РЕШЕНИЕ № 1903
гр. Бургас, 22.11.2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми ноември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5196/2016 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на В.В.Ж.,***, против „Хелио-Тур-С“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. Елхово, с която претендира приемане за установено,
че, на основание договор за покупко-продажба и давностно владение през периода 2001-2016
год., ищецът е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор.....; адрес – гр. С..,
бл. .., м. „...“; площ – 927 кв. м.; начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Правното
основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК.
Ответникът
оспорва иска, моли за отхвърлянето му и за присъждане на деловодните разноски; ангажира
доказателства.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено:
Видно от
представените писмени доказателства, ищцата Ж. е легитимирана като собственик
на процесния имот на основание договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт № 2/09.01.2013 год., н. д. № 2/2013 год. на нотариус рег. № 246.
Първата спорна прехвърлителна сделка за този имот е договорът за продажба,
сключен с Нотариален акт № 67/15.08.2001 год. на нотариуса при БсРС, вписана в
Службата по вписвания при същия съд на посочената дата. Продавачи по договора
са Г. Г.. и Н.. К.., които са осъдени да предадат на ответното АД владението
върху същия имот – съгл. Решение № 6/17.04.2006 год. по гр. д. № 1447/2003 год.
на БсОС. Впоследствие, с договор за доброволна делба от 11.07.2003 год. и договор
за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 153/2003 год., спорният имот е
придобит от ЕТ „..-.. – Х.. Х..“ (предприятието му е прехвърлено на „...“ ЕООД),
който го е продал на В.Ж.. Ищцата сочи, че от момента на сключване на първия
прехвърлителен договор – с нотариалния акт от 15.08.2001 год., фактическа власт
върху имота се е осъществявала само от страните по сделките, към което владение,
на основание чл. 82, ЗС, В.Ж. присъединява и своето, упражнявано непрекъснато от
09.01.2013 год. и до настоящия момент. В подкрепа на тези твърдения са
ангажирани показанията на свид. Н.. Л.., без родство с ищеца, която сочи, че
процесният имот бил стопанисван от Е.. и Х... (праводатели на праводателя на В.Ж.),
а след това – само от ищцата.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения положителен
установителен иск за основателен. Ищецът е доказал наличието на свое защитимо
право – правото на собственост върху процесния поземлен имот, придобито чрез
покупко-продажба и давностно владение – чл. 154, ал. 1, ГПК. Делото не съдържа
данни за вписване на исковата молба по гр. д. № 2587/2001 год. на БсРС,
завършило с уважаване иска по чл. 108, ЗС в полза на „Хелио-Тур-С“ АД, както и
за датата на влизане в сила на това решение. Предвид липсата на такива данни,
съдът намира, че към датата на сключване на договора с Нотариален акт №
67/15.08.2001 год. купувачът на имота – Е.. Г.., е бил добросъвестен
приобретател по см. на чл. 115, ал. 4, ЗС. Този купувач не е бил страна по гр.
д. № 2587/2001 год. на БсРС, което не го е обвързало, вкл. и като
правоприемник, тъй като вещното прехвърляне предхожда подаването на исковата
молба – чл. 220, ал. 1 и чл. 221, ал. 1, ГПК (отм.).
На второ
място, съдът намира, че в полза на ищеца е изтекла и придобивна давност върху
процесния имот през периода 2001-2017 год. Непрекъснатата и несмущавана
фактическа власт на В.Ж. и на предхождащите я по време праводатели и
правоприемници върху имота (чл. 82, ЗС) се установява от показанията на
разпитания свидетел, срещу който факт не е проведено насрещно доказване –
липсват данни, че ответното АД е държало или владяло имота или част от него,
или че е нарушило владението на ищеца и, или на праводателя. Съдът намира, че
владението на ищеца е продължило и през 2017 год., след подаване на исковата
молба по настоящото дело – 13.09.2016 год., тъй като предявеният иск за защита
правото на собственост не спира давността в полза на търсещия съдебната защита
(чл. 116, б. „б“, ЗЗД).
Ответникът
не е провел насрещно доказване за опровергаване твърденията на ищеца; както бе
отбелязано, делото не съдържа данни за вписване на исковата молба по гр. д. №
2587/2001 год., не е представен и заверен препис от крайния съдебен акт, който
да признава срещу ищеца по настоящото дело (или срещу праводателя му)
легитимация на ответника като собственик на същия имот.
Основателността
на установителния иск налага в тежест на ответника да бъдат възложени
направените от ищеца деловодни разноски в общ размер от 906 лева – сбор от
платените държавна и преводна такси, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по отношение ответника
„Хелио-Тур-С“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово,
ул. „Александър Стамболийски“ № 170, че ищецът В.В.Ж., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт №
2/09.01.2013 год., т. І, н. д. № 2/2013 год. на нотариус рег. № 246, и на
основание давностно владение през периода 2001-2017 год., е собственик на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...; адрес – гр. С.., бл. ..,
м. „..“; площ – 927 кв. м.; начин на трайно ползване – за друг вид застрояване;
съседи: ..., ... и ....
УКАЗВА задължението
на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящото дело в Службата
по вписванията при БсРС, след влизането му в законна сила.
ОСЪЖДА „Хелио-Тур-С“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово, ул.
„Александър Стамболийски“ № 170, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на
В.В.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 906
(деветстотин и шест) лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ