Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260566
гр.***, 11.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4596 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от
управителя Божидар Каракашев, чрез пълномощник – адв. С.С. - БАК, с посочен съдебен
адрес:***, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0020254,
издаден от ОДМВР-***, с който за нарушение по чл .483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл.
638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева.
С жалбата се
посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се, че от описанието не
става ясно на кого точно административнонаказващият орган налага санкцията.
Развиват се подробни съображения в защита на тази теза, като се допълва, че
освен всичко останало в ЕФ не е описано точно и мястото на извършване на
твърдяното нарушение. Прави се анализ на разпоредбите на чл. 638, ал. 4 КЗ и
чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, като се достига до извод за неяснота в издадения
санкционен акт. Твърди се, че не е приложен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. Иска се от съда да отмени ЕФ и да присъди разноски в полза на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание жалбоподателя,
редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че ЕФ е правилен и законосъобразен, а санкцията е правилно определена, поради което и се пледира за потвърждаване на санкционния акт. Развиват се съображения в защита на тази позиция и се прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от отбелязването на разписка на
л. 7 гръб фишът е връчен на 10.09.2020г., а жалбата срещу него е депозирана на 16.09.2020г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 08.05.2020 г. в
08:36 часа в гр. ***, ул. „Одрин“ техническо средство – мобилна система за
контрол на скоростта – „САИРН m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, засякла и
заснела автомобил „***“ с рег. № ***. От направената справка се установило, че
към датата и часа на управление за автомобила не е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. Било установено и че автомобилът е
собственост на „***“ ЕООД.
Бил издаден
Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0020254 на ОДМВР-гр.***, с който
за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ била наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева.
Техническото
средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН m*SpeeDet 2D” с
фаб. № SD2D 0021, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 8) и Писмо (л. 9).
За използването на
мобилното техническо средство не бил съставян протокол по реда на чл. 10, ал.1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката
снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения
съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на
нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
На първо място съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано
по неразбираем начин, като неясно остава на кого точно АНО налага имуществената
санкция. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.
647, ал.3 КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по
санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в
същия следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно
описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага.
В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и
то до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните причини.
Относно формата на изпълнително деяние в ЕФ е посочено, че на процесната
дата и място: „не е сключил
задължителна застраховка Г.О.“. Очевидно от това описание се приема, че
субектът на административнонаказателната отговорност е този, върху който тежи
задължението да сключи застраховката, а това съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е
собственикът на МПС. В случая собственик е ЮЛ – „***“ ЕООД – т.е. тълкувайки
така описаното се налага извод, че АНО приема, че извършител на нарушението е юридическото
лице. Същевременно обаче в същия ЕФ е записано, че: „като законен представител
на ЮЛ, което е собственик на МПС“. Това изречение, в ярък контраст с
предходното, налага извод, че в действителност отговорността се търси от
законният представител на ЮЛ собственик, който е физическото лице Божидар
Каракашев – т.е. допуснато е съществено противоречие. По-надолу в ЕФ никъде не
е посочено, в крайна сметка на кого АНО налага имуществената санкция – на
физическо лице или на юридическо такова. Това объркване още повече се засилва
от обстоятелството, че като собственик е посочен „***“ ЕООД (юридическо лице) и
веднага след това е посочено физическото лице Божидар Каракашев, като законния
представител на ЮЛ. По този начин не само, че не се внася яснота относно
субекта на административнонаказателната отговорност, а дори объркването още
повече се засилва. Точно преди квалифициране на деянието е използвано
обръщението „Уважаема/и госпожо/господине“ – което предполага адресиране на ЕФ
до физическо лице, а непосредствено след това е посочено, че се налага
„Имуществена санкция“, което пък предполага, че адресат е ЮЛ. Всичко това по
мнение на настоящия състав създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи
до там, че не само деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по
изчерпателен и разбираем начин, а дори не може категорично да се разбере – кой
е субектът, който се санкционира. Следва да се има предвид и че е недопустимо
волята на АНО да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика или по
тълкувателен път. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в
твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. В този смисъл съдът не може да гадае дали след като е наложил
„Имуществена санкция“ АНО е имал предвид, че субект на отговорността следва да
е ЮЛ или не. Това следва да е недвусмислено, ясно и точно описано в ЕФ.
Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова,
не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. При липса на конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от
съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание, което
пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.
На следващо място нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (към която препраща
чл. 647, ал. 3 от КЗ) предвижда, като условие за издаването на електронен фиш,
с автоматизираното техническо средство да е заснето и установено "нарушението".
Това означава, че техническото средство следва да установи автоматизирано, без
намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението и то по начин,
възможен за по-нататъшната му автоматизирана обработка, която в крайна сметка
да има за резултат генерирането на електронния фиш "в отсъствието на
контролен орган и на нарушител". Не е възможно да се изпълни законовото
изискване за установяване и наказване на нарушението в отсъствието на контролен
орган, ако с автоматизираното техническо средство не се установят всички
елементи от състава на съответното административно нарушение. Изискването за
автоматизиран характер на дейността от установяването на нарушението до
наказването му чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени
с § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които
"електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Затова следва да се приеме, че в случаите
на чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо
системата за установяване на нарушенията автоматично (без намесата на контролен
орган) да събира данни за наличието на действаща застраховка ГО за съответния автомобил.
Ако такива данни не се събират от системата и се налага извършването на справка
от съответен служител, то за установяването на нарушението следва да се състави
АУАН, а издаването на ЕФ е недопустимо (Решение
№ 1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 1613/2019 г.). От данните
по делото е видно, че нарушението е установено впоследствие, чрез справка в
Гаранционния фонд относно обстоятелствата налице ли е валидно сключена
застраховка „ГО“ за процесния автомобил. Т. е тези обстоятелства не се
установяват към момента на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип
средство за измерване (противно на
становището на АНО, видно от общодостъпния Регистър на одобрените типове
средства за измерване
/https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails?identifier=UzpCXYluoYY%3D/
се касае именно до средство за измерване).
В настоящия случай, АНО е следвало да приложи общите правила на административнонаказателното
преследване и да издаде АУАН и въз основа на него НП, като в административнонаказателното
производство като веществено доказателствено средство да бъдат използвани
снимките от АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
На следващо място настоящият състав счита, че в хода на заснемане на
административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до
порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния случай ЕФ е
издаден на база нарушение, заснето с мобилно техническо средство, но към
преписката не е представен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. Според разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
каквато се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В случай на използване на
мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно
това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение,
в която се осъществява контролът, относно въведените ограничения, относно
автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени
другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредбата и приложенията към него, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата, сочи на
недоказаност на нарушението, поради което обжалваният електронния фиш следва да
бъде отменен само на това основание.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно
издаване на ЕФ, поради което и той следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77
и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза
на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор
за права защита и съдействие (л. 6), в който изрично е посочено, че е бил
заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева. По делото е направено
възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63,
ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към
чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес от 1000 лв. до
5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв. или в случая минималното възнаграждение е в размер на 370 лева. Настоящият състав, като
съобрази обема на свършената работа от процесуалния представител намира, че в
конкретния случай договореният и заплатен хонорар от 400 лева (само 30 лева
повече от минимума) съответства на фактическата и правна сложност на делото,
поради което и следва да се присъди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ)
Серия Г № 0020254, издаден от ОДМВР-***, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1,
т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т.
1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР *** с БУЛСТАТ ********* да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: *** сума
в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща сторени в производството
разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
Вярно с оригина: М.Р.