определения в РА в таблица 2 на стр.7 оборот за
м.август 2016 г. от 6764,71 лв.
Видно от
заключението оборотът с натрупване за 12 месечния период и в четирите варианта към
края на м.август 2016г. не достига 50 000 лв. Затова експертизата и в
четирите варианта по задача 4 прави извода, че облагаемият оборот по чл.96,
ал.1 от ЗДДС е достигнат към 30.09.2016 г.
Съгласно
чл.96, ал.1 от ЗДСС в приложимата му редакция ДВ бр.105 19.12.2014г., всяко
данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не
по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в
14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
5. Относно
Протокол за брак на цигари от 12.01.2017 г., съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Изводът на
органите по приходите, че е налице основанието по чл.122, ал.1, т.3 от ДОПК,
тъй като в счетоводството на ревизираното лице е използван документ с невярно
съдържание, е необоснован, тъй като се опровергава от събраните по делото
гласни доказателства.
Тежестта за
доказване наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.3 от ДОПК – ползван в
счетоводството документ с невярно съдържание - се носи изцяло от органите по
приходите. Това означава, че при ревизията следва да се проведе пълно
доказване, т.е. да са събрани безспорни и категорични доказателства, че
протоколът, представен на стр.248 от делото, е с невярно съдържание.
На
19.09.2017 г., при провеждането на първоначалната ревизия, управителят на „ЕЛ
ПЕКО“ ЕООД е представил Протокол от 12.01.2017 г. за брак на цигари на стойност
10 033,70 лева, подписан от него, кметът на с.Паскалево, Ж. Ж., и от майсторът
„ВиК“, П. М., които са присъствали при отстраняване на щетите от наводнението в
склада на магазина му в с.Паскалево, община Добричка.
При
повторното провеждане на ревизията органите по приходите приемат, че този
протокол е документ с невярно съдържание и е без достоверна дата, съставен
впоследствие за целите на ревизираното лице. Затова при определянето на
задълженията по ЗДДС, видно от третата таблица в РА на стр.8 и 9 от същия,
органите по приходите са приели, че има продадени цигари на стойност от 10 033,
70 лв., която стойност е участвала при определянето на задълженията по ЗДДС.
В случая
всички изложени съображения, поради които органите по приходите приемат, че Протокол
за брак на цигари от 12.01.2016 г. е документ с невярно съдържание, представляват
предположения и догадки и са оборени при съдебното оспорване на РА в съдебното
заседание от 09.09.2019 г. от събраните гласни доказателства.
Основният
аргумент на ревизията, за да не приеме за достоверен представения протокол за
брак е, че при инвентаризацията на обекта, извършена на 19.07.2017 г.,
обективирана в Протокол № 238467/19.07.2017 г.(л.110-105 от адм.пр.) протоколът
за брак не бил представен на органите по приходите и нямал достоверна дата. Изложени
са и множество други съображения, например, че нямало други бракувани стоки, че
магазинът на тази дата е работел, вместо да бъде затворен, че количеството на
бракуваните цигари било много голямо и т.н., изложени на стр.8 и стр.9 от РД,
потвърдени са в РА и в решението на директора на Дирекция „ОДОП“.
Обстоятелството,
че протоколът не е представен на 19.07.2017 г. при инвентаризацията на обекта, не е достатъчно, за да се твърди, че към този
момент документът не е съществувал. Видно от Протокол № 238467/19.07.2017 г., в
който са обективирани действията на органите по приходите, при въпросната инвентаризацията
на обекта е присъствал единствено управителят на дружеството. Всички данни по
делото водят до заключение, че управителят на дружеството не умее да организира
добре своята счетоводна отчетност (маркира продадените стоки безразборно, не
според създадените за тях департаменти- чипс като цигари и лотарийни билети
като алкохол, два пъти осчетоводява една и съща фактура ). Същият работи сам в
търговския обект, без назначен допълнителен персонал и е явно, че не притежава знания
в областта на счетоводството и контрола. Няма данни, че органите по приходите
са обяснили ясно какво проверяват и какви съставени по-рано документи са от
значение за тяхната проверка. Попълненият въпросен лист (л.167 от делото),
предоставен на управителя в момента на проверката, съдържа многобройни въпроси,
отговорите на които изискват и предварително събиране на информация и
подготовка. Освен това отговорите на въпросите ревизиращите следва да установят
с писмени доказателства, а не с въпросници, попълвани проверяваното лице.
Затова неверните отговори във въпросника не могат да служат за доказателство
при ревизията, нито да се ползват във вреда на ревизираното лице. Логични са
обясненията на управителя на ревизираното дружество в тази връзка, че същият е
възприел въпросите в листа, като отнасящи се за деня на проверката, тъй като е
видно е, че множество от въпросите в листа, касаят моментното състояние на
касовата наличност. Освен това инвентаризацията е извършена на 19.07.2017 г.,
половин година след наводнението в търговския обект, заради което на 12.01.2017
г. е съставен протоколът за брак на цигари.
Относно достоверната
дата на протокола за брак с определение от съдебното заседание, проведено на
17.06.2019г. съдът е допуснал до разпит като свидетели, подписалите протокола Ж.Ж.и
Петър Атанасов. Гласните доказателства са събрани в съдебното заседание от
09.09.2019 г.
Свидетелят,
Живко Христов Желев, кмет на с.Паскалево, потвърждава обстоятелството, че на
посочената дата, 12.01.2017 г., е подписал протокол за брак на цигари.
Свидетелят е категоричен, че документът е изготвен от П.П. сутринта на
12.01.2017г., когато е бил потърсен от него, за да участва при бракуването на наводнената
му стока. Свидетелят потвърждава обстоятелството, че в магазина на П.П., в
помещението за склад е видял мокри кашони с цигари на земята, както и стекове с
безалкохолни и бира. Останалата стока била разположена по рафтове в същия
склад.
Свидетелят,
П.М.Атанасов – служител във „ВиК-Добрич“ ЕООД, и майстор „В и К“, също потвърждава, че подписът на протокола за
брак на цигари е негов и че на 12.01.2017 г. е бил в магазина на жалбоподателя.
Според свидетеля, на 11.01.2017 г. вечерта в магазина в с.Паскалево вследствие
от студа е замръзнала и се е спукала водопроводна тръба, която е наводнила
склада в магазина на П.П.. Тръбата се намирала в тоалетната, но тъй както
складът бил разположен по-ниско бил наводнен до 10-15 см., поради теч през
цялата нощ. Свидетелят бил повикан, за да отстрани аварията. Същият твърди, че
в склада е имало много намокрени вещи и че сред тях е видял и кашони с цигари.
Според
обясненията на П.П., управител на дружеството-жалбоподател, той се обадил в
счетоводството за проблема с наводнената стока, което му дало указания да
бракува негодната стока като състави протокол за брак и му изпратило образец.
След съставянето на протокола за брак управителят на ревизираното дружество
изхвърлил кашоните с цигари в контейнера.
Показанията
на свидетелите са логични, непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани като
достоверни. Съдът намира, че свидетелите са обективни и безпристрастни в
показанията си и поради обстоятелството, че не са работници в ревизираното
дружество, т.е не са подчинени на „ЕЛ ПЕКО“ ЕООД. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че свидетелят, Живко Желев, е кметът на с.Паскалево, т.е. длъжностно
лице, чиито показания пред съд имат съответната тежест.
Показанията на свидетелите дават отговор и на
въпросите, поставени при ревизията, защо друг вид стока не е бил бракуван и
защо магазинът този ден е работил. Явно е, че съхраняваните на земята стекове с
безалкохолни и бира, т.е другите стоки, не са били увредени от наводнение
достигащо 10-15 см. над земята, а останалата стока е била разположена на
рафтове. Свидетелите не сочат обстоятелства, от които може да се заключи, че търговският
обект е следвало да бъде затворен. Напротив, установява се, че аварията е била
отстранена, обектът е почистен и не е имало причина да не работи.
Обстоятелството,
че протоколът за брак не е бил осчетоводен в представения хронологичен
счетоводен регистър на сч.сметка 304 „Стоки“ към 30.04.2017 г. би имало
значение при едно редовно водено счетоводство. Неосчетоводяването на стопански
операции или погрешно им осчетоводяване е обичайно за счетоводството на
жалбоподателя. Самата ревизия е проведена по особения ред на основанието по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, именно
поради неправилно водено счетоводство, не според изискванията на ЗСч, в което
не се осчетоводяват всички стопански операции от дейността на ревизираното
дружество, извършват се грешни счетоводни записвания във вреда на търговеца
(двойното осчетоводяване на фактурата на „Лазарина 96“ ЕООД). Затова съдът
приема, че неосчетоводяването на протокола за брак не може да бъде основание за
непризнаване при ревизията на установените с него факти, ако същият е съставен
на посочената в него дата и отразява вярно унищоженото от наводнението
количество цигари.
Така
събраните по делото гласни доказателства опровергават по категоричен начин твърдението
в РА, че в счетоводството на дружеството е ползван документ с невярно
съдържание, съставен по-късно и след инвентаризацията, извършена 19.07.2017 г. С
оглед показанията на свидетелите съдът приема, че протоколът за брак на цигари
е съставен на вписаната в него дата, т.е. 12.01.2017 г.
Съдът
намира, че вписаните в протокола количества цигари са вярно отразени, тъй като
самата ревизия е направила констатация, потвърдена на стр.4, предпоследен
абзац, в решението на директора, че бракуваните на 12.01.2017 г. 2037 кутии
цигари съответстват на закупените цигари в периода от средата на м.септември
2016 до 31 декември 2016г. на стойност 10 037,27 лв. без надценка, съгласно
приложената Справка Приложение № 3 „Цигари“ л.18, от хронологичен регистър на
счетоводна сметка 304 „Стоки“, поради което е безпредметно да се обсъждат
останалите аргументи на ответника срещу бракуването на цигарите.
По горните
съображения съдът приема, че незаконосъобразно органите по приходите са определили
данъчната основа за облагане с ДДС за данъчния период на м.януари 2017 г. като
са добавили към оборота към ЕКАФП и недекларираните постъпления сумата на
бракуваните цигари от 10 033,70 лв. при определянето на дължимия ДДС в
таблицата на стр.8 от РА.
6. В
заключение по делото се приема, че облагаемият оборот следва да се формира от
отчетените приходи по ЕКАФП за периода октомври 2015 –септември 2016 г.,
фактура № 1/0.11.2015 г., за сумата от 1619 ,10 лв. при еднократно
осчетоводяване през м.ноември, приходи от плащания през ПОС-терминал и приходи
от комисионни от продажби на лотарийни билети така, както е посочено
във втори вариант от задача 4, таблица 6 на стр.10 от заключението на вещото
лице Е.Й..
След като
по делото се установи, че сумата по издадената на „Лазарина 96“ ЕООД фактура от
1619,10 лв. е прибавена два пъти към месечните му обороти, един път изцяло към
оборота за м.ноември 2015 г. и втори път на части към оборотите за м.март 2016
г. и м.август 2016г. при извършването на частичните плащания и тази грешка е
пренесена в РА, то следва да се приеме, че неправилно органите по приходите
сочат датата 31.08.2016 г. като дата на достигане на облагаем оборот.
Действителната дата, на която е достигнат облагаемият оборот от „ЕЛ ПЕКО“ ЕООД
е 30.09.2016 г.
В резултат
на това, както и на обстоятелството, че дружеството не е осъществило облагаеми
доставки с унищожените цигари на стойност от 10 033,70 лв. ревизионният
акт следва да се отмени и в частта, с която са определени задължения за ДДС и
лихви към тях за данъчния период на м. октомври 2016 г. от 563,92 лв. - главница
и 123,29 лв. - лихви, или общо за сумата от 687,21 лева, както и в частта, с
която са определени задължения за ДДС и лихви към тях за данъчния период на м. януари
2017 г. от 2594,21 лв. главница и 500,87 лева лихви. След отмяната задълженията
за ДДС за данъчния период на м.януари 2017 г. задълженията следва да се
определят вместо върху данъчна основа от 15 565,24 лв. върху данъчна основа,
формирана без сумата на бракуваните цигари от 10 033,70 лв. или от 5 531,54
лева (15 565,24 – 10 033,70), при която дължимият ДДС е в размер на
921,92 лв. главница и лихва от 178 лева за периода от 15.02.2017 г. до датата
на издаване на РА 10.01.2019 г. – така, както е посочено във втори вариант на
задача 5, таблица 10 на стр.12 от заключението на вещото лице по втората
експертиза.
7. В
останалата си част РА е правилен и законосъобразен и следва да се остави в
сила.
В резултат
на частичната отмяна общият размер на дължимият ДДС за данъчните периоди на
месеците ноември и декември 2016 и месеците януари, февруари, март, април, май,
юни и от 01.07-28.07 2017 г. е 7423,14 лева главница и 1 275,60 лева
лихви, или общо 8 698,74 лева.
V. Разноски
Страните
претендират разноските по делото, които следва да им бъдат присъдени съобразно
уважената/отхвърлената част от жалбата.
Жалбоподателят
е направил следните разноски: 50 лв. държавна такса (л.19), 400 лв. за вещо
лице (л.556) при първоначалното разглеждане на делото, 91,05 лева такса за
обжалване (л.3) и 1800 лв. платено възнаграждение на адв.И.М. – САК по
представен Списък на (л.30-31 от адм.д. № 447/20 по описа на ВАС). При
повторното гледане на делото жалбоподателят е направил разноски от 560 лв. за
вещо лице и 10 лв. банкова такса (платежно нареждане, л.22 и операционна
бележка), общо разноски при първото и второто гледане на делото в размер на 2 911,05
лв.
Разноските
на ответника са за юрисконсултско възнаграждение в размер на 871,43 лв. за
всяка инстанция или 2 614,29 лв., определено по реда на чл.8, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената част от
жалбата на жалбоподателя следва да се присъдят разноски от 686,09 лв. и
съобразно отхвърлената част от жалбата на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 1998,13 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд - Добрич, ІІІ
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалбата на “ЕЛ ПЕКО“ ЕООД Ревизионен акт № Р-03000318004252-091-001/10.01.2019
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №
38/08.04.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“- Варна при ЦУ на НАП, в частта на определените задължения за ДДС и
лихви към тях за данъчния период на м. октомври 2016 г. от 563,92 лв. -
главница и 123,29 лв. - лихви, или общо за сумата от 687,21 лева.
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-03000318004252-091-001/10.01.2019 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 38/08.04.2019 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП, в
частта на определените задължения за ДДС и лихви към тях за данъчния период на
м.януари 2017 г. като ОПРЕДЕЛЯ дължим ДДС за данъчния период на м.януари 2017
г. в размер на 921,92 лв. главница и лихва от 178 лева, изчислена за периода от
15.02.2017 г.- 10.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата срещу ревизионния акт в останалата му част, с която са установени задължения
от 7 423,14 лева главница и 1 275,60 лева лихви, общо 8 698,74 лева.
ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- ВАРНА да
заплати на “ЕЛ ПЕКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, жк“Балик“, бл.8, вх.А, ет.2, ап.3, представлявано от управителя П.К.П.,
сумата от 686,09 лева – разноски по делото за държавни такси, депозит за вещи
лица и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕЛ
ПЕКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
жк“Балик“, бл.8, вх.А, ет.2, ап.3, представлявано от управителя П.К.П. да
заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –
Варна сума в размер на 1998,13 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Добрич пред Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: