РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. , 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Лилия Ив. Зайкова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20221220100335 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
предявена от "Йеттел България" ЕАД, гр.София против И. Б. С. от гр. Г. Д.,
област Б.......... Иска се следното: 1. Да бъде признато за установено, че
съществува изискуемо вземане на ищеца към ответника, в размер на 97.90 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по договори за мобилни услуги с абонатен
номер №.............., дължими за периода от .......... г. до ............ г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата;
2. Да бъде признато за установено, че съществува изискуемо вземане на
ищеца към ответника в размер на 66.42 лв. по Договор за лизинг от
дата ........... г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер .........., по
силата на който абонатът е взел мобилно устройство ............... на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.69 лв. всяка.
Длъжникът не е заплатил 17 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер
на 62.73 лв., дължими за периода от месец 6/2020 г. до месец 11/2021 г., нито
1
е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3
от договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в
размер на 3.69 лв. по чл.1, ал.2 от договора. Общо дължимата от длъжника
сума възлиза в размер на 66.42 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата;
3. Да бъде признато за установено, че съществува изискуемо вземане на
ищеца към ответника в размер на 464.21 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 26.11.2019 г. за
мобилен номер ..........., от които 124.98 лв. представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 339.23 лв. представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство ................, с отстъпка от стандартната
цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 26.11.2019 г.
Иска се също да бъде осъден ответника да заплати сторените
по настоящото дело разноски.
Твърди се от ищеца, че между него и ответника са сключени Договор
за мобилни услуги от дата от дата ......... г. за ползване на мобилен номер
............. с избран абонаментен план Тотал+ с неограничени национални
минути и изходящ роуминг в зона ЕС – 49.99лв., като е уговорен краен срок
на действие до ............ г. Абонатът е сключил и договор за лизинг от същата
дата ..........г., съгласно който е взел мобилно устройство ................, на
изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 3.69лв. всяка. Взетото
устройство е с отстъпка в размер на 486.35лв. съгласно т. 7 - „Мобилен
апарат“ от договор за мобилни услуги от дата ........... г. Ответника е ползвал
предоставените от ищеца услуги. За потребените услуги в периода
05.01.2020 г. – 04.05.2020 г. са издадени фактура № .........../........... г., фактура
№ .........../.............г. и фактура № ........./............ г. Ответника не е заплатил
фактурираните услуги, поради което ползваният телефонен номер е
двустранно спрян. Поради неплащане са начислени и неустойки, договора
е прекратен, а сумите, дължими за мобилното устройство са обявени
за предсрочно изискуеми. Ищеца подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.
№ ......./.........г. по описа на РС Г.Д.. Заявлението било уважено и била
издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта била връчване
2
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, е предявен и настоящият иск.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.124 от ГПК, чл.
318 и сл. от ТЗ във вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал.1 и чл.415,
ал.1 от ГПК.
От страна на ответника не е постъпил отговор на исковата молба
в определения от закона срок и не се изразява становище по
предявените искове.
По делото е постъпила молба от С. И. С., като майка на И. Б. С. със
становище относно начина на заплащане на сумите по делото, но съдът не
може да вземе същата предвид, доколкото не е подадена от страна или
пълномощник на страна по делото.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното
във фактическо и правно отношение:
На ........... г. между „Теленор България“ ЕАД (сега „Йеттел България“
ЕАД) и И. Б. С. бил сключен договор за мобилни услуги за ползване на
мобилен номер ............ с избран абонаментен план Тотал+ с неограничени
национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС и абонаментна такса в
размер на 49.99 лв. с ДДС месечно. Договорът е сключен, като е уговорен
краен срок на действие до ........... г. На същата дата между същите страни е
сключен и договор за лизинг, съгласно който С. получил мобилно устройство
............ на обща лизингова цена от 313.55 лева, която следвало да изплаща
посредством първоначална вноска, дължима при сключване на договора в
размер на 224.99 лева, 23 месечни вноски в размер на 3.69 лева всяка и
допълнителна сума в 3.69 лева, дължима при придобИ.е собствеността върху
устройството.
Съгласно т. 7 - „Мобилен апарат“ от договор за мобилни услуги от дата
......... г. стандартната цена на устройството е в размер на 799.90 лева и
абоната получава отстъпка в размер на 486.35 лева.
На лизингополучателя са предоставени Общи условия на договор за
лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G connect center, телефонен
апарат или друго устройство, както и ценова листа за абонаментни планове за
частни и корпоративни агенти, подписани от С. на ............. г.
За дължимите суми за абонаментни такси и ползвани услуги по
договора за ползване на мобилен номер и за лизингови вноски по договора за
3
лизинг в периода 05.01.2020 г. – 04.05.2020 г. са издадени 3 фактури. Фактура
№ ........../.......... г. е издадена за отчетен период 05.01.2020 - 04.02.2020 г. за
сумата от общо 53.68 лева, от които за абонаментни такси 49.99 лева и вноска
лизинг – 3.69 лева. В същата фактура са посочени задължения от предходен
период в размер на 123.44 лева, които са платени. Фактура № ............/..............
г. е издадена за отчетен период 05.02.2020 - 04.03.2020 г. за сумата от общо
108.26 лева, от които за абонаментни такси 50.89 лева, вноска лизинг – 3.69
лева и задължения от предходен период – 53.68 лева. Фактура №
............/............ г. е издадена за отчетен период 05.04.2020 - 04.05.2020 г. за
сумата от общо 97.90 лева, от които за вноска лизинг – 3.69 лева и
задължения от предходен период в размер на 94.21 лева.
Тъй като ответника не заплатил сумите, дължими по сключените между
страните договори, оператора е прекратил предоставянето на услуги и
договорите за мобилни услуги и за лизинг са прекратени предсрочно, поради
което е издадена фактура № ............ от 05.06.2020 г. за сумата от 628.53 лева,
включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното
прекратяване на договорите в общ размер на 464.21 лева, вноска за лизинг в
общ размер на 66.42 лева и задължения от предходен период в размер на
97.90 лева.
Поради неизпълнение от ответника на паричните му задължения,
ищеца депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № ........../....... г. по описа на Районен съд Г. Д.Издадена е
заповед за изпълнение за сума от 97.90 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
66.42 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски, 464.21 лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 08.12.2021 г. до изплащане на вземането, които суми
представляват задължения по договор за мобилни услуги за мобилен номер
+359********* от 26.11.2019 г. и договор за лизинг от същата дата. Присъдени
са и разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 180 лева за адвокатско
възнаграждение.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, на ищеца е указано да предяви иск за установяване на
4
вземането си.
Предвид изложеното, исковете са предявени в законовия едномесечен
срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск, от
правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред
надлежен съд, поради което се явяват допустими.
Разгледани по същество предявените искове са основателни, по
следните съображения:
Предмет на установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК е установяване
дължимостта на вземането на заемателя по договора за фиксирани/мобилни
услуги и договора за лизинг, като ищецът следва да докаже дължимостта на
претендираните вземания, а длъжника трябва да изчерпи всичките си
възражения срещу вземането.
В настоящият случай от представените по делото доказателства се
установява, че между „Теленор България“ ЕАД (сега Йеттел България“ ЕАД)и
И. Б. С. са възникнали облигационни отношения по повод сключени помежду
им по следните договори: 1. Договор за мобилни услуги от .......... г. за
ползване на мобилен номер ............ с избран абонаментен план Тотал+ с
неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС и
абонаментна такса в размер на 49.99 лв. с ДДС месечно и 2. Договор за
лизинг от ............ г., съгласно който С. получил мобилно устройство ...............,
с цена 309.86 лева, обща лизингова цена от 313.55 лева, която следвало да
изплаща посредством първоначална вноска, дължима при сключване на
договора в размер на 224.99 лева, 23 месечни вноски в размер на 3.69 лева
всяка и допълнителна сума в 3.69 лева, дължима при придобИ.е
собствеността върху устройството.
Ответника не оспорва наличието на валидно облигационно отношение
между страните въз основа на описаните в исковата молба договори, че
претендираните суми са за реално доставени и потребени от абоната мобилни
услуги и предоставено устройство, както и че договорът е прекратен
едностранно от страна на мобилния оператор. Липсва спор и относно
наличието на валидна неустоечна клауза в посочения размер.
Предоставянето на електронни съобщителни услуги се изразява в
задължението на мобилния оператор да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
5
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното
устройство телекомуникационни услуги - пренос на глас и на данни. Наред с
това същия, освен в предвидените с договора изключения, е ограничен във
възможността да се намесва в обема на заявения от потребителя трафик на
информация. В случая ответникът не твърди неправомерна намеса от страна
на мобилния оператор в отчета на трафика на услуги, чрез ползваните от
потребителя устройства.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните са възниквали
договорни отношения по силата на описаните по – горе договори за мобилни
услуги и за лизинг, със съдържанието, посочено от ищеца и е осъществен
факта на изпълнението на задължението на оператора за извършване на
услугите през процесните периоди, поради което ищецът е изпълнил
договорите и за него е възникнало правото да иска престиране на цената.
За дължимите от ответника суми по договор за мобилни услуги и
ползване на мобилен номер и по договор за лизинг за периода 05.01.2020 г. –
04.05.2020 г. са издадени 3 фактури. Фактура № ............./............. г. е издадена
за отчетен период 05.01.2020 - 04.02.2020 г. за сумата от общо 53.68 лева, от
които за абонаментни такси 49.99 лева и вноска лизинг – 3.69 лева. В същата
фактура са посочени задължения от предходен период в размер на 123.44
лева, които са платени. Фактура № ........./......... г. е издадена за отчетен период
05.02.2020 - 04.03.2020 г. за сумата от общо 108.26 лева, от които за
абонаментни такси 50.89 лева и вноска лизинг – 3.69 лева и задължения от
предходен период – 53.68 лева. Фактура № ............../........... г. е издадена за
отчетен период 05.04.2020 - 04.05.2020 г. за сумата от общо 97.90 лева, от
които за вноска лизинг – 3.69 лева и задължения от предходен период в
размер на 94.21 лева.
Поради неплащане на сумите, дължими по сключените между страните
договори, оператора е прекратил предоставянето на услуги и договорите за
мобилни услуги и за лизинг са прекратени предсрочно, поради което е
издадена фактура № ............ от ............. г. за сумата от 628.53 лева, включваща
задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на
договорите в общ размер на 464.21 лева, вноска за лизинг в общ размер на
66.42 лева и задължения от предходен период в размер на 97.90 лева.
6
Неплащане на начислените с фактурите суми е отрицателен факт, който
не може да бъде доказан от ищеца, поради което тежестта да докаже плащане,
ако има извършено такова, се носи от ответника. От страна на последния нито
се твърди да е извършено плащане по процесните фактури, нито се ангажират
доказателства за такова плащане, поради което съдът приема, че плащане не е
извършено.
Предвид горното исковете да се признае за установено, че ответника
дължи на ищеца сума в размер на 97.90 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
по договор за мобилни услуги с абонатен номер №.........., дължими за периода
от 05.01.2020 г. до 04.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата, както и да бъде признато за установено, че
съществува изискуемо вземане на ищеца към ответника в размер на 66.42 лв.
по договор за лизинг от дата ............. г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер ............., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на сумата са основателни и следва да се уважат.
Съгласно договорите при предсрочното им прекратяване по вина на
потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. В случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова вноска), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Видно от исковата молба не се претендират неустойки, представляващи
стойности на абонаментни такси за целия срок на договора за мобилни
услуги. Така формулирана при общ срок на договора от 24 месеца клаузата за
дължимост на трикратния абонамент не създава неравновесие в правата и
задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 от
7
ЗЗП и не излиза извън обезщетителната си функция. Същата е начислена и в
съответствие със спогодба с КЗП от 12.01.2018 г., сключена преди датата на
процесните договори. За останалите претендирани суми, представляващи
отстъпка от пазарната цена на устройството, съдът също приема, че са
дължими. Така претендираните неустойки представляват обезщетение, което
да компенсира доставчика за вредите от пропуснатия доход от намалената до
лизингова стойност цена на предоставената вещ и прихода от абонамент при
едновременното престиране на услуга за мобилен трафик по договора.
Налице е обявена в самия договор от доставчика отстъпка от цената на вещта,
което води до определяемост на обещетението от потребителя още при
сключването на договора. Като е избрал да закупи при посочените условия и
ведно с абонамент за достъп до мрежата, вместо да закупи устройствата без
допълнителното обвързване с договор за услуга, ответницата е признала за
съответна на интереса си размера на отстъпката, както е договорена ведно с
предоставянето на устройството и достъпа до мрежата. Избора на пакетната
цена, формирана от двата компонента - абонамент за мобилния трафик и
лизингова цена, е част от онова съществено съдържание на сделката, която
страните уговарят конкретно и остава извън контрола върху едностранно
наложени на неподготвен потребител допълнителни клаузи – в този смисъл
Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., на І т. о. на ВКС. Тъй като
договорите се прекратяват поради неизпълнение на ответника да заплаща
услугите по договорите, както са фактурирани, то не би следвало той да
черпи права от прекратяването, като задържи и придобие устройствата на
началната по - ниска цена.
Съответно и искът да бъде признато за установено, че съществува
изискуемо вземане на ищеца към ответника в размер на 464.21 лева за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата .........
г. за мобилен номер ..............., от които 124.98 лева представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 339.23 лева представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство ................, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата
............г. е основателен и следва да се уважи.
Съгласно практиката на ВКС обективирана в ТР № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.422, респ. чл.415,
ал.1 от ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските
8
в заповедното производство в зависимост от резултата по спора.
По заповедното производство от страна на ищцовото дружество са
сторени разноски в размер на 25 лева за заплащане на държавна такса и 180
лева за възнаграждение на адвокат, които следва да се присъдят в тежест на
ответника.
По настоящото исково производство ищеца е сторил разноски в размер
на 125 лева за заплащане на държавна такса и 180 лева за адвокатско
възнаграждение, или в общ размер на 305 лева, които също следва да се
присъдят в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че съществува вземане на "Йеттел България"
ЕАД, ЕИК *********, гр.София от И. Б. С., ЕГН **********, от гр.Г. Д., обл.
Б........... за следните суми: 1. Сума в размер на 97.90 (деветдесет и седем лева
и деветдесет стотинки) лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори за
мобилни услуги с абонатен номер №.........., дължими за периода от 05.01.2020
г. до 04.05.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 08.12.2021 г. до
окончателното плащане на сумата; 2. Сума в размер на 66.42 (шестдесет и
шест лева и четиридесет и две стотинки) лева по Договор за лизинг от дата
....... г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер .............., по
силата на който абонатът е взел мобилно устройство .............. на изплащане,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК 08.12.2021 г. до окончателното плащане
на сумата и 3. Сума в размер на 464.21 (четиристотин шестдесет и четири
лева и двадесет и една стотинки) лева за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата ............ г. за мобилен номер
+359*********, от които 124.98 лева представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 339.23 лева представляваща неустойка за предоставено
за ползване устройство ..............., с отстъпка от стандартната цена, съгласно
т.7 от договора за мобилни услуги от дата 26.11.2019 г.
Осъжда И. Б. С., ЕГН **********, от гр.Г. Д., обл. Б......... да заплати на
9
"Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата от 205.00 (двеста и
пет) лева, представляваща разноски по заповедното производство и сумата от
305.00 (триста и пет) лева, представляваща разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Б.град, в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10