Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 18.11.2020 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На втори ноември Две хиляди и двадесета година
В открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар: Мая Славилова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Т.д. № 187, по описа на съда за 2019 год.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХХХII-ра, вр. чл. 238 и сл. от ГПК.
Търговско дело № 187/2019 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. № 9361/08.10.2019г., подадена по куриер на 04.10.2019 г. от „Българска Агенция за Експортно Застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 1, представлявано от П.Ф. и М.Р., чрез юрк. В.Г., против ответника „Дарли“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ж.к. Орфей, блок 42, вход Г, ап. 22. Предявен е осъдителен иск за сумата в размер на 40 952,67 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „Българска Агенция за Експортно Застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД твърди, че има качеството на специализирано застрахователно дружество, което предлага застраховки на плащания при износ и при сделки на територията на страната, както и застраховки на различни финансови инструменти. Сочи, че след подадена заявка за застраховане, между ищеца, в качеството му застраховател и „Авенди“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на застрахован, бил сключен застрахователен договор под формата на Рамкова полица № Б1В061309803 от 26.06.2013 г. за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, редакция, приета с Протокол № 187 от 03.02.2012 г., чрез която било осигурено застрахователно покритие по отношение на вземанията на застрахования за продажби, осъществени в периода на валидност на Рамковата полица от 15.05.2013 г. до 14.05.2014 г. от негови контрагенти, един от които бил ответното дружество „Дарли“ ЕООД. Предмет на покритите рискове по сключената Рамкова полица били „неплатежоспособност“ и „забавяне на плащането“ от длъжника за период по-дълъг от „периода на изчакване“, съгласно приложимите Общи условия. По силата на сключената Рамкова полица бил определен „период на изчакване“ – 6 месеца от датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане по чл. 18, ал. 1 от приложимите Общи условия и максимален размер на застрахователно обезщетение – 90 % от претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник кредитен лимит, който от своя страна бил определен на 50 000 лв. за ответника „Дарли“ ЕООД.
Ищецът посочва, че във връзка с търговските си взаимоотношения „Авенди“ ООД извършило доставки на ответното дружество на обща стойност 48 361,31 лв. с начислен ДДС, за които застрахованият издал данъчни фактури № ********** от 29.11.2013 г. и № ********** от 27.12.2013 г. на отсрочено плащане от 30 дни след фактурирането им, вземанията по които са декларирани пред ищеца в съответствие с чл. 16 от приложимите Общи условия. След декларирането на фактурите ищецът в качеството си на застраховател издал Сметка за застрахователна премия № 9 от 18.12.2013 г., платена на 18.12.2013 г. и Сметка № 10 от 13.01.2014 г., платена на 17.01.2014 г. По този начин паричното вземане по фактурите се явявало застраховано, съгласно условията на Рамковата полица и приложимите Общи условия.
Като доказателство за приемо–предаване на стоките по съпътстващите фактури ищецът сочи експедиционна бележка от 29.11.2013 г. за фактура № ********** от 29.11.2013 г. и експедиционна бележка от 27.12.2013 г. за фактура № ********** от 27.12.2013 г.
В изпълнение на задълженията си по чл. 18 от Общите условия „Авенди“ ООД подал Декларация за просрочени плащания от № 1400493 от 30.01.2014 г., с която информирал ищеца за допуснато от страна на ответното дружество „Дарли“ ЕООД забавяне по отношение изплащането на сумите по процесните фактури на определения в тях падеж.
След настъпване на застрахователно събития „забава на плащането“ на 30.07.2014 г. по фактури № ********** от 29.11.2013 г. и № ********** от 27.12.2013 г., „Авенди“ ООД депозирал претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 1404196 от 06.08.2014 г. за сумата от 45 502.97 лв., като дължимите суми по претендираните фактури са намалени с кредитни известия № № ********** от 30.11.2013 г., ********** от 09.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********* от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г. и ********** от 31.12.2013 г.
С ликвидационен акт ищецът определил застрахователно обезщетение в размер на 40 952.67 лв., представляващо 90 % от непогасеното вземане по фактури № ********** от 29.11.2013 г. и № ********** от 27.12.2013 г., намалено със сумите кредитни известия № № ********** от 30.11.2013 г., ********** от 09.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********* от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г. и ********** от 31.12.2013 г., издадени от застрахования за извършени от него застраховани доставки.
Застрахователното обезщетение било изплатено посредством прихващане по силата на сключено Споразумение за прихващане на вземания от 24.20.2014 г. между ищеца и „Авенди“ ООД, с което страните се споразумели сумата от 40 952.67 лв., съставляващо дължимо застрахователно обезщетение по силата на Рамкова полица № Б1В061309803 от 26.06.2013 г. и във връзка с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 1404196 от 06.08.2014 г. да бъде прихваната от насрещно задължение на „Авенди“ ООД към ищеца. С покана за доброволно изпълнение от 10.11.2014 г. ищецът поканил ответното дружество в 7-дневен срок да възстанови платената като застрахователно обезщетение сума. Поканата била изпратена на адреса на управление на длъжника, където била получена на 13.11.2014 г., но и към датата на подаване на исковата молба задължението все още не било погасено.
На основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ се отправя искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40 952,67 лв., изплатено застрахователно обезщетение по сключен застрахователен договор под формата на Рамкова полица № Б1В061309803 от 26.06.2013 г. и съгласно издаден Ликвидационен акт № 158 от 08.10.2014 г., представляващо 90 % от непогасеното вземане по фактури №№ ********** от 29.11.2013 г. и № ********** от 27.12.2013 г., намалено със сумите кредитни известия № № ********** от 30.11.2013 г., ********** от 09.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********* от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г. и ********** от 31.12.2013 г., издадени от застрахования за извършени от него застраховани доставки, ведно със законната лихва върху главницата за периода от депозиране на исковата молба до датата на окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебно – деловодни разноски, държавна такса в размер на 1 638,11 лв.и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 300 лв.
Допълнителна искова молба не е постъпвала.
След изпращане на препис от исковата молба на ответника „Дарли“ ЕООД и връщането на съобщението в цялост, съдът установи, че едноличният собственик на капитала и управител на ответното дружество – И.В.И., е починал. Последният е оставил наследници М.И.В. и С.И.В.. В предоставения им от съда срок да посочат дали желаят да продължат дейността на дружеството или искат вписване на прекратяването му и обявяването му в ликвидация, наследниците на починалия едноличен собственик в посочения срок не са предприели никакви действия, нито са заявили изрично дали ще изпълнят указанията на съда, поради което съд спря делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и предостави възможност на ищеца да сезира Окръжна прокуратура – Хасково с искане по чл. 155, вр. чл. 157 ТЗ за прекратяване на ответното дружество и вписване на ликвидатор, който да го представлява до приключване на ликвидацията. По предявен от Окръжна прокуратура – Хасково иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ, е образувано т.д. № 44/2020 г. по описа на съда, приключило с Решение № 55 от 16.06.2020 г., с което ответното дружество е прекратено, постановено е извършването на производство по ликвидация и служебно е назначен ликвидатор, който, съгласно чл. 269 ТЗ, да представлява дружеството. Производството е възобновено и препис от исковата молба е връчен на ликвидатора с указания, че има правото да подаде отговор на исковата молба. На 24.09.2020 г. е направен опит за връчване на преписите, но ликвидаторът е отказал да получи книжата, поради което не е подаден отговор и не е взето становище по исковата претенция.
В писмена молба, постъпила преди даване ход на първото по делото заседание, ищецът релевира искане с правно основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не се яви в първото по делото заседание. Поддържа се исковата молба.
В съдебно заседание, редовно призовано при условията на отказ чрез ликвидатора си, ответното дружество не изпраща представител и не взема становище по иска.
Съдът, в проведеното на 02.11.2020 г. съдебно заседание, прие наличието на предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед неподаването на отговор на исковата молба от ответното дружество, липсата на изпратен представител, както и липсата на становище делото да се гледа в отсъствие на страната, съдът намира, че ищецът е упражнил предоставеното му от законодателя субективно право да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение в първо по делото открито съдебно заседание.
Налице са още и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, поради което съдът следва да постанови неприсъствено решение.
На ответното дружество са указани последиците от неспазване на сроковете за подаване на отговор на исковата молба, за вземане на становище по предварителния доклад на съда по делото, както последиците от неявяването, т.е. неизпращане на представител в съдебно заседание и липсата на искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов. Тези последици са указани както в разписката за връчването на препис от исковата молба на ликвидатора на дружеството, така и в тази за призоваването му в първо съдебно заседание. Ответното дружество не изпраща представител, както вече се посочи по-горе.
Предявеният от ищеца иск е допустим и намира своето право основание в чл. 3, т. 2, вр. чл. 7, т. 2, вр. чл. 10а, ал. 2 от Закона за експортното застраховане, вр. § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца в качеството му на застраховател и трето за настоящия спор лице – дружеството „Авенди“ ООД, в качеството му на застрахован, е сключен застрахователен договор, обективиран в Рамкова полица № Б1В061309803 от 26.06.2013 г. за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, при условията на рамковата полица в съответствие с Общите условия за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Р България, в редакцията им, приета с Протокол № 187/03.02.2012 г. на Съвета на директорите на ищцото дружество. По силата на възникналото облигационно застрахователно правоотношение се постигнало застрахователно покритие по отношение на вземанията на застрахования за продажби, осъществени в периода на валидност на Рамковата полица от 15.05.2013 г. до 14.05.2014 г. от негови контрагенти, един от които бил ответното дружество „Дарли“ ЕООД с покрити рискове „неплатежоспособност“ и „забавяне на плащането“ по смисъла на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, при 6 месеца период на изчакване, застрахователна премия в размер 0,21%, процент на застрахователно обезщетение 90% oт определения за съответния длъжник кредитен лимит, който от своя страна бил определен на 50 000 лв. за ответника „Дарли“ ЕООД.
Видно от представените по делото фактури № ********** от 29.11.2013 г. и № ********** от 27.12.2013 г. на обща стойност 48 361,31 лв., с падеж 30 дни след фактурирането им, издадени от „Авенди“ ООД и във връзка с търговските му взаимоотношения за извършени доставки на ответното дружество. Вземанията по тези фактури били декларирани пред ищеца в съответствие с чл. 16 от Общите условия.
От представените експедиционна бележка от 29.11.2013 г. за фактура № ********** от 29.11.2013 г. и експедиционна бележка от 27.12.2013 г. за фактура № ********** от 27.12.2013 се удостоверява пък приемо–предаването на стоките по фактурите.
Установява се още, че ищецът, в качеството си на застраховател, издал Сметка за застрахователна премия № 9 от 18.12.2013 г., платена на 18.12.2013 г. и Сметка № 10 от 13.01.2014 г., платена на 17.01.2014 г. По този начин паричното вземане по фактурите се явявало застраховано, съгласно условията на Рамковата полица и приложимите Общи условия.
По реда на чл. 18 от Общите условия, застрахованият „Авенди“ ООД подал Декларация за просрочени плащания от № 1400493 от 30.01.2014 г., с която информирал ищеца за допуснато от страна на ответното дружество „Дарли“ ЕООД забавяне по отношение изплащането на сумите по процесните фактури на определения в тях падеж. Предвид настъпването на застрахователните събития „забава на плащането“, на 30.07.2014 г. по фактури № ********** от 29.11.2013 г. и № ********** от 27.12.2013 г., от „Авенди“ ООД е депозирана претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за сумата в размер 45 502.97 лв., като дължимите суми по претендираните фактури са намалени с кредитни известия № № ********** от 30.11.2013 г., ********** от 09.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********* от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г. и ********** от 31.12.2013 г.
С ликвидационен акт ищцовото застрахователни дружество определило застрахователно обезщетение в размер на 40 952.67 лв., представляващо 90 % от непогасеното вземане по фактури № ********** от 29.11.2013 г. и № ********** от 27.12.2013 г., намалено със сумите по кредитните известия.
Застрахователното обезщетение било изплатено посредством извънсъдебно прихващане по силата на сключено Споразумение за прихващане на вземания от 24.10.2014 г. между ищеца и „Авенди“ ООД, с което страните се споразумели сумата от 40 952.67 лв., съставляващо дължимо застрахователно обезщетение по процесната рамкова полица, посочена по-горе и във връзка с процесната претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, да бъде прихваната от насрещно задължение на „Авенди“ ООД към ищеца-застраховател.
Видно, на 13.11.2014 г. на ищеца била съобщена покана за доброволно изпълнение от 10.11.2014 г., с която ответното дружество било поканено в 7-дневен срок да възстанови платената като застрахователно обезщетение сума.
Поканата била
изпратена на адреса на управление на длъжника, където била получена на
13.11.2014 г.
Предвид изложеното и съобразно чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, съдът намира иска за основателен и същият следва да се уважи в цялост. Предвид основателността на главния иск, основателна е и претенцията за законна лихва, която се дължи от 04.10.2019 г. – датата на подаване на исковата молба по куриерска фирма.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 81, вр. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността на иска и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответното дружество следва да се възложат сторените в исковото производство пред настоящата инстанция деловодни разноски. Видно от представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, същите възлизат на 1 988,11 лв. общо, от които 1 638,11 лв. – държавна такса за образуване на делото, 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. В настоящия случай относно размера юрисконсулстското възнаграждение приложение намират разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на МС от 06.01.2006 г. Съгласно чл. 25 от наредбата, възнаграждението за представителство по гражданско дело с определен материален интерес възлиза от 100 лв. до 300 лв. Предвид изхода на спора, цената на иска, обстоятелствата, че спорът не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, производство е приключило в едно съдебно заседание, в което ищецът не е изпратил свой представите, а съдът е обявил, че ще постави неприсъствено решение, но с оглед цената на иска, на „Българска Агенция за Експортно Застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв. за развилото се пред Окръжен съд – Хасково първоинстанционно производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 3, т. 2, вр. чл. 7, т. 2, вр. чл. 10а, ал. 2 от Закона за експортното застраховане, вр. § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ ответника „Дарли“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ж.к. Орфей, блок 42, вход Г, ап. 22 да заплати на „Българска Агенция за Експортно Застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 1, представлявано от П.Ф. и М.Р. сумата в размер на 40 952,67 лв., изплатено застрахователно обезщетение по сключен застрахователен договор, обективиран в Рамкова полица № Б1В061309803 от 26.06.2013 г. и съгласно издаден Ликвидационен акт № 158 от 08.10.2014 г., представляващо 90 % от непогасеното вземане по фактури №№ ********** от 29.11.2013 г. и № ********** от 27.12.2013 г., намалено със сумите кредитни известия № № ********** от 30.11.2013 г., ********** от 09.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********* от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г., ********** от 18.12.2013 г. и ********** от 31.12.2013 г., издадени от застрахования за извършени от него застраховани доставки, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 04.10.2019 г. – датата на подаване на исковата молба чрез куриерски услуги до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Дарли“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ж.к. Орфей, блок 42, вход Г, ап. 22 да заплати на „Българска Агенция за Експортно Застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 1 сумата в размер на 1 988,11 лв. общо, представляващи направените в настоящото производство разноски, от които 1 638,11 лв. – държавна такса за образуване на делото, 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 300.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: