Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№..………..….., гр.София, 30.04.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия
Боряна Петрова
при участието на
секретаря Таня Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело
№ 370 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК
.
Обжалва
се решение под № 251479 от 27.10.2017г. на СРС, 140 състав, постановено
по гр.дело № 60341/2016г., в частта,
с която са отхвърлени като неоснователни предявените от И.И.В.
срещу Р.К.Б. искове с правно основание чл.45 ЗЗД , както следва: 1/ за сумата
от 3 350,00лв.
, претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания/ от извършено от ответницата нарушение на правото на
ищеца на семеен живот с дъщеря му Д.И.В. в периода 20.11.2014г.- 20.10.2015г., като
го е лишила противоправно
и виновно от правото да живее с детето, да се вижда с него, злепоставила го е
пред детето, нарушила е правото му да се движи спокойно в резултат на подадена
неистинска декларация по чл.9 от ЗЗДН и молба за защита от домашно насилие, по
която е образувано гр.дело № 63585/20014г. на СРС, 91 състав, ведно със
законната лихва от 26.10.2016г.- до окончателното изплащане и 2/ за сумата от
500,00лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ , претърпяни
от ищеца вследствие на задържането му на дата 09.12.2015г. на основание
използвана от ответницата заповед за незабавна защита, издадена по гр.дело №
63585/2014г. на СРС, 91 състав, която към датата на задържането е била
обезсилена по силата на закона, ведно със законната лихва от 26.10.2016г.- до
окончателното заплащане.
Решението
в горепосочената част се обжалва от ищеца по делото И.И.В..
Въззивникът
поддържа доводи за немотивираност на обжалвания съдебен акт, както и за
незаконосъобразност и неправилност на изводите на първата инстанция, с които е обоснована
неоснователността на предявените искове. Намира за незаконосъобразен и
неправилен извода на СРС, с който е прието, че не е налице противоправно
поведение на ответницата,доколкото при доказаната неавтентичност на
декларацията по чл.9 от ЗЗДН ищецът има правото да търси правата си срещу държавата
по реда на ЗОДОВ. Моли настоящата инстанция да съобрази факта, че от първоинстанционния съд въобще не е разгледано твърдението
му за злоупотреба с право, реализирано от ответницата с подадената молба по
ЗЗДН, чрез използване на неистински документ- декларацията по чл.9 от ЗЗДН,
като целта на търсената защита по реда на ЗЗДН при липса на доказано домашно
насилие е била неправомерна- ищецът като
баща да бъде отстранен от живота на детето. Твърди, че издадената от съда заповед за
защита е в съответствие със заявеното от молителката –ответник по настоящото
дело в производството по ЗЗДН, поради което неправилен е изводът на първата
инстанция , че правата му на баща са били ограничени в резултат на акт на
правораздавателната власт-заповедта за защита, поради което и държавата носи
отговорност за вредите по реда на ЗОДОВ. Моли настоящата инстанция да съобрази
факта, че правата на малолетното дете в рамките на производството по ЗЗДН са
упражнявани от ответницата като законен представител на детето и именно в това
й качество тя е злоупотребила с права в нарушение на чл.3 от ГПК. В тази връзка
се позовава на съдебна практика. Счита, че по делото е доказана
причинно-следствената върху между противоправното
поведение на ответницата, изразяващо се в злоупотреба с предоставените права по
ЗЗДН и претърпяните от него неимуществени вреди,която
връзка правилно е установена от първата инстанция, като е прието за доказано,
че върху детето се въздейства отчуждаващо спрямо него като баща. Въззивникът-ищец
поддържа неправилност и на извода на първата инстанция, с който е прието, че не ответницата – майка на детето, а бабата
на детето е представила на 09.12.2015г. заповедта за незабавна защита от
20.11.2014г. на 91 състав на СРС.
Твърди, че от представената по делото докладна записка на И.Н.с дата
09.12.2015г. /входирана на 10.12.2015г./ е видно, че
„са му представени 2 заповеди“ от двете присъстващи- бабата на детето Д. Сечанска и ответницата- Р.Б., които са му заявили: „те ни
чакаха пред детската градина“. Счита за очевидно, че след като „те „ са чакали
полицията, очевидно „те“ са подали и сигнала до полицията. Възразява, че неправилно е интерпретирана от
първата инстанция негова /на въззивника-ищец/ реплика
„като пряко потърпевш от действията на тъщата“, тъй като е имал предвид факта,
че е бил блъснат от тъщата при падането му на земята с детето в ръце. Въззивникът-ищец
твърди, че след като в докладната записка и заповедта за
задържане от 09.12.2015г. изрично е записано, че е задържан на основание заповедта
за защита от 20.11.2014г., доколкото от тази защита може да се ползва само
лицето, в чиято полза е издадена, а това е ответницата, това потвърждава факта, че заповедта е
използвана на посочената дата именно от
ответницата. Намира за неправилна интерпетацията от първата инстанция на показанията на св.И.,
че „бабата е размахвала заповедта“, като моли настоящия съдебен състав да
съобрази, че той не би бил задържан, ако ответницата не е присъствала по същото
време. Моли настоящата инстанция да кредитира показанията на св.С., като
почиващи на нейни преки и непосредствени впечатления, която потвърждава, че ответницата е дошла на
място и е донесла заповедта за защита . Твърди, че показанията на св.С.относно
този факт се подкрепят от докладната записка на полицая И.Н., заповедта за
арест, протокола за обиск и декларацията за запознаване с права. Въззивникът-ищец
твърди, че ползването от страна на ответницата на обезсилената заповед за
защита е целяла единствено той да бъде
злепоставен. Поддържа, че от събраните
по делото доказателства /показанията на св.И.И.и св.М.С./
се установяват вредите, причинени му в резултат на противоправните
действия на ответницата, а именно- правото му на семеен живот с детето по смисъла
на чл.8 от ЕКЗПЧОС , гарантирано му от чл.32,ал.1 от Конституцията на РБ и чл.3
от СК. На последно място, поддържа, че
от ответницата, в съответствие с носената от нея доказателствена
тежест, не е опровергана презумпцията за вина по ал.2 на чл.45 от ЗЗД. Твърди, че претендираното
обезщетение е в минимален размер. С изложените доводи, подробно развити във въззивната жалба,
ищецът мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо
него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна,
Р.К.Б., оспорва въззивната жалба като неоснователна и
заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно и
правилно. Подробни аргументи в подкрепа на заявеното становище развива в
писмения отговор на въззивната жалба и писмени
бележки на процесуалния й представител –адв.Н.С..
Твърди, че правилно с обжалваното решение е прието, че със заявеното от нея
искане по ЗЗДН е упражнено едно законоустановено
право. Поддържа, че в хипотезата, при
която бъде отменена заповедта за защита,
за вредите, причинени на лицето срещу което е издадена заповедта следва
да отговаря Държавата, а не лицето, по
молба на което е било образувано делото, както правилно е приела и първата
инстанция. Ето защо, счита, че по делото не
доказано реализирано от нейна страна противоправно
поведение. Възразява, че от ищеца не са
доказани извършени от нея противоправни действия на
датата 09.12.2015г., тъй като самият
ищец признава, че трето , неучастващо в процеса лице, е представило заповедта
за защита и този факт е потвърден от св.И.- свидетел на самия ищец. Поддържа, че правилно от първата инстанция не
са кредитирани показанията на св.С.като противоречащи на признанието на самия
ищец и на показанията на св.И.. Счита, че както показанията на св.С., така и на
св.И., не следва да бъдат кредитирани и
по реда на чл.172 от ГПК, като се има предвид отчетена очевидната заинтересованост
на тези свидетелки , които са били процесуални представители на ищеца по други
дела. На последно място счита, че
правилно от първата инстанция е прието
за недоказано осъществено от нея противоправно
поведение на датата 09.12.2015г. Възразява, че тя не следва да отговаря за
задържането на ищеца от органите на МВР, които са упражнили законовите си
правомощия по ЗМВР, като поддържа, че единствено държавата може да носи
отговорност по реда на ЗОДОВ за осъществяване на властническата принуда. Заявява искане за присъждане на разноските по
делото за въззивното производство.
Софийският градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД,
предявени от И.И.В. срещу Р.К.Б., како следва: 1/ за
сумата от 3 350,00лв., претендирана като
обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени
вреди в периода 20.11.2014г. – 20.11.2015г. - болки и страдания от нарушаване
правото му на семеен живот с малолетното му дете Д.И.В., чрез лишаване му от
правото да вижда детето и да живее с него, поради злепоставяне пред детето,
чрез причиняване на обида и срам от опетняване на личността и доброто му име в обществото, нарушаване на
правото му на свободно придвижване, всички неимуществени вреди като пряка
последица от използвана от ответницата неистинска , неавтентична декларация по
чл.9 , ал.3 от ЗЗДН и изнасяне на неистински твърдения в молбата , подадена по
гр.дело № 63585/ 2014г. на СРС, 91 състав, представляващи злоупотреба с права, като въз основа на неистинския документ- декларацията по чл.9
,ал.3 от ЗЗДН е издадена заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН по
посоченото дело и 2/ за сумата от 500,00лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди – обида , унижение, лишаване от свобода
и третиране като престъпник, опозоряването пред детето, както и опорозяването пред персонала на детската градина на детето,
изпитване на чувство на безсилие от незаконно набеждаване, изпитван „срам“ от
посочването му като престъпник от ответницата, всички тези неимуществени вреди претърпяни на датата 09.12.2015г. в резултат на използвана
от ответницата заповед за незабавна защита по ЗЗДН, която към посочената дата е
била отменена с влязло в сила съдебно решение.
Първоинстаниционното
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.45
от ЗЗД от малолетното дете Д.И.В., действаща чрез своя баща и законен
представител И.И.В. срещу Р.К.Б. – за сумата от 3500,00лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди-
претърпяни болки и страдания от ищцата от нарушаване
правото й на семеен живот с баща й И.В. в резултат на подадена неистинска ,
неавтентична декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН от ответницата и изнасяне на
неверни твърдения от ответницата в молбата, подадена по гр.дело № 63585/2014г.
на СРС, 91 състав, въз основа на която е издадена заповед за незабавна защита
по чл.18 от ЗЗДН по гр.дело № 63585/2014г. на СРС, 91 състав, е влязло в сила,
като необжалвано.
С
първоинстанционното решение в обжалваната част на
отхвърлените искове по чл.45 от ЗЗД от ищеца И.И.В. е
прието ,че в рамките на процесния период от време
20.11.2014г.- 20.10.2015г. срещу ищеца е била действаща заповед за закрила от
домашно насилие от 20.11.2014г., издадена по гр.дело № 63585/2014г. на СРС , 91
състав. Първоинстанционният съд е приел, че в хипотезата, при която заповедта
за защита от домашно насилие е отменена като правораздавателен акт , държавата
носи отговорност по реда на ЗОВОДВ за вредите , които са резултат от
ограничаване правата на лицето, срещу което е била издадена заповедта за защита
от домашно насилие, а не лицето, по чиято молба е образувано делото.
Т.е.- не е доказано наличието на реализирано от ответницата противоправно
поведение. По отношение на претенцията по чл.45 от ЗЗД - за
обезщетението за неимуществени вреди, за които ищецът твърди, че е претърпял на
конкретната датата 09.12.2015г., с обжалваното решение е прието, че по делото
не се установява на тази датата от ответницата да е реализирано поротивоправно поведение. С решението е прието, че лично
ищецът в съдебното заседание на 14.06.2017г. е признал факта, че не
ответницата, а нейната майка е използвала обезсилената по силата на закона
към датата 09.12.2015г. заповед за
защита. Прието е , че това признание на ищеца се подкрепя от показанията на
свидетеля на самия ищец- св.И.. Не са кредитирани показанията на св.С.относно
личното явяване на ответницата на посочената датата по сведения на ищеца и
представянето на заповедта за защига от
ответницата, като е прието, че относно този факт показанията на св.С.противоречат
на признанието на ищеца и на показанията на св.И., поради което показанията на
св.С.не следва да бъдат ценени по реда на чл.172 от ГПК , доколкото тази
свидетелка е била адвокат-пълномощник на ищеца по други дела между същите
страни и се явява заинтересована. На последно място е прието, че ответницата не
може да носи деликтна отговорност за задържането на
ищеца от органите на МВР на дата 09.12.2015г., които са упражнили правомощията
си по ЗМВР и при незаконосъобразно упражняване на тези правомощия- отговорност
следва да носи държавата по правилата на ЗОДОВ.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана
неоснователността на предявените искове. Настоящия състав приема, че от
събраните по делото доказателства се установява основателността на исковете по
следните съображения:
По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД –
за сумата от 3 350,00лв., претендирана като
обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени
вреди в периода 20.11.2014г. – 20.11.2015г. - болки и страдания от нарушаване
правото на семеен живот с малолетното му
дете Д.И.В., чрез лишаване му от правото да вижда детето и да живее с него,
поради злепоставяне пред детето, чрез причиняване на обида и срам от опетняване
на личността и доброто му име в
обществото, нарушаване на правото му на свободно придвижване, всички
неимуществени вреди като пряка последица от използвана от ответницата
неистинска , неавтентична декларация по чл.9 , ал.3 от ЗЗДН и изнасяне на
неистински твърдения в молбата , подадена по гр.дело № 63585/ 2014г. на СРС, 91
състав, представляващи злоупотреба с права,
въз основа на които неистински документи е издадена заповед за незабавна
защита по чл.18 от ЗЗДН по посоченото дело, настоящият съдебен състав приема
следното: Исковата претенция е основателна по следните съображения:
Между
страните по делото няма спор, а и от представените по делото доказателства се
установява, че те са родители на малолетното дете Д.И.В., родено на ***г.
От
доказателствата по приложеното към настоящото дело - гр.дело № 63585/20014г. на
СРС, 91 състав на 20.11.2014г., се
установява, че срещу ищеца е издадена заповед за незабавна защита в полза на Р.К.Б.-
В. и Д.И.В. по реда на чл.18 ,ал.1 от ЗЗДН по молба на ответницата Р.Б.- В.
действаща лично и в качеството й на законен представител на малолетното дете Д.И.В..
Видно от мотивите на заповедта от 20.11.2014г. , тя е издадена по реда на
чл.18,ал.1 от ЗЗДН единствено на основание представената от молителката-ответник
по настоящото дело, декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН – относно твърдяния факт
на упражнено домашно насилие от страна на ищеца по настоящото дело спрямо
молителката и детето и непосредствената опасност за здравето и живота, съдът е
приел, че са установени по реда на чл.13,ал.3 от ЗЗДН – с декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН. Със заповедта от 20.11.2014г. ищецът е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното
дете Д.И.В. , на основание чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН, както и му е забранено, на
основание чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН да доближава детето и жилището , в което живее
на разстояние по-малко от 50 метра във всяка една от посоките от тях. С
влязло в сила на 20.10.2015г. решение на СРС, 91 състав по гр.дело №
63585/2014г. е призната за неистинска
/неавтентична- неподписана от молителката- ответница по настоящото дело/
декларацията по 9, ал.3 от ЗЗДН и като такава тя е изключена от доказателствения материал по делото и е изпратена на СРП за предприемане на действия по
компетентност. С влязлото в сила на
20.10.2015г. решение на СРС, 91 състав по гр.дело № 63585/2014г. е отказано издаване на заповед за защита по
ЗЗДН в полза на молителката- ответница по настоящото дело в лично качество и в качеството й на законен представител на
малолетното дете Д.В., като е прието за недоказано реализирано домашно насилие
от страна на ищеца по настоящото дело- ответник по делото по ЗЗДН. При така
установените обстоятелства, настоящият съдебен състав приема за доказано
твърдението на ищеца за упражняване от страна на ответницата на правото й да
търси защита по реда на ЗЗДН в нарушение на принципа за добросъвестност,
установен с нормата на чл.57,ал.2 от Конституцията на РБ и чл.3 от ГПК. Доколкото всеки правен субект има правото да
търси защита по съдебен ред на свои законно признати права и интереси, по правило се счита, че това
право на защита се упражнява
добросъвестно, независимо от изхода на спора- включително при приета със
съдебния акт неоснователност на заявената претенция /искане, като при
последната хипотеза правната последица е
свързана с отговорността за разноските по делото, които се дължат от другата
страна по делото. Добросъвестността предполага упражняване на
правото на защита по съдебен ред при наличие на знание и убеждението на лицето, което търси защита, че
това право съществува. Нарушаването на установения
от чл.3 на ГПК и чл.57,ал.2 от Конституцията на РБ принцип за добросъвестно
упражняване на права и накърняване на
добрите нрави е налице в случай, когато правният субект използва позволени от
закона средства , включително и тези, свързани със защитата по съдебен ред , за
постигане на неправомерен резултат- с единствената цел да бъде увредено друго
лице. В конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че от ответницата,
в качеството й на законен представител на малолетното дете Д.В.,
недобросъвестно е упражнено правото на съдебна защита по реда на ЗЗДН по
горепосоченото дело на 91 състав на СРС
, срещу ищеца по настоящото дело, тъй като при подаване на молбата за
защита ответница , в качеството й на законен представител на
малолетното дете, безспорно е знаела, че
декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН е неавтентична /неподписана от нея/, но е
ангажирала тази неавтентична декларация, като правната последица от
неавтентичността е , че фактите,
изложени в документа не са потвърдени от молителката- ответник и тя е знаела за
това, с единствената цел да бъде накърнено правото на семеен живот на ищеца и
неговото малолетно дете, предвид факта, че с молбата за защита се цели
получаване на привременната ограничителната заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН само
на основание представената неавтентична декларация и съответно- при знанието, че заповедта за
защита не би била издадена без тази декларация, с оглед разпоредбата на
чл.13,ал.3 от ЗЗДН и предвид липсата на други доказателства за
твърдяното насилие, които да представени с молбата за защита, освен
декларацията. В резултат на тази
злоупотреба с право, извършена от ответницата- в нарушение на чл.3 от ГПК и
чл.57,ал.2 от Конституцията на РБ, е нарушено правото на семеен живот на ищеца
с малолетното му дете, гарантирано му от
глава 9 на СК и чл.8 от КЗПЧОС , включващо правото да вижда, да контактува, да отглежда и се грижи за
детето, да участва във възпитанието му, както и да изгражда емоционална връзка
с него, която да гарантира сигурност на детето и да осигури изграждането на
доверие между тях, с оглед и на възрастта на детето.. Нарушението на правото на
семеен живота на ищеца и малолетното му дете е продължило 11 месеца- в периода от време от датата на издаване на
заповедта по чл.18,ал.1 от ЗЗДН /20.11.2014г./
– до датата на отхвърляне на молбата за защита с влязлото в сила съдебно
решение - 20.10.2015г., което има за
правна последица отмяната по закон и на заповедта по чл.18,ал.1 от ЗЗДН,
съгласно нормата на чл.19 от ЗЗДН, като в този период е било ограничено и
правото на придвижване на ищеца – с оглед наложеното органичение
по отношение жилището, в което е живяло детето. Последицата от това нарушено право е свързана
със започнал процес на отчуждаване между ищеца и детето, съгласно приетата по
делото съдебно-психологическа експертиза и не се отразяват благоприятно върху
формирането на детето като личност. В допълнение на горепосочените
неимуществени вреди, причинени на ответника и изразяващи се в накърнение на
правото му на семеен живот с малолетното дете, от събраните по делото гласни
доказателства /показанията на св.И. и св.С./, които съдът кредитира като
почиващи на техни преки и непосредствени впечатления и заключението на
съдебно-психологическата експертиза, се установява, че той е търпял и
допълнителни неимуществени вреди - бил е емоционално смазан , потиснат и е
страдал от невъзможността да вижда детето си, изпитвал е безсилие, както и притеснения
да пътува до София, заради ограничителната заповед, както и притеснения да не
бъде арестуван при евентуална среща с
детето. И двете свидетелки установяват, че ищецът е бил любящ,
привързан към детето грижовен родител, като този факт се потвърждава и от
приетата по делото съдебно - психологическа експертиза. Настоящият съдебен състав, намира, че за така
доказаните претърпяни неимуществени вреди от ищеца –
с оглед вида, характера и тежестта им, доказаните последиците от тях, които
рефлектират неблагоприятно не само върху
ищеца, но и в отношенията между него и детето, както и при съобразяване периода от време, през който те са търпени- 11
месеца , който период е дълъг, предвид факта, че се касае за лични /семейни отношения между баща и дъщеря,
приема, че дължимото от ответницата
обезщетение на ищеца, определено съгласно принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД възлиза на исковата сума от 3 500,00лв. Т.е., предявеният иск по чл.45 от ЗЗД се
явява основателен в пълния му заявен размер.
Настоящият
съдебен състав намира за незаконосъобразен извода на първата инстанция, с който
е прието, че при отмяната на акт на правораздавателната власт отговорността за
вреди следва да се носи от държавата по реда на ЗОДОВ. В конкретния случай на
първо място, ищецът не претендира вреди от отхвърлянето на искането на
ответницата за защита по ЗЗДН с влязлото в сила съдебно решение, което има за
правна последица и отмяната по силата на закона на издадената като привременна
мярка заповед за защита по чл.18,ал.1 от ЗЗДН.
Претендираното от ищеца обезщетение за вреди е
от неправомерно деяние на ответницата- недобросъвестно упражнено по съдебен ред
право по реда на ЗЗДН – в нарушение на чл.3 от ГПК и чл.57,ал.2 от Конституцията на РБ. Нещо повече,
законодателната уредба създава гаранции за постановяване на законосъобразни
съдебни актове чрез установения процесуален ред за инстанционен
контрол. Ето защо и само по изключение с
нормата на чл. 2 от ЗОДОВ изчерпателно са изброени определени категории съдебни
актове, при отмяната на които може да
бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди от тази отмяна, между които
не попадат съдебните актовете, постановени по ЗЗДН.
На
последно място следва да се посочи, че издадената на 03.11.2014г. заповед за
защита по чл.18,ал.1 от ЗЗДН по гр.дело № 58326/2014г. по описа на СРС, 89
състав, която е била в сила през исковия период от време, касае постановена от съда забрана и
задължение на ищеца само спрямо
ответницата Р.Б.-В. / в лично качество/ , но с нея не са постановени
мерки за защита спрямо малолетното дете Д.В., поради което и неоснователно е
възражението на ответницата, че в процесния период от
време за ищеца е съществувало валидно правно ограничение на правото му на
семеен живот с малолетното дете на основание на тази заповед.
По
иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 500,00лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди
– обида , унижение, лишаване от свобода и третиране като престъпник на ищеца,
опозоряването му пред детето, както и опорозяването
му пред персонала на детската градина на детето, изпитване на чувство на
безсилие от незаконно набеждаване, изпитван „срам“ от посочването му като
престъпник от ответницата, всички тези неимуществени вреди претърпяни
на датата 09.12.2015г. в резултат на използвана от ответницата заповед за
незабавна защита по ЗЗДН, която към посочената дата е била отменена с влязло в
сила съдебно решение, настоящият съдебен състав приема, че искът е доказан и
основателен, по следните мотиви:
От
събраните по делото доказателства, подробно обсъдени по-горе, безспорно се
установява, че на процесната дата 09.12.2015г.,
издадената на 20.11.2014г. заповед за защита срещу ищеца по чл.18,ал.1 от ЗЗДН
по делото на 91 състав на СРС е отменена по силата на закона , на основание
чл.19 от ЗЗДН с влязлото в сила на 20.10.2015г. съдебно решение, с което
молбата за защита на ответницата, в лично качество и като законен представител
на малолетното дете Д.В., е отхвърлена. От представените по делото писмени
доказателства /на л.15,л.16 и на л.86- л.90/ от първоинстанционото
дело и събраните гласни доказателства /показанията на св.И. и св.С./, се
установява, че на датата 09.12.2015г. ищецът е бил задържан в 11,10ч. от
органите на МВР и освободен в 14.05ч. – за нарушение на издадена срещу него
заповед за защита от 20.11.2014г. по делото на 91 състав на СРС , като
задържането е станало пред детската градина на детето в присъствието на детето,
неговата баба /бивша тъща на ищеца и майка на ответницата/ и ответницата. Спорът между страните по делото е по факта
- от кое лице е била представена на
органите на МВР отменената заповед за защита от 20.11.2014г. , въз основа на
която без правно основание ищецът е задържан, тъй като не е съществувало
ограничението за доближаването до малолетното дете, който факт, не е бил известен
на органите на МВР. Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на
първата инстанция, с който е прието, че заповедта е представена от трето лице-
бившата тъща на ищеца. Фактът, че
отменената заповед за защита от 20.11.2014г. , на основание на която е
извършено задържането на ищеца – без основание, е представена от ответницата,
съдът приема, че се установява от съвкупната преценка на представената по
делото докладна записка на полицая И.Н./л.15 и л.16 от делото на СРС и в
четливо копие- на л.130-л.131 от делото на СРС/, като официален писмен документ и показанията
на св.С.. В докладната записка изрично е отразено, че заповедта за защита е представена в присъствието на
ответницата Р.В. пред органите
на МВР, която ги е уведомила, че с нея
има постановени ограничителни мерки срещу ищеца. От показанията на св.С., се установява, че на посочената дата е била
уведомена от ищеца, че след срещата между бабата на детето и него пред детската
градина, бабата се е обадила на ответницата и именно ответницата с идването си
е донесла и представила заповедта за
защита от 20.11.2014г. , в резултат на която е извършено задържането на ищеца. Фактът, че първоначално срещата е била само
между ищеца и майката на ответницата и детето, а впоследствие е дошла и ответницата, се потвърждава и от
показанията на св.И.. Макар показанията на св.С.да не почиват на нейни преки и
непосредствени впечатления относно факта, че заповедта е представена именно от
ответницата, /като този факт не е отразен изрично в докладната/, съдът ги
кредитира като житейски и логически обосновани, на първо място, предвид факта,
че именно ответницата е лицето, ползващо се от заповедта и е логично тя да е в
нейно държане. И на второ място, че житейски необосновано и нелогично е при
отиването в произволен ден до детската градина бабата на детето да носи в себе
си заповедта за защита, на която тя не е и адресат. По тези мотиви, съдът
приема, че показанията на св.И. не следват точното времево развитие относно
установения факт, че заповедта за защита е „размахвана от бабата“, а след това
е дошла ответницата, а приема, че след срещата между бабата на детето и ищеца,
първата е уведомила за това ответницата и последната е представила на органите
на МВР заповедта за защита, за която е знаела, че е отменена и няма правно
действие, но въпреки това се е ползвала от нея.
Настоящият съдебен състав намира за напълно необоснован извода на
първата инстанция, с който е прието, че в съдебното заседание на 14.06.2017г.
от процесуалния представител на ищеца е направено признание на неблагоприятния
факт, че заповедта за защита е представена от третото лице- бабата на
детето. Заявеното от ищеца твърдение е
свързано единствено с хронологията, установена с показанията на св.И. и св.С.,
а именно, че първоначалната среща е била между него, детето и бабата на детето
и по-късно е дошла ответницата. Позоваването на заповедта на ищеца към първия
момент – на срещата с детето и бабата на детето, е единствено във връзка с възражението му ,
че той не е бил в нейно нарушение- приближаването му към детето не е нарушавало
заповедта, като липсва каквото й да било твърдение /признание/, че заповедта е
била представена към този момент от третото лице- бабата на детето.
В
резултат на посоченото неправомерно действие на ответницата, изразяващо се в
ползването на отменен съдебен акт, с цел да бъдат реализирани правни последици,
с каквито той не се ползва, на ищеца са причинени вреди, изразяващи се в
задържането му от органите на МВР в 5-то РУП на МВР, за време около 3 часа,
като на ищеца допълнително са причинени и претърпяни следните неимуществени вреди, установени със
събраните гласни доказателства /показанията на св.И. и св.С./ и приетата по
делото съдебно- психологическа експертиза- силно емоционално разстройство,
унижение, срам, уронване на авторитета му в присъствието и на други лица,
станали свидетели на случката, у които е било създадено впечатлението, че се
опитва да отвлече детето, получил е сърцебиене, притеснения, нарушена е била и репутацията му, тъй като приятелите му са питали дали не е
„насилник“, страхувал се е да вижда детето след този случай, случката се е
отразила негативно и в професионален план на ищеца. Настоящият съдебен състав
като взе предвид така установените вреди, едната от които е свързана с временно лишаване от свободата – за 3 часа, а
останалите с многобройни негативни
отражения върху емоционалното и психическото му състояние, както и при
съобразяване на факта, че претърпяното от ищеца унижение, срам и уронване на
авторитета му е станало не само в присъствието на трети лица, но и на
малолетното му дете пред детската градина на детето, приема, че сумата от
1000,00лв. се явява справедливо определено обезщетение, което да репарира, на
основание чл.45 от ЗЗД тези вреди. Доколкото обаче, от ищеца се претендира
обезщетение в по-малък размер от 500,00лв., съдът в съответствие с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, приема, че
исковата претенция следва да бъде уважена в рамките на заявения размер.
Съдът
не обсъжда останалите представени по делото писмени доказателства, включително и тези, приети във въззивното производство по реда на чл.266,ал.2 от ГПК, извън
гореобсъдените, като неотносими,
тъй като касаят факти, които не са релевантни за спора – предмет на настоящото дело, а такива - настъпили след процесния период и момент във времето.
Поради
несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата- обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени.
При
този изход на спора и на основание чл.
78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца
направените от него разноски по делото за първата инстанция, съразмерно на
уважената част от исковете от 534,00лв. /държ.такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение/, а за въззивното производство – направените разноски в пълен
размер от 580,00лв.– адвокатско възнаграждение и държавна такса в дължим размер
от 80,00лв., предвид основателността на жалбата.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
под № 251479 от 27.10.2017г. на СРС, 140 състав, постановено
по гр.дело № 60341/2016г., в обжалваната
часта, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от И.И.В. срещу Р.К.Б. искове с правно
основание чл.45 ЗЗД , както следва: 1/ за сумата от 3 350,00лв. , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от извършено от
ответницата нарушение на правото на ищеца на семеен живот с дъщеря му Д.И.В. в
периода 20.11.2014г.- 20.10.2015г., чрез лишаване противоправно и
виновно от правото да живее с детето, да се вижда с него, чрез злепоставяне
пред детето и нарушаване на правото му да се движи спокойно в резултат на
подадена неистинска /неавтентична/ декларация по чл.9 от ЗЗДН към молба за защита от домашно насилие, по която е
издадена заповед за защита по чл.18,ал.1 от ЗЗДН по гр.дело № 63585/20014г. на
СРС, 91 състав- отменена с влязлото в сила решение по делото, ведно със
законната лихва от 26.10.2016г.- до окончателното изплащане и 2/ за сумата от
500,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпяни
от ищеца вследствие на задържането му на дата 09.12.2015г. на основание
използвана от ответницата заповед за незабавна защита от 20.11.2014г., издадена по гр.дело №
63585/2014г. на СРС, 91 състав, която към датата на задържането е била отменена
по силата на закона, на основание чл.19 от ЗЗДН, ведно със законната лихва от 26.10.2016г.-
до окончателното заплащане, ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.К.Б.,
с ЕГН ********** да заплати на И.И.В., с ЕГН **********, на
основание чл.45 ЗЗД, както следва: 1/ сумата от 3 350,00лв. , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от извършено от
ответницата нарушение на правото на ищеца на семеен живот с дъщеря му Д.И.В. в
периода 20.11.2014г.- 20.10.2015г., чрез лишаване противоправно и
виновно от правото да живее с детето, да се вижда с него, чрез злепоставяне
пред детето и нарушаване на правото му да се движи спокойно в резултат на
подадена неистинска /неавтентична/ декларация по чл.9 от ЗЗДН към молба за защита от домашно насилие, по която е
издадена заповед за защита по чл.18,ал.1 от ЗЗДН по гр.дело № 63585/20014г. на
СРС, 91 състав, която заповед е отменена на основание чл.19 от ЗЗДН с влязлото
в сила решение по делото, ведно със законната лихва от 26.10.2016г.- до
окончателното изплащане и 2/ сумата от 500,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/, претърпяни от ищеца вследствие на
задържането му на дата 09.12.2015г. на основание използвана от ответницата
заповед за незабавна защита от
20.11.2014г., издадена по гр.дело № 63585/2014г. на СРС, 91 състав, която към
датата на задържането е била отменена по силата на закона, на основание чл.19
от ЗЗДН, ведно със законната лихва от 26.10.2016г.- до окончателното заплащане,
както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК -
сумата от 534,00лв.-разноски по
делото за първата инстанция и сумата от 580,00лв.- разноски за въззивното производство.
В
останалата отхвърлителна част, първоинстанционното
решение е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.