Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Лом, 30.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, І-ви
състав, в публично съдебно заседание на девети юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 419 по описа за 2020 г.,
и въз основа и доказателствата по
делото, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искове с правно основание - чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД
Предявени са обективно съединени
искове от П.Б.Г., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.И.,***, срещу ГДГП- гр.
София, представлявана от директора С. К., за заплащане на положен извънреден
труд.
Твърди се, че ищецът е служител на МВР, РДГП Русе, като през последните три
години изпълнява служебните си задължения на територията на ГПУ Видин, отделение
02 ГОДГ – Лом, като командир на отделение, на сменен режим, 12-часови смени. За
времевия период от 22,00 часа до 06,00 часа е полагал и нощен труд.
От своя страна ответникът не е заплащал нито положеният извънреден, нито
нощния труд.
Иска
се:
Да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца, както следва:
-
Сумата
от 2500 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.08.2016 –
12.08.2019 год., представляваща резултат от преизчисляването на положен нощен
труд с коефициент 1,143, при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни, ведно със законната лихва върху сумата
от предявяването на иска /12.08.2019 год., до окончателното изплащане;
-
Сумата
от 350 лв., представляваща
обезщетение за забава.
Претендират
се направените във връзка с делото разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си, ответникът,
освен уваженият отвод на местна подсъдност, по същество счита предявените
искове за допустими, но ги оспорва както по основание, така и по размер.
Признава, че ищецът е служител от 02 група –
Охрана на държавната граница на ГПУ Видин и изпълнява служебните си задължения
в гр. Лом, на 12-часови смени съгласно график.
Счита обаче, че доколкото е
налице специална уредба ЗМВР и в
поднормативните актова за прилагането му, няма основание за прилагане на общите
разпоредби на КТ и НСОРЗ.
Оспорва и претенциите за
лихви – като неоснователни.
Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
В
случая не е спорно, че
между страните съществува валидно трудово правоотношение. Ответникът признава и че ответникът през целия
исков период полага труд на 12-часови смени съгласно утвърден от работодателя
график и при сумирано тримесечно отчитане на отработеното време.
Спорно
е дали се дължат
претендираните суми и дали следва да се прилагат субсидиарно общите разпоредби
на КТ и НСОРЗ.
В
откритото съдебно заседание страните, редовно призовани н се явяват и не се
представляват, като в писмени молби заявяват съгласието си делото да се
разгледа в тяхно отсъствие. Поддържат
становищата си и претендират разноски, като представят списъци по чл. 80 ГПК. Ответната
страна въвежда и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
С
оглед изясняване на част от спорните по делото въпроси съдът допусна
изслушването на съдебно-икономическа
експертиза от ВЛ И.А., чието заключение не се оспори от страните.
В
съответствие със заключението на вещото лице, ищецът заявява намаляване на претенциите си – за
главница от 2500 лв. на 1881,51 лв. и за лихва – от 350 лв. на 234,45 лв., като
за горницата до първоначално заявените размери с протоколно определение от
09.06.2020 год. производството е частично прекратено поради оттегляне на
исковете. Определението е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,събраните
по делото доказателства, като ги съобрази по реда в ГПК, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, а и не се спори между
страните, че ищецът работи при ответника като командир на отделение, държавен
служител – младши експерт с място на работа – ГПУ Видин. Работата е на
12-часови смени, дневна и нощна, по утвърдени графици.
Положеният нощен труд е
отчитан от работодателя ежемесечно във ведомостите за заплати, като е заплащан
на стойност 0,25 лв./час.
От заключението на в.л. И.А.,
прието без възражения от страните се установява, че при изплащане на трудовото
възнаграждение работодателят не е преобразувал нощните часове положен труд в
дневни такива и съответно не му е изплатил възнаграждение за извънреден труд –
отработени 261 часа за процесния период, формирани след преобразуване на
нощните часов в дневни. Положеният общо нощен труд от ищеца за процесния период
е 1861 часа, които, умножени с коефициент 1,143 се приравняват на 2122 часа
дневен труд. Следващото се трудово възнаграждение за формираната разлика от 261
часа е в размер на 1881,51 лв., за периода за периода 12.08.2016 – 12.08.2019
год., а лихвата за забава върху тази с ума е 234,45 лв.
От така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Иска
се:
Да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца, както следва:
-
Сумата
от 1881,50 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
12.08.2016 – 12.08.2019 год., представляваща резултат от преизчисляването на
положен нощен труд с коефициент 1,143, при сумирано изчисляване на работното
време, при превръщане на нощните часове в дневни, ведно със законната лихва
върху сумата от предявяването на иска /12.08.2019 год., до окончателното
изплащане;
-
Сумата
от 234,45 лв., представляваща
обезщетение за забава.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива.
Съгласно
чл. 178, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, към основното
си месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за: 1./ прослужено време, 2./ изпълнение на специфични служебни
дейности, 3./ извънреден труд, 4./
работа при специфични условия – при условия и в размер, определени от МС и 5./
постигнати резултати при изпълнение на служебната дейност, при условия и ред,
определени от министъра на вътрешните работи.
Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща
допълнително такова и за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа, за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като условията и редът за
заплащане се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова
заповед.
Съгл.
чл 187, ал. 1 ЗМВР
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В ал. 2
е предвидено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си
задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява
намалено работно време.
Съгл.
ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова
смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на
МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
(4) За
държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се
установява ненормиран работен ден.
Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след
изтичане на редовното работно време.
(5) Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира със:
1.
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден;
2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени.
(6)
Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(7)
Извънредният труд не може да надвишава
70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
(8)
Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна
почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред,
определени с наредбата по ал. 9.
(9)
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 188 ал.2 от ЗМВР повелява, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на
труда.
През
периода за периода 12.08.2016 – 12.08.2019 год., е действала Наредба №
8121з-776 от 29. 07.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи,
съобразно горната разпоредба.
Съгл.
чл.3, ал.3 от тази наредба, при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00
и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период.
Тази
наредба е действала до нейната отмяна изцяло, като незаконосъобразна с Решение
№ 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2019 г., 5-членен състав, oбн., ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г., с което отново
се възстановява действието на последната предхождаща я правна регламентация –
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., ведно с разпоредбата на чл.31, аналогична с
тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Междувременно обаче е приета НАРЕДБА №
8121з-908 от 2.08.2018 год., отменена с §2 от ЗР на последната приета НАРЕДБА №
8121з-1059 от 26.09.2019 год. (от 02.10.2019 год.).
В
Разд. ІІІ от наредбата от 02.08.2018 год. е регламентирано изплащането а
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.,
за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като
съгл. чл. 9 и чл. 12 за всеки отработен нощен час се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд – след предоставяне в съответните финансови звена
на протокол-приложение към чл. 31, ал. 1 от Наредбата от 2016 год.
Доколкото
обаче правният ефект от отмяната на Наредба №8121з-776/29.07.2016г. ще се
породи занапред /за тези фактически състави, които ще се осъществят след
започване на действието й, а правните последици на по-рано осъществените
фактически състави ще се запазят при уредбата на старата материалноправна
норма/, то по отношение на процесния спор действа регламентацията на цитираната
Наредба от 2016г.
В тази връзка следва да се посочи, че липсата на
изрична норма в горния
смисъл не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като
такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по
неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения.
Това
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При
наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
В
чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. А както вече бе
посочено – изрично в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР по въпроса за правата на държавните
служители на МВР във връзка с положения нощен труд, се препраща към закрилата
по КТ, описана по-горе.
Следователно – приложимият и в настоящия случай
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 0.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така
да съобразяват продължителността на работния ден. Когато
последната е надвишена, се касае за положен извънреден труд, който следва да
бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащането
на допълнителни възнаграждения.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 0.143 се явява доказана по своето основание – неоснователно
е възражението на ответника, че не следва да се прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
По принцип следва да се прави разграничение между
забрана за полагане на извънреден
труд над определено време и забрана за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд.
Първата е въведена с нормата на чл. 187 ал. 7
от ЗМВР, а втората не е въведена с
нормата на чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. Става дума за два съвсем различни
елемента от служебното правоотношение, което е видно и от систематичното място,
на което се намират двете норми – тази на чл. 178 от ЗМВР се намира в р-л VІ -
„Възнаграждения, материално и
социално осигуряване на служителите на МВР“, а тази на чл. 187 от ЗМВР – в р-л
VІІ – „Работно време и отпуски“.
Аналитичното и
логическо тълкуване на тези разпоредби
сочи на закономерния извод, че законодателят
е предвидил забрана за полагане на извънреден труд над лимита, избран от
него, но не е предвидил забрана за заплащане на възнаграждение за вече положен
извънреден труд, която да се активира при надвишаване на лимита за полагането
му.
Това би дало
достатъчно основание да се изплати на ищеца възнаграждение за всичките
отработени часове извънреден труд, но в случая нормотворецът е постановил
изключваща, ограничителна клауза – чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР, съгласно която
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира за служителите,
работещи на смени с „възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период“.
Чисто систематично
разгледани, двете норми влизат във вътрешно логическо противоречие помежду си –
нормата, създадена да регламентира точно възнагражденията, не поставя никакво
ограничение за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, а нормата, която
следва да определя правилата от гледна точка на продължителността на работното
време въвежда забрана за заплащане
на отработен извънреден труд над 70 часа.
Както се посочи
вече, в VІІ р-л на ЗЗМВР се уреждат въпросите за продължителността и
разпределението на работното време в денонощие, месец, година и т.н.
Следователно там трябва да е регламентирана само забраната за полагането на извънреден труд над 70
часа на тримесечие. Това е естественото поведение, което законодателят очаква
от страна както на работодателя, така и на служителя, поради което е закрепил и
законова гаранция за компенсиране на положения извънреден труд в допуснатия с
ал. 7 на чл. 187 от ЗМВР обем.
По този начин обаче
е допуснат сериозен пропуск, тъй като правната норма е презумирала
добросъвестното спазване на лимита за полагане на извънреден труд и е привела в
съответствие с него последицата, изразяваща се в заплащане на допълнително
възнаграждение, но не е взела предвид хипотезата, в която, в нарушение на
правилото на ал. 7 /респективно – чл. 8
на Наредбата…/, служителят е положил по-голям размер извънреден труд,
непротивопоставяйки се на незаконосъобразно нареждане на работодателя или
доброволно поемайки смени в несъобразен със закона размер.
Така или иначе
надвишаването на законовия лимит за допустими часове извънреден труд е
противоправно, но това не обезсилва факта, че реално труд е положен. Общите и
фундаментални принципи на трудовото законодателство предвиждат, че всеки
положен труд е възмезден, това виждане е в хармония и с разписаните в този дух
норми на основния закон на РБ.
Доколкото обаче
забранителната разпоредба на чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗВР не е отменена и не е
обявена за противоконституционна, то тя следва да намери приложение в случая и
възнаграждението на ищеца следва да се редуцира до размер като за отработени 70
часа извънреден труд за тримесечие.
В отговора си ответникът твърди, че въведените от
законодателя до 70 часа извънреден труд на тримесечие, респ. до 280 часа
извънреден труд годишно са заплатени на ищеца.
При това обаче, по
делото не са ангажирани доказателства от ответника за извършеното преобразуване
на часовете нощен труд в дневен такъв, с оглед отчитането на реално положен
извънреден труд, въпреки твърдението за недължимост, което остана недоказано.
За това съдът,
съобразявайки заключението на приетата по делото и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза приема, че след преобразуване на нощните часове в дневни ищецът е
отработил за процесния период – 12.08.2016 – 12.08.2019 год. 261 часа
извънреден труд на обща стойност 1881,51 лв.,
който не е заплатен.
В посоченият размер
следва да се уважи главната претенция.
Обезщетението за
забава върху тази сума е 234,56 лв. и то също следва да бъде присъдено.
И
двете страни претендират разноски. В
представеният от ищцовата страна списък по чл. 80 ГПК са посочени
разноски за адвокатско представителство в разме на 1000 лв. По делото са
представени адвокатски пълномощни, както следва: от 31.12.2019 год. – за 700
лв., от които 400 лв. за защита по главния и 300 лв. по акцесорния иск и от
09.08.2019 год. – за 300 лв. за изготвяне на исковата молба.
Ответникът
възразява прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца. Възражението
е основателно досежно първоначално заплатеното от ищеца възнаграждение в размер
на 300 лв. за изготвяне на исковата молба, което се следва в случай, че
адвокатът не осъществява процесуално представителство, какъвто настоящият
случай не е.
Видно
от представеният списък по чл. 80 ГПК, претендираните
от ответната страна разноски са в размер на 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразно
изхода от делото – уважени са 75% от
първоначално предявеният главен иск и 70% от първоначално предявеният акцесорен
иск, а за останалата част производството по делото е прекратено.
Ответникът
ще следва да заплати на ищеца 300 лв. за представителство по главния и 210 лв.
за акцесорния иск, или общо 510 лв.
На
осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника 82,50 лв., от
които 37,50 съобразно оттеглената част от главния и 45 лв. – за акцесорния иск.
След
извършена служебно от съда компенсациа, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 427,50 лв., съобразно уважената част от исковете.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да плати по сметка на съда следващата се държавна такса и разноски в
размер на 125,26 лева съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата, от които 75,26 лв. – за уваженият главен
иск и 50 лв. – по иска за лихви, както и 150 лв. – разноски за
съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените съображения съдът ,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, ГДГП- гр. София
ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.Г., ЕГН **********,***, СУМАТА
от 1881,50 лв. /хиляда осемстотин
осемдесет и един лева, 50 ст./, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.08.2016 – 12.08.2019
год., формирана в резултат от преизчисляването на положен нощен труд с
коефициент 1,143, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане
на нощните часове в дневни, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на иска /12.08.2019 год./, до окончателното изплащане, както и СУМАТА от 234,45 лв. /двеста тридесет и четири лева, 45 ст./, представляваща
обезщетение за забава върху главницата до предявяването на иска.
ОСЪЖДА ГДГП- гр. София
ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.Г., ЕГН **********,*** СУМАТА от 427,50 лв., /четиристотин двадесет и седем лева, 50 ст./ -
разноски за разглеждане на делото пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ГДГП- гр. София, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом
сумата от 275,26 лв. – държавна
такса и разноски съобразно уважената в хода на производството част от исковете,
както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок от обявяването,
пред Окръжен съд - Монтана.
Решението да се обяви на 30.06.2020 го
РАЙОНЕН СЪДИЯ: