Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 19.06.2019 г. гр.Плевен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, трети въззивен наказателен състав
На дванадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛОЯН ГЕРГОВ
ДОРОТЕЯ
СИМЕОНОВА
Секретар
: Велислава Трифонова
Прокурор
: Ваня Савова
Като
разгледа докладваното от член-съдията КАЛОЯН ГЕРГОВ
ВНАХД № 414 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производство по реда на глава „Двадесет и първа” от
НПК.
Въззивното производство е образувано по протест
на прокурор при РП-Плевен срещу Решение
№ 717/1.04.2019 г., постановено по НАХД № 1412/2018г. по описа на Районен съд –
Плевен.
С атакуваното
решение Плевенският районен съд
признал обвиняемия В.П.Д. - роден на *** ***, обл.
Плевен, ул. „***“ № 17, вх. Г, ет. 1, ап. 1, българин, български гражданин, със
средно-техническо образование, разведен, не работи - пенсионер, неосъждан, ЕГН:
********** за невиновен в това, че на неустановен
ден в периода 26.07. – 28.07.2016г. в гр.Плевен, ул. „***“ №17, на детска
площадка, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи се в явно неуважение към обществото – отправил закани, че ще ги
простреля и възпроизвел неустановен брой изстрели с газово-сигнален пистолет
марка „***“
с фабр.№*** срещу група лица, между които непълнолетния К.Г.Г. от Плевен –
престъпление по чл.325 ал.1 НК, поради
което и на основание чл.378, ал.4, т.2 НПК го оправдал по обвинението
в престъпление по чл.325, ал.1 НК.
Със същият съдебен акт се разпоредил с веществените
доказателства като постановил връщане на пистолет марка „***“ калибър
В
протеста се изразява недоволство от постановения съдебен акт като бланкетно се
претендира /с оглед липсата на изготвени мотиви към момента на изготвянето
му,бел.с.д./ допускането на съществени
процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд при попълването на
делото с доказателства и оценката на набраната в тази насока съвкупност. В
заключение представителят на РП-Плевен моли за отмяна на атакуваното
решение,освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност и
санкционирането му с административно наказание по чл.78а от НК,а алтернативно връщане
на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Процесуалният
представител на ОП-Плевен неподдържа подадения протест.Намира,че съдът е
положил усилия за разкриване на обективната истина за разлика от разследващия орган
като е анализирал подобно събраните доказателства.Акцентира върху пропуски на
разследването свързани с необходимостта от незабавно извършване на претърсване
и изземване в дома на обвиняемия, освидетелстване на пострадалото лице и
липсата на доказателства досежно травматичното засягане на пострадалия от
ответника по протеста.Произвеждането на изстрели от обвиняемия счита,че макар и
укоримо не покрива изискванията уредени в състава на чл.325,ал.1 от НК.
Ответникът
по протеста В.П.Д. моли съда да потвърди атакуваното решение.
В открито съдебно заседание защитникът на В.П.Д.
намира,че атакувания съдебен акт е правилен,законосъобразен и мотивиран и
лаконично моли за неговото потвърждаване.
Плевенският
окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в протеста,
становищата на страните,събраните по делото доказателства и като провери изцяло
правилността на невлязлото в сила решение по реда на чл.314, ал.1 от НПК,
намира за установено следното:
Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМ и следва да бъде РАЗГЛЕДАН.
Разгледан по същество в частично
коментираната му част същият е ОСНОВАТЕЛЕН.
РП-Плевен е внесла в съответния първоинстанционен
съд постановление,с което е предложила обвиняемия В.Д. да бъде освободен от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.325, ал.1 НК, а именно за това, че на неустановен ден в периода 26.07.
– 28.07.2016г. в гр.Плевен, ул. „***“ №17, на детска площадка, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно
неуважение към обществото – отправил закани, че ще ги простреля и възпроизвел
неустановен брой изстрели с газово-сигнален пистолет марка „***“ с фабр.№*** срещу група лица,
между които непълнолетния К.Г.Г. от Плевен.
РС-Плевен след като провел лимитирано съдебно
следствие при условията на чл.378,ал.2 от НПК и провел самостоятелен анализ на
доказателствената маса приел от
фактическа страна,че обвиняемия
„възприел,че някой хвърля камъчета по остъклението на дома му“ и
отдавайки тази проява на находящите се в близост до терасата му,ситуирана на
първия етаж, непълнолетни „решил да се
защити“ и „произвел няколко изстрела във въздуха“ с притежавания от него газово-сигнален пистолет марка „***“ с фабр.№***.В контекста на горното
се аргументирал от правна страна като посочил,че произвеждането на изстрели с
газово оръжие във въздуха цели да преустанови „неправомерното поведение на
подрастващите на детската площадка“ и „в никакъв случай не изразява брутална
демонстрация против установения ред,а и определено не може да се приеме,че
изразява открито висока степен на неуважение към личността“.Подчертал,че
намерението на подрастващите било да ги „стресне“ и да ги “обезкуражи в
извършването на подобни действия“.
Въззивният съд намира,че РС-Плевен е допуснал флагрантно нарушение на процесуалните
правила при оценката на доказателствата, което е в грубо противоречие с Конституцията и фундаментални принципи на
наказателния процес. Съгласно разпоредбата на чл.11 от НПК съдът е длъжен
да прилага законите точно и еднакво спрямо всички граждани,което е в хармонично
съответствие с нормата на чл.6,ал.2 от Конституцията на Република България и
намира кореспондентна поддръжка в чл.14 от НПК и чл.6, §1 от ЕКПЧ.Аналитичният преглед на мотивите сочи пълно
въздържание на първоинстанционния съд от тези му задължения.Последният е
разделил гласните доказателства условно в три групи – такива с „оправдателен“
характер,в които е включил показанията на свидетелите С. Т. А., В. Л.
Д., В. Л. Д., С. И. И., Б. И. И., Л. В. Д., Л. Д. Д., В. А. П.,К. Н. М. и
обясненията на подсъдимия,такива с „обвинителен“ характер,към които са отнесени
показанията на свидетелите К. Д. Н., М. П. П., Н. М. М., Д. Ш. К., Б. В. Б., М.
М. А., В. В. К., Б. Л. Б., Е. Я. К., Я. Г. К., К.Г.Г. и М. С. Г. и последната група
са на свидетелите М. Т., Р. М.,Р. И. – служители на ОД на МВР-Плевен и дядото
на пострадалия К. Г.,за които е посочил, че същите не способстват за разкриване
на обективната истина,понеже са изградени преимуществено върху възприети от
трети лица факти и обстоятелства.РС-Плевен е базирал фактическата обстановка по
делото на показанията на т.н. „оправдателна група“ като се е мотивирал,че
същите „изхождат от зрели хора, пълнолетни членове на българското общество“,докато
оправдателните „изхождат от основно непълнолетни лица, чиито социални навици и
ценностна система са в процес на развитие, включително – двама пълнолетни
родители, които обаче безкритично възприемат позицията на своите деца и тяхната
версия за създалата се напрегната обстановка на детската площадка през лятото
на 2016г.“.
В продължение на така възприетата от
него класификация на гласните доказателства РС-Плевен е посочил,че „в случай,
че бъдат кредитирани твърденията в „обвинителните“ доказателствени средства, се
налага един изключително любопитен /а може би по-скоро – странен/ извод: че
споменатите пълнолетни /и особено обвиняемият В.Д./, живущи в процесния жилищен
блок не само не са имали никаква сериозна причина да недоволстват от игрите на
непълнолетните, а са били обладани единствено от злоба и омерзение, поради
което и са положили всевъзможни усилия да прогонят от детската площадка
подрастващите. Такъв извод, обаче е нелогичен, житейски неприемлив и юридически
абсурден:
-
няма здрава логика зад това да бъдат подавани безпричинно множество сигнали
със сходни оплаквания, при това - от страна на различни лица, до полицейските
органи /л.157 – 161 от ДП, л.45 – 46 от
делото/.
-
житейски несъстоятелно е да се приеме, че ритането на топка, играенето на
волейбол, слушането на музика в междублокови пространства /особено в тъмната
част на денонощието/, не поражда шум, напрегната обстановка и стрес за живущите
наоколо;
-
юридически необосновано би било, при наличието на всички констатирани по-горе
проблемни моменти в „обвинителните“ доказателствени източници, да бъдат
кредитирани именно те, за сметка на отличаващите се с достоверност,
последователност и убедителност „оправдателни“ такива.“
Стъпил на тази основа първоинстанционният
съд е заключил,че показанията на свидетелите от обвинителния ареал не се
отличават с убедителност, последователност и конкретика и при тях доминират
общи твърдения, в т.ч. за упражнявано от обвиняемия неправомерно физическо
въздействие върху част от децата /гонил,ритал,замервал с буркани и пепелници
или наранил с други подръчни материали и т.н./ или отправянето на вербални
заплахи като целенасочено е търсил противоречие и несъответствие в показанията
им, депозирани в различните етапи от наказателния процес и пред различни
органи,за да обоснове тяхната недостоверност,а показанията на родителите на
част от децата оценил като пристрастни с оглед родствената им връзка с тях –
л.12 от мотивите на РС-Плевен.Кулминация на този погрешен подход на селектиране
на доказателствата по делото се явява и разпореждането на първата инстанция
след влизане в сила на решението `и заверен препис от него, ведно с мотивите и показанията от проведените
АНД № 3023/17г. и АНД № 1412/18г. на РС-Плевен, да бъдат изпратени на РП-Плевен
за „…преценка на предпоставките за възбуждане на наказателно преследване спрямо
посочените лица за престъпления по чл.290 от НК“ – л.14 от мотивите. Тази
позиция,която е възприел РС-Плевен компрометира извършената от него оценка на
доказателствата и не покрива изискванията, които поставя закона и съдебната
практика за обективен анализ на доказателствената съвкупност – виж в тази
насока Решение № 149/10.04.2013г. на ВКС по н.д. № 373/13г.,II н.о. на НК,съдия Е. А..При
несъответствие между доказателствата съдът е длъжен да посочи кои кредитира и
кои не изследвайки синхрона, който същите намират в набраната по делото
доказателствена маса като напълно естествено е в една част същите да намират
подкрепа,в друга да бъдат опровергани или останали изолирани в доказателствен
аспект,но не и да бъдат отхвърлени цялостно /макар и да е удобно от гледна
точка на усилията необходими за мотивиране на крайния резултат,бел.с.с./ по
съображения свързани с възраст, образователен статус, житейска улегналост и
т.н., което представлява нетолериран от Конституцията и основните принципи в
НПК подход.Ако РС-Плевен не беше проявил предубеденост и беше равнопоставил
доказателствените източници или поне разгледал с необходимата обективност и
насрещните /т.н. “обвинителни“/ то същия щеше да забележи,че обвиняемия освен
портрета на „възпитан и добър човек“ разкрива и поведенчески прояви, които
променят палитрата на употребения рисунък.
Несъмнено е,и тук въззивната инстанция няма как да не се съгласи с
процесуалния представител на ОП-Плевен,че предварителното разследване страда от
различни пороци,но те не са пречка за разкриване на обективната истина, ако
доказателствата внимателно се прегледат, оценят,съпоставят и изследва
действителното им съдържание при влагане обаче на дължимото усърдие предписано
от чл.13 и чл.14 от НПК.В такъв случай РС-Плевен вероятно щеше да обсъди
заключението по комисийната съдебно-балистична и медицинска експертиза,в която
ясно е посочено,че белега в областта на дясното рамо на св.Красимир Георгиев е
възможно да бъде получен от обгаряне при взаимодействие със сигнална ракета,да
оцени внимателно обясненията на В.Д. дадени в хода на досъдебното
производство,в които е посочил,че е стрелял „ с патрони,с които се стреля на
нова година,на тържества“,монтираната приставка за сигнална ракета на газовото
оръжие,описан в съставения протокол за претърсване и изземване и съобрази
оплакванията на пострадалия за времето,мястото и начина на травмирането вместо
да положи усилия да дискредитира неговите показания посредством целенасоченото търсене
на пропуски и несъответствия.Времето отдалечава решаващия орган от истината,но именно
за това същия е адресат на задължението да активира всички мерки,така щото да я
разкрие събирайки пунктуално необходимите фрагменти,включително и като ангажира
необходимите му специални познания и изясни спорните въпроси по делото
РС-Плевен неоправдано е приел,че показанията на свидетелите М. Т.,Р. М.
и Р. И. на практика не способстват за разкриване на обективната истина,т.к. са
изградени върху възприети от трети лица факти.Т. и И. сочат възприетото от тях
нараняване на К. Г. и изявлението на Д.,че не разполага с оръжие,а Т. и М. – твърдението
на обвиняемия,че няма оръжие и непредоставянето на такова,което видно от
изготвената нарочна справка на КОС при ОД на МВР-Плевен сочи нарушение на
административния режим по чл.54 от ЗОБВВПИ и упражняване на правото му на
защита.От друга страна полицейските служители са именно лицата ангажирани с
установяване на евентуални нарушения и престъпления, в който процес придобиват
непосредствени възприятия и неслучайно в чл.118,ал.1,т.1 от НПК законодателят е
уредил изрично възможността те да свидетелстват в процеса.Полицейските
служители са отреагирали на подадения сигнал,възприели са спонтанните изявления
на децата,състоянието на пострадалия и първичната реакция на обвиняемия и
техните показания неправилно са игнорирани от първоинстанционния съд. Всъщност
последният просто е посочил,че показанията на тези свидетели,подобно на
установения от него подход при оценката на други гласни доказателства, не допринасят
за разкриване на обективната истина,но техен анализ практически няма,което
компрометира изводите както по фактите,така и по правото и сочи на допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила – виж в т.смисъл например Решение
№ 280/11.07.2013г. по н.д. № 865/13г. на ВКС,Решение № 529/6.12.2010г. по н.д.
№ 534/10г. на ВКС.
Необосновани са и изводите на първата инстанция,че възпроизведените
изстрели с газово оръжие от обвиняемия са целели да преустановяват
неправомерното поведение на подрастващите на детската площадка,което поведение
е описано – л.16,абз.3 от мотивите като „хвърляне на камъчета“ по остъклението
на същия.РС-Плевен е следвало да посочи дали адекватната реакция от страна на
зрял член на обществото е възпроизвеждане на изстрели на детска площадка в
присъствие на деца,защо откритата стрелба с нерегистрирано оръжие не е израз на
пренебрежение към обществото и установения правопорядък с оглед декларираната
несъставомерност на деянието или
всъщност действията на обвиняемия имат защитен характер в предвид изразеното
становище в тази насока - виж абз.2,л.2 от мотивите - което обаче е останало
незащитено.Горното обаче сочи на взаимноизключващи се правни изводи,които не
могат да бъдат проверени от въззивния съд.
Допуснатите процесуални нарушения препятстват
установяването на действителната воля на първата инстанция,формират извод за
предубеденост на съдебния състав и са
довели до ограничаване на процесуалните права на обвинението,което не е
получило екзактно произнасяне по постановлението си по чл.375 от НПК.Произнасяне
по съществото на делото в този случай е немислимо.
Ето защо атакувания съдебен акт следа да
бъде отменен,а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
РС-Плевен,който положи необходимите усилия за разкриване на обективната истина
като съобрази и анализира доказателствената съвкупност съгласно действителното
`и съдържание при отчитане на събраните в хода на проведените досъдебно и
съдебни производства доказателства.
Воден от горното и на основание чл.378,ал.5
вр. с чл.335,ал.2 вр. с чл.334,т.1 от НПК,
Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 717/1.04.2019 г.,
постановено по НАХД № 1412/2018г. по описа на Районен съд – Плевен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.