№ 35789
гр. София, 10.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110130303 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 09.08.2023г., подадена от Л. К. П., за изменение на
решението в частта за разноските. В молбата е посочено, че съгласно текста на чл. 7, ал. 2
НМРАВ адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела се определя според интереса, а не от размера на данъчната
оценка. В конкретния случай интересът бил продажната цена на имота, посочен в договора,
която била в размер на 20450 евро с левова равностойност от 39 996,73 лева. Изчислен по
този начин размерът на адвокатско възнаграждение следвало да бъде 1800 лева. Искането
към съда е да измени решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна М. Б. Т. не е подала отговор на
молбата.
Съдът като съобрази становището на молителя и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 79 от делото/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 12969 от 24.07.2023г., постановено по делото съдът е отхвърлил искът
с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД, предявен от М. Б. Т. срещу Л. К. П. за унищожаване на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба № ., дело № 362/2019г. на нотариус С. към НК, до размер на 4/6 ид.ч., собственост
на ищеца, а именно: а., находящ се в гр. С., разположен на IV етаж, с площ от 79.36 кв. м,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни п., с площ от 3.00 кв. м., при съседи:
коридор, м. на държавен а., коридор, заедно с 2.746 ид. части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото - самостоятелен обект в сграда с идентификатор .., като
сключен между страните при измама. С решението е осъден М. Б. Т. да заплати на Л. К. П.
на основание чл.78, ал. 3 ГПК разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1400 лева.
В мотивите на решението в частта за разноските съдът е посочил, че при този изход
на спора право на разноски има ответникът, който претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 4000 лева. Съдът се е произнесъл по своевременно релевираното възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца и е приел, че размерът на възнаграждението
следва да бъде определен спрямо данъчната оценка на имота. Посочил е, че при прилагане
1
на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ размерът на минималното адвокатско
възнаграждение е 1306,42 лева и е присъдил възнаграждение близко до минималното, а
именно 1400 лева.
В мотивите на решението съдът е изложил съображения за причините, поради които е
приел, че на ответника се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, към
които препраща. Размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е съобразен с
материалния интерес на делото.
В този смисъл съдът намира, че по предявен иск за унищожаване на договор с
предмет вещни права върху имот съгласно изричната разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК
размерът на цената на иска се определя от данъчната оценка на имота по арг. от чл. 69, ал. 1,
т. 2 ГПК. В този смисъл и Определение № 20 от 18.01.2022г. на ВКС по ч. гр. д. №
2886/2021г., II г. о., ГК. В конкретния случай видно от удостоверение от Столична община,
дирекция „Об. за календарната 2022г. е 38821,10 лева. Предмет в настоящото производство
са 4/6 идеални части от апартамента, поради което материалният интерес следва да се
определи на сумата от 25 880,73 лева /4/6 от 38821,10 лева/. Договорът за правна защита и
съдействие, сключен между Л. П. и адв. И. Д. – л.40 от делото, е сключен на 14.09.2022г.,
поради което минималното адвокатско възнаграждение съгласно приложимата към датата на
сключване на договора за правна защита редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ е 1306,42 лева.
Този размер е бил съобразен с постановеното по делото решение, като съдът е приел, че с
оглед на фактическата и правна сложност на делото, както и на проведените две съдебни
заседания, справедливият размер на адвокатско възнаграждение е 1400 лева. Съдът не
намира, че са налице основания за изменение на така определения размер, като същият
съответства на фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес от
предявения иск, както и на извършените процесуални действия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. К. П. за изменение в частта за разноските
на Решение № 12969 от 24.07.2023г., постановено по гр.д. № 30303/2022г. по описа на СРС,
25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва незабавно за
произнасяне по исканията на Л. П. за издаване на заверен препис от решението и
изпълнителен лист, обективирани в молбата от 05.10.2023г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2