Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Велико Търново, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10006/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 435/28.10.2022г. по АНД №1450/2021г. по описа на Районен съд Велико
Търново е потвърдено Наказателно постановление № 21-1275-001370/11.08.2021г.,
издадено от началник на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което на Х.А.М.
***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от Х.А.М. ***, чрез *** Й.П. от ВТАК, с която
въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно и
незаконосъобразно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи,
че съдът е достигнал до погрешно заключение за законосъобразност на обжалвания
акт без да съобрази, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение. В този смисъл посочва, че съдът не
е отчел, че с възражението срещу АУАН жалбоподателят е възразил срещу
обективираните в акта констатации, като изрично е поискал от административния
орган представяне на видеозапис на заснетото нарушение, каквото искане
впоследствие е направил и при оспорване на ЗПАМ вх. №127900-15562/05.08.2021г.,
издадена въз основа на АУАН. Такъв обаче не само, че не му е бил предоставен,
но и е бил унищожен въпреки многократното уведомяване относно наличието на
спор. Твърди, че умишленото препятстване на събиране на това доказателство освен,
че не е санкционирано от съда, не е и обсъдено, което от своя страна е довело
до постановяване на необосновано решение при допуснато нарушение на
процесуалните правила. По изложените съображения, моли да се отмени първоинстанционното
решение и да се постанови
друго, с което НП да се отмени като незаконосъобразно.
По делото е депозирана молба от *** П., като процесуален представител на
касатора, с която поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Претендира разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът
по касация не заема
становище по основателността на жалбата.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. Споделя
изводите на съда за липса на процесуални нарушения при издаване на НП и за
доказаност на нарушението. Що се отнася до записите от служебния автомобил,
както АНО, така и съдът са положили необходимите усилия за събиране на същите,
поради което оплакванията в тази връзка намира за несъстоятелни. Счита, че
съдът е решил делото съобразно събраните доказателства, поради което решението
е правилно. Предлага решението да се остави в сила.
Съгласно чл. 218 от АПК,
вр. чл. 63в от ЗАНН предмет на касационната проверка са само посочените в
жалбата пороци на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон съдът следи служебно. В рамките на
задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора касационно
основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалваното съдебно решение.
От ВТРС е установено, че на
22.07.2021 г., в 03:55 часа, в гр. Велико Търново, на кръстовището на ул.
Христо Ботев и пл. Майка България, в посока към ул. България, жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил "Мерцедес Е220 ЦДИ", цвят сив,
с регистрационен номер ***/Германия/, като използвал пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, навлязъл в зоната на кръстовището
със странична дясна част на управляваното от него МПС, преминавайки от своята в
съседна пътна лента, създавайки предпоставка за ПТП с другите участници в
движението, като това било съпроводено със свистене на гуми и форсиране на
двигателя на автомобила.
За да потвърди НП районният съд е
приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са
законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове
и притежават необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП са описани обстоятелствата
при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните
признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи
административното обвинение.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка е направен извод, че с
деянието си жалбоподателят e нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
осъществявайки състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3
от ЗДвП. Прието е, че наложените административни наказания глоба в размер на 3
000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца са определени по вид
и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Същите са
от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация,
поради което са законосъобразни. Посочено е, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице законова забрана за това – чл. 189з от ЗДвП.
Настоящият състав
намира постановеното решение за неправилно, тъй като не е отчетено допуснатото
от административнонаказващия орган съществено процесуално нарушение, опорочило
издаденото НП.
В случая АУАН е
съставен за това, че на процесните дата и място, М. е управлявал собствения си
лек автомобил "Мерцедес Е220 ЦДИ", цвят сив, с регистрационен номер ***/Германия/,
използвайки пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е
навлязъл в горепосоченото кръстовище със странична дясна част на управляваното
от него МПС, преминавайки от своята в съседна пътна лента, създавайки
предпоставка за ПТП с другите участници в движението, като това е съпроводено
със свистене на гуми и форсиране на двигателя на автомобила. В 3-дневния срок
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, М., чрез упълномощен адвокат, е оспорил констатираното
нарушение с твърдения, че не е извършил същото, като за доказване на
твърденията си е изискал да му бъде представен видеозапис на заснетото
нарушение, какъвто няма спор, че не му е бил предоставен. С жалбата до РС против
НП касаторът отново е направил същото искане, позовавайки се впоследствие на
представеното от началника на сектор ПП писмено възражение, съгласно което
файловете са индексирани и могат да бъдат предоставени на орган на съдебната
власт след искане от негова страна. Във връзка с така направеното искане, съдът
е изискал от Дирекция „Вътрешна сигурност на МВР“ запис от видеорегистратора на
патрулния автомобил за процесния случай. По делото на РС обаче е постъпило
писмо рег.№366000-10709/13.05.2022г. /л.103/, съгласно което за посочената дата
не са установени налични аудио и видео файлове от изпълнението на служебната
дейност на полицейските служители, назначени в наряд с посочения служебен
автомобил.
При тези фактически данни се налага
извод, че касаторът е оспорил своевременно констатациите на контролните органи
и съвсем навременно е поискал събирането на писмени доказателства, с които да
докаже заявеното от него оспорване на констатациите на полицейските органи за
използването на пътищата за други цели, различни от тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. В случая касаторът е поискал да му бъде предоставен
видеозапис от заснетото нарушение, което му искане не само, че не е било
удовлетворено от АНО, но и е било изцяло игнорирано. Последното обаче не е било
причина органът да не съхрани същите видеозаписи във връзка с изричното
позоваване на молителя на тези разпечатки и искане в тази насока с оглед
оборване на констатациите във връзка с вмененото нарушение. Не е имало пречка и
органът сам да извърши оглед на видеозаписите и да обективира видяното в писмен
протокол или друг документ, или да го обсъди в НП във връзка с направеното в
АУАН възражение. Нищо от това органът не е сторил, с което е препятствал
касаторът да докаже дали неговите
твърдения са основателни или не и по този начин органът е нарушил
разпоредбата на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН.
Така проведеното
административнонаказателно производство не само, че не е гарантирало правата на жалбоподателя, напротив – нарушило
ги е, защото на всяко от предвидените в ЗАНН права на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице кореспондира задължение на
административния орган, което в случая не е било изпълнено. Това означава, че
след като за касатора е възникнало право да направи възражения в хода на
проверката преди издаване на НП, е възникнало задължението на органите на
административнонаказателния процес не само да отговорят на направените доводи,
но да съберат исканите доказателства, да се запознаят с тях, да ги обсъдят и да
преценят променят ли те по някакъв начин вписаните в акта констатации или не.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени и представляват самостоятелно
основание за отмяна на НП, доколкото в съвкупността си опорочават целия
административнонаказателен процес. Критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е единен в цялата процесуална теория и
практика – нарушението на процедурните правила е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса или когато
е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Видно от разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН, този критерий е възприет и в
административнонаказателното производство, като е посочено кои нередовности на
акта са непреодолими – само тези, които не позволяват по безспорен начин да се
установи нарушението, самоличността на нарушителя и вината му. Нарушаването на
правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да докаже
своята теза чрез несъбиране на относими и допустими доказателства, които
изрично са поискани и оставянето без отговор на съществените му възражения,
създава винаги основателно предположение, че издаденото наказателно
постановление е неправилно, тъй като ако процесуалното нарушение не беше
извършено, релевантните за делото въпроси щяха да бъдат изяснени по различен
начин.
С оглед на това следва решението на
ВТРС да се отмени, като не се налага връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда. Вместо него следва да се постанови ново решение по
същество, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.
При този изход на делото, предвид
своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
касатора следва да се присъдят разноски, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за две инстанции, които съгласно представените договори за
правна защита и съдействие с № ЕЛ25/22г. и №********** са в общ размер на 900
лв.
Водим от
горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал. 2 и 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 435/28.10.2022г. по АНД №1450/2021г. по
описа на Районен съд Велико Търново и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
21-1275-001370/11.08.2021г., издадено от началник на Сектор ПП при ОДМВР гр.
Вeлико Търново, с което на Х.А.М. ***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушението на чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да
заплати на Х.А.М., ЕГН **********,***,
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 (деветстотин)
лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.