РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Бургас, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20222100900277 по описа за 2022 година
Производството е по чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Постъпила е жалба от адв. Радка Тетрадова в качеството й на процесуален представител
на „Бойар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Сердика“ № 2Б, ет. 1 против отказ №20220721183805/25.07.2022г. на длъжностното лице
по регистрацията към АВ за вписване промени в обстоятелствата по заявление вх. №
20220721183805/21.07.2022 г. Изложени са съображения за неправилност на атакувания
отказ, иска се същият да бъдат отменен, като се задължи Агенция по вписванията да
извърши вписването.
Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ. Следва да се
приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес
да оспорва атакувания отказ, внесена е дължимата за производството държавна такса.
Съдът, след като прецени приложените доказателства, както и изложените в жалбата
доводи, намира за установено следното:
Заявление вх.№ 20220721183805/21.07.2022г. е подадено с искане за вписване на
прехвърляне на дялове, освобождаване и приемане на нови съдружници, назначаване на нов
управител. С обжалвания отказ, длъжностното лице отказало частично заявените за
вписване обстоятелства, само относно вписването на заявения начин на представляване на
дружеството. Поискано е вписване на ограничение в представителството, предвиждащо че
двамата управители ще представляват дружеството само заедно при сключване на сделки и
договори над 10 000 лева, както и при сключване на множество сделки и договори, които са
свързани по предмет, страни, цели и/или би могло да се направи основателно
предположение, че са свързани.
В постановения на 25.07.2022 г. отказ е прието, че предвидените ограничения на
представителната власт на овластени да представляват дружеството лица, доколкото същите
се отнасят за законните представители на търговеца, не би следвало да се приемат като
подлежащи на вписване обстоятелства, тъй като регулират вътрешните отношения и не са
1
противопоставими на трети лица, дори да са вписани в търговския регистър. Отбелязало е,
че на вписване подлежи персоналното представителство на търговеца.
Цитиран е чл. 9, ал.2 от Директива 68/151/ЕИО, съгласно който: „ограниченията на
правомощията на дружествените органи, които произтичат от устава или от решение на
компетентните органи, никога не могат да се противопоставят на трети лица, дори и ако са
били оповестени“. Нямало съмнение, че ограничения на правомощията на дружествените
органи, включително на представителната власт, въвеждане на вътрешни разделения на
функциите и пр., са принципно допустими и могат да бъдат предвидени в устройствения акт
или други вътрешни правила за управлението на дружеството. Такива ограничения обаче
биха били валидни единствено във вътрешните отношения между дружеството и органа.
Смисълът на това е да бъдат защитени третите лица при сключване на сделки с
дружеството, доколкото противното би създало несигурност в търговския оборот и в
отношенията между дружеството и третите лица. Въз основа на изложеното е направен
извод, че това обстоятелство не следва да се вписва по партидата на търговеца.
В подадената жалба срещу отказа се твърди, че същият е незаконосъобразен, тъй като
начинът на представителство е подлежащо на вписване обстоятелство, съгласно
разпоредбите на чл. 115, т. 6 ТЗ вр. с чл. 119, ал. 2 ТЗ. Сочи се, че ограничението в
представителството е прието изрично от съдружниците в т. 4 от протокола от общото
събрание на съдружниците от същата дата- 20.07.2022г., като това следвало да бъде вписано
в поле 11 „Начин на представляване“. Заявява се освен това, че разпоредбите на цитираната
Директива 68/151/ЕИО по никакъв начин не противоречали на висването в публичния
регистър на Република България на приетите от съдружниците ограничения в
представителната власт на управителите. Преценката дали тези ограничения са
противопоставими или не на трети лица не била от компетенциите на длъжностното лице.
Уточнява се, че същите заявени за вписване обстоятелства са отразени по партидата на
други търговски дружества, което пък водело до нееквивалентност и липса на координация
на вписванията в ТР.
Съдът, след като се запозна с обжалвания отказ, оплакванията на жалбоподателя и
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, обхватът на проверката на ДЛР включва
установяване дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване, дали подаденото
заявление е в съответствие с формалните изисквания на специалния закон и изхожда от
оправомощено лице, дали към него са приложени всички изискуеми документи, съставени
според изискванията на закона, както и дали заявеното за вписване обстоятелство
съществува и съответства със закона.
С процесното заявление жалбоподателят е поискал да се впише в Търговския
регистър, че двамата управители ще управляват и представляват дружеството пред трети
лица заедно и поотделно, но и само заедно при сключване на сделки и договори над
10000лв. Ограничението ще важи и се прилага и при сключване на множество сделки и
договори, които са свързани по предмет, страни и цели и/или би могло да се направи
основателно предположение, че са свързани.
Видно от данните по делото и публичния Търговски регистър, търговското дружество
„Бойар“ ООД има за свои законни представители две физически лица, които представляват
дружеството заедно и поотделно. Разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ въвежда принципа за
самостоятелност на действията на всеки от управителите, респективно колективното
представителство следва да бъде изрично установено в дружествения договор. От прочита
на приложения към делото дружествен договор- чл. 16, ал. 2 става ясно, че е предвидено
такова.
2
Според чл. 9, ал. 2 от Директива 68/151/ЕИО ограниченията на правомощията на
дружествените органи, произтичащи от устав или от решение на компетентните органи,
никога не могат да се противопоставят на трети лица, дори и ако са били оповестени. Вярно
е, че цитираната директива няма пряко приложение, но от съдържанието й може да се
обоснове извод за възприетия от законодателя подход при регламентирането на
ограниченията в представителството на търговските дружества. Лимитиране предметния
обхват на действията на управителите според вид на сделката, обект или цена е допустимо
да се извърши в устройствения за дружеството акт, да има действие във вътрешните
отношения на управителя и юридическото лице, а несъблюдаването му да повлече
имуществена отговорност за управителя. Но, с оглед принципите на сигурност и бързина,
емблематични за търговския оборот, подобни вътрешнокорпоративни ограничения са
непротивопоставими на третите лица, дори и да бъдат оповестени чрез вписване.
Доколкото ограниченията са, както се каза, непротивопоставими за третите лица,
тяхното вписване в Търговския регистър е безпредметно, поради необходимостта да се
гарантира достоверност на данните и доверие във вписаните обстоятелства. В аспект на
горното, настоящият състав намира постановения отказ на ДЛР за правилен.
Предвид съвпадане на изводите на настоящия състав с тези, формирани от
длъжностното лице по регистрацията, съдът намира, че отказът следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 25 ЗТР съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановения частичен отказ №20220721183805/25.07.2022г. на
длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията за вписване промени в
обстоятелствата по партидата на „Бойар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 1 относно начина на представляване на
дружеството по заявление вх.№ 20220721183805/21.07.2022г.
Решението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му пред
Апелативен съд гр. Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3