№ 15725
гр. София, 03.04.2025 г.
СО.р.с., 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110143617 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на О. С. С. срещу Со.р.с..
Настоящият съдебен състав намира, че и след уточнение на исковата претенция с
молба от 22.01.2025 г. исковете продължават да са подсъдни на Со.р.с.. Не се твърди дейност
на администрацията, от която за ищеца да са произтекли вреди при или по повод изпълнение
на административна дейност, съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, нито се цели ангажиране на
отговорност за дейност на правозащитните органи в някоя от изброените в чл. 2, ал. 1, т. 1-9
ЗОДОВ хипотези, в които случаи е приложим редът по чл. 7 ЗОДОВ. С молба от 11.06.2024
г. ищецът изрично е заявил, че не се касае за иск по чл. 2б ЗОДОВ. В съдебната практика е
възприето, че когато са претендирани вреди извън хипотезите на ЗОДОВ отговорността на
съответните правозащитни органи се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД, доколкото се
излагат твърдения за незаконосъобразни действия и бездействия на лице, на което
ответникът СРС е възложил работа като съдия, включително липсата на предприети
действия по администриране и изпращане на своевременно подадена според ищеца въззивна
жалба на горна инстанция. Липсват твърдения, които да обосноват квалифицирането на
претенцията по някоя от хипотезите на ЗОДОВ. При това положение разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 ЗОДОВ е неприложима, като подобна разпоредба не е предвидена по отношение на
исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД, поради което искането на ищеца делото да бъде
изпратено на друг родово компетентен районен съд е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Доколкото претенцията не е такава по ЗОДОВ (следва да се посочи, че е без значение
каква е посочената от ищеца правна квалификация на иска, тъй като същата се определя от
съда съобразно изложените в исковата молба твърдения), то дължимата държавна такса се
определя по реда на чл. 69 ГПК. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска е търсената
сума, т. е. 10 000 лв., а в чл. 1 ТДТССГПК държавната такса е 4 % от цената на иска.
Следователно в случая за предявения иск се дължи държавна такса именно в размер на 400
лв., поради което не са налице основания за възстановяване на надвнесена държавна такса.
Предвид изложеното, исканията на ищеца следва да се оставят без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца О. С. С., съдържащи се в молба с
вх. № 365809/13.11.2024 г., поддържани в молба с вх. № 21506/22.01.2025 г., за изпращане на
делото на друг родово компетентен съд и за възстановяване на надвнесена държавна такса.
1
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Со.р.с.: _______________________
2